Йосип Новакович
Курс по творческо писане (10) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Значението на мястото

Нужно ли ви е реално място за художествената ви проза? Най-силните романи, за които се сещам — „Война и мир“, „Дейвид Копърфийлд“ — се разгръщат в реални градове и в обстановката на реални войни. Обстановката в последно време е отпаднала от мода за сметка на образа и действието. Възможно е тази тенденция да има нещо общо с факта, че хората престанаха да се разхождат. Големите писатели са имали навика да се разхождат много. Почти всеки ден. Оноре дьо Балзак е кръстосвал с часове улиците на Париж, Чарлс Дикенс — улиците на Лондон, Фьодор Достоевски — Санктпетербургските улици. Техните градове говорят от страниците на книгите им.

Съществува всеобщо настроение срещу подробните описания на обстановката. Те могат да бъдат откровено скучни. Нетърпеливи да изпитат вълнение, читателите често пропускат страниците, които разкриват обстановка. Самият аз го правя — трябваше да минат години, преди да се завърна към „Завръщане към корените“ на Томас Харди, защото първите десет страници на романа са посветени на описание на пейзажа, а колкото и прекрасно да е подобно описание, подозирам, че дори и читателите, принадлежащи към английското благородническо съсловие, пропускат тези текстове.

Мнозина автори избягват да правят описание на обстановката, защото се боят да не отегчат читателите, но когато сцената не оживее пред очите, в резултат също може да се стигне до отегчение. Когато мястото не е ясно очертано, е трудно да се постигне напрежение и да се събуди вълнение — нали читателят трябва да се пренесе мислено на мястото на събитието. Когато описанието на местности ни се струва мудно, това обикновено не е породено от самото описание, а от неговия провлачен характер. Направете описанията си динамични и бързи, включвайте елементи на описание едновременно с разгръщането на образите и действието. Можете да последвате примера на драмата. Би било много странно, ако всички декори на една пиеса се разкриват в продължение на половин час, преди актьорите да излязат на сцената. Сценографите осигуряват само необходимите елементи, когато актьорите са вече на сцената.

По същия начин, дори когато сте уточнили как ще изглеждат подробно затворът, изворчето и мулето, не ги показвайте наведнъж, преди да се появят действащите лица. Когато представяте обстановката, изберете само някои детайли, които да предизвикат представа за мястото. Ако избраните елементи създават жива представа, читателят ще използва въображението си, за да си изгради цялостна картина. Оставете му това удоволствие.

Споменах живата представа (в резултат на правилно използване на обстановката) като необходимост, за да се събуди вълнение у читателя. В много отношения белетристиката наподобява живописта. Хенри Джеймс е бил определено на това мнение. В „Изкуството на художествената проза“ той пише: „Съществува, доколкото аз мога да съдя, пълна аналогия между изкуството на художника и изкуството на белетриста. Тяхното вдъхновение, техният творчески процес (с изключение на различните средства, които използват) са еднакви, резултатите също са еднакви. Те могат да се учат едни от други, могат да се тълкуват и поддържат взаимно.“ В картините от Средновековието не са се рисували пейзажи като фон, а образите са изграждани с твърде пестеливи емоции — без хумор например. Към края на Средновековието на преден план започва да блика животът, а като фон се появяват природният и градският пейзаж. Дали това е случайност? Не мисля. И така, дайте на своите герои — на рожбите на вашето въображение — богата почва да се разгърнат и разиграят своята драма. Едно дете, което е в пясъка на плажа, има повече шанс да бъде изобретателно и активно в сравнение с дете, което не разполага с пясък.

В наши дни мнозина автори — не всички — извръщат поглед от архитектурата на града и живота сред природата, а това ограничава художествения им свят. Външното и вътрешното вървят заедно. Оскъдната картина на онова, което ни заобикаля, не може да породи богато вътрешно съдържание. Писане, което се занимава само с егото {_Какво зло ми е причинил моят баща!_), според мен притежава мрачната сухота на средновековната живопис, а в нея единственото, което има значение, са въпросите за греха (злото) и прошката (изкуплението). Един образ, например скулпторът, е интересен с това, което прави със заобикалящите го камъни. Ако не виждаме как скулпторът работи със своите материали, фактът, че е скулптор, е абстрактна черта за нас. Всичко, което се случва, може да намери психологически израз чрез средата. Хуморът на Марк Твен в „Хъкълбери Фин“ не би имал същото въздействие извън пейзажа на река Мисисипи.

Измежду шестте въпроса, които са важни в журналистиката — кой, какво, кога, къде, как и защо (една добра белетристична творба трябва да бъде съдържателно подплатена също като един добър журналистически материал) — описанието на обстановката отговаря на два — къде и кога — и по тази причина е от изключително значение.

Реална или въображаема обстановка

Преди да започнете да пишете своята творба, решете дали ще използвате реална или въображаема обстановка. Предимството да изградите творбата си върху основата на реално място — изцяло или частично — се състои в това, че ще пуснете здраво корени и че ще извлечете ново вдъхновение (и старите призраци) от къщите и улиците. Всеки град, улица и къща имат своята история. Ако се разхождате по една улица, говорете си с нейните обитатели, прочетете за нея в някои стари вестници — възможно е да изровите какви ли не интересни факти, които да се надпреварват кой да заеме място във вашето произведение. Когато точно се придържате към описанието на дадено място, не се страхувайте, че бихте могли да бъдете подведени под съдебна отговорност, защото това може да се случи само ако мястото безпогрешно се свързва с реални лица. Ето защо внесете своите герои от други места и така ги преобразете, че и майките им да не могат да ги познаят, или още по-добре — измислете ги.

Обърнете внимание на това как се гордеят хората, когато действието на някой филм се развива в техния град. Същото се отнася и за една успешна книга, основаваща се на реална обстановка. Ако се боите от адвокати обаче, винаги може те да промените наименованието на града и вида и улиците му, както и да заявите на първа страница, че всяко подобие с реални места е случайно. Струва ми се обаче, че ако имате талант в измислянето, по-добре е да преобразите в прозата си познатите ви места, вместо да използвате подобни заявления.