Йосип Новакович
Курс по творческо писане (25)

(Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Включено в книгата
Курс по творческо писане
Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Сюжетът на романа спрямо сюжета на разказа

Не съществува строга граница между романа и разказа, въпреки че спокойно можем да твърдим, че ръкопис, по-голям от двеста страници е роман. Ръкопис, по-къс от петдесет страници, е разказ. Онази белетристична форма, която попада между тези два жанра, би могла да бъде наречена новела, макар че мнозина предпочитат да наричат ръкопис с големина между петдесет и сто страници кратка новела.

Думата роман {_novel_) произхожда от италианската дума за „новини“. Новела означава „кратки новини“. Кратката новела (novelette) означава съвсем кратки новини. Смятам, че е полезно да помним етимологията на тези думи. Когато пишете роман, информирайте ни, разкажете ни, макар и в репортажна форма, новините. Предложете обширни новини, със сложни моменти, свидетели, участници. За кратката новела може би клюката е достатъчно добър модел.

Разказ (story) е гръцката дума за „история“ (istoria) означаваща едновременно история и проучване, изследване, а по-късно се свързва с френската дума histoire, разказ за дадено събитие. Тези думи могат да ни напомнят, че е най-добре краткият разказ да се разкрие като събитие, което е напълно проучено и предадено цялостно. Разказът предполага да се съсредоточим върху единствено събитие и онова, което го е породило. Романът привлича вниманието върху поредица от събития по начин, по който това става във военните репортажи например, когато в тях се търси всеобхватна връзка. (Съществуват много изключения, ето защо не е задължително да се следва тъкмо такъв план.)

Мащабът и броят на събитията може да определи дължината и следователно категорията на вашето повествование. Един разказ би могъл да се изгради около момент на откровение, около едно събитие или един образ. Романите обикновено изискват няколко обрата на събитията и откровения.

Но и тук няма просто правило. Някои разкази имат сюжети, които биха могли да бъдат използвани в романи. Томас Ман е написал разказа „Феликс Крул“ — който пресъздава живота на един човек, след което изгражда от него роман. Това е биографичен сюжет — обхваща голяма част от живота на героя, започвайки от детството. След като избира да се разгърне върху обширен период от време, Томас Ман успява да изгради дълга по обем прозаична творба. От друга страна, дългият роман на Джеймс Джойс „Одисей“ симулира възприятията на героя в рамките на един-единствен ден. Джойс разгръща повествованието си, като проследява как функционира съзнанието — той включва свободни асоциации, мечтания, спомени, а всички дребни случки през деня придобиват размерите на значителни събития.

Идеята за написване на роман може да се окаже плашеща и потискаща. Поне на мен ми се струваше такава. Ето защо се изхитрих да заблудя себе си, че пиша разкази, а не роман. Превърнах всяка глава от романа в разказ. Свързах разказите чрез обстановката и героите, както и обобщаващите събития. Когато се събра достатъчно материал за половин роман, вече бях престанал да се страхувам от размера на формата. Използвах всъщност идеята за роман, за да се освободя от едно друго безпокойство. В разказа повечето елементи трябва да бъдат свързани — не може да съществуват очевидни несъобразности. В романа не е необходимо да се безпокоиш прекалено много по този въпрос. В идеалния случай белетристичните елементи трябва да бъдат свързани, но тъй като никой не може да запомни всички подробности, няма да ви обвинят в непоследователност. (А когато в романа изграждате връзките, широкият обхват на издръжливостта на вашето внимание ще получи признание.) Ако аз съм забравил да свържа последователно всичко, най-вероятно и читателят ще престане да се интересува от това, стига да съм изградил по-важните взаимовръзки. Не се налага да измисля съвършен край (най-трудната част на краткия разказ), защото не е нужно всичко да бъде свързано и поставено на съответното място. И тъй като не ми се налагаше да полагам усилия за идеалната свързаност на всичко — защото подобно нещо е невъзможно — за мен писането на роман стана по-лесно, отколкото писането на разкази. Трябва, разбира се, в повествованието да се намери органичното място на невероятно много подробности. В романите това става по-лесно, защото човек разполага с повече време и повече възможности да го постигне.

Въпреки това много автори на разкази ми задават въпроса: „Как пишеш толкова дълга проза?“ „Ами, как растат децата? — питам аз. — Много филии хляб са изяли.“ Романът обикновено поглъща много филии живот, за да надебелее и да се издължи, но най-важното, за да даде на нас, читателите, възможността да опознаем героите, обстановката и сюжета, онази страна на сюжета, която не подлежи на кратко обобщение — сложното преплитане на възприятията и мотивациите.