Серия
Майрън Болитар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One False Move, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Глава шестнадесета

Службата по съдебна медицина на област Берген приличаше на малко начално училище. Беше сграда на един етаж от червени тухли, абсолютно обикновена, но пък какво би искал човек от една морга? Столовете в чакалнята бяха пластмасови и удобни като прищипнат нерв. Майрън бе идвал тук и преди, малко след като убиха бащата на Джесика. Споменът не беше от най-приятните.

— Можем да влезем — каза Маклафлин.

Бренда остана близо до Майрън, докато вървяха по късия коридор. Той обви талията й с ръка. Знаеше, че така я успокоява. Освен това знаеше, че това не трябваше да му харесва толкова.

Влязоха в зала от блестящ метал и плочки. Не видяха големи камери за трупове или нещо такова. В найлонов плик в единия ъгъл на стаята беше прибрана униформата на един от служителите от охраната. Всички инструменти и уреди лежаха в другия ъгъл, покрити с чаршаф. По същия начин беше покрита и масата в средата. Веднага си личеше, че трупът под нея е на едър човек.

Спряха до вратата, а после се скупчиха около масата. Без да бърза, някакъв човек, вероятно съдебният лекар, отдръпна чаршафа назад. За секунда Майрън си помисли, че ченгетата може би бяха объркали самоличността на жертвата. Безсмислена надежда, осъзна той, която не се основаваше на никакви факти. Майрън беше сигурен, че подобни мисли минават през главата на всеки, дошъл тук, за да идентифицира някого. Макар да знаеш истината, подхранваш надеждата си, че може да е била направена грешка. Това беше съвсем естествено.

Но тук нямаше грешка.

Очите на Бренда се напълниха със сълзи. Тя наклони глава и изкриви уста. Ръката й се протегна напред и докосна безжизнената буза.

— Достатъчно — обади се Маклафлин.

Съдебният лекар започна да връща чаршафа на мястото му. Майрън вдигна ръка и го спря. Погледна надолу към трупа на стария си приятел. Усети как собствените му очи се изпълват със сълзи, но успя да ги потисне. Сега не беше време за плач. Беше дошъл тук с определена цел.

— Раната от куршума — запита Майрън с дрезгав глас — в тила ли е?

Съдебният лекар погледна към Маклафлин, която му кимна.

— Да — отговори той. — Почистих го, когато чух, че идвате насам.

Майрън посочи към дясната буза на Хорас.

— Какво е това? — запита той.

Съдебният лекар погледна стреснато.

— Още не съм имал време да направя съответния анализ на трупа — отговори той.

— Не ви попитах за анализа, докторе. Попитах за това.

— Разбирам. Но не искам да правя никакви предположения, докато не приключа с аутопсията.

— Докторе, това е белег — каза Майрън. — И е получен преди смъртта. Личи си по цвета му. — Майрън нямаше представа дали това е вярно, но реши да блъфира. — Носът му също изглежда счупен, нали, докторе?

— Не отговаряй на този въпрос — намеси се Маклафлин.

— Не е и нужно — каза Майрън и поведе Бренда далеч от трупа на баща й. — Добър опит, Маклафлин. Повикай ни такси. Няма да ти кажем и дума повече.

 

 

Когато излязоха навън и останаха сами, Бренда каза:

— Искаш ли да ми кажеш за какво ставаше дума?

— Опитваха се да те измамят.

— Как?

— Да приемем заради спора, че ти си убила баща си. Полицаите те разпитват. Нервна си. Внезапно ти дават идеална възможност да се измъкнеш.

— Историята със самозащитата.

— Точно така. Оправдано убийство. Преструват се, че са на твоя страна и те разбират. А ти, ако си убиец, веднага ще се възползваш от възможността, нали?

— Да, предполагам, че ако бях убиец, щях да го направя.

— Но нали видя, Маклафлин и Тайлс знаеха за белезите.

— Е, и?

— Ако си застреляла баща си при самозащита, защо преди това някой го е бил?

— Не разбирам.

— Ето как стоят нещата. Те успяват да те накарат да си признаеш. Следвайки уловките им, ти измисляш някаква история как той те е нападнал и как ти се е наложило да го застреляш. Но проблемът е, че ако това е вярно, тогава откъде идват белезите? Внезапно Маклафлин и Тайлс се появяват и изваждат тази нова улика, която противоречи на твоята версия за събитията. И какво ти остава? Признание, което не можеш да оттеглиш. С него в ръка, те ще използват белезите, за да покажат, че не е било самозащита. И ти сама се прецакваш.

Бренда се замисли.

— Значи смятат, че някой го е пребил, преди да го убие?

— Точно така.

Тя се намръщи.

— Наистина ли вярват, че аз мога да го пребия по този начин?

— Вероятно не.

— Тогава какво мислят?

— Може би смятат, че си го изненадала с бейзболна бухалка или нещо подобно. Но по-вероятно, и това е странното, те мислят, че си имала съучастник. Помниш ли как Тайлс огледа ръцете ми?

Тя кимна.

— Търсеше изранени кокалчета или някакви други следи от травма. Когато удариш някого, ръката ти обикновено го показва след това.

— И затова тя ме попита дали имам приятел.

— Точно така.

Слънцето се приготвяше да залезе. Покрай тях профучаваха коли. На отсрещната страна на улицата се простираше паркинг. Много мъже и жени в делови костюми се влачеха каталясали към автомобилите си след деня, прекаран под неестествената светлина в офиса. Лицата им бяха бледи, а очите им примигваха изморено.

— Значи смятат, че татко е бил пребит, преди да го застрелят — обобщи Бренда.

— Да.

— Но ние знаем, че това вероятно не е така.

Майрън кимна.

— Кръвта в шкафа. Моето предположение е, че баща ти е бил пребит ден-два преди убийството. Или е успял да се измъкне, или боят е бил само предупреждение. Довлякъл се е до шкафчето си в „Сейнт Барнабас“, за да се почисти. Използвал е ризата си, за да попие кръвта, течаща от носа му. После побягнал.

— Но някой го е намерил и застрелял.

— Да.

— Не трябва ли да кажем на полицията за окървавената риза? — попита Бренда.

— Не съм убеден. Помисли малко. Ченгетата твърдо вярват, че ти си го направила. А сега показваш някаква риза с кръвта на баща ти върху нея. Това ще ни помогне ли, или само ще ни навреди?

Бренда кимна и мълчаливо се извърна настрани. Дишането й отново се учести. Прекалено бързо диша, помисли си Майрън. Той отстъпи назад, за да й даде малко свободно пространство. Сърцето му се сви. Майка й и баща й си бяха отишли. Нямаше братя и сестри. Как ли се чувстваше?

След няколко минути едно такси спря пред тях. Бренда отново застана срещу него.

— Къде искаш да те оставя? — попита Майрън. — В дома на някоя приятелка? При леля ти?

Бренда се замисли, после поклати глава и го погледна в очите.

— Всъщност — каза тя — предпочитам да остана при теб.