Серия
Майрън Болитар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One False Move, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Глава първа

30 август

Майрън сви рамене и заговори завалено.

— Не съм гувернантка — каза той. — Аз съм спортен агент.

Норм Зукерман погледна измъчено.

— Това пък какво беше? Бела Лугоши?

— Човекът слон — отговори Майрън.

— По дяволите, ужасно беше. А и кой казва, че ще бъдеш гувернантка? Споменах ли думата детегледачка или гледане на деца, или каквато и да е форма на глагола „гледам деца“, или дори думата „дете“, или пък „гледам“, или…

Майрън вдигна ръка.

— Схванах, Норм.

Седяха под баскетболния кош в „Медисън Скуеър Гардън“ на столове от дърво и брезент, на чиито гърбове обикновено бяха изписани имената на разни звезди. Столовете им бяха поставени толкова високо, че мрежата на коша почти докосваше косата на Майрън. На половината игрище снимаха някакъв клип. Множество прожектори във формата на чадъри, кльощави жени, триножници и хора, които бързаха напред-назад. Майрън чакаше някой да го сбърка с манекен. Чакаше вече доста време.

— Една млада жена може да е в опасност — каза Норм. — Нуждая се от помощта ти.

Норм Зукерман наближаваше седемдесетте и като президент на „Зум“, гигантски конгломерат за производство на спортни изделия, имаше повече пари от Доналд Тръмп. На външен вид обаче приличаше на битник по време на изморително пътуване. По-рано Норм бе обяснил, че ретрото е последният писък на модата и заради това се беше издокарал в крещящо пончо, военен панталон, гердан от мъниста и обица, от която висеше символът на мира. Жестоко. Посивялата му черна брада беше достатъчно гъста и рошава, за да става за гнездо, косата му бе прясно накъдрена като на актьор в слаба постановка на „Божествена магия“. Майрън имаше чувството, че Че Гевара е оживял и седи пред него след посещение във фризьорския салон.

— Нямаш нужда от мен — каза Майрън. — Имаш нужда от телохранител.

Норм размаха ръка презрително.

— Прекалено очевидно е.

— Какво?

— Тя никога няма да се хване. Слушай, Майрън, какво знаеш за Бренда Слотър?

— Не много — отговори Майрън.

Норм погледна изненадано.

— Какво искаш да кажеш с това „не много“?

— Коя от думите не разбираш, Норм?

— За бога, та ти самият беше баскетболист.

— Е, и?

— Бренда Слотър вероятно е най-добрата в женския баскетбол. Пионер в нейния спорт. Да не споменаваме, че е рекламното лице на новата ми лига.

— Знам.

— Тогава чуй това. Тревожа се за нея. Ако нещо се случи с Бренда Слотър цялата Женска баскетболна асоциация заедно със значителните ми инвестиции в нея може да отиде на кино.

— Е, щом става дума за хуманитарни причини…

— Добре де, аз съм алчна капиталистическа свиня. Но ти, приятелю, си спортен агент. В света не съществува нещо по-алчно, мазно, хлъзгаво и капиталистическо от това.

Майрън кимна.

— Да, да, подмазвай ми се — каза той. — Това ще ти свърши работа.

— Не ме остави да довърша. Да, ти си спортен агент. Много добър. Всъщност най-добрият. Вие с испанската умница вършите невероятна работа за клиентите си. Осигурявате им колкото се може повече. Много повече, отколкото заслужават. Когато работя с теб и започнеш да ме убеждаваш, имам чувството, че съм изнасилен. Наистина си страхотен. Влизаш в кабинета ми, съдираш дрехите ми и правиш с мен каквото си поискаш.

Майрън изкриви лице.

— Я моля ти се — измърмори той.

— Но знам и за предишната ти работа във ФБР.

Страхотна тайна. Майрън все още се надяваше да срещне човек, който да не знае всичко за миналото му.

— Просто ме изслушай за секунда, Майрън. Чуй ме. Бренда е чудесно момиче, великолепна баскетболистка и трън в гащите ми. Не я обвинявам. Ако бях израснал с подобен баща, и аз щях да съм ужасен.

— Значи проблемът е в баща й? — попита Майрън.

Норм махна уклончиво с ръка.

— Вероятно — отговори той.

— Тогава издействай от съда забрана да се доближава до нея — посъветва го Майрън.

— Вече е направено.

— Тогава какъв е проблемът? Наеми частен детектив. Ако баща й се приближи на по-малко от сто метра, обадете се на ченгетата.

— Не е толкова лесно — каза Норм и огледа игрището.

Работниците, които се занимаваха със снимането, търчаха напред-назад като прашинки, понесени от силна струя. Майрън отпи от кафето си. Истински деликатес. Преди година въобще не пиеше кафе. После започна да се отбива в един от новите барове за кафе, които се появяваха един след друг като скапаните филми по телевизията. Сега Майрън не можеше да изкара сутринта без порцията си деликатесно кафе. Разстоянието между пристрастяването към кафето и наркотикът е само една стъпка.

— Не знаем къде е — каза Норм.

— Моля?

— Баща й — обясни Норм. — Изчезна. Бренда вечно се оглежда през рамо. Уплашена е.

— И смяташ, че баща й е заплаха за нея?

— Този тип е Великия Сантини на стероиди. Самият той е играл баскетбол. Казва се…

— Хорас Слотър — прекъсна го Майрън.

— Познаваш ли го?

Майрън кимна бавно.

— Да — отговори той. — Познавам го.

Норм огледа лицето му.

— Прекалено млад си, за да си играл с него — каза той.

Майрън не отговори. Норм не усети намека. Рядко се усещаше за подобни неща.

— Откъде познаваш Хорас Слотър? — настоя той.

— Не се тревожи за това — отвърна Майрън. — Кажи ми защо смяташ, че Бренда Слотър е в опасност.

— Получава заплахи.

— Какъв вид заплахи?

— Смъртни.

— Не можеш ли да си малко по-точен?

Трескавата дейност по заснимането на рекламата продължаваше. Манекени, демонстриращи последните модели на „Зум“ и високото си самочувствие, се разхождаха превзето наоколо с нацупени лица. Някой започна да вика.

— Къде е Тед? Защо Тед още не е облечен? Кълна се, той ще ме довърши.

— Обаждат й се по телефона — най-после отговори Норм. — Някаква кола я следи. Разни ей такива.

— И какво точно искаш от мен?

— Да я наблюдаваш.

Майрън поклати глава.

— Дори ако се съглася, което няма да направя, ти самият каза, че тя няма да иска бодигард.

Норм се усмихна и потупа Майрън по коляното.

— Точно това е, което ще те примами. Също като стръв за риба — каза той.

— Оригинална аналогия — отвърна Майрън.

— В момента Бренда няма агент.

Майрън замълча.

— Да не си глътна езика, готин? — попита Норм.

— Мислех, че тя е подписала договор за реклама със „Зум“ — каза Майрън.

— Тъкмо щеше да го направи, когато старецът й изчезна. А той беше нейният мениджър. Тя се отърва от него и сега е сама. Бренда се доверява на преценките ми до известна степен. Никак не е глупава. Затова ето какъв е планът ми: тя ще бъде тук след няколко минути. Ще те препоръчам. Тя ще ти каже „здрасти“. Ти ще й кажеш „здрасти“. После ще я зашеметиш с прочутия чар на Болитар.

Майрън повдигна вежди.

— С пълна сила ли да пусна чара? — запита той.

— Не, за бога. Не искам горкото момиче да започне да се разсъблича.

— Заклех се да използвам силата си само за добро.

— Това е добро, Майрън. Повярвай ми.

Майрън не беше убеден.

— Дори ако се съглася с тази дивотия, какво ще кажеш за нощите? Да не очакваш да я наблюдавам двайсет и четири часа?

— Разбира се, че не. Уин ще ти помага.

— Уин си има достатъчно друга работа.

— Кажи му, че става дума за мен — предложи Норм. — Той ме обича.

Развълнуван фотограф с вид на европейски клошар забърза към тях. Имаше козя брадичка и мърлява изрусена коса. Изглежда, къпането не беше приоритет за него. Фотографът въздъхна няколко пъти, за да увери всички наоколо, че е важна личност, която са принудили да чака.

— Къде е Бренда? — изхленчи той.

— Тук.

Майрън се завъртя към приятния глас, който напомняше топъл мед върху палачинки. С широка, уверена крачка — не срамежливата походка на прекалено високите момичета, нито пък дразнещите кълчения на манекените, Бренда Слотър пристъпи към тях. Беше много висока, със сигурност над метър и осемдесет. Кожата й имаше цвета на любимото кафе на Майрън с щедро сипано в него мляко. Носеше избелели джинси, които й стояха великолепно, и пуловер за ски, който те караше да мислиш за уютна вечер пред камината в някоя покрита със сняг планинска хижа.

Майрън едва се сдържа да не възкликне възхитено.

Бренда Слотър беше не толкова красива, колкото вълнуваща. Въздухът около нея сякаш бе изпълнен със статично електричество. Беше прекалено едра и с прекалено широки рамене, за да бъде манекен. Майрън познаваше няколко професионални модела. Те вечно се нахвърляха върху него. Бяха ужасно кльощави и приличаха на клечки с по два балона в горната част. Бренда определено не носеше дрехи шести размер. Човек усещаше сила в тази жена, дори властност, но все пак тя беше напълно женствена, каквото и да означаваше това, и невероятно привлекателна.

Норм се наведе към Майрън и прошепна:

— Разбираш ли защо тя е рекламното ни лице?

Майрън кимна.

Норм се смъкна от стола си.

— Бренда, скъпа, ела тук. Искам да се запознаеш с един човек.

Големите кафяви очи се спряха върху Майрън и в тях проблесна колебание. После Бренда се усмихна и тръгна към тях. Майрън, вечният джентълмен, се надигна от стола си. Бренда застана пред него и протегна ръка. Майрън я разтърси. Хватката й беше здрава. Сега, когато стоеше до него, Майрън видя, че тя е само пет-шест сантиметра по-ниска. Това я правеше около метър и осемдесет и пет или шест.

— Гледай ти — каза Бренда. — Майрън Болитар.

Норм протегна ръка, сякаш искаше да ги приближи един към друг.

— Вие двамата познавате ли се? — попита той.

— О, сигурна съм, че господин Болитар не ме помни — отговори Бренда. — Мина доста време.

На Майрън бяха нужни само няколко секунди. Веднага осъзна, че ако беше срещал Бренда Слотър преди, без съмнение щеше да я запомни. Фактът, че не помнеше предишната им среща, означаваше, че тя е била при съвсем различни обстоятелства.

— Ти се мотаеше по игрището — каза Майрън. — С баща си. Сигурно си била пет-шестгодишна.

— А ти тъкмо започваше гимназията — добави тя. — Единственото бяло момче, което тренираше редовно. Изяви се страхотно в гимназията и в колежа, после беше избран от „Селтикс“ и после…

Гласът й заглъхна. Майрън беше свикнал с подобни неща.

— Поласкан съм, че помниш — каза той мило, опитвайки се да приложи чара си.

— Пораснах, като те наблюдавах как играеш — продължи Бренда. — Баща ми следеше кариерата ти, сякаш беше негов собствен син. Когато те контузиха…

Тя отново замълча, а устните й се свиха.

Майрън се усмихна, за да покаже, че разбира и оценява съчувствието й.

Норм наруши тишината.

— Е, сега Майрън е спортен агент — каза той. — Дяволски добър агент. Най-добрият според мен. Справедлив, честен, абсолютно лоялен…

Норм внезапно млъкна.

— Възможно ли е току-що да съм използвал тези думи, за да опиша един спортен агент? — попита той и поклати глава.

Козята брадичка отново се приближи към тях и заговори с френски акцент, който звучеше толкова истински, колкото акцента на Пепе Лепю[1].

— Мосю Зукерман?

— Oui — отвърна Норм.

— Имам нужда от помощта ви, s’il vous plait.

— Oui — повтори Норм.

Майрън едва не попита къде е преводачът му.

— Вие двамата седнете тук — обърна се Норм към него и Бренда. — Трябва да ви оставя за секунда.

Той потупа празните столове, за да ги подкани.

— Майрън ще ми помага в работата — поясни Норм. — Нещо като консултант. Затова поговори с него, Бренда. За кариерата ти, за бъдещето ти, за каквото ще да е. Той ще бъде чудесен агент за теб — заключи Норм и намигна на Майрън.

Страшно деликатно, няма що.

Когато Норм се отдалечи, Бренда се настани на стола.

— Е, всичко ли беше истина? — попита тя.

— Една част — отговори Майрън.

— Коя?

— Бих искал да съм твой агент. Но всъщност не съм тук за това.

— Така ли?

— Норм се тревожи за теб. Иска да се грижа за теб.

— Да се грижиш за мен?

Майрън кимна.

— Той смята, че си в опасност.

Бренда стисна зъби.

— Казах му, че не искам никой да се грижи за мен.

— Знам — отвърна Майрън. — Аз би трябвало да те наблюдавам тайно.

— Защо тогава ми казваш?

— Не мога да пазя тайна.

Бренда кимна.

— И?

— И ако ще бъда твой агент, мисля, че не е хубаво да започваме отношенията си с лъжа.

Тя се облегна назад и кръстоса крака, по-дълги от опашка пред гишето за даване на шофьорски книжки.

— И за какво още те помоли Норм? — попита тя.

— Да използвам чара си.

Бренда примигна.

— Не се тревожи — успокои я Майрън. — Дал съм клетва да използвам чара си само за добрини.

— Страхотна късметлийка съм.

Бренда докосна с дългите си пръсти лицето си и забарабани по брадичката си.

— Е — каза тя най-после, — значи Норм мисли, че имам нужда от гувернантка.

Майрън повдигна ръце и се опита да имитира Норм.

— Кой говори за гувернантки? — с престорен ужас извика той.

Изпълнението му не беше прекалено лошо, но никой не дойде да му предложи роля в театъра.

Бренда се усмихна.

— Добре — кимна тя. — Ще се примиря с това.

— Приятно изненадан съм — отбеляза Майрън.

— Няма защо. Ако не го направиш, Норм може да наеме някой друг, който да не е толкова откровен. А по този начин поне ще знам резултата.

— Има логика — призна Майрън.

— Но има и определени условия.

— Помислих си, че ще е така.

— Правя каквото искам и когато искам. Тази работа не ти дава картбланш да се бъркаш в живота ми.

— Разбира се.

— Ако ти кажа да се разкараш за известно време, единственото, което можеш да ме попиташ, е, за колко дълго.

— Добре.

— И няма да ме шпионираш, без да знам — продължи Бренда.

— Добре.

— И няма да се бъркаш в работите ми.

— Съгласен съм.

— Ако реша да не се прибера цяла нощ, няма да роптаеш.

— Няма.

— Ако реша да участвам в оргия с пигмеи, пак няма да роптаеш.

— А ще може ли поне да гледам? — попита Майрън.

Бренда се усмихна.

— Не възнамерявам да съм трудна, но в живота ми има достатъчно бащински фигури. Искам да се уверя, че няма да си залепен за мен двайсет и четири часа на ден или нещо подобно. Това не е филм с Уитни Хюстън и Кевин Костнър.

— Някои хора казват, че приличам на Кевин Костнър — каза Майрън и изкриви уста в непокорна, цинична усмивка, имитирайки Кевин Костнър в „Бул Дърам“.

Бренда го огледа внимателно.

— Да, косата ти оредява по същия начин — отбеляза тя.

Ох.

На игрището брадатият Санди Дънкан отново започна да вика Тед. Свитата му го последва. Името Тед отекна из спортния комплекс.

— Значи се разбрахме? — попита Бренда.

— Идеално — отговори Майрън и се намести на стола. — А сега, искаш ли да ми разкажеш какво точно става?

Отдясно Тед, просто трябваше да е Тед, най-после се появи. Беше облечен в шорти „Зум“, а стомахът му беше очертан с мускули като на статуя. Вероятно беше около двайсетинагодишен, хубав като манекен, но се мръщеше като затворнически надзирател. Докато се тътреше към снимачната площадка, прокарваше ръце през синкавочерната си коса. От това движение гърдите му изпъкваха, талията му се свиваше и се виждаха обръснатите му мишници.

Бренда измърмори:

— Тъп паун.

— Това е нечестно — възрази Майрън. — Може да е умно момче.

— Работила съм с него и преди. Ако Господ му даде и втори мозък, той пак ще умре в самота — каза тя и прикова очи върху Майрън. — Не разбирам нещо.

— Какво?

— Защо е избрал теб? Ти си спортен агент. Защо Норм те помоли да станеш мой телохранител?

— Защото съм работил… — Майрън замълча за секунда и махна с ръка. — Защото съм работил за правителството.

— Никога не съм чувала.

— Това е още една тайна.

— Тайните не се задържат много при теб.

— Да, но можеш да ми се довериш.

Бренда се замисли.

— Добре, ти беше бял, който можеше да скача — каза тя. — Предполагам, че щом си бил такъв, сигурно си и достоен за доверие спортен агент.

Майрън се засмя, после и двамата замълчаха неловко. Той наруши тишината.

— Е, искаш ли да ми разкажеш за заплахите? — попита той.

— Няма много за разказване — отвърна Бренда.

— Да не би всичко да е във фантазията на Норм?

Бренда не отговори.

Един от асистентите намаза с лъскав крем обезкосмените гърди на Тед, който все още се мръщеше свирепо. Прекалено много филми с Клинт Истууд. Тед сви ръце в юмруци и мускулите му изхвърчаха. Майрън реши, че нищо не му пречи да започне да мрази манекена още сега.

Бренда запази мълчание. Майрън реши да опита друг подход.

— Къде живееш сега? — попита той.

— В общежитието на университет „Рестън“.

— Още ли учиш?

— Медицинският факултет. Четвърта година. Току-що си отложих изпитите, за да разполагам с повече време за мачовете.

Майрън кимна.

— Избрала ли си специалност?

— Педиатрия.

Той кимна отново и реши да навлезе по-дълбоко.

— Баща ти сигурно адски се гордее с теб — каза той.

По лицето й пробяга лека сянка.

— Предполагам, че е така — отвърна тя и се надигна. — Ще трябва да се облека за снимките.

— Не искаш ли първо да ми разкажеш какво става?

Бренда остана на мястото си.

— Татко изчезна.

— Кога?

— Преди една седмица.

— Тогава ли започнаха заплахите?

Тя не отговори.

— Наистина ли искаш да помогнеш? — запита Бренда. — Тогава намери баща ми.

— Той ли те заплашва?

— Не се притеснявай за заплахите. Татко обича контрола, Майрън. Заплахата е просто средство да задържи контрола.

— Не разбирам.

— Няма нужда да разбираш. Той е твой приятел, нали?

— Баща ти ли? Не съм виждал Хорас повече от десет години.

— И кой е виновен за това? — попита тя.

Думите, да не споменаваме горчивия тон, наистина го изненадаха.

— Това пък какво означава? — запита той.

— Все още ли държиш на него? — попита Бренда.

Майрън отговори, без да се замисля.

— Знаеш, че е така — каза той.

Бренда кимна и скочи от стола.

— Той има неприятности — каза тя. — Намери го.

Бележки

[1] Герой от анимационните филмчета с Бъгс Бъни. — Б.пр.