Джеймс Ролинс
Окото Господне (33)

29.

20 ноември, 9:06 ч. местно време

Остров Олхон, Русия

Сейчан не знаеше какво да прави.

Хуан Пак се наведе към лицето й. Дъхът му вонеше на цигарите, които палеше една от друга още от пристигането си.

— Какво ти отговориха? Къде са?

Още държеше телефона й в ръката си. Зад него зловещият севернокорейски командир — казваше се Раюн — продължаваше да притиска дулото на пистолета си към гърдите на Рейчъл. Д-р Пак бе принудил Сейчан да разбере къде е Грей и после прекъсна разговора, преди тя да успее да го предупреди по какъвто и да е начин.

Двамата корейци явно губеха търпение.

Хуан Пак закрачи из гостната, като пушеше ядосано. Джуланг стоеше до камината и също не изглеждаше особено доволен. Сейчан имаше усещането, че Делгадо действа под принуда. Този човек се интересуваше само от пари и власт. Нямаше как да извлече изгода от случващото се тук.

Не че това щеше да го накара да й помогне.

Рейчъл седеше на стола срещу нея. Хората на Раюн майсторски бяха завързали и двете. Сейчан нито имаше скрит нож, нито можеше да изхлузи ръцете си от въжетата.

Изцяло зависеха от милостта на Пак — макар че той едва ли изпитваше такива чувства.

Осъзнала в какво положение се намират, тя му беше съобщила, че Грей и другите са отишли на нос Бурхан. В противен случай щяха да застрелят Рейчъл. Изобщо не се съмняваше в това. За да се увери, само трябваше да погледне към краката на проснатия в кървава локва собственик на хижата, които се подаваха от прага на кухнята.

Затова им беше разказала за утринната среща на Грей в крайбрежната пещера. Опитваше се да спечели време до пристигането на Монк с надеждата, че той ще ги спаси или поне ще й даде възможност да освободи себе си и Рейчъл по време на хаоса.

След нейното признание Раюн прати неколцина от хората си на нос Бурхан. Те се върнаха след половин час и потвърдиха, че е казала истината. Но докато го разпитвали, шаманът просто излязъл от пещерата и се хвърлил върху скалите под нея, без да издаде къде е отишъл Грей.

Корейците трябваше да приемат, че и тя не знае — не че не използваха времето, за да изтезават двете жени. Рейчъл и Сейчан имаха еднакви изгаряния от цигари по ръцете.

После пък иззвъня проклетият телефон.

Д-р Пак се възползва от възможността да получи нужната му информация.

— Не им казвай — изфъфли Рейчъл с разцепената си устна. — Знаеш какъв е залогът.

Видимо вбесен от забавящата тактика на Сейчан, Пак стъпка фаса си и се върна при нея, като потриваше длани. В очите му искреше зловеща развеселеност.

Сейчан се вледени.

— Хайде да се позабавляваме — каза ядреният физик, разтвори дланите си и показа севернокорейска сребърна монета с усмихнатия лик на диктатора Ким Чен Ир.

— Знаеш, че съм комарджия — продължи Хуан Пак. — Затова ще хвърлим жребий. Ако се падне ези, ще застреляме приятелката ти. Ако се падне тура, ще остане жива.

Сейчан се ужаси от тази ненужна жестокост.

— И ще продължавам да хвърлям монетата, докато не ми кажеш — осведоми я той. — Само да се падне ези и тя ще умре.

Раюн притисна дулото на пистолета към гърдите на Рейчъл още по-силно.

Севернокорейският учен отстъпи назад и подметна монетата във въздуха. Среброто проблесна на светлината на лампата.

Сейчан разбра, че не може да отлага повече.

— Добре! Ще ти кажа!

— Недей! — извика Рейчъл.

Монетата иззвъня на пода и заподскача. Пак я настъпи със злобна усмивка. Играта му доставяше невероятно удоволствие.

— Виждаш ли, не беше толкова трудно — погледна я той. — Казвай.

И тя му каза истината. Щеше да промени тактиката си. Щом бавенето вече не действаше, нямаше на какво друго да се надява, освен да тръгнат след Грей и тогава да й се удаде възможност да се освободи.

— Отлично. — Хуан Пак се ухили доволно.

И вдигна крака си.

От пода се усмихваше скулестото лице на Ким Чен Ир.

„Ези“.

— Губиш — заяви ядреният физик и даде знак на Раюн.

Командирът се отдръпна назад и простреля Рейчъл в гърдите.

Сейчан подскочи — и от гърмежа, и от ужас. Столът й се залюля назад и едва не се преобърна.

Също толкова изумена, Рейчъл погледна кръвта, която напояваше ризата й — после вдигна очи към нея.

Сейчан яростно се втренчи в Пак, смаяна от измамата му.

Той сви рамене, изненадан от реакцията й.

— Такива са правилата на играта — осведоми я кореецът. — Щом заровете са във въздуха, всички залози се прекратяват.

Главата на Рейчъл клюмна на гърдите й.

Пълно отчаяние обзе Сейчан.

„Какво направих?!“

9:20 ч.

Обгръщаше я леден мрак.

Всичките й сили и топлина изтичаха през дупката на гърдите й и най-после отнасяха със себе си огнената болка. С всеки отслабващ дъх страдаше по-малко, по-скоро душевно, отколкото физически.

„Не искам да си отида…“

Съпротивляваше се и това също не беше борба на мускули и жили, а на воля и решителност. Преди малко чу другите да напускат хижата и да я зарязват да умре.

„Но Монк ще дойде…“

Вкопчваше се в тази надежда. Знаеше, че въпреки медицинските си познания той не може да я спаси. Ала с всички сили се държеше за изтъняващата сребърна нишка на съществуванието си — с една-единствена цел.

Да му каже къде са отишли другите.

„Побързай…“

Потъваше във все по-дълбок мрак — когато изскърца врата, чуха се стъпки и това я задържа за още малко.

Една ръка докосна коляното й.

В тъмния кладенец се разнесоха думи, почти непонятни, но смисълът все пак стигна до нея.

„Къде?“

Тя пое последния си и най-дълбок дъх и им каза. Даде й сили надеждата. Не за нея, нито за света. Вместо това си представи две тъмносини очи.

И угасна.