Йосип Новакович
Курс по творческо писане (32) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Промяна на гледните точки

Преминаването от една към друга гледна точка е неприятно за някои читатели и определено е такова за повечето редактори, освен ако в началото сте установили един модел на преминаване като форма на своето повествование. Ето защо, ако не по друга причина, то поне за да ги публикуват, повечето писатели се съобразяват с конвенциите на гледната точка. Често се случва начинаещите писатели да пишат от една гледна точка и по средата на изречението да превключат на друга. Например: „Докато той си гризеше ноктите и мислеше, че тя не го разбира, тя решеше косата си и си казваше, че той трябва да отиде на психотерапия.“

В едно и също изречение сме въведени в съзнанието на двама герои. Ако в самото повествование не е използвана всевиждащата гледна точка, такова превключване от една на друга гледна точка пречи на възприятията. Ако използвате променяща се гледна точка в повествованието, това не трябва да става в рамките на едно изречение. Прието е такова преминаване от мислите на един герой към мислите на друг да се осъществи, като се мине на нов абзац или още по-често — на нова глава. В противен случай текстът ще бъде неравен. Трябва да бъдем последователни в своето изложение. Ако възнамерявате да използвате множественост на гледните точки, нека това да бъде направено колкото се може по-ясно. След глава (или абзац), в която сте се съсредоточили върху гледната точка на Джим, започнете нова глава (или абзац), за да разкриете гледната точка на Джули. След това бихте могли да преминавате от една на друга гледна точка при всяка нова глава или абзац, ако това е необходимо. Читателят ще бъде подготвен за тези преходи.

В определени случаи промяната в гледната точка може да бъде много ефективен метод. Това твърди Е. М. Фостър, когато говори за превключване от една на друга гледна точка — от всезнаеща към ограничена или обективна гледна точка: „Белетристът може да променя гледната си точка, ако това е необходимо, както правят Дикенс и Толстой. Наистина заради способността да разгръщаш и стесняваш възприятията си (знак за което е промяната на гледната точка) това право на преходи в познавателния процес за мен е едно от най-големите преимущества на романната форма и е аналогично на начина, по който възприемаме живота. Понякога сме по-глупави в сравнение с друг път. От време на време можем да проникнем в съзнанието на другите хора, но невинаги, защото собственото ни съзнание се уморява. Тази преходност в края на краищата създава разнообразие и цвят на преживяванията ни.“

Преминаването от една на друга гледна точка може да ни даде познанието, за което говорихме в началото на тази глава. Така например бихме могли да получим първоначално информация за дадено събитие от гледна точка на разказвач от първо лице. След като разказът се конструира от няколко свидетели и съществува достатъчно косвена информация, за да извлечем дори и онова, което не е разказано от свидетелите, събитието би могло да бъде описано без позоваване на източници. Повествованието може да премине на обективна гледна точка, разказана в трето лице, и да се предаде цялостен разказ, който да разкрие мотивите на всички участници.

Гюстав Флобер прилага гази стратегия в романа си „Мадам Бовари“. Той започва с разказ в първо лице множествено число (т.е. колективен разказвач):

„Намирахме се в клас, когато директорът влезе, а след него новото момче, което не носеше училищната униформа, подир което влезе прислужникът и внесе един голям чин.“

След като е представен Бовари, както и неговият произход, разказвачът от първо лице множествено число отпада и Флобер ни дава информация, убеден, че ще останем с впечатлението, че я е събрал от различни свидетели, каквито е представил в началото. Така след първата глава и до последната, когато множествената гледна точка в първо лице отново се появява, романът се разгръща от различни гледни точки в трето лице в зависимост от съдържанието. Известно време следваме гледната точка на господин Бовари. Понякога ни се разкриват мислите му, а понякога имаме възможност да го наблюдаваме и анализираме.

„Да се затваря всяка вечер в мръсните публични зали и да хвърля по мраморните маси малките бели зарчета на черни точки за него беше доказателство, че е свободен, което го издигаше в собствените му очи.“

Обърнете внимание на двойствения начин, по който се възприемат действията на Бовари. Ние узнаваме, че той изпитва усещане за свобода от това да играе на зарове. В същото време един далечен и скрит повествовател — може би авторът? — предаващ действията в трето лице, ни дава иронична гледна точка върху тази свобода с фразата „да хвърля… малките бели зарчета на черни точки“. Заровете са предадени като нещо банално, нещо, което Бовари не забелязва, и така на читателя Бовари се разкрива като глупав и банален човек. В много други глави разказът се съсредоточава върху пресъздаване на образа на Мадам Бовари. В някои моменти повествованието разкрива обстановката — град Йонвил с неговата история, която ни се дава като непосредствено знание. Романът прилага много стратегии. Би било опростенчество да твърдим, че е написан от една всевиждаща гледна точка, макар и в някои негови части да е така. Други са разказани като поредица от различни гледни точки в трето лице и с намеса на автора. Не бих нарекъл тези авторови размисли вмешателство, тъй като са направени по изключително фин начин, без да нарушават хода на повествованието.

Необичайна промяна на гледните точки

Ако прочетете внимателно дори най-добри образци на белетристиката, ще откриете някои необичайни преходи на гледната точка. Така например в много възхваляваната обективна гледна точка на Хемингуей в разказа му „Хълмове като бели слонове“, от който цитирахме един малък откъс, могат да се видят следните изречения:

„Сянка на облак премина над житното поле и тя зърна реката между дърветата.

Той огледа следите, но не видя влака.“

Виждаме от външна гледна точка, че някой гледа нещо, но от външна гледна точка се показва някой, който гледа. За да се разкрие обаче какво вижда той, трябва да се влезе в съзнанието на този човек. Как разбираме, че героинята вижда река? Може би тя е обърнала поглед към дърветата, без да вижда реката.

Във второто изречение — как разбираме, че героят не вижда влак? Тези краткотрайни промени в гледната точка може би са направени по невнимание, но е възможно също така Хемингуей съзнателно да превключва от обективно към субективно описание по една или друга причина, може би за да отхвърли претенциите за обективност, кой знае. Вероятно ни трябва всезнаещ критик, за да даде обяснение на тези неща.

Ако преминавате от една към друга гледна точка, трябва да владеете нещата и да не се извинявате, нито да се опитвате твърде много да прикриете следите си, защото това може да се превърне във вмешателство в повествованието или да го забави. Правете го систематично. Създайте периодичност на въвеждането на читателя в една или друга перспектива.

Ето един пример как това може да се осъществи умело от разказа „Смъртта на Иван Илич“ на Лев Толстой. Прави се преход на гледната точка от мислите на героя към неговия външен вид, преминава се от субективна към обективна гледна точка:

„Пьотър Иванович също като всички хора в подобни случаи влезе с чувство на неувереност, несигурен какво ще трябва да върши. Всичко, което знаеше, е, че в такива моменти винаги е добре да се прекръстиш, но не беше сигурен дали трябва да прави поклони, докато се прекръства, затова се реши на нещо средно — влизайки в стаята, започна да се кръсти и лекичко да движи глава, сякаш се покланя.“

Толстой преминава от мислите на героя към външните му действия — „лекичко… движи глава, сякаш се покланя“. Така, пестеливо, само с една дума — сякаш — е изразено подобие на поклон. Това е добър пример, особено на гледна точка в трето лице с ограниченост на наблюдателя. След като Пьотър Иванович остава известно време и наблюдава, загледан в трупа на Иван Илич и размишляващ над живота на Иван Илич в първата глава, втората глава започва с разказ за този живот. Преходът е рязък. От самото начало на втора глава става ясно, че Илич е обект на повествованието. Във всяка нова глава като ново начало Толстой дава възможност да се тръгне от различна гледна точка. Първоначално житейската история на Илич е предадена обективно под форма на обобщение, но в следващите глави повествованието се съсредоточава върху чувствата на Илич и става твърде субективно. Самата тематика на разказа, преживяването на смъртта, оправдава метода на съсредоточаване на вниманието отвън навътре.

Виртуална смяна на гледната точка

Съществува и възможност да се навлезе в мисловните процеси на героите без рязка смяна на гледните точки. Ето един пример от „Дамата с кученцето“ на Антон Павлович Чехов. Разказът се води от гледната точка на един мъж през цялото време, но в кулминационната точка повествованието извършва привиден преход към разказ от гледна точка на жена.

„Тя погледна към него и пребледня. Отново погледна с ужас, не вярвайки на очите си, и вкопчи пръсти във ветрилото си и лорнета, очевидно опитвайки се да запази спокойствие, за да не припадне.“

Обърнете внимание, че след като веднъж сме преминали на гледната точка на жената, авторът ни дава възможност да осъзнаем, че всъщност не наблюдаваме от позицията на нейното съзнание, а реконструираме онова, което може би става в съзнанието й. Само с една дума се осъществява тази дистанция в гледната точка: очевидно. „Не вярвайки на очите си“ може да бъде резултат на наблюдение или във всеки случай на разказ на трето лице, при което гледната точка на мъжа може да се съхрани, защото това би могло да бъде негово заключение, и така позицията на наблюдателя в трето лице, дори ако привидно се смени, може да не означава реална смяна на наблюдателя, а едно по-задълбочено наблюдение от страна на същия разказвач.