Джеймс Ролинс
Окото Господне (26)

22.

19 ноември, 17:55 ч. местно време

Улан Батор, Монголия

Вигор се разхождаше около заседателната зала в хотела. Сърцето му туптеше уморено, очите му смъдяха. През последния час настроението му се луташе между ликуването от връщането на реликвите и раздразнението от собствената му неспособност да разреши осемвековната загадка.

Всички бяха насочили вниманието си към предмета в средата на масата: кораба, направен от кости и кожа.

Монсиньор Верона прекара цял час, надвесен с лупа над реликвата, която бяха открили в пресъхналото Аралско море. Патинираното сребърно ковчеже до нея още миришеше на сол, горчиво напомняне за смъртта на неговия приятел.

Йосип беше жертвал всичко, за да намери този артефакт.

И за какво?

След едночасовото си проучване Вигор не стигна до категорични заключения, само се изпълни с искрено уважение към майстора. Ребрата, които изграждаха корпуса, бяха изварени и избелени, за да се поддават на обработка. Върху тях с фина резба бяха изобразени вълни, гъмжащи от риба и птици. Имаше дори тюлени, които лудуваха във водата и скачаха високо над вълните. Такелажът беше направен от усукани човешки косми, а формата на платната следваше традицията на китайските джонки от времето на династията Сун, епоха, съвпадаща с управлението на Чингис хан.

Но какво означаваше всичко това? Къде трябваше да ги отведе тази поредна „трохичка“? За да открие отговора, той отвори лаптопа си на масата и провери абсолютно всичко, което можеше да съдържа някакви указания. Ала всеки път стигаше до задънена улица.

Всички около масата очакваха от него да разгадае тайната, но това може би нямаше да е по силите му. За кой ли път му се прииска Йосип да е при него. Сега повече от всякога се нуждаеше от безумната гениалност на своя приятел.

— След като корабът е китайски, трябва да насочва към Китай — предположи Грей, който седеше до Сейчан.

— Не непременно. Чингис хан е бил голям почитател на науката и техниката на покорените от него народи. Възприемал и използвал всяко нововъведение, от китайския барут до компаса и абака. Със сигурност е ценял корабостроителните умения.

— Само че това е рибарски кораб — подчерта Пиърс и посочи резбата. — Това не означава ли, че скривалището е някъде край Тихия океан или Жълто море?

— Съгласен съм. И това крайбрежие всъщност е най-източната граница на империята на Чингис хан.

Отново си спомни думите на Йосип.

„Според мен Чингис хан е заповядал на сина си да превърне целия известен свят в негов гроб, да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя“.

Приятелят му имаше право. Знаеха, че главата на хана е била погребана в Унгария, най-западната граница на империята на неговия син. Бяха открили кораба от кости в Аралско море, западната граница на завладените от Чингис земи. И логиката предполагаше, че следващото място е някъде по източната периферия.

Имаше един-единствен проблем.

— Ако сме прави, този бряг е дълъг около хиляда и петстотин километра. Откъде ще започнем да търсим?

Рейчъл се размърда на стола си от отсрещната страна на масата.

— Може би имаме нужда от почивка. За да си проясним мислите и да се освежим.

— Нямаме време за губене — сопна й се Вигор, но веднага съжали за тона си и извинително я потупа по рамото при поредната си обиколка.

Нещо продължаваше да го гложди и не му даваше мира. А острата болка в корема го пробождаше с всяка крачка и му пречеше да мисли.

„Може би Рейчъл е права. Малко почивка няма да ни се отрази зле“.

Грей се намръщи и започна да размишлява на глас.

— Погребали са главата му в Унгария и предполагам, че корабът символизира гърдите му, понеже е направен от ребра и гръбначни прешлени.

— Или по-скоро сърцето му — поправи го монсиньор Верона и при тези думи отново изпита глождещото усещане.

— Главата и сърцето — измърмори Ковалски, който се изтягаше на недалечната кушетка с ръка над очите.

— Това май значи, че остава да намерим само краката на тоя приятел.

Вигор сви рамене. Наистина звучеше логично.

„Глава, сърце, крака“.

Отново чу думите на Йосип.

„… да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя“.

Монсиньор Верона се закова на място толкова рязко, че трябваше да се опре на облегалката на един свободен стол. Изведнъж осъзна, че всъщност не е трябвало да се фокусира върху думите на приятеля си.

— Йосип, побъркан гений такъв — промълви той. — Какъв съм глупак!

Нищо чудно, че свещеникът беше умрял с такова съжаление. Не само защото не бе успял да завърши пътуването си — макар че сигурно и това бе вярно, — но и защото сигурно бе виждал неразбирането в очите на Вигор.

— Той се е досетил! — възкликна монсиньорът.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рейчъл. — Отец Тараско ли имаш предвид?

Вигор притисна длан към сърцето си и усети туптенето му. Спомни си онези последни мигове, когато Йосип хвана ръката му и я притисна към собствените си окървавени гърди — не само за да се сбогува, а и да го упъти по единствения възможен за него начин, преди да умре.

— Глава, сърце, крака — повтори той и потупа гърдите си, наблягайки на втората дума. — Подходът ни е абсолютно неправилен.

Рейчъл се поизправи на стола си.

— Защо?

— Главата показва границата на владенията на сина му и представлява бъдещето на Монголската империя след неговата смърт. Сърцето е символ на империята по времето на самия Чингис, на неговото настояще. И сега трябва да търсим мястото, където ханът за пръв път е стъпил и си е създал име, символизиращо миналото му.

— Глава, сърце, крака — произнесе Грей. — Бъдеще, настояще, минало.

Вигор кимна и се върна на стола си пред отворения лаптоп.

— Чингис хан не е заповядал на сина си да пръсне тялото му от единия до другия край на Монголската империя в географски смисъл. Искал е да го пръсне от миналото до бъдещето на страната.

Рейчъл се пресегна и стисна ръката му.

— Блестящо!

— Не бързай с похвалите. — Той посочи компютъра.

— Точно сега се чувствам пълен глупак, понеже Йосип искаше да ми каже всичко това, преди да умре. И все още ни предстои да използваме тази информация, за да открием къде да продължим търсенето.

— Ще се справиш.

Монсиньор Верона отвори на екрана карта на Монголската империя при управлението на Чингис хан.

— Тук е показана империята на Чингис, простираща се от Тихия океан до Каспийско море, но по-тъмният овал в Северна Монголия представлява първоначалните владения на великия хан — поясни той и посочи мястото на дисплея.

Грей надзърна над рамото му.

— Доста голяма територия.

— И няма морски излаз — прибави Вигор. — Както виждате, първоначалните му владения не стигат нито до Жълто море, нито до Тихия океан.

Всички погледнаха към кораба, докато монсиньорът остана наведен към компютърния екран и отвори още файлове за този район.

— Тогава защо ще остави точно кораб като указание? — попита Пиърс.

Вигор уголеми един участък от картата и им показа сърповидното езеро в северния край на по-тъмния овал.

— Ето защо. Това е езерото Байкал.

— И какво означава това езеро? — Грей се вторачи в картата. — Знаеш ли нещо за него?

— Само информацията, която чета в момента — отвърна монсиньор Верона и обобщи на глас. — Това е най-старото и най-дълбоко езеро на света. В него са съсредоточени над двайсет процента от сладководните запаси на планетата. За древните монголи то е било основен източник на риба… каквото е и днес.

Пиърс се вгледа по-внимателно в резбата върху кораба.

— Добре, разбирам какво означават изобразените тук риби, но какво правят тези…

— Тюлените ли? — Вигор се усмихна триумфално. Отпусна се назад, за да им покаже отворената на лаптопа снимка, тъмен лъскав силует, покатерил се върху една скала. — Позволете ми да ви представя нерпата, единственият сладководен тюлен на света и…

— Нека позная — прекъсна го Грей. — Такива тюлени се срещат единствено в езерото Байкал.

Усмивката на монсиньора стана още по-широка.

Сателитният телефон на Пиърс започна да звъни и той погледна дисплея.

— От командването на Сигма. — На излизане от заседателната зала Грей насочи показалец към Вигор. — Научи всичко възможно за това езеро.

— Вече го правя.

Монсиньор Верона погледна нагоре.

„Благодаря ти, приятелю“.

 

 

18:18 ч.

— Значи не си се чувал с Монк? — попита Пейнтър по телефона.

— Не. — Грей се беше уединил в спалнята си, не само за да разговаря насаме, но и за да не смущава издирването на Вигор.

— От десет минути се опитвам да се свържа с него — продължи директорът. — Не отговаря. Последната информация от тях беше, че продължават с коне нагоре в планината.

— Тук вече се мръква — предложи обяснение Грей. — Може да се установяват на лагер и да са заети с това.

Пейнтър уморено въздъхна.

— Надявах се да се консултирам с доктор Шоу.

— Защо?

— Току-що получих окончателния анализ от Центъра за космически и ракетни системи в Лос Анджелис. Нали ти споменах за физика, който наблюдава гравитационните аномалии в траекторията на кометата, забелязани първо от Джейда?

— Да, каза, че се променяли.

— Всъщност се увеличават. Вече имаме потвърждение, че тези малки промени растат право пропорционално на приближаването на кометата към Земята.

— Нали не се опасявате, че кометата ще ни удари?

Макар да съществуваше такава възможност. През 1994 г. кометата Шумейкър-Леви се беше сблъскала с Юпитер, а по някое време догодина друга комета щеше да се разбие в Марс.

— Не, тя ще премине близо от астрономическа гледна точка, но няма никаква вероятност да се блъсне в нас — отвърна Кроу. — Това обаче не означава, че не ни заплашва опасност. От един ден следим ТОО.

— Какво е ТОО?

— Тела в околоземна орбита. Наблюдаваме всички астероиди, за които има риск да се насочат към Земята поради преминаването на енергията на кометата в близост до нас. Тя вече е поразклатила космическата билярдна маса и резултатът са неотдавнашните метеорни дъждове.

— Както и случилото се на Антарктида.

— Точно така. Затова исках да поговоря с доктор Шоу. Тя е най-наясно с тези гравитационни аномалии. В ЦКРС са единодушни, че когато кометата се приближи максимално до Земята, усилилият се енергиен поток може да предизвика майката на всички метеорни дъждове. И от НАСА наблюдават някои изключително големи тела, които започват да реагират на тези отклонения.

— Джейда беше убедена в същото — потвърди Грей. Изведнъж се зарадва, че се е съгласил да търси откраднатите реликви. — Според нея този древен кръст, който издирваме, може да е направен от къс от кометата, паднал при предишното й преминаване край Земята. Че е възможно още да е запазил част от тъмната си енергия и кръстът и кометата да са сдвоени на квантово равнище.

— Тогава трябва да го намерим.

— Като че ли вече имаме сериозна следа — опита се да го обнадежди Пиърс. — В момента Вигор работи по въпроса. Но за всеки случай би ли казал на Кат да се заеме с организирането на транспорт за нашата група?

— За къде?

— За Русия. Близо до южната граница на страната, при езерото Байкал. На около четиристотин и осемдесет километра от Улан Батор.

— Ще се заемем с това. Разстоянието е малко и пътят не би трябвало да ви отнеме повече от няколко часа, но въпреки това е най-добре да побързате. До събитията от сателитната снимка остават само две денонощия.

Грей завърши разговора и се върна при другите. Завари ги струпани около монсиньор Верона и неговия лаптоп.

— Какво има? — попита Пиърс.

Вигор се обърна към него.

— Колкото повече се занимавам с Байкал, толкова повече се убеждавам, че е мястото, което ни трябва.

Рейчъл развълнувано се усмихна.

— Може би дори знаем точно къде да търсим.

— Къде? — Той се приближи до тях.

— Първо, според легендите майката на Чингис хан е родена на остров в езерото.

— Пак остров? — Грей повдигна вежди.

Това поне звучеше логично. Първите реликви бяха открити край Босорканисигет, „вещерския остров“, в Унгария, а корабът — под остров в Аралско море.

— Казва се Олхон — поясни монсиньорът. — Местните предания разказват, че майката на Чингис хан била родена там. Което спокойно може да е вярно.

Грей се замисли. „Ако търсим откъде е тръгнал Чингис, не можем да стигнем по-назад от майчината му утроба“.

— Според друга легенда всъщност на острова е роден самият велик хан — продължи Вигор. — Не че трябва да й вярваме много. Същото се отнася за безброй други места из цяла Азия. Но точно в това предание се споменава, че Чингис бил погребан с могъщо оръжие, което можело да унищожи света.

— Може би тъкмо от тази легенда идва широко разпространеното сред монголците убеждение, че ако гробницата на Чингис хан бъде открита и отворена, ще настъпи краят на света — каза Рейчъл.

Пиърс усети, че тяхната възбуда се предава и на него.

— От друга страна, археолозите са открили много монголски оръжия и реликви на този остров — отново поде монсиньор Верона. — Даже има исторически извори, според които по времето на Чингис хан са го посещавали монголски воини. Въпреки че не е известно какво са правили там.

— Островът също е център на уникална шаманистична форма — прибави Рейчъл. — Религията на местните бурятски племена, които произхождат от древните монголи, е смесица от будизъм и анимизъм. Те вярват, че на острова е живял велик завоевател на вселената. Шаманите все още пазят много от свещените места на този владетел, защото оскверняването им щяло да донесе гибел на света.

„Също като в историята на Чингис…“

— И накрая, отделни посетители на острова говорят за „прилив на сили“ — осведоми го Вигор. — Точно така се изразяват.

Рейчъл отново се включи:

— Може да са били свръхчувствителни към енергията, която се излъчва от кръста на свети Тома. Някои даже твърдят, че били влизали в пещера, която отваряла врата към други светове.

Грей си спомни обясненията на д-р Шоу за тъмната енергия и мегавселената и се зачуди дали тези „други светове“ не са свързани с виденията на св. Тома.

— Ами тогава ще идем да проверим — каза Пиърс. — Вече поисках командването на Сигма да организира пътуването ни.

— А Монк и другите? — попита Рейчъл.

Грей се намръщи. Съмняваше се, че имат време да ги чакат. Неговата група спокойно можеше да изгуби половин ден, докато Кокалис и хората му се върнат от планината.

— Ще продължим търсенето — реши той. — При първа възможност ще се свържем с тях.

Но продължаваше да го гложди безпокойство.

Все пак какво ставаше с групата на Монк?