Серия
Майрън Болитар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One False Move, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Глава тридесет и първа

Качиха се в ягуара. Уин не намаляваше на светофарите. Не намаляваше и заради пешеходците. На два пъти профуча по тротоара, за да заобиколи задръстванията.

Майрън гледаше право напред.

— Това, което казах преди — проговори той с мъка. — За това, че го прекали…

Уин изчака.

— Забравѝ го — добави Майрън.

През останалата част от пътя никой от двамата не проговори.

Уин паркира колата на забранено място в югоизточния край на Тридесет и трета улица и Осмо авеню. Майрън се затича към служебния вход на „Медисън Скуеър Гардън“. Полицай с наперена походка тръгна към Уин. Уин скъса на две стодоларова банкнота и подаде половината на ченгето. Полицаят кимна и докосна с пръст фуражката си. Не размениха и дума.

Пазачът на служебния вход позна Майрън и му махна да влезе.

— Къде е Норм Зукерман? — запита Майрън.

— Стаята на пресата. От другата страна на…

Майрън знаеше къде е стаята. Докато тичаше по стълбите, той чу нетърпеливото жужене на тълпата. Звукът беше странно успокояващ. Когато стигна до нивото на игрището, Майрън зави надясно. Стаята на пресата се намираше от другата страна на етажа. Той се затича през игрището. С изненада забеляза, че тълпата беше многобройна. Норм му беше доверил намерението си да затъмни и затвори горните райони, спускайки черна завеса над неизползваните места, за да придаде на залата по-пълен вид. Но продажбите бяха надминали очакванията. Гъста тълпа изпълваше залата. Много от посетителите държаха знамена и лозунги, на които пишеше: „Началото на нова ера“, „Кралица Бренда“, „Добре дошли в дома на Бренда“, „Сега е наш ред“, „Сестрите се справят сами“ и разни други такива. Емблемите на спонсорите доминираха в залата подобно на творбите на смахнат художник. Гигантски снимки на зашеметяващата Бренда проблясваха на екрана. Бренда в униформата си от колежа. Засвири силна музика. Модерна. Така желаеше Норм. Всичко най-модно. Той се бе показал и доста щедър с подарените билети. Спайк Ли седеше на първия ред. Също и Джими Смитс и Рози О’Донъл, Сам Уотърсън и Уди Алън. Няколко бивши водещи от МТВ, разнообразен асортимент от бивши величия, струпани пред камерите и отчаяно желаещи да се харесат на зрителите. Супермодели с очила с метални рамки, опитващи се да изглеждат едновременно ослепително красиви и невероятно интелектуални.

Всички бяха тук, за да отпразнуват новия феномен на Ню Йорк — Бренда Слотър.

Това трябваше да е нейната вечер, възможността й да блесне в професионалния спорт. Майрън си мислеше, че разбира силното желание на Бренда да участва в началния мач. Но очевидно не го бе разбрал. Това беше повече от мач. Повече от любовта й към баскетбола. Повече от личен успех. Това беше история. Бренда го беше осъзнала. В тази епоха на угаснали звезди тя се радваше на шанса да стане модел, оформящ характерите на впечатлителните хлапета. Майрън спря за момент и се вгледа в огромния екран над главата си. Увеличеният образ на Бренда препускаше към коша. Лицето й изразяваше решителност. Тялото и движенията й бяха стремителни, грациозни и великолепни.

Бренда не можеше да загуби.

Майрън отново се затича. Изскочи от игрището и се спусна по рампата към коридора. След секунди стигна до стаята на пресата. Уин тичаше след него. Майрън отвори вратата и видя Норм Зукерман. С него бяха и детективите Морийн Маклафлин и Дан Тайлс.

Тайлс погледна часовника си многозначително.

— Това беше бързо — каза той, усмихвайки се под храсталаците, които му служеха за мустаци.

— Тук ли е Бренда? — попита Майрън.

Морийн Маклафлин му се усмихна съчувствено.

— Защо не седнеш, Майрън? — предложи тя мило.

Майрън не й обърна внимание и се завъртя към Норм:

— Появи ли се Бренда? — повтори той.

Норм Зукерман беше облечен като Дженис Джоплин в най-смахнатите й години.

— Не — отговори той.

Уин пристъпи зад Майрън. Тайлс не се зарадва на появата му. Той прекоси стаята и се вторачи в Уин.

— И кой е този? — запита Тайлс.

Уин махна към лицето на полицая.

— По мустаците ти е останала храна — каза той. — Прилича на бъркани яйца.

Майрън не свали поглед от Норм.

— Какво правят те тук? — попита той.

— Седни, Майрън — повтори Маклафлин. — Трябва да си поговорим.

Майрън погледна към Уин, който му кимна, приближи се до Норм Зукерман и обви ръка около раменете му. После двамата мъже се отправиха към ъгъла.

— Седни — каза Маклафлин за пореден път.

Този път в гласа й прозвуча стоманена нотка.

Майрън се отпусна на един от столовете. Маклафлин постъпи по същия начин без и за секунда да свали очи от него. Тайлс остана прав и се вторачи в Майрън. Очевидно беше от онези идиоти, които вярват, че погледите от високо плашат.

— Какво е станало? — попита Майрън.

Морийн Маклафлин скръсти ръце.

— Защо ти не ни кажеш, Майрън? — попита тя.

Той поклати глава.

— Нямам време за това, Морийн. Защо сте тук?

— Търсим Бренда Слотър — отговори полицайката. — Знаеш ли къде е?

— Не. А защо я търсите?

— Бихме искали да й зададем няколко въпроса.

Майрън се огледа наоколо.

— И решихте, че най-подходящото време за това е точно преди най-важния мач в живота й?

Маклафлин и Тайлс се спогледаха. Майрън хвърли поглед на Уин, който още говореше с Норм.

Тайлс реши да вземе нещата в свои ръце.

— Кога видя Бренда Слотър за последен път? — попита той.

— Днес — отговори Майрън.

— Къде?

Това щеше да отнеме доста време.

— Не трябва да отговарям на въпросите ти, Тайлс. Нито пък Бренда. Аз съм неин адвокат, не помниш ли? Ако имаш нещо за казване, кажи го. Ако не, спри да ми губиш времето.

Мустаците на Тайлс сякаш се накъдриха от усмивката му.

— О, имаме нещо, умнико — каза той.

Майрън не хареса звученето на последното изречение.

— Слушам — каза той.

Маклафлин се наведе напред и отново го погледна с искрени очи.

— Тази сутрин получихме заповед за обиск. За стаята на Бренда Слотър в общежитието.

Тонът й вече беше съвсем официален.

— Намерихме едно оръжие. „Смит и Уесън“, тридесет и осми калибър. Същият калибър, с който е убит Хорас Слотър. Чакаме резултата от балистичния тест, за да видим дали е оръжието на убийството.

— Отпечатъци? — запита Майрън.

Маклафлин поклати глава.

— Идеално изтрити — каза тя.

— Дори и това да е оръжието на убийството — каза Майрън, — то очевидно нарочно е сложено в стаята на Бренда.

Маклафлин го погледна озадачено.

— Откъде знаеш, Майрън? — попита тя.

— Хайде, Морийн. Защо тя ще избърше оръжието, а после ще го остави някъде, където да го намерите?

— Беше скрито под матрака й — възрази Маклафлин.

Уин се отдели от Норм Зукерман, извади мобифона си и набра някакъв номер. Някой отговори и Уин зашепна тихо.

Майрън сви рамене, преструвайки се на съвсем спокоен.

— Това ли е всичко, с което разполагате? — попита той.

— Не се опитвай да ни залъгваш, задник — обади се Тайлс. — Имаме мотив: тя се е страхувала от баща си достатъчно, за да си извади съдебно нареждане. Намерихме оръжието на убийството скрито под матрака й. А сега разполагаме и с факта, че тя очевидно е изчезнала. Това е доста повече от необходимото, за да бъде арестувана.

— Значи затова сте тук? — попита Майрън. — За да я арестувате?

Маклафлин и Тайлс отново се спогледаха.

— Не — отвърна Маклафлин, като произнесе думата така, сякаш това й струваше голямо усилие. — Но много бихме искали отново да поговорим с нея.

Уин приключи телефонния си разговор и кимна на Майрън.

Майрън се надигна от стола.

— Извинете ме — каза той.

— Какво, по дяволите… — започна Тайлс.

— Трябва да поговоря с партньора си за момент. Веднага ще се върна.

Майрън и Уин застанаха в ъгъла. Тайлс сключи гъстите си вежди и сложи юмруци на коленете си. Уин се вторачи в него за момент. Тайлс продължи да го гледа намръщено. Уин пъхна пръсти в ушите си, изплези език и размаха пръсти. Тайлс не го последва.

Уин заговори меко и бързо.

— Според Норм някой се обадил на Бренда по време на тренировката. Тя говорила и после изхвърчала навън. Автобусът на отбора изчакал известно време, но Бренда не се появила. Когато автобусът потеглил, помощник-треньорката зачакала Бренда в собствената си кола. Тя е все още там. Това е всичко, което Норм знае. После звъннах на Артър Брадфорд. Той знаеше за заповедта за обиск. Твърди, че по времето, когато сте сключили малката си сделка за защита на Бренда, заповедта вече е била издадена и оръжието — намерено. Оттогава той се свързал с няколко от високопоставените си приятели и се разбрали да се действа внимателно с госпожица Слотър.

Майрън кимна. Това обясняваше дипломатичното отношение на ченгетата. Маклафлин и Тайлс очевидно искаха да я арестуват, но шефовете им ги възпираха.

— Нещо друго? — запита Майрън.

— Артър доста се разтревожи от изчезването на Бренда.

— Обзалагам се, че е така.

— Иска веднага да му се обадиш.

— Е, невинаги получаваме това, което искаме — каза Майрън и погледна към двамата детективи. — Добре, трябва да изчезна оттук — добави той.

— Имаш ли някаква идея?

— Детективът от Ливингстън. Един тип на име Уикнър. Той почти поддаде, когато говорих с него на игрището на детската лига.

— И мислиш, че този път ще се разприказва?

Майрън кимна.

— Да — отговори той.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не, ще се оправя. Трябва да останеш тук. Маклафлин и Тайлс не могат да ме задържат законно, но може и да опитат. Замотай ги вместо мен.

Уин почти се усмихна.

— Няма проблеми — каза той.

— Виж и дали можеш да откриеш човека, който е вдигнал телефона по време на тренировката на Бренда. Който и да й се е обадил, може да се е представил. Или пък може някоя от съотборничките й да е видяла нещо.

— Ще проверя — каза Уин, като подаде на Майрън скъсаната стотачка и ключовете от колата и посочи мобифона си. — Дръж линията отворена — добави той.

Майрън не си направи труда да се сбогува, а бързо излезе от стаята. Чу гласа на Тайлс зад себе си.

— Спри! Копе…

Тайлс се затича след него. Уин застана пред ченгето и му препречи пътя.

— Какво, по дяво… — започна Тайлс, но не довърши изречението.

Майрън продължи напред. Уин затвори вратата. Тайлс не можеше да излезе от стаята.

Майрън изскочи на улицата, хвърли банкнотата на чакащото ченге и се метна в ягуара. От службата за справки бързо му съобщиха адреса на Илай Уикнър и телефонния му номер. Майрън набра и Уикнър отговори още на първото позвъняване.

— Бренда Слотър изчезна — каза Майрън.

Мълчание.

— Трябва да поговорим, Илай.

— Да — отговори пенсионираният полицай. — И аз мисля, че трябва.