Джеймс Ролинс
Окото Господне (40)

Бележки на автора — истина или измислица

Време е да отделим зърното от плявата. Както и в предишните си романи, реших да се опитам да разделя книгата на черно и бяло. Макар че, честно казано, тук има много сиви зони, които толкова незабележимо размиват границата между факт и художествена измислица, между действителност и предположения, че спокойно можете да заложите и на двете страни на уравнението. Затова хайде да тръгнем по тази граница и да видим къде ще ни отведе.

Първо, историята вече е доста оръфан килим от истини, но какво все пак знаем сравнително сигурно?

Атила. През 452 г. Атила се готви да плячкоса Рим, но папа Лъв Велики излиза с малката си свита, среща се с хунския вожд и някак си успява да го разубеди. Как? Едно от предположенията е, че войската на Атила вече се сблъсква с епидемии и заплахи на други фронтове, затова той решава да се измъкне с чест, вдига лагера си и заминава. Според друго светият отец използва суеверието на Атила и подклажда страха му от Проклятието на Аларих, както е описано в тази книга. Има и трета версия: че папата всъщност дава на Атила достатъчно злато и скъпоценности, за да се откупи.

По каквато и причина да се отказва от намеренията си, Атила ще умре на следващата година, тъкмо когато се готви да се върне в Италия и да нападне Рим. Той наистина умира от кръвотечение от носа и наистина в брачната си нощ, след като се жени за млада принцеса на име Илдико. Според някои теории той е отровен от булката, други смятат, че просто е умрял от хроничен алкохолизъм, усложнен от пируването след сватбата. Всъщност никой не знае какво се е случило с Илдико, след като я заварват до леглото на мъртвия владетел.

Що се отнася до неговия гроб, твърди се, че е погребан в три ковчега — от желязо, сребро и злато, заедно с по-голямата част от огромното му богатство. Хората, които го погребват, са избити. Повечето изследователи смятат, че е отклонена река (най-вероятно Тиса в Унгария), гробницата му е скрита в тинята и реката е върната в предишното си корито. Което отново ни връща към Тиса за…

Процесите срещу магьосници в Унгария. Историята за Босорканисигет, „вещерския остров“, е вярна. Островът се намира край град Сегед, където през юли 1728 г. са изгорени дванайсет магьосници. В разгара на тази истерия същата участ сполетява над 400 души. Смята се, че основна причина за паниката е суша — и плъзналите в резултат от нея глад и епидемии, — но както е описано в романа, за смъртта на някои от осъдените има политически или лични мотиви. Няма нищо по-подходящо от лова на вещици, за да се отървеш от противника си.

Чингис хан. Повечето подробности за монголския владетел в тази книга са верни. Истинското му име е Темуджин и официалната титла на клана му наистина е Борджигин, „господар на Синия вълк“. Днес това име е сред най-разпространените в Монголия, както и Темуджин.

Що се отнася до генетичния аспект, колкото и да е удивително, също е вярно, че един от всеки двеста мъже на света е генетично свързан с Чингис хан (и в Монголия този процент е едно на десет) въз основа на двайсет и пет уникални маркера, съставляващи хаплогрупата С-М217. Явно многото жени и завладяването на чужди страни също си казват думата — поне генетично.

И като става дума за неговите потомци, във Ватиканския архив наистина има писмо до папа Инокентий IV от внука на Чингис хан, великия хан Гуюг, датиращо от 1246 г., в което той предупреждава светия отец, че ще има страшни последици, ако не му отдаде почит в столицата на неговата империя.

От гледна точка на прогреса, Монголската империя изпреварва своето време, като не одобрява изтезанията, въвежда банкнотите, развива пощенска система и допуска невиждана веротърпимост. Несторианите наистина са имали храм в столицата и се твърди, че тези ранни християни оказват значително влияние върху Чингис хан.

Що се отнася до неговия гроб, той и до днес си остава една от най-големите световни загадки. Все пак повечето изследователи смятат, че се намира някъде в планината Хентий, която е превърната в природноисторически резерват със строго ограничен достъп. Същото се отнася за много други места, сред които остров Олхон. Твърди се също, че гробът на Чингис хан най-вероятно се намира в некропол и че там не само са заровени всичките му съкровища, но и са погребани неговите потомци, включително най-прочутият му внук Кубилай хан. Не знам за вас, обаче аз съм готов да грабна лопатата и да отида да копая.

Св. Тома и Китай. Преданията разказват, че апостолът, известен като Тома Неверни, е пътувал на изток и определено е стигнал чак до Индия, където и до днес съществуват т.нар. християни на св. Тома. Твърди се също, че е загинал от мъченическа смърт в древния град Мелипура. На това място е издигната базилика в чест на светеца. Що се отнася до неговите реликви, те имат още по-неясна съдба.

Отделни историци също твърдят, че св. Тома е стигнал чак до Китай, а може би и до Япония. Някои нови археологически открития предполагат, че християнството се появява в Далечния изток много по-рано от VIII век, както се смята в момента.

Що се отнася до възможността китайски йероглифи да загатват за познаване на Стария завет, символите в този роман са реални и в интернет могат да се открият още много такива — вие сами преценете дали всичко това е само пожелателно мислене, или намек за забравена история.

Еврейски заклинателни черепи… и други зловещи чудатости. Археолозите са открили над две хиляди заклинателни паници, повечето датиращи от III до VII век. Намерени са обаче и няколко такива черепа, използвани за същата цел — прогонване на демони или разваляне на магии. Два от тях могат да се видят в Берлинския музей. А, да, антроподермичната библиопегия, подвързването на книги с човешка кожа, също е факт. В подвързията на отделни книги — от астрономически трактати до анатомични текстове, както и няколко молитвеници — има зърна от човешки гърди или кожа от лица. И това не е всичко. Френски затворници по време на Наполеоновите войни изработват кораби от човешки кости и ги продават на британците. Но пък нали всеки има нужда от някакво хоби?

Едно от удоволствията при писането на такива книги е възможността да обикалям очарователни кътчета на света. Каква част от описанието на тези места почива на факти? Краткият отговор е: почти всичко. Все пак ще ви изложа някои подробности.

Макао и Хонконг. Ако обичате хазарта, трябва да посетите Макао и да се потопите в атмосферата на тази смесица от португалска колониална архитектура, китайска култура и ласвегаски блясък. В много отношения това е град на опортюнизма, в който корупция и бизнес вървят ръка за ръка и китайските триади воюват с политиците и предприемачите. Описанията на ВИП стаите в този роман са точни, от посредническите фирми до прането на пари. А, да, и Курвенският мол наистина съществува в подземния търговски център на казино „Лишбоа“.

Моята „картина“ на Хонконг също е вярна. За основа на описанието на централата на триадата Дуанджъ съм използвал реално съществуващия комплекс „Чункин“.

Аралско море. Това може би е най-страшната екологична катастрофа, предизвикана от човек. В началото на 60-те години на XX век Съветският съюз отклонява две реки и това води до пресъхването на някогашното величествено море, превръща го в днешните мъртви солени низини на пустинята Аралкум, в която наистина бушуват черни виелици и средната продължителност на живота е спаднала от 65 на 51 години. А, да, и целият район е осеян с гробища от ръждясващи кораби.

Северна Корея. За съжаление всичко описано в романа е истина. В тази страна, управлявана от династия деспоти, които се смятат за полубожествени, изобилстват случаите на упадъчни крайности, съчетани с невъобразима мизерия — например построяването на мавзолей за един милиард долара по време на страшен глад. Севернокорейските затвори все още са едни от най-жестоките в света — в тях затворниците се борят за правото да погребат мъртвите, за да получат допълнително храна, средната продължителност на живота е най-много пет години и изтезанията са неотменна част от ежедневието. Положението в градовете като Пхенян не е много по-розово. Населението живее в постоянен страх да не каже или направи нещо не както трябва и е подложено на строг режим на електричество и храна.

Монголия. Улан Батор е най-студената столица на света. Там наистина има топлопроводни тунели, обитавани от все повече бездомници, много от които деца, жертви на мизерия и алкохолизъм или просто изоставени от родителите си. Но това е и град със светло бъдеще, с една от най-бързо развиващите се икономики на планетата. Страната притежава огромни природни богатства и девствена красота. А, да, и голяма част от населението смята Чингис хан за полубог. В резултат Улан Батор е осеян с грамадни негови статуи, сред които двеста и петдесет тонен паметник от лъскава стомана на великия хан, яхнал кон. Но пък това сигурно си е задължително, когато всеки десети мъж е негов потомък.

Езерото Байкал. Първо, да, нерпите са единствените сладководни тюлени на света и обитават само Байкал, но това е една от многобройните уникални особености на най-древното и най-дълбоко езеро на Земята. Учените дори са създали специален термин, „байкалология“ — проучване на необикновената биосфера на езерото. Що се отнася до някои подробности от романа, повърхността на Байкал наистина замръзва и един от основните начини да се стигне до остров Олхон през зимата е с автобус по ледено трасе. На самия остров действително съществува нос Бурхан, едно от най-свещените места в Азия. Олхон наистина е свързан с Чингис хан — там е родена майка му и мнозина предполагат, че неговият гроб също е на острова.

Естественонаучните детайли в романа обикновено се основават на доказани факти или общоприети теории, с някои хипотези и екстраполации (но не толкова, колкото може би предполагате). Добре дошли в чудатия свят на тъмната енергия, квантовата физика и свръхестествените страхотии.

Комети. За основа на кометата ИКОН използвах реално ледено тяло (наречено ИСОН), което ще премине край Земята през ноември 2013 г., да се надяваме без злополуки и смърт. Подобно на кометата в този роман, очаква се ИСОН да е една от най-ярките в историята и да се вижда дори денем.

Що се отнася до проучването на кометите, проектът ОГ се основава на спътника ICE, изстрелян от НАСА през 1986 г. и преминал през опашката на Халеевата комета. Във връзка с предизвикваните от кометите проблеми, през 1994 г. една комета наистина се блъсна в Юпитер, а друга ще удари Марс през 2014 г.

В миналото кометите често са смятани за предвестници на гибел и се твърди, че появата им предсказала епидемията от бубонна чума в Европа, битката при Хейстингс, дори смъртта на Марк Твен. Според мнозина преминаването на Халеевата комета през 1222 г. е основната причина за решението на Чингис хан да се отправи на запад и да завладее голяма част от познатия свят.

Астероиди. Взривът на Челябинския метеорит над Русия през февруари 2013 г. може да се гледа в много новинарски уебсайтове. Това е отличен пример за непредвидимостта на телата в околоземна орбита (ТОО). До момента НАСА е регистрирала над десет хиляди ТОО, но този брой е нищожна част от съществуващите, включително избухналото над Русия тяло. Този астероид е притежавал кинетична енергия колкото трийсетина атомни бомби, но е експлодирал в горните слоеве на атмосферата и е изгубил по-голямата част от нея преди късовете му да паднат на Земята. В резултат на ударната вълна все пак са разбити много прозорци, ранени са над 1500 души.

Представеният в романа астероид Апофис (означен като 99942) съществува в действителност и има реална опасност да се удари в Земята, но най-рано през 2019 г. Както видяхме от примера с Русия обаче, в космоса дебнат още много неизвестни планетоубийци.

Окото Господне. То съществува. Или по-точно те съществуват. Учените са създали четири идеални сфери от стопен кварц, толкова съвършени, че нямат дефекти, по-големи от четирийсет атома. Това са жироскопните сърца на спътника Гравити Проуб Б на НАСА и те ще изследват кривата на пространство-времето около Земята. Да се надяваме, че няма да се занимават с кометата ИСОН, защото, както видяхме, тази идея не е много добра.

Тъмна енергия. Бих могъл да посветя много страници на предположенията за енергията, която образува 70% от вселената — и все пак никой не знае точно какво представлява тя. В тази област няма никакви сигурни факти. Едно от най-чудесните описания, които са ми попадали, е включено в романа като теорията на д-р Шоу: „Тъмната енергия е резултат от взаимна анихилация на виртуални частици в квантовата пяна“. Но има и много други теории.

Докато се готвех за книгата, успях да посетя Националната ускорителна лаборатория „Ферми“ (Фермилаб) край Чикаго, където имах щастието да наблюдавам работата на специалистите по новия фотоапарат за тъмна енергия, 570-мегапикселова система, проектирана там и инсталирана в една планинска обсерватория в Чили. В романа д-р Шоу използва в проучванията си информация, придобита с негова помощ. Този фотоапарат е толкова мощен, че „вижда“ на три четвърти от разстоянието назад до Големия взрив. Надявам се да го включат в следващото поколение айфони.

Квантово сдвояване. Това е реално явление, при което частиците си взаимодействат и после се разделят, носейки едни и същи квантови характеристики — промяната в едната води до моментална промяна в другата. Първоначално се смята, че феноменът се ограничава до елементарните частици, но днес е доказано, че той се наблюдава и при по-големи обекти, например два диаманта, видими с просто око, създадени от учените през 2011 г.

Холограми и мегавселена. Пак благодарение на Фермилаб научих, че цялата вселена може да е холограма, триизмерно построение, изградено на основата на уравнения, написани от вътрешната страна на обвивката на вселената. За да го докажат, в момента изследователите в лабораторията разработват холометър, най-чувствителния лазерен интерферометър на света. Аз лично намирам това за извънредно смущаващо (или поне е смутено уравнението, което дефинира моята холограма).

Освен това има цял куп теории за многобройните вселени и различни предположения за тяхното функциониране, взаимодействие и отношение помежду им. Повечето физици теоретици обаче са единодушни, че те съществуват.

А какво ще кажете за това?…

Магнитни пръсти. Първо, и аз искам такива… И второ, те са реалност и са точно толкова странни, колкото ги описвам. Хиляди хора в света на биохакерството са имплантирали редкоземни магнити до нервните окончания на пръстите си, което им дава възможност да усещат електрическите полета по изумителен начин. Онези, с които разговарях, твърдят, че полетата имали плътност, форма, ритъм и дори цвят. Това позволява съвсем нов начин за преживяване на света. И щом свикнеш с него, очевидно е трудно да се върнеш към стария. Мнозина твърдят, че се чувствали слепи без тях. Това определено е цял нов свят.

И накрая, на тези страници аз предлагам и една своя теория. Ако човешкото съзнание наистина е квантов ефект и може да се сдвоява в много вселени, кои сме ние да твърдим, че когато умираме (да речем, блъснати от автобус), съзнанието ни не оцелява и не се прехвърля в онзи времеви поток или вселена, където сме се огледали в двете посоки и рейсът не ни е блъснал? Животът е пълен със случайности и съдбата ни често се решава от подхвърлянето на монета, затова е утешително да знаем, че е възможно за нас да са отворени и други пътища.

Така че, до следващия път, приятно пътуване — независимо по кой път поемете.