Йосип Новакович
Курс по творческо писане (57)

(Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Включено в книгата
Курс по творческо писане
Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Кога да престанем да преработваме

Има ли прекалено преработване? Да. Рано или късно трябва да решите, че повествованието е завършено. По-нататъшното преработване по-скоро би могло да му навреди. Джон Дос Пасос описва това решение така: „Обикновено пиша до момента, в който произведението започне да се влошава, вместо да се подобрява. Тук е мястото да се спре и е време за публикуване.“

Толстой също е казал, че прекомерното преработване може да влоши текста. „Често при преработката съкращавам неща, замествам други и не защото новата идея е по-добра, а защото старата ми омръзва. Често се случва да задраскам нещо ярко и да го заместя с нещо скучно.“

Друга явна опасност при постоянното преработване е, че може да изгубите реалистичния поглед върху вашето произведение. Изреченията почват да звучат не само познато, но и неизбежно. Колкото повече слушате музикално произведение, толкова повече може да ви хареса, тъй като вече сте в състояние да предвидите неговата последователност. Този резонансен ефект от прекалените повторения ще направи творението ви да изглежда безупречно изваяно и значимо. Ако това се случи — внимавайте. При мен това става след прекалено много преработване. Какво правя тогава? Оставям произведението да отлежи около половин година, забравям по-голямата му част и като се върна към него, се удивлявам в какъв суров вид съм го оставил. Трябва да го преработя поне още два пъти. Оказва се, че не съм преработвал творбата си от гледна точка на структурата й, а от психологическа гледна точка. Да, след прекалено много опити се побърквам, изпълвам се с илюзии за съвършенство. Може би това е някакъв вид психологическа реакция на зациклянето при преработване.

Избягвайте зациклянето при преработване отвъд точката, от която резултатите започват да се влошават. Намерете тази точка. Тук ще ви бъдат необходими добри критически способности спрямо работата ви, която е в ход, а тях можете да развиете само с дълга практика. Не прекрачвайте тази точка. Проблемът е, че с последващите шлифовки повествованието ще почне да губи част от вашата индивидуална специфика и глас. Ако някои незагладени ръбове запазват чувството за живот в творбата, оставете ги.

Последната проверка

След всички преработки, остават още два полезни въпроса.

Първо, какво още може да съкратите, без да влошите разказа? Ако думата изглежда добре, но е там сама за себе си, а не в интерес на повествованието, натиснете най-добрия си приятел — бутона за изтриване.

Второ, лесно ли се следва вашето повествование? Дайте го на двама или трима души да го прочетат. Ако никой не разбере какво става, може да се наложи още много преработване! Изчистете това, което е объркващо — ако хронологията е оплетена, изложете я просто от А до Я; ако мотивите са неясни, изложете ги просто, в резюме, ако е необходимо. Писането е комуникация — и задължението да я постигнете е ваше. От време на време срещам курсист, който при обсъждането в група на неговия разказ се усмихва надменно и накрая казва: „Никой от вас нищо не е разбрал! Това, което става, е…“

Неизменно се оказва, че пишещият е подредил повествованието като гатанка, без да разкрива какво става. Не казвам, че не трябва да се пишат сложни разкази, но има разлика между сложен и заплетен. Нещо просто може да стане заплетено чрез неясното му представяне. Преди всичко, погрижете се да сте ясни и да показвате какво се случва в повествованието. То трябва да разкрива, а не да замъглява събитието. За да направите тази проверка, намерете някой, който е готов да прочете написаното от вас. Може да го направи всеки, който обича да чете разкази. Не са ви необходими професионални писатели и редактори. (Всъщност, понякога те са най-неподходящите читатели, тъй като мнозина от тях са с притъпени възприятия — всичко може да им изглежда старо, просто защото са прочели твърде много ръкописи.) Разбира се, ако приятелите ви прочетат вашето творение, вероятно ще ви кажат, че го харесват. Не им вярвайте. Вместо това, задавайте им въпроси. Какво се случва в повествованието? Трябва да разберете дали сте успели да го предадете. Героите реалистични ли са? Звучат ли достоверно, когато говорят? Убедително ли е това, което са направили във вашето повествование? (Но не питайте какво означава посланието във философски смисъл. Искате прочит, а не академично тълкуване.)

Тук е мястото, където едно групово обсъждане би било особено полезно. Можете да видите какво достига до читателите. Трябва ви някаква обратна информация.

Мнението ви как произведението трябва да се чете може да е едно, а възприемането на произведението — нещо различно.

Ако не сте успели да стигнете до читателя, върнете се и още веднъж направете повествованието си по-ясно. Разкажете го. Може би сте опитали да покажете или загатнете прекалено много. Ако показването няма ефект, оставете го и добавете разказ. Знам, че това връщане може много да ви изнерви. Но първите няколко пъти, в които опитате да напишете разказ, най-трудното е не само да намерите история, а и модела за писане на разкази. Това е и най-важната част.

Бъдете търпеливи и продължавайте да работите. Може би това е най-добрият съвет, който мога да ви дам по всички въпроси на писането на художествена проза.