Джеймс Ролинс
Окото Господне (16)

12.

18 ноември, 19:22 ч. местно време

Аралско море, Казахстан

— Искам да проверя нещо — каза Джейда.

За пръв път си задаваше въпроса дали допълнителната екскурзия из тези пустинни краища с навяващи пясъци и заседнали на сушата ръждясващи кораби няма да се окаже полезна. Обикновено не проявяваше интерес към историята, особено към всички тези приказки за Атила и реликвите на Чингис хан. Но споменаването на древния кръст, изваян от метеоритен метал — виж, това вече събуди интереса й.

— Според вашите думи кръстът е ключът към предотвратяването на катастрофа, която би трябвало да настъпи на написаната върху черепа дата — обърна се тя към отец Йосип.

Свещеникът кимна, хвърли поглед към избелял астрономически календар на стената, който сякаш идваше от времето на Коперник — беше със стилизирани съзвездия и астрономически означения, — и каза:

— Да. След около три дни.

— Добре. — Астрофизичката се обърна към Монк.

— Имаме потвърждение от друг източник, което също предполага катастрофа на тази дата. Явление, свързано с кометата.

Вигор и Рейчъл насочиха вниманието си към Кокалис. Явно искаха да чуят повече за това потвърждение, но той само скръсти ръце.

Монсиньорът въздъхна, очевидно раздразнен от тази потайност, и подкани Джейда:

— Продължавайте. Казахте, че може би знаете как този кръст ще спаси света.

— Чисто предположение — предупреди младата жена. — Но първо искам да опитам нещо.

И се обърна към Дънкан.

Всички погледи също се отправиха към него. Той се поизправи и на лицето му се изписа изненада и смут.

— Да?

— Би ли извадил черепа и книгата? — помоли го Джейда. — Сложи ги на масата.

Изчака Рен да го направи и забеляза отвратено свитите му устни, докато държеше реликвите.

— Още усещаш енергийно излъчване от тези предмети, нали?

— Да. — Дънкан изтри пръсти в панталона си, сякаш се опитваше да се избави от усещането.

Джейда погледна двамата духовници.

— Ако Чингис хан е открил този кръст в гробницата на Атила, може ли да го е взел със себе си? Да го е носил като талисман например?

Вигор сви рамене.

— След като е научил за значението му от завещанието на Илдико, предполагам, че това е дори много вероятно.

— Чингис хан е сметнал за свой дълг да го пази до края на живота си — съгласи се отец Тараско.

— А може би и след това. — Монсиньор Верона посочи черепа и книгата и внимателно се вгледа в младата астрофизичка. — Да не би да намеквате, че кръстът е облъчил телесните му тъкани, че е бил радиоактивен?

— Едва ли е бил радиоактивен — възрази тя, въпреки че я сърбяха ръцете да провери, като проучи черепа с уредите, останали в багажа й на борда на хеликоптера.

— Мисля, че кръстът е излъчвал някаква енергия, която е оставила отпечатъка си върху тялото му и може би е изменила тъканите му на квантово равнище.

— За каква енергия става дума? — полюбопитства Рейчъл.

— Тъмна енергия — отвърна Джейда, доволна да пренасочи разговора от историята към точната наука. — Енергия, свързана с раждането на нашата вселена. И въпреки че тя съставлява седемдесет процента от енергията, останала след Големия взрив, все още не знаем какво представлява и откъде идва, а само, че е фундаментално свойство на битието. Това обяснява защо вселената се разширява експоненциално, а не се смалява.

Вигор повдигна вежди.

— И вие смятате, че кръстът е съдържал такава енергия, така ли? Нещо като… акумулатор?

— Грубо казано, да. Възможно е. Не съм в състояние да дам категоричен отговор, без да го проуча. Но тези неща са точно в моята област. Теоретичните ми изчисления предполагат, че тъмната енергия е резултат от взаимна анихилация на виртуални частици в квантовата пяна, която изпълва цялото пространство и време във вселената.

Неразбиращите им изражения я принудиха да се опита да опрости обяснението си.

— Това е самата тъкан на пространство-времето. Тъмната енергия е движещата сила зад квантовата механика и е свързана с всички фундаментални сили във вселената. Електромагнитни, слаби и силни ядрени взаимодействия — всичко, което предизвиква привличане между обектите.

— Като гравитацията ли? — попита Дънкан.

Тя признателно го потупа по рамото.

— Точно така. Тъмната енергия и гравитацията са тясно свързани концепции.

Рейчъл намръщено се втренчи в Монк, после се обърна към Джейда и с целеустремеността на родена следователка стреля право в тайната, която криеха от тях.

— С риск да стана досадна, според вас защо този кръст излъчва тъмна енергия?

— Защото кометата, която в момента свети в небето, прави тъкмо това.

Думите й накараха всички да се разшават неспокойно. Астрофизичката пак погледна Кокалис. Разбираше, че е преминала границата, но смяташе, че Рейчъл заслужава отговор. Тази жена имаше аналитичен ум, който Джейда започваше да уважава. Щеше да е глупаво да я държат в неведение.

Монк леко сви рамене. Оставяше я да прави каквото знае.

Тя прие жеста му като знак на съгласие и допълни обяснението си.

— Или поне траекторията на кометата проявява известни гравитационни аномалии, които напълно съответстват на моите теоретични изчисления.

— А кръстът? — попита Йосип.

— Вие казахте, че кръстът е направен от паднала звезда. От метеорит. — Джейда си спомни метеорния дъжд на видеозаписа от Аляска. — Чудя се дали въпросният метеорит не е бил къс от тази комета, паднал на земята при предишното й преминаване.

Рейчъл се замисли над тази възможност.

— Кога е било предишното преминаване на кометата?

— Преди около две хиляди и осемстотин години.

— Значи към осемстотната година преди Христа. — Рейчъл се обърна към отец Тараско. — Това свързва ли се по някакъв начин с всичко, което сте научили за кръста?

Свещеникът унило почеса стърнището по брадичката си.

— Илдико пише само, че кръстът бил направен от звезда, паднала много преди свети Тома да се отправи на Изток.

Отговорът му ги разочарова. Нямаше да е зле да получат категорично потвърждение.

Йосип изведнъж подскочи на мястото си.

— Чакайте! — Пресегна се и прелисти пергаментите на Илдико. — Погледнете тук!

 

 

19:38 ч.

Отец Тараско постави един от листовете в средата на масата. Вигор се изправи, за да вижда по-добре.

Приятелят му посочи изображението в центъра на пергамента.

— Според Илдико тези три знака били гравирани върху ковчежетата с черепа и кръста.

Монсиньор Верона намести очилата си за четене. Символите бяха много бледи и приличаха на китайски: група от три йероглифа с латински думи под всеки от тях.

Той се надвеси над листа и преведе на глас латинския текст.

— Думата под първия йероглиф означава „две дървета“. — Знакът наистина приличаше на дървета. — Втората е „заповядвам“, а третата — „забранени“.

Йосип му посочи последния знак.

— Обърни внимание, че третият йероглиф е комбинация от първите два. Онзи, който означава „забранени“.

Вигор не разбираше накъде клони приятелят му.

— Прочети този текст — каза отец Тараско. — Виж какво е написала под йероглифите Илдико.

Тези редове бяха още по-бледи, но Вигор позна латинските стихове от Стария завет — и трите бяха от Битие.

Монсиньор Верона преведе първите два стиха на глас:

— „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“.

Прочете и следващия стих, също свързан със забраната да се яде от друго дърво, този път дървото на живота в рая.

— „Ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно…“

Преди да довърши, Йосип дръпна пергамента изпод носа му.

— Най-древната китайска писменост представя думите и идеите като образи и често ги комбинира, за да образува по-сложни концепции.

Вигор погледна написаното от Илдико.

— Но това предполага, че древните китайци са познавали Битие. Историята за двете дървета, които Бог заповядал да бъдат забранени за човека.

— Мога да дам още такива примери. — Приятелят му се изправи, припряно отиде до едно бюро и затършува из купищата документи.

Монсиньор Верона впери очи в листовете на масата, зачуден за значението на последното откритие. Дали древните китайци бяха знаели за събитията, описани в Битие? Това потвърждаваше ли библейските разкази? Китайският беше най-старият съществуващ и днес писмен език — датираше от около четири хиляди години.

Свещеникът се върна при тях.

— Намерих само две, но има още много доказателства.

Той постави пред колегата си първия лист.

Китайският йероглиф, който означаваше „гол“, представляваше комбинация от йероглифите за „човек“ и „плод“. Дори Вигор се досети за илюстрираното тук събитие.

От Битие 3: 6–7.

Той цитира стиховете наизуст:

— „Жената… взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи“.

Отец Тараско енергично закима, дръпна листа настрани и го смени с другия.

— И това.

Приятелят му плъзна показалец под илюстрацията.

— Това са най-древните китайски йероглифи за „жив“, „пръст“ и друг вариант на „човек“. Заедно образуват йероглифа за „пръв“. — Той погледна Вигор въпросително.

— Пак Битие — каза монсиньор Верона. — Алюзия за Адам, първия жив човек, сътворен от Господ.

— От пръст — прибави Йосип и посочи съответния символ. — Мога да ти покажа още примери.

Очите му блестяха трескаво и видът му показваше, че е готов да го направи, но Вигор вдигна ръка и го спря.

— Не знам дали не виждаме във всичко това повече, отколкото всъщност означава, обаче каква е връзката с въпроса на доктор Шоу кога е паднал онзи метеорит, от който са направили кръста на свети Тома?

— А, да. — Свещеникът кимна. — Извинявай. Разбираш ли, реликвите на свети Тома — ковчежетата, черепът, кръстът — са дело на несториански свещеници от Изтока. Те са написали тези йероглифи върху ковчежетата.

— Какви са тези несториани? — попита Джейда. — Изобщо не познавам историята на раннохристиянските ереси.

Монсиньор Верона й се усмихна.

— Несторианството възниква в началото на пети век, малко преди възхода на Атила. Негов основател е Несторий, тогавашният константинополски патриарх. Той предизвиква разделение на Църквата просто като изразява възгледа, че човешката и божествената природа на Христа са отделни. Тази идея е обявена за еретична и води до схизма. Не че подробностите имат някакво значение, но впоследствие несторианската вяра се разпространява на изток и до седми век стига до Персия, Индия, Средна Азия, даже Китай.

— Което ме връща на въпроса — каза Йосип. — Според мен написаните от несторианските свещеници йероглифи върху реликвариите означават няколко неща.

Вигор го погледна в очакване да продължи. Старият му приятел за миг сякаш изгуби нишката на мисълта си и се вторачи в празното пространство.

После отново поде, като че ли изобщо не е прекъсвал, и започна да отброява на пръсти.

— Първо, те потвърждават твърдението, че свети Тома е стигнал до Китай. Второ, и това, струва ми се, е очевидно, несторианите загатват, че китайската писменост, която са заварили в Далечния изток, доказва достоверността на Стария завет, истина, скрита в най-ранните йероглифи. И трето, мисля, че намекват за изключително древната възраст на кръста.

Свещеникът погледна многозначително Джейда.

— Какво ви кара да смятате така? — попита тя.

— Фактът, че са го придружили с библейските алюзии. Според мен несторианските свещеници са научили за падналата звезда от китайците и по този начин са изразили почитта си към древния произход на кръста.

Астрофизичката замислено стисна устни.

— Все пак това не потвърждава датировка, съвпадаща с предишното появяване на кометата. Да, несторианските свещеници може да са смятали кръста за древен. Библейски древен. Обаче всичко това се основава на предположения. Докато не проуча самия кръст, не мога да докажа връзката му с кометата.

— Което ни води до големия въпрос: къде е сега този кръст? — каза Вигор.

 

 

19:55 ч.

Дънкан слушаше разговора с половин ухо. Докато другите дискутираха, той си играеше с оставените на масата реликви. Все едно чоплеше коричка на рана — просто не можеше да престане да изпитва странното електрическо поле, излъчващо се от предметите.

— Кръстът трябва да е в гробницата на Чингис хан — заяви Йосип. — Ако я открием, ще намерим и него.

— Сигурно си прав — съгласи се монсиньорът. — Ако костите му и частите от тялото му са били използвани като нещо подобно на пътеката от трохи на Хензел и Гретел, най-вероятно целта е да отвеждат при гроба му.

Дънкан прокара длани над древния череп и върховете на пръстите му усетиха хлъзгавото поле. Замисли се за предположението на Джейда, че излъчването е тъмна енергия, и кожата на ръцете му изтръпна. Като физик и електроинженер, Рен беше прегледал изчисленията й, приложени към материалите за операцията. Намираше ги за също толкова изящни и секси, колкото самата им авторка.

Потръпна, отмести черепа настрани и протегна дланите си над книгата.

Вигор се разхождаше около масата.

— Значи това си търсил през всички тези години, Йосип.

— След като открих реликвите, не бях в особено добра форма. Разкъсваха ме срам, страх и параноя. Трябваше да помисля някъде на спокойствие, да възстановя равновесието си.

Нямаше нужда Дънкан да е психиатър, за да разбере, че свещеникът страда от някакво хронично психическо заболяване. Постоянно имаше тикове.

— Щом ме обявиха за мъртъв, останах тук, за да работя необезпокоявано — поясни отец Тараско. — Това място стана моето самоналожено изгнание, моя манастир, в който намерих уединение.

— Избрали сте адски подходящо място да останете сам — отбеляза Монк. — Направо насред нищото.

— Привлече ме не само изолираността на Аралско море. Може би отначало. Но после някъде в дъното на болния си мозък започнах да усещам, че правя някакви връзки, които стигнаха до съзнанието ми едва по-късно. Много пъти съм се убеждавал, че манийните ми епизоди не са съвсем безполезни.

„А, има биполярно разстройство“ — разбра Дънкан. Трябваше да се сети по-рано, признаците бяха налице. Един негов колега и приятел страдаше от същото заболяване. Доста тежък кръст.

— Какви връзки си направил? — попита монсиньорът.

Йосип посочи реликвите.

— Това тук е черепът на Чингис хан. А от окото на подвързията знаем, че тя е направена от кожата на лицето и главата му.

Спомняйки си над какво е изпънал пръстите си, Дънкан скришом потрепери. Любопитството му обаче скоро надделя и той затърси окото.

— С други думи, реликвите са направени само от главата на Чингис хан — продължи свещеникът.

— Имаш право — промълви Вигор. — Това изобщо не ми беше хрумвало.

— Понякога малко лудост върши добра работа. По време на маниен епизод се озовах тук. Едва по-късно разбрах защо. Защото е трябвало да дойда тук.

— Защо? — Монсиньор Верона впери напрегнато очи в него.

— Според мен има още реликви. Не са само тези две.

— Още трохи — обади се Рейчъл.

— Синът на Чингис хан оставил в Унгария реликвите от главата на баща си и по този начин обозначил най-западния край на наследената от него империя. Но защо само тези неща? Не ми се струваше логично. С времето развих друга теория, която смятам за вярна. Според мен Чингис хан е заповядал на сина си да превърне целия известен свят в негов гроб, да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя.

— Точно в негов стил — съгласи се Вигор. — Та значи главата му била оставена в единия край…

— В Унгария, в гробницата на Атила — каза отец Тараско. — А после?

— Тук ли? — попита Джейда.

Свещеникът я погледна и се усмихна.

— По времето на Чингис хан районът около Аралско море е бил най-източният край на Монголската империя. Място с огромно значение. Затова реших, че е естествено да започна търсенето тук.

Вигор се завъртя и се огледа.

— И през цялото това време си търсил изгубените реликви, така ли?

— Площта е огромна. А и след пресъхването на морето релефът драстично се е променил. — Йосип се отдалечи и се върна с карта, която разви върху масата.

— Ето как е изглеждало някога Аралско море.

Дънкан се поизправи и погледна големия воден басейн, след това отново насочи вниманието си към черепа, понеже забеляза нещо странно.

— Аралско море означава „море с острови“ — поясни свещеникът. — Едно време в него имало над хиляда и петстотин острова. Предположих, че следващата реликва на Чингис хан е била скрита на някой от тях.

— И си започнал да ги претърсваш един по един?! — възкликна Вигор.

— С малко помощ. — Старият му приятел кимна към Санджар.

— А как плащахте за всичко това? — попита Монк.

Основателен въпрос.

Отец Тараско заби поглед в краката си. Явно не му се щеше да отговори.

Спаси го монсиньорът, който долови смущението му.

— Ти спомена, че унгарският епископ открил в гроба на Атила визитна картичка с името на Чингис хан. Златен предпазител с изображения на феникс и демони.

Йосип буквално потъна в земята.

— Продадох го. На един купувач в Монголия. Човек с огромно състояние, който го купи за личната си колекция. Поне знам, че ще го съхрани за историята.

Рейчъл се намръщи. Работата й в италианската полиция беше свързана с черния пазар на антики.

— На кого го продадохте?

Свещеникът стисна устни и Вигор отново му се притече на помощ.

— В момента това няма значение.

— Не стоварвайте вината върху купувача, моля ви — каза Йосип. — Решението да продам предпазителя беше мое и той го купи само за да не попадне в лоши ръце.

Монк отново насочи разговора към основния въпрос.

— Ако сте прав, че следващата троха е тук, не виждам как ще я открием навреме. Все едно да търсим игла в копа сено.

— Чаках прекалено дълго — призна Йосип.

— Тогава може би просто трябва да продължим за Монголия — предложи Джейда. Не изглеждаше особено огорчена от тази перспектива.

Дискусиите стигаха до задънена улица и Дънкан за пореден път прокара длани над повърхността на книгата. Искаше да се увери, преди да вземе думата.

Удовлетворен, той посочи с показалец едно място от корицата.

— Монсиньор Верона… искам да кажа, Вигор… това ли е окото, за което споменахте?

Вигор се приближи и погледна над рамото му.

— Да, точно там. Знам, почти не се забелязва. Самият аз го открих с помощта на лупа.

Дънкан плъзна пръста си над тома, проследявайки повърхността на енергийното поле. Когато стигна до окото, показалецът му се издигна и след като го подмина, се спусна отново.

— Не знам дали е важно, но енергията над окото е по-силна. Усещам издуване на полето. Съвсем ясно.

Монсиньорът сбърчи чело.

— И каква е причината?

Джейда се приближи от другата му страна и донесе със себе си полъх на ябълков цвят.

— Дънкан, ти каза, че черепът има значително по-силно поле от кожата. Предполагам, че това е функция от масата му. По-голяма маса, повече енергия.

Рен кимна. Харесваше му, когато тя говореше за наука.

— Което би трябвало да означава, че това място от подвързията има по-голяма маса от останалата повърхност.

Вигор се намръщи.

— За какво говорите вие двамата?

Дънкан се обърна към монсиньора.

— Под това око е скрито нещо друго.

Отец Йосип ахна.

— Изобщо не съм се сетил да проверя. Дадох да направят рентгенов анализ на книгата, но нямаше нищо особено.

Джейда сви рамене.

— Ако е мека тъкан като кожата, рентгенът спокойно може да не я е регистрирал.

— Трябва да отворим окото — каза Монк.

Монсиньор Верона погледна стария си приятел.

— Ще донеса инструментите си — каза отец Тараско и излезе.

Вигор поклати глава.

— Трябваше да се сетя за това. Главното послание на евангелието от свети Тома е, че пътят към Бог е отворен за всеки, който има очи да вижда. „Търсете, и ще намерите“.

— Само трябва да отвориш очите си — прибави Рейчъл.

Йосип се върна с остро ножче „Екзакто“, пинсета и щипци, напълно готов за предстоящата офталмологична операция.

Дънкан се отдръпна, за да направи място на двамата археолози, които прерязаха тънките конци, държали окото затворено векове наред. Клепачите бяха прекалено изсъхнали, за да ги разтворят, затова се наложи внимателно да изрежат кръг около окото и да отстранят кожата.

В гласа на Вигор се долавяше благоговение.

— Подай ми…

Йосип му протегна лупата.

— Благодаря.

Монсиньорът се надвеси над новоотворената дупка в подвързията.

— Виждам повърхност, покрита с нещо, което прилича на изсъхнали останки от папили. Струва ми се, че скритата в окото тъкан е тънко парче от мумифициран език.

— Уф, страхотно — изпъшка Джейда и се отдръпна. Нейното научно любопитство явно си имаше граници.

— Татуирали са повърхността — отбеляза Йосип. — Елате да видите.

Дънкан се наведе към лупата, която държеше Вигор. По повърхността на съсухрената тъкан имаше отчетливо изображение, нарисувано с черно мастило.

— Това е карта — изрече на глас откритието си Рен, забелязвайки приликите с картата на отец Йосип. — Карта на Аралско море.

Рейчъл не изглеждаше по-доволна от астрофизичката.

— Съхранена върху езика му?!

Отец Тараско се обърна към нея. На лицето му бе изписано трескаво вълнение.

— Чингис хан ни казва къде да отидем.

— Един от островите е татуиран в червено и под него е написана думата „equus“ — потвърди Вигор. — На латински тя означава „кон“.

— Монголите изключително много ценели конете — осведоми ги Йосип. — Те буквално означавали живот за своите ездачи. Воините често пиели кръвта на конете си, когато били на дълги походи, или ферментирало кобилешко мляко, от което правели кумис. Без коне…

Вниманието им привлече внезапен шум при вратата.

Отец Тараско видимо се напрегна, но когато в помещението влезе висок млад мъж и се поклони, се отпусна и се усмихна широко.

— Върнал си се! Тъкмо навреме! Имаме фантастична новина!

И забърза към новодошлия, който спокойно можеше да е брат на Санджар, ако се съдеше по вкуса му към елеците от овча кожа и широките панталони. Само че сигурно бе оставил сокола си вкъщи.

Йосип доведе младежа при масата.

— Това е мой добър приятел, ръководител на работниците ми. — Потупа го по рамото. — Казва се Арслан.