Йосип Новакович
Курс по творческо писане (7) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Други източници на художествена проза

Истории могат да бъдат почерпени почти отвсякъде. Уилям Фокнър разказва следното по повод търсенето на материали: „Творецът е напълно неетичен — готов е да граби, заимства, проси или краде от всекиго с единствената цел да си свърши работата.“

Черпи от люлката

Нека черпим безмилостно от своето детство. Лев Толстой е бил само на двайсет и две години, когато написва трилогията „Детство“, „Юношество“, „Младост“, с която се утвърждава като писател. Чарлс Дикенс черпи материал за няколко от големите си романи от собственото си детство.

Уила Катър пише: „Повечето от материалите, с които работи един писател, се придобиват преди петнайсетгодишна възраст.“ Наскоро разговарях с Дебора Джой Кори (авторка на романа „Да загубиш Еди“), която ми каза, че пише третия си роман, отново за детството си. Тя едва ли не се притесняваше, че не е надраснала темата, но аз смятам, че е щастлива. Разбира се, да се позоваваш на детството си, не означава да пишеш непосредствено мемоари. Би могъл да преработиш материала, да изградиш нови образи, да пишеш от трето лице, ако това е необходимо, или от първо, ако предпочиташ. Можеш да пишеш както Марк Твен е написал „Хъкълбери Фин“ — опирайки се на опита от своето детство, но създавайки герой, определено различен от самия себе си, с различен глас. От друга страна, можеш да пишеш автобиографична проза. Но не пренебрегвайте детството като основен първоизточник на белетристика.

Черпи от гроба

Запознайте се с живота на своите предшественици и разкажете за него. Максин Хонг Кингстън (авторка на „Жената воин“) е постигнала това в автобиографичната си проза. Тъй като не разполага с достатъчно знания за живота на своите предшественици в Китай и САЩ, тя успява да запълни тези празноти с полета на своето въображение и със силата на словото. Тя пресъздава убедително и поетично страданията на своя прадядо, когато е работил в строителството на железопътни линии. Можете да призовете и извикате на живот душите на своите предци, защото те продължават да живеят някъде във вас. Подхвърлете им като стръв словото и спомените си и те може би ще се появят. Или поне някоя от възможните представи за тях — вашата. Това може и да не е същият прадядо, какъвто той е бил в „реалния живот“, защото вие не знаете достатъчно за живота му — по необходимост те ще се проявят като художествени образи, призраци, илюзии.

Черпи от книгите

Учете се от творбите на другите писатели. Не казвам да плагиатствате, но бихте могли да пишете варианти по дадени теми. Човек би могъл да предположи, че в този метод има нещо вторично и опосредствано, нещо обидно по отношение на идеята за оригиналност. Но ние възприемаме от традицията дори и самата представа за разказ. Глупаво е да претендираш, че си писател нетрадиционалист, както е глупаво да настояваш, че си независим, когато живееш в къщата на майка си. И така, да се обръщаш към традицията в своята работа, означава да проявяваш благодарност към своите предци. Нека разгледаме някои примери от литературната история. Омир създава „Одисея“ и „Илиада“ въз основа на разказите за битки. Вергилий съчинява „Енеида“ по образеца на Омировата творба и в известен смисъл пише нейното продължение. Данте създава „Ад“ на основата на пътуването на Одисей в подземния свят и някои епизоди в „Енеида“, а стотици творби черпят от творбата на Данте. Джеймс Джойс също се обръща към „Одисеята“, когато пише своя „Одисей“, създавайки от пътуването към дома психологическо преживяване в опит да се разбере как човешкото съзнание си служи със словото.

Нека разгледаме и друга литературна приемственост. В „Записки от подземието“ Фьодор Достоевски пише: „Само да можех да се превърна в насекомо!“ Франц Кафка заема тази нишка и създава „Преображението“ на нейната основа: „Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.“ (Превод: Венцеслав Константинов)

Като реакция на встъпителното изречение на Кафка, Габриел Гарсия Маркес казва: „Когато прочетох тези редове, казах си, че не съм подозирал, че е допустимо някой да пише нещо подобно. Ако бях знаел, щях да започна да пиша много отдавна.“ Маркес пише разказа си „Един много стар сеньор с огромни криле“, обсипвайки крилете на ангела с паразити и насекоми.

Веднъж, когато се опитвах да напиша разказ по библейски мотиви, написах легенда. Исках да напиша вариант на изпращането на Яков в изгнание. За мен бе интригуващо, че когато е влюбен в Рахил, той я сбърква с Леа на сватбата. Първоначално се придържах доста близо до оригинала. После промених пола на образите. Една жена не може да направи разлика между двама братя, поради което мъжът узурпира мястото на брат си в леглото й. Порази ме това, че в безмилостната епоха, в която живеем при наличие на електричество и информация — това звучи твърде нереалистично, тъй че заради предизвикателството пренесох действието в наше време в Солт Лейк Сити.

Винаги когато реалният живот не ви вдъхновява да пишете, обърнете се към книгите, защото те са вашата жизнена среда. Ако някое четиво ви порази с нещо, вземете го за изходна точка. Опитайте се да напишете или вариант по темата, или поемете в съвсем нова посока.