Йосип Новакович
Курс по творческо писане (23) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Как да създаваме сюжети

Пораждането на сюжети съвпада донякъде с онова, което говорихме в предишните глави. Основните фактори, създаващи сюжети, са героите и обстановката — но понякога първоначалният тласък може да дойде от някоя необичайна ситуация. Можем да се учим от „Преображението“ на Франц Кафка или „Старата гора“ на Питър Тейлър (вижте страница 110) за това как да изграждаме сюжет, основан на много трудна изходна ситуация. Създайте особена ситуация и си задайте въпросите: „Защо и как е възможна?“

Ако идеята за сюжета продължава да ви затруднява и не сте си изградили представа за него преди да започнете да пишете романа си, нека това да не ви притеснява. Въпреки всичко можете да напишете роман. В интервю пред „Paris Review“ писателят Нелсън Алгрен казва: „Винаги съм установявал, че единственият начин да завърша една книга и да стигна до сюжет е да я направя възможно по-дълга, докато най-сетне нещо се случи… докато тя намери собствения си сюжет… защото човек не може да измисли сюжет и да приспособи това, което иска да каже към него. Предполагам, че това е един бавен начин на работа.“

Ако спонтанно изграждате сюжети, вие сте щастливец. Но ако не, намерете ги отнякъде. Откраднете ги. Шекспир е заимствал сюжетите си от „Успоредни животописи“ на Плутарх. Достоевски е крадял от вестниците.

Сюжети могат да се намерят навсякъде. Ето един пример. Един от сюжетите си съм заел от баптистки трактат, където себеунижението бе изобразено като ястреб, който лети високо, постепенно губи височина и пада. Когато намерили трупа на птицата, в гърдите й били забити зъби на невестулка. Когато едно момче се самоунижава, вместо да губи височина и добрата си кондиция, то ослепява. За да придам достоверност на тази притча, аз си представих момче, което има ястреб за любимец.

След като прочетох книга за ястребите, разказът, тоест свързаните с него подробности, лесно се оформи. Опитвайки се да си представя как би се чувствал един ястреб, заключен на някакъв таван, свободата възникна като централна тема на разказа ми. Струва ми се, че тази тема ми помогна да придам живот на основната сюжетна линия, защото тогава бях в състояние да пресъздам подробностите и да ги обвържа в единно цяло, така че да дадат израз на основната тема. Ето откъс от този разказ:

„Яхбо прелетя от единия край на тавана до другия и се удари в стъклото на прозореца. Падна на пода, изправи се и полетя обратно към другия край на тавана, губейки се в мрака под червените керемиди на покрива. След няколко минути отново политна, в опита да се плъзне между дървените летви. Отново се удари и падна на потъналия в прах под. Изправи се бавно и заподскача към перваза на прозореца, пляскаше с криле, жулейки ги в грубите тухли на стената. Настръхнал, той предпазливо стъпи на перваза с открехнат клюн, без да издава ни звук. Бяла пелена се спусна над очите му и пак се отдръпна в главата, а лешниковите му очи се изцъклиха и заблестяха от гняв. Вероятно не разбираше какъв бе този въздух, който не му позволяваше да излезе, но му показваше цялото яркозелено великолепие на неговата родина. Той беше устремил поглед на изток, както мюсюлманинът се устремява към Мека или евреинът към Йерусалим. Стъклото за него беше една невидима стена на плача.“

Идеята за свобода ми даде основната мотивация. Ястребът се стреми да отлети към своята родна земя. Но се изправя пред препятствие. Накарах и момчето да преживява същото — то копнее за свобода с цялото си същество. Когато открих темата и мотивацията, можех да вкарам много подробности, за да изградя единството на разказа.

Сюжет може да се изгради и като се използва хитрост. Арт Кориво прилага интересен трик за написването на разказа си „С огледала“ (отпечатан в списанието „Story“, есен 1993). Нощем той поставя някои странни фрагменти, които е писал през деня, в една кутия от обувки. Една нощ тези откъси стават повод за разказ: „Реших да напиша разказ от първите три листа, които случайно измъкна от кутията. Първи лист: «Монреал е странно място; напиши разказ, чието действие се развива там.» Вторият лист беше от последното лято в Бостън: «Какво му е на този русоляв човек отсреща на Парк Плаза? Поклаща глава винаги когато премина оттам. Дали не е някой мошеник или е просто доброжелателен?» Трети лист: «Опиши стая в къщата на магьосник, където изчезваш, щом прекрачиш прага.»“

Той твърди, че е било лесно да се напише разказ, изхождайки от това като начало. Разказът започва така:

„Когато Застров казва, че този път не може да ми плати, но ще ме научи на някои магьоснически номера в замяна, аз му отвръщам, че съжалявам, но отдавна съм напуснал селската ферма и по-добре да си опита късмета с някое от момчетата от съседната уличка.“

Обърнете внимание, че първата карта задава обстановката — по-точно само споменава за нея, втората — героя, третата — елементи на обстановката, героя и сюжета. Появява се и един въпрос: „Към какво се стреми героят?“ За да отговори на този въпрос, Кориво разгръща образа на магьосник, който при това е гей, за да може основната мотивираща сила на разказа — желанието — да даде тласък на действието. Магьосникът желае секс, но може да предложи магия, а не пари в замяна. Русият мошеник желае пари и предпочита да прави секс с жени, но не може да се измъкне от икономическата принуда и „изчезва“ в стаята на магьосника.

Някои хора използват фокуса с картите съвсем систематично. Съхраняват си една колода карти със скици на герои, друга със скици на различни обстановки, а трета — с кратки действия. Вадят по една карта от всяка колода, съчетават ги и виждат дали това съчетание може да послужи за начало на разказ. После повтарят тази процедура дотогава, докато извадят точните карти. Така се свързват различни възможности за комбинация между обстановка, образ и действие. Съчетанието между елементите ще изгради сюжета. Това е принципът, на който работи въображението. Изграждаш различни комбинации и избираш най-ефективните измежду тях. Този метод с картите, дори ако не бъде физически приложен, би могъл да даде свобода на въображението. Използвайте логиката на метода. Направете много произволни връзки, докато някоя от тях придобие смисъл. По този начин избягвате най-очевидната — подходящият човек в подходящото време и на подходящото място извършва подходящото действие. Много от сюжетите се разгръщат най-добре, когато съдържат поне един елемент, който е „неподходящ“: подходящият човек на подходящото място, но в неподходящото време. Могат да се направят комбинации дори и в този случай — когато се прави „неправилен“ избор във всеки от четирите случая. „Неправилният“ избор може в края на краищата да се окаже правилен, защото ще отприщи енергията на разказа.

Друг начин да се намери сюжет е да бъдат пародирани и друга ситуации. Сюжетът се превръща във вариация по определена тема, което е напълно легитимен подход в музикалното творчество и определено е такъв и в творческото писане. Като пример на пародия на уестърн нека да разгледаме „Как невестата дойде в Йелоу Скай“ на Стивън Крейн.

Потър тъкмо беше готов да вдигне пръст да посочи към новия им дом, когато, завивайки покрай ъгъла, се изпречи лице в лице с мъж, облечен в кафява риза, който трескаво пъхаше патрони в огромен револвер. Още същия миг мъжът пусна револвера на земята и бърз като светкавица, измъкна друг от кобура. Вторият бе насочен към гърдите на младоженеца…

Двамата мъже се изправиха един срещу друг на три крачки разстояние. Този с револвера се усмихна с някаква новопоявила се тиха жестокост.

— Опитал си се да ме предадеш. Да ме предадеш! — извика той. — Дойде време да си разчистим сметките и няма да позволя никой да ми попречи да го направя. Ако не искаш куршум, вади пушката и ме чуй хубавичко какво ще ти кажа.

Потър изгледа противника си.

— Нямам пушка, Скречи. Честна дума… Знаеш, че се бия, щом трябва, Скречи Уилсън, но сега съм без пушка. Само ти можеш да стреляш.

Лицето на противника му поморавя. Той пристъпи напред и размаха оръжието напред-назад пред гърдите на Потър.

— Не ми казвай, че нямаш пушка, кучи сине! Не ме баламосвай. Никой в Тексас не е без пушка. Не ме вземай за хлапе.

Очите му блестяха, а гърлото му пулсираше като помпа.

— Не те вземам за хлапе — отвърна Потър. Не беше отстъпил и на милиметър. — Вземам те за глупак. Казвам ти, че нямам пушка и наистина нямам. Ако ще стреляш, сега е моментът. Няма да имаш друг такъв шанс.

Принуден да мисли, Уилсън посмекчи гнева. Заговори вече по-спокойно:

— И защо нямаш пушка, щом е така? — обърна се презрително той. — Да не би да се връщаш от неделно училище?

— Не нося пушка, защото току-що се връщам от „Сан Антон“ с жена ми. Ожених се — отвърна Потър.

— Оженил си се — промълви Скречи, без да разбира нищо.

— Да ожених се. Вече съм женен — отчетливо произнесе Потър.

— Женен? — повтори Скречи. Едва сега забеляза жената до другия — свела очи, сякаш потънала в земята.

— Не! — извика той. Изглеждаше като човек, който е зърнал другия свят. Отстъпи назад и ръката с револвера се отпусна встрани…

Крейн съвсем определено пародира обичаите на уестърна — шерифа и неговия антагонист, грубия разговор, ваденето на оръжие и така нататък. Макар историята да е комична, Крейн успява да привнесе в нея сериозност, като въвежда усложняващи обстоятелства. Шерифът се е оженил. Всеки жанр може да бъде пародиран и да се внесе в него нов елемент. Докато се наслаждавате на жанровата игра и внасяте в нея известен игрови момент, бихте могли все пак да изградите сериозен разказ, както това прави Крейн. Женитбата „деконструира“ стереотипната западняшка ситуация. Лишен от предназначение модел, Скречи губи почва под краката си, държи се нетипично за жанра и буди съчувствие.

Струва си да се опита почти всичко при изграждането на сюжета. Един приятел пише поредица от разкази, които се основават на телевизионни реклами. Някои неща ще се получат, други — не. Експериментирайте. Скицирайте много предварителни разработки за белетристичните си произведения и използвайте от тях онези, които крият най-голям потенциал. Достатъчно е да са подходящи само няколко идеи, за да работите в продължение на година и повече. Един от начините да проверите дали дадена идея за разказ (или роман) крие възможности, е да започнете с някакъв съществен момент — с критична сцена — и да решите дали героите ви могат да издържат на битка или да проведат разговор.