Джеймс Ролинс
Окото Господне (18)

14.

18 ноември, 23:22 ч. местно време

Река Тедонган, Северна Корея

Грей караше по крайречния път, следван от другите два мотоциклета, и трите с угасени фарове. Високата блатна растителност и гъстите върбалаци също скриваха бягството им от Пхенян на запад към Жълто море. Тъй като нямаше луна и само звездите и кометата осветяваха пътя им, напредваха мъчително бавно.

Изгарящата болка в рамото му влошаваше нещата още повече. Преди половин час бяха спрели за кратко и Сейчан извади аптечката от багажника на мотора си. Докато другите стояха на пост от двете страни на пътя, тя почисти и бинтова раната му и му инжектира аналгетик и антибиотик.

За щастие костта не беше засегната. Лекарствата донякъде притъпиха болките и той пое последната смяна на мотоциклета. Не искаше ръката му да се вцепени от студа — нямаше представа какво ги очаква на крайбрежието.

Звездите се отразяваха във водите на Тедонган вляво от тях. Реката извираше от планините на север, минаваше през столицата и се вливаше в морето. По пътя заобиколиха няколко завода и се придвижваха само по третокласни шосета.

В далечината проблеснаха светлините на град Нампо, разположен на устието на Тедонган, и Грей го използва като ориентир. От реката се отклоняваше черен селскостопански път и той намали, за да погледне джипиеса на китката си. Макар и само четирийсетина километра по права линия, разстоянието от Пхенян до крайбрежието му се струваше десет пъти по-голямо — с мотоциклет в мрака по тези лъкатушещи разкаляни пътища.

И въпреки че се приближаваха до целта, не разполагаха с много време. Не биваше да пропуснат нощната си среща на брега. Щяха да имат само един шанс.

Пиърс посочи страничния път и потръпна от болезненото движение.

— Тук е! — извика на другите. — Би трябвало да ни изведе право при морето.

Моторът му изрева и Грей потегли натам.

Така нареченият път представляваше безкраен низ от дупки и камънаци. Налагаше се да ги заобикалят, като в същото време се опитват да поддържат висока скорост. Пиърс реши проблема, като продължи по самия край на пътя, който не беше толкова изровен от трактори и друга селскостопанска техника.

Нивите наоколо бяха разорани преди началото на зимата и браздите бяха покрити с ледени корички. От двете страни на пътя имаше огради от бодлива тел.

В толкова открит район Грей се чувстваше безпомощен. Дори ревът на мотоциклетите им като че ли се усили, отеквайки над голите поля. Оставаха им обаче само още няколко километра.

И тогава чу нов шум — зловещо бумтене.

Намали и вдигна лице към небето.

Сейчан го стисна за здравото рамо и посочи на югоизток. Над нивите се носеше тъмен силует, едва забележимо очертан на по-светлия фон на Нампо.

Хеликоптер.

Летеше без светлини, което означаваше, че вече е намерил целта си и иска да се приближи колкото може повече, без да го забележат.

Грей разбра, че са ги разкрили.

Някой в Пхенян трябваше да е издал маршрута им или пък случайно минаващ наблизо селянин да е съобщил за трите мотоциклета с угасени фарове. Така или иначе, вече нямаше смисъл да се крият.

Вертолетът почти със сигурност разполагаше с техника за нощно виждане, така че Пиърс включи фара на мотора си и освети пътя. Сега можеше да ги спаси единствено бързината.

— Не изоставайте от мен! — извика той на другите и даде газ.

Пространството зад него се освети от фаровете на другите два мотоциклета.

На югоизток в небето засияха навигационните светлини на хеликоптера. Мощен прожекторен лъч се спусна към нивите и се понесе към тях.

Грей се движеше от едната страна на изровения път, Ковалски — от другата, Джуан и Гуанин ги следваха. Нямаше с какво да унищожат вертолета. Бяха изразходвали всичките си гранати в лагера, а останалите им по-тежки оръжия бяха заминали с камиона, който трябваше да отвлече вниманието на преследвачите от моторите.

Зад него Сейчан се завъртя, вдигна автомата си и вкопчена в седалката с бедра, изстреля кратък откос.

Хеликоптерът промени курса си, но само от изненада.

Краткото разсейване обаче увеличи преднината им.

Ковалски посочи една голяма ферма вдясно от тях. Затворени между бодливата тел от двете страни, те нямаха възможност да маневрират, за да избегнат приближаващата се опасност. Оставаше им само един шанс: да стигнат до открито пространство.

Грей беше съгласен с партньора си.

— Давай!

Трите мотора завиха към фермата, прелетяха през дъсчена ограда за добитък и излязоха на просторен участък, настлан с чакъл и ограден от едната страна с краварници, а от другата — с жилищни сгради и работилници. По-нататък имаше кошари и ниви.

Няколко прозореца светнаха и се показаха лица, привлечени от шума. Като видяха обаче какво става, хората бързо се скриха и отново угасиха лампите.

Светлините на хеликоптера блестяха в огледалото на Грей. Преследвачите им се приближаваха и до няколко секунди щяха да ги настигнат.

— Натам! — изрева той и зави наляво към отворените врати на един от краварниците. Трябваше им убежище. Сякаш в потвърждение на това тежко затрака картечница и осея земята наоколо с куршуми. Пилотът явно разбираше, че плячката му се опитва да се скрие.

Сейчан стреляше по вертолета, както и Гуанин, която седеше на мотора зад Джуан. Майка и дъщеря посрещаха яростния бараж, без да трепнат, и правеха всичко възможно да отговарят на огъня.

Мотоциклетът на Грей влетя в мрачните дълбини на краварника, другите го последваха от двете му страни.

Вертолетът се издигна по-високо и прелетя над краварника. Вратите от отсрещната страна също бяха отворени.

Дългата широка сграда беше оборудвана със съветска техника за масово производство. Отляво имаше редица доилни апарати, а отдясно — отделения за по четири-пет крави, които ги посрещнаха с огромните си лъщящи очи и негодуващо мучене.

Пиърс пресметна, че животните са повече от сто. Отвън, от двете страни на отсрещната врата, имаше големи заграждения, натъпкани с още добитък.

Той угаси фара и спря в средата на постройката. Спътниците му направиха същото. Хеликоптерът закръжи отгоре със зловещ грохот — знаеше, че жертвите му са вътре, и чакаше да види от коя страна ще се появят.

Грей разбираше, че за съжаление наистина ще се наложи да излязат. Не можеха да останат тук. Със сигурност скоро щяха да се появят и сухопътни сили.

Ала това беше най-малката му грижа.

Той си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Ако не стигнеха до брега през следващите няколко минути, вече нищо нямаше да има значение.

— Как ще го разиграем? — попита Ковалски.

Пиърс му обясни и партньорът му пребледня.

 

 

23:41 ч.

„Не че имаме друг избор“ — помисли си Грей, след като инструктира спътниците си.

Вдигна бинокъла си и го насочи към голите ниви. На четиристотин метра от фермата имаше гора. Ако успееха да се доберат до нея, дърветата щяха да им осигурят достатъчно прикритие, за да стигнат до плажа.

Но това означаваше да напуснат краварника.

— Да започваме! — нареди Пиърс.

Всички слязоха от мотоциклетите и почнаха да отварят отделенията, като започнаха от средата и продължиха към двата края; пляскаха кравите по задниците, за да ги изкарат в прохода. Това не им струваше много усилия, тъй като животните явно бяха свикнали с редовното доене.

Свободното допреди малко пространство се изпълни с едри движещи се тела и Грей даде знак на хората си да яхнат моторите. Двигателите зареваха и кравите започнаха да се отдалечават в двете посоки от източника на звука. За да ги накара да побързат, Сейчан вдигна автомата си и изстреля откос по металния покрив.

Оглушителните гърмежи свършиха работа. Животните замучаха и побягнаха към двата изхода, като се блъскаха.

Трите мотоциклета последваха онази част от стадото, която се изсипваше през задния изход. Движеха се с изключени фарове, плътно сред изпадналите в паника крави.

Изненадата си каза своето и хеликоптерът започна да обикаля ту от едната, ту от другата страна, явно неуверен какво всъщност става.

Възползвайки се от хаоса, трите мотора полетяха към нощния мрак. В момента вертолетът се намираше от другата страна на краварника, но вече се връщаше, насочил лъча на прожектора към тях.

Когато се озоваха под открито небе, Грей зави в едната посока, Джуан — в другата. Гуанин и Сейчан едновременно скочиха от седалките и отвориха портите на загражденията.

Паниката вече се беше предала и на добитъка навън. Наблъсканите едно до друго животни нервно мучаха и тъпчеха на място и щом видяха пътя към свободата, се заизливаха навън.

За броени секунди настана истински ад.

Ковалски седеше на мотоциклета си малко по-встрани и чакаше с насочен нагоре автомат.

Ревът на хеликоптерните ротори се превърна в грохот. Вятърът и шумът подплашиха добитъка още повече — както и ослепителният блясък на прожекторния лъч.

Ковалски откри огън и от небето се посипа стъкло. Отново се възцари мрак.

Изненадан, вертолетът се понесе настрани.

Сейчан и Гуанин се върнаха на моторите си и групата — с угасени фарове — се смеси със стадото, което бягаше панически към голите ниви и далечната гора.

Грей се опитваше да не блъска техните четириноги спътници, които обаче не му отвръщаха със същата любезност и на няколко пъти го шибаха с опашки. Така или иначе, кравите продължаваха да се отдалечават в нужната посока. Другите два мотоциклета не изоставаха.

Зад тях хеликоптерът още кръжеше над краварника, озадачен къде е изчезнала плячката му, после колебливо се понесе към нивите. Стадото вече неуправляемо се пръскаше във всички посоки.

Ала преследвачите им отказаха да се признаят за победени. Картечницата отново затрака и обсипа уплашения добитък с куршуми.

Сърцето на Пиърс се сви от жалост за бедните животни, но като се имаха предвид ужасните условия, в които ги бяха заварили, тази участ може би всъщност беше за предпочитане. Кравите поне за кратко бяха вкусили свободата.

Ковалски имаше собствено мнение по въпроса.

— Проклети скапаняци — изруга той, когато стигнаха гората и намалиха. — Да трепят бедните добичета.

Бягството им струваше скъпо и Грей нямаше намерение да го прахоса.

Трите мотоциклета навлязоха в мрачната крайбрежна гора и скоро стигнаха до черен път. Грей отново използва джипиеса си, за да ги насочи към мястото на срещата. След минута главоломното им препускане свърши и се озоваха на широк скалист плаж.

Пиърс обходи заливчето с поглед. Вълните тихо плискаха облите камъни и отразяваха студената звездна светлина.

Всичко изглеждаше пусто.

— Това ли е мястото? — попита Ковалски.

Грей кимна, но се боеше, че са закъснели. Извади от багажника на мотора си химическа факла, запали я и я хвърли на плажа. Отражението на зеленикавия пламък затанцува по повърхността на водата.

Молеше се някой да я види.

Е, някой наистина я видя.

Севернокорейският хеликоптер изхвърча от гората вдясно от тях и с мощен грохот се понесе над водата, привлечен от искрящата светлина на факлата.

Картечниците му глухо затракаха.

В този момент в мрака на отсрещния бряг проблесна огън, придружен от яростно свистене. Ракетата „Хелфайър“ улучи вертолета и го превърна в пламтящо кълбо.

Грей се приведе от оглушителната експлозия. Над гората се посипаха горящи останки, а овъгленият корпус на хеликоптера тежко падна в морето.

Още преди ехото на взрива да заглъхне, през дима се понесе малък вертолет и увисна над плажа — нов модел стелт, миниатюрен вариант на американския „Блекхок“ с остри ъгли и плоски повърхности, предназначени да заблуждават радарите.

Само че експлозията нямаше да остане незабелязана още дълго.

Хеликоптерът се спусна и люкът му се отвори да ги посрещне.

Грей и Кат бяха уговорили този спасителен сценарий преди операцията. Според плана вертолетът трябваше да излети от американски военен кораб в южнокорейски териториални води и ниско над морето да стигне до севернокорейския бряг. Кат беше предупредила, че ще имат само един шанс, който изисква идеално разчитане на времето. Севернокорейците нямаше да се вържат повече на този номер.

Щом групата се качи в хеликоптера, един от членовете на екипажа затвори люка и машината полетя над водата, тихо шепнейки с ротори в нощта.

Грей закопча предпазния си колан и се загледа в брега, като преценяваше рисковете и кръвопролитието. Изви глава назад и забеляза, че Гуанин протяга ръка към Сейчан.

След десетилетна раздяла една майка нежно погали дъщеря си по бузата.

Пиърс се обърна напред.

Значи си беше струвало.