Серия
Майрън Болитар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One False Move, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Глава тридесет и шеста

Питър Франкъл, шестгодишно хлапе от Седар Гроув, Ню Джърси, беше изчезнало преди осем часа. Обезумели, Пол и Миси Франкъл, родителите на хлапето, се обадиха в полицията. Дворът на семейство Франкъл граничеше с горист район. Ченгетата и съседите сформираха дружинки за издирване. Доведоха и полицейски кучета. Някои от съседите също доведоха кучетата си. Всички искаха да помогнат.

Не им отне много време да намерят Питър. Очевидно момченцето се беше напъхало в бараката на съседите и бе заспало там. Когато се събудило, натиснало вратата, но тя се заклещила и не успяло да излезе. Питър, разбира се, се уплашил, но иначе му нямало нищо. Всички се успокоиха. Пожарникарите надуха сирената си, за да известят на издирващите, че вече могат да се приберат.

Едно от кучетата обаче не чу свирката. Немската овчарка на име Уоли навлезе в гората и залая упорито, докато полицай Крейг Рийд не дойде да види какво толкова бе разтревожило животното.

Когато Рийд стигна до мястото, намери Уоли, лаеща над някакъв труп. Веднага повикаха съдебния лекар. Заключението му беше, че жертвата, двайсетинагодишна жена, бе умряла преди по-малко от двайсет и четири часа. Причина за смъртта бяха двете огнестрелни рани от упор в тила.

Час по-късно Шерил Сътън, вторият капитан на „Делфините“, идентифицира трупа на приятелката и съотборничката си Бренда Слотър.

 

 

Колата все още беше паркирана на същото място.

— Искам да покарам малко — каза Майрън. — Сам.

Уин избърса очите на приятеля си, после излезе от колата, без да каже и дума. Майрън се настани на шофьорското място. Кракът му натисна педала за газта. Той профуча покрай дървета и коли, покрай знаци и магазини и дори хора, които се разхождаха късно през нощта. От тонколоните на колата гърмеше музика. Майрън не си направи труда да я спре. Продължи напред. Образът на Бренда упорито се опитваше да се появи пред очите му, но той се съпротивляваше.

Не още.

Докато стигне до апартамента на Есперанца, стана един през нощта. Тя седеше сама на площадката пред къщата, сякаш го очакваше. Майрън спря колата, но остана вътре. Есперанца се приближи към него. Майрън видя, че бе плакала.

— Влез вътре — каза тя.

Майрън поклати глава.

— Уин говореше за вярата — започна той.

Есперанца не помръдна.

— Не разбирах какво иска да каже. Вечно говореше за собствения си опит в семейния живот. Казваше, че бракът водел до нещастия. Съвсем просто. Беше виждал безброй хора да се женят и почти във всички случаи бракът им се оказвал пълен провал. За да повярва в обратното, Уин се нуждае от невероятна промяна…

Есперанца погледна към него и продължи да плаче.

— Обичал си я — каза тя.

Майрън затвори очи, изчака малко и ги отвори.

— Не говоря за това — каза той. — Говоря за нас. Всичко, което знам, целият ми опит, ми казва, че партньорството ни е обречено. Но после поглеждам към теб. Ти си най-прекрасният човек, когото познавам, Есперанца. Най-добрият ми приятел. Обичам те.

— Аз също те обичам — отвърна тя.

— Заслужава си да рискувам. Искам да останеш при мен.

Есперанца кимна.

— Добре, защото бездруго не мога да напусна — каза тя и пристъпи към колата. — Майрън, моля те, влез. Ще поговорим.

Той поклати глава.

— Знам какво означаваше тя за теб.

Той отново стисна очи.

— След няколко часа ще бъда при Уин — каза Майрън.

— Добре. Ще те чакам там.

Майрън подкара колата, преди Есперанца да успее да каже още нещо.