Йосип Новакович
Курс по творческо писане (38) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Steis (2015 г.)
Допълнителна езикова корекция и корекция на форматирането
NomaD (2015 г.)

Издание:

Йосип Новакович. Курс по творческо писане

 

Американска, първо издание

 

Fiction Writer’s Workshop

Copyright © 1995 by Josip Novakovich

 

Превод от английски: Мария Кръстева

 

Отговорен редактор: Иванка Томова

Редактор: Кристина Симеонова

Коректор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов

Формат 60/90/16

Печатни коли 20,25

 

ISBN: 978-954-28-0500-77

 

Издателство Сиела софт енд паблишинг АД, София

Печатна база Сиела

История

  1. — Добавяне

Глава седма
Началото и краят

Добрата проза е като хранене с няколко блюда. Започвате с аперитив или предястие. Ако можете да си го позволите, ще си поръчате специалитет, преди да минете към основното блюдо.

Някои белетристични творби предлагат за начало възбуждащ коняк, други — солената наслада на хайвера, а трети ние предпочитаме да прескочим, сякаш очакваме бърза храна.

Някои писатели оставят написването на началото за накрая. Други започват от него. Габриел Гарсия Маркес работи с дни върху първите си страници и когато ги постигне, казва, че останалото идва лесно. Някои писатели трябва да знаят края, преди да са започнали. Други имат нужда да знаят само героите, които ще пресъздадат, за да намерят началото и края на произведението си. Трети, като например Йежи Кошински, имат едновременно края и началото, преди да извършат останалото: „Винаги започвам един роман, като напиша първата и последната страница и те остават непроменени при всички преработки и промени.“ Изпробвайте и вижте кое е подходящо за вас.

Когато пишете, не се отчайвайте, ако встъплението ви не е бляскаво. Може би ще съкратите началото и края на първия вариант и ще вземете абзац от средата за начало на окончателния вариант. Мнозина писатели приемат, че ни е втръснало от начала и завършеци и ни ги спестяват. Този минималистичен подход — дай ми история без декор — е възможен в кратките разкази, но в романите е по-трудно, а може би е невъзможно да се осъществи.

Възхищавам се на умело формулираните встъпителни и заключителни думи и въпреки че естетиката ми в други отношения може и да е минималистична, не виждам причина да лишавате себе си (и читателите си) от този финес.