Йосип Новакович
Курс по творческо писане (52) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Steis (2015 г.)
Допълнителна езикова корекция и корекция на форматирането
NomaD (2015 г.)

Издание:

Йосип Новакович. Курс по творческо писане

 

Американска, първо издание

 

Fiction Writer’s Workshop

Copyright © 1995 by Josip Novakovich

 

Превод от английски: Мария Кръстева

 

Отговорен редактор: Иванка Томова

Редактор: Кристина Симеонова

Коректор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов

Формат 60/90/16

Печатни коли 20,25

 

ISBN: 978-954-28-0500-77

 

Издателство Сиела софт енд паблишинг АД, София

Печатна база Сиела

История

  1. — Добавяне

Упражнения

1. Една страница. Изградете гласа на необразован човек (или човек, който не е внимавал в час по писане), като си играете със синтаксиса. Рядко използвайте запетая, но един път слагайте по една на грешно място, а друг път — на правилното.

Пропускайте точките в дълги абзаци и ползвайте тук-там непълни изречения. Вижте примера на Вон, но го заявете до крайност — правете правописни грешки (но не много, да остане разбираемо), ползвайте неправилно притежателни местоимения и съкращения и разговорни форми. Съчетайте това с повтарящи се изрази (завършвайте изреченията с „или нещо подобно“ като Селинджър в „Спасителят в ръжта“, повтаряйте „значи“ и пр.). Добавете някои местни диалектни изрази. Нека героинята говори за „най-гадната среща с мъж“ в живота си.

Цел: Постигане на глас с елементарна синтактична техника. Започвате ли да чувате как някой говори така? Що за човек е? Какво носи, яде, пие? Ако граматиката ви напряга, вероятно освобождаването от граматиката ще ви отпусне.

Проверка: Придобихте ли усещане за персонаж? Би трябвало. Глас без персонаж е блед и безличен, а в персонаж без глас почти няма живот.

 

2. Една страница. Изградете гласа от първо лице на емигрант с език, който познавате — испански, немски, италиански — от мен да мине, може и френски. На всяко второ-трето изречение вкарвайте по една чужда дума. Не пишете двойно „р“ („пар-ри“) в думи на вашия език, за да ни кажете, че акцентът е с твърдо „р“ [като в италиански или испански — бел.прев.], а от време на време — рядко — променяйте правописа. Нека героинята говори как се омъжва за американец заради зелената карта. Опишете фалшивата сватба подробно, с много отклонения. (Ако не познавате чужд език, ползвайте местен диалект и направете сватбата брак по сметка.)

Цел: В нашето мултикултурно общество имаме смесване, „взаимно проникване“ на езиците. Това е огромен запас от гласове. Черпете от него.

Проверка: Имат ли смисъл чуждите думи в техния контекст? Ако не знаехте какво означават, бихте ли отгатнали от мястото, на което са поставени, и тона? (Попитайте колега дали чуждите думи звучат убедително.) Добавят ли тези думи колорит към гласа?

 

3. Две страници. Напишете полифоничен разказ по примера на „Знаменитата скачаща жаба от Калаверас“ на Твен. Обрамчете разказа в гласа на начетен герой, който имитира неук разказвач, и оставете разказвача да представи селски образ с неговото местно наречие в стила на небивалицата. Не се притеснявайте, ако вашите разказвачи не звучат автентично за региона и диалекта. Измислете си свои региони и диалекти, ако искате.

Цел: Създаване на оргия от гласове. Ако успеете да накарате различните гласове да си съперничат или да си помагат, можете да придадете чудесна игривост на разказа.

Проверка: Звучат ли различно гласовете на най-ниското ниво? Нека не ползват един и същ синтаксис, дължина на изреченията, ниво на дикцията, словесен баласт. Логично ли звучи всеки глас? Небрежната реч на някой продавач от сергия не би подхождала на един библейски синтаксис („и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха през огън всяко първородно“). Звучат ли всички тези гласове като устна реч? Трябва да звучат.

 

4. Три страници. Напишете първа чернова на разказ на тема злоупотреба. Да речем адвокат (или лекар) злоупотребява с доверието на възрастна вдовица. Не крийте своето негодувание от несправедливостта, но не назидавайте. Дайте ни само събитието. Редактирайте черновата на написаното. Заменете всички клишета с думи, които се отнасят възможно най-точно към онова, което искате да кажете. Избягвайте страдателния залог, където е възможно. Задраскайте повторенията, излишните наречия и прилагателни. Погрижете се винаги да става ясно къде се развива действието: кой какво на кого прави? Кой кого рита? Веднъж изчистено от страничния шум, произведението ви трябва да звучи високо и ясно. Съчетаването на чувство (възмущение) с ясно писане трябва да води до силен глас.

Цел: Нищо не изостря гласа така, както усещането за нарушена справедливост. Вижте дали можете сами да се доведете до там — да скочите в защита на безпомощен човек.

Проверка: Убедено ли говорихте? С прости, прями, неразкрасени изречения?

 

5. Две страници. Първо имитирайте ранния стил на Джойс, който разгледахме в тази глава. Предложете добро разнообразие от изречения, подсилвайте с конкретни образи, енергични глаголи и наречия.

След това имитирайте стила на Джойс в „Одисей“. Напишете две дълги, неограничени изречения, в които има достатъчно енергия, за да ги поддържа живи, с рядко срещани думи (намерете ги в тълковен или синонимен речник) — поне половин страница всяко.

Цел: Упражнения по дишане. Да разберете кой от двата стила носи повече живот, повече тръпка, без да ви кара да оставате без дъх.

Проверка: Прочетете упражненията на глас. Кой ви подхожда по-добре — първият или вторият стил? Дайте тези изречения на ваш колега. Кой стил предпочита той? Ако и вие, и вашият колега предпочетете един и същ, може би нещо в него ще ви бъде полезно. Можете да приспособите това към своята работа — наречията, разнообразието на изреченията, редуването на отрицателни и положителни твърдения или нещо друго.

 

6. Три изречения. Можете ли да имитирате синтаксиса на дублирането на Т. К. Бойл? Може би бихме могли да го наречем стереосинтаксис. Анализирайте неговото изречение на страница 269 и напишете три подобни.

Цел: Експериментиране с изреченията. Дали при Т. К. Бойл, или при някой друг може да намерите ритъм, който да ви върши работа, да дава воля на въображението ви. Художниците изучават техниката на другите художници. Защо да се лишавате от един елементарен метод за научаване?

Проверка: Имате ли много дублирания, въведени с „или“, „и“, „но“? Изразявате ли някои моменти с отрицателни, а други с утвърдителни форми?

 

7. Един абзац. Можете ли да имитирате гласа и синтаксиса на Кейт Брейвърман в откъса от нейния разказ на страница 273? Направете всички изречения преки, а някои — фактически твърдения. Без съюзи. Отделете изреченията със запетаи, направете много от тях кратки и завършете абзаца с отрицателно твърдение, като едновременно с това създадете очакване за следващи абзаци. Тази стратегия води до набиране на добра инерция.

Сега препишете упражнението с много „макар че“, „но“, „и“ и „защото“. Сложете повече наречия и добавете няколко метафори.

Цел: Да намерите кой начин на писане ви върши по-добра работа. Едни художници рисуват с множество дълги, криволичещи щрихи, а други — с няколко резки и къси.

Проверка: Кой синтаксис ви върши по-добра работа? Прочетете двете упражнения на глас и почувствайте ритъма във всяко от тях. Кое върви по-гладко? Попитайте колега за неговото мнение.

 

8. Една до две страници. Имитирайте разказа на Бекет за първата любов на Молой. Пишете от първо лице. Възможни теми: опит за трансцендентална медитация, завършване на висше образование, публикуване на първи разказ, ядене на хайвер, слушане на „Ода на радостта“ в прочута концертна зала, присъствие на погребението на човек, който би трябвало да бъде обичан. Отнасяйте се към всяко „изживяване“ с безразличие. Анализирайте преживяното отново и отново, докато го сведете до пълна баналност.

Цел: Да постигнете цинизъм или обрат като извор на хумор.

Проверка: Съсредоточихте ли се върху физическите детайли? При медитацията може да говорите за изкълчване на крака, индийски пръчици и пр. При завършването на висшето образование може да анализирате некачествена хартия, слънчев удар, пот, глад. (Естествено, можете да измислите нещо по-добро.)

 

9. Една страница. Направете списък на пословици, клишета и азбучни истини и използвайте техните противоположности като подлог. (Бракът е…)

Цел: Научаване на основната техника на хумора на Уайлд. Не се притеснявайте дали създадените от вас преобръщания са смешни. Ако напишете достатъчно, някои от тях ще бъдат. Това може да направи даже компютър.

Проверка: Прочетете онези, които намирате за смешни, на човек, който лесно се разсмива. Ако не предизвикат смях, намерете друг човек. Ако нищо не стане, изберете нова поредица азбучни истини, извъртете ги и ги проверете пред същите хора.

 

10. Една страница. Извъртете познати изрази. Например: „Още една чаша и съм под масата“ става „Още една чаша и съм под домакина“ (както една остроумна писателка го перифразира в една карикатура).

Цел: Подобна на целта на Упражнение 9, но тук не трябва да заменяте противоположности. „Домакин“ и „маса“ не са противоположности, но тук замяната става идеално. Потърсете нещо, което би имало смисъл в ситуацията.

Проверка: Също като в Упражнение 9.

 

11. Три абзаца по половин страница. Имитирайте цитата на Уайлд за упадъка на изкуството на лъжата. Можете ли да напишете нещо подобно за упадъка на изкуството на ревността, кражбата, флирта, пиенето, пушенето, яденето на шоколад, размотаването? Вземете три от тях и ни разкажете нещо обратно на традиционните възгледи.

Цел: Създаване на хумор чрез издигане на явен порок в добродетел.

Проверка: Достатъчно убедително ли звучите? Аргументите на Уайлд имат своя смисъл. Изграждането на лъжи изисква въображение и вероятно развива въображението, така че би било полезно умение за един автор на художествена литература. Погрижете се да дадете разумни аргументи, поне на някакво ниво.

 

12. Една страница. В пословиците и клишетата от Упражнения 9 и 10 обърнете ключовите прилагателни и вижте какво ще стане. Нещо би трябвало да стане смешно. Или поне интересно.

Цел: Да осъзнаете, че хуморът може да се появи почти на всеки завой в изречението. Ако изследвате много възможни комбинации, все нещо ще стане. За остроумните хора казваме, че имат „бърза мисъл“, защото бързо могат да прехвърлят достатъчно комбинации, за да им блесне нещо интересно. Това е техника и независимо колко непринудено един остроумен човек я прилага, той все пак го прави.

Проверка: Достатъчно смени ли направихте?

 

13. Една страница. Измислете диалог, при който възниква моментно объркване, поне при четене, като в примерите на Маламъд. Вземете една сърцераздирателна раздяла или тържествен обред и се пошегувайте. Нека нещо от „телесната долница“ (фраза на Михаил Бахтин) да наруши тържествената атмосфера.

Цел: Упражняване на комедията на ситуациите. Научете се да подбирате мястото и момента за своите неочаквани реплики. Създавайте и използвайте объркването. Вашите герои не трябва да се смеят.

Проверка: Дайте на приятелите си да го прочетат. Смеят ли се? Или се усмихват? Ако не е така, преместете неочакваната реплика по-рано или по-късно. Отново проверете с някой около вас. Хуморът е в ухото на читателя, а не в окото на писателя.

 

14. Три страници. Изберете три условности: здрависване, задържане на отворена врата за човека след вас и държане на ръцете. Изградете три фарсови сцени: преувеличете онова, което може да се случи, за да стане смешно. Ползвайте модела на Гогол за приятелите, които се прегръщат и целуват. Можете да подсилите хумора с диалог и карикатури на лицата на здрависващите се.

Цел: Упражняване на елементарния фарс като комедия на нравите.

Проверка: Успяхте ли да накарате условностите да изглеждат абсурдно? Живо? Вашите читатели трябва да добият усещането, че вършат тези неща сякаш участват в сцените. Успяхте ли да вмъкнете добра карикатура? И най-важното — смешно ли е?