Серия
Майрън Болитар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One False Move, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Глава петнадесета

Майрън пристъпи напред.

— За какво става дума?

Двете ченгета го погледнаха с безизразни лица.

— Вие кой сте? — попита едното.

— Майрън Болитар.

Ченгетата примигнаха.

— И Майрън Болитар е?

— Адвокатът на госпожица Слотър — отговори Майрън.

Едното ченге хвърли поглед към другото.

— Ето на това му казвам аз бързо — подметна то.

Второто ченге:

— Чудя се защо ли вече се е обадила на адвоката си.

— Странно, а?

— И аз бих казал така.

Той огледа шарения Майрън от горе до долу и се захили.

— Не се обличате като адвокат, господин Болитар.

— Оставих си сивото сако вкъщи — отговори Майрън. — Какво искате, момчета?

— Бихме желали да заведем госпожица Слотър в участъка — отвърна първото ченге.

— Арестувате ли я?

Първото ченге погледна към второто.

— Адвокатите не знаят ли, че когато арестуваме хората, им четем правата? — запита то.

— Вероятно е взел адвокатската си диплома у дома. Или в училището на Сали Стръдърс.

— Или пък е получил накуп адвокатската си диплома и тапията за телевизионен техник.

— Точно така. Това ми харесва.

— Или пък е посещавал американския институт за бармани. Чух, че имали страхотна учебна програма.

Майрън скръсти ръце.

— Чудя се кога ли ще се изчерпите, момчета. Но моля ви, продължавайте. Наистина сте забавни.

Първото ченге въздъхна.

— Бихме искали да заведем госпожица Слотър в участъка — повтори то.

— Защо?

— За да поговорим.

Господи, работата вървеше страхотно.

— Защо искате да говорите с нея? — опита Майрън.

— Не ние — отговори второто ченге.

— Точно така. Не ние — потвърди първото.

— Ние просто трябва да я заведем там.

— Да я ескортираме.

Майрън тъкмо щеше да попита дали в извънработно време не припечелват по някоя и друга пара като компаньони, но Бренда сложи ръка на рамото му.

— Да вървим — каза тя.

— Умна дама — отбеляза първото ченге.

— Но има нужда от нов адвокат — добави второто.

Майрън и Бренда седнаха на задната седалка на цивилна полицейска кола, за която и слепец можеше да разбере, че е полицейска. Кафяв седан, в същия цвят като костюмите на ченгетата, шевролет „Каприз“ с прекалено много антени.

През първите десет минути никой не проговори. Лицето на Бренда изглеждаше напрегнато. Тя плъзна ръка по седалката и докосна неговата. После хвърли поглед към него. Ръката й беше топла и приятна. Майрън се опита да си придаде надежден и самоуверен вид, но стомахът му се вълнуваше по крайно неприятен начин.

Поеха по шосе 4, а после по шосе 17 към Мауа. Хубаво предградие, почти на границата с Ню Йорк. Паркираха зад сградата на общината. Входът към участъка се намираше отзад. Двете ченгета ги въведоха в стая за разпити, където имаше метална маса, завинтена за пода, и четири стола. Нямаше насочена към очите лампа. Огледало заемаше половината стена. Само кретен, който никога не е гледал телевизия, не би се досетил, че това е еднопосочно огледало. Майрън често се чудеше дали можеха да излъжат някого с този номер. Дори ако човек не гледа телевизия, защо пък полицаите щяха да имат нужда от гигантско огледало в стаята за разпити? Поради суета?

Оставиха ги сами.

— За какво мислиш, че става дума? — попита Бренда.

Майрън сви рамене. Имаше доста добра идея. Но на този етап идеите бяха безсмислени. Скоро щяха да разберат. Минаха десет минути. Това не беше добър знак. Още пет. Майрън реши да блъфира.

— Да тръгваме — каза той.

— Какво?

— Не сме задължени да чакаме тук. Да тръгваме.

Сякаш случайно вратата се отвори. Влязоха мъж и жена. Мъжът беше едър, приличаше на варел, а косата му стърчеше във всички посоки. Имаше толкова гъсти мустаци, че в сравнение с тях мустаците на Теди Рузвелт изглеждаха като редки мигли. Косата му растеше ниско на челото, така че човек не можеше да е сигурен къде свършват веждите и започва косата. Панталонът му беше опънат грозно отпред, но липсата на задник го правеше прекалено голям в задната част. Ризата също му беше прекалено тясна. Яката почти го задушаваше. Навитите ръкави бяха пристегнали ръцете му като турникети. Лицето му беше зачервено и ядосано.

За тези, които държаха на яснотата, това беше Лошото ченге.

Жената носеше сива пола със забодена на талията детективска значка и бяла блуза с висока яка. Беше към трийсетгодишна, руса, с лунички и розови бузи. Изглеждаше невероятно здрава. Ако представляваше порция телешко в ресторант, менюто щеше да я описва като „хранена с мляко“.

Тя им се усмихна топло.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате.

Хубави, равни зъби.

— Казвам се детектив Морийн Маклафлин. От прокуратурата на област Берген. Това е детектив Дан Тайлс[1]. Той работи за полицейския участък на Мауа.

Тайлс не проговори. Скръсти ръце и се вторачи в Майрън, сякаш виждаше скитник, който пикае в градината му. Майрън вдигна очи към него.

— Тайлс — повтори Майрън. — Също като порцелановите неща в банята ми, нали?

Маклафлин запази усмивката си.

— Госпожице Слотър, мога ли да ви наричам Бренда?

Готова за сприятеляване.

— Да, Морийн — отговори Бренда.

— Бренда, бих искала да ти задам няколко въпроса, ако нямаш нищо против.

Майрън се намеси.

— За какво става дума?

Морийн Маклафлин го огря с усмивката си. Луничките придаваха на лицето й доста игрив вид.

— Мога ли да донеса на някой от двама ви нещо? — запита тя. — Кафе? Или някаква безалкохолна напитка?

Майрън се изправи.

— Да вървим, Бренда — каза той.

— Уау — обади се Маклафлин. — Успокой се, а? Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че не ни казвате защо сме тук — отговори Майрън. — Освен това използва думата „напитка“ в обикновен разговор.

Тайлс се обади за първи път.

— Кажи им — посъветва я той.

Устата му не помръдна, но храсталакът под носа му подскочи нагоре-надолу. Напомняше за Йосемити Сам[2].

Маклафлин се притесни.

— Не мога просто така да го издрънкам, Дан — каза тя. — Това не…

— Кажи им — повтори Тайлс.

Майрън махна с ръка към тях.

— Вие това репетирате ли го? — запита той, но гласът му вече не беше толкова уверен.

Знаеше какво ще им кажат. Не искаше да го чуе.

— Моля ви — каза Маклафлин, чиято усмивка бе изчезнала. — Моля ви, седнете.

И двамата се отпуснаха бавно на столовете си. Майрън скръсти ръце и ги облегна на масата.

Маклафлин, изглежда, обмисляше думите си.

— Имате ли приятел, Бренда? — запита тя.

— Да не би да ръководиш служба за запознанства? — попита Майрън.

Тайлс се отдръпна от стената. Хвана за момент дясната ръка на Майрън. Пусна я и взе лявата. Разгледа я с отвратен вид и я пусна.

Майрън се опита да не изглежда объркан.

— Палмолив — каза той. — Не само ароматен.

Тайлс се премести встрани и отново кръстоса ръцете си.

— Кажи им — каза той за пореден път.

Очите на Маклафлин бяха приковани в Бренда. Тя се наведе леко напред и сниши глас:

— Баща ти е мъртъв, Бренда. Намерихме трупа му преди три часа. Съжалявам.

Майрън се беше стегнал, но въпреки това думите го удариха като паднал метеорит. Той се хвана за масата и усети как му се завива свят. Бренда не проговори. Лицето й не се промени, но дишането й се учести.

Маклафлин не отдели дълго време за съболезнования.

— Осъзнавам, че моментът е много тежък — каза тя, — но наистина трябва да ви зададем няколко въпроса.

— Изчезнете оттук — прекъсна я Майрън.

— Какво?

— Искам вие със Сталин да изчезнете оттук веднага. Това интервю свърши.

Тайлс каза:

— Имаш ли нещо да криеш, Болитар?

— Да, точно така, вълк такъв. А сега изчезвай.

Бренда още не беше помръднала. Тя вдигна очи към Маклафлин и промълви само една дума:

— Как?

— Какво как?

Бренда преглътна.

— Как е бил убит?

Тайлс едва не подскочи.

— Откъде знаеш, че е бил убит?

— Какво?

— Не сме казвали нищо за убийство — отговори Тайлс, който изглеждаше адски доволен от себе си. — А само, че баща ти е мъртъв.

Майрън завъртя очи.

— Хвана ни, Тайлс. Две ченгета ни довличат тук, играят на Сиповиц и Саймън, а ние някак си разбираме, че баща й не е умрял от естествена смърт. Или сме ясновидци, или ние сме го направили.

— Млъкни, задник такъв.

Майрън бързо се изправи и събори стола си. После се приближи до Тайлс.

— Изчезни!

— Или?

— Искаш ли да ти фрасна един, Тайлс?

— Адски ще се радвам, баровецо.

Маклафлин застана между тях.

— Момчета, да не сте пили тестостерон тази сутрин? Отдръпнете се и двамата.

Майрън не свали очи от Тайлс. Пое си дълбоко дъх няколко пъти. Държеше се смахнато. Знаеше го. Глупаво беше да си изтървеш нервите. Трябваше да се стегне. Хорас беше мъртъв. Бренда имаше неприятности. Налагаше се да запази хладнокръвие.

Майрън изправи стола си и седна.

— Клиентката ми няма да говори с вас, докато не се посъветваме — каза той.

— Защо? — попита го Бренда. — Какво толкова има?

— Мислят, че ти си го извършила — обясни й Майрън.

Това я изненада. Бренда се обърна към Маклафлин:

— Заподозряна ли съм? — запита тя.

Маклафлин сви рамене дружелюбно.

— Хей, прекалено рано е, за да отпишем някого.

— Това на езика на ченгетата означава „да“ — обясни Майрън.

— Млъкни, задник — отново се обади Тайлс.

Майрън не му обърна внимание.

— Отговори на въпроса й, Маклафлин. Как са убили баща й?

Маклафлин се облегна назад и се замисли.

— Хорас Слотър е бил прострелян в главата.

Бренда затвори очи.

Дан Тайлс реши да се намеси.

— От упор — добави той.

— Точно така. От упор. В тила.

— От упор — повтори Тайлс, като облегна юмруци на масата и се наведе напред. — Изглежда е познавал убиеца си. Сигурно му е имал доверие.

Майрън махна с ръка към него.

— По мустаците ти е останала храна — каза той. — Прилича на бъркани яйца.

Тайлс се наведе по-напред, докато носовете им почти се докоснаха. Имаше широки пори. Наистина широки пори. Майрън се уплаши, че може да падне в някоя от тях.

— Не ми харесва отношението ти, задник — каза ченгето.

Майрън също се наведе. После бавно поклати глава наляво-надясно, докосвайки носа на ченгето.

— Ако бяхме ескимоси, вече щяхме да сме сгодени — отбеляза Майрън.

Това довърши Тайлс. Когато най-после се съвзе, ченгето каза:

— Това, че се държиш като задник, не променя фактите. Хорас Слотър е бил застрелян от упор.

— Което не означава абсолютно нищо, Тайлс. Ако беше истински полицай, щеше да знаеш, че повечето наемни убийци убиват жертвите си от упор. А повечето членове на семейството не постъпват по този начин.

Майрън нямаше представа дали това е вярно, или не, но звучеше добре.

Бренда се прокашля.

— Къде е бил застрелян?

— Моля? — попита Маклафлин.

— Къде е бил застрелян?

— Вече ви казах. В главата.

— Не, имам предвид къде. В кой град?

Разбира се, те знаеха, че Бренда има това предвид. Но не искаха да й кажат, като се надяваха да я подмамят да изпусне нещо.

Майрън отговори на въпроса й.

— Бил е намерен тук, в Мауа — каза той и погледна към Тайлс. — И преди великият полицай да подскочи отново, ще ти кажа, че съм сигурен, защото се намираме в полицейския участък на Мауа. Единствената причина за това е, че трупът е бил намерен тук.

Маклафлин не го поправи. Тя скръсти ръце и попита:

— Бренда, кога видя баща си за последен път?

— Не отговаряй — посъветва я Майрън.

— Бренда?

Бренда погледна към Майрън. Очите й бяха разширени и нефокусирани. Мъчеше се да се сдържи, но напрежението си личеше. Гласът й прозвуча умолително.

— Хайде просто да приключим с това — каза тя.

— Съветвам те да не го правиш — възрази Майрън.

— Добър съвет — обади се Тайлс. — Ако имаш да криеш нещо.

Майрън погледна към него.

— Не мога да разбера — каза Майрън. — Това наистина мустак ли е, или космите от носа ти са прекалено дълги?

Маклафлин запази дружелюбния си вид на най-добрия приятел на престъпника.

— Нещата стоят така, Бренда — каза тя. — Ако сега отговориш на въпросите ни, ще приключим с това. Ако мълчиш, ще се чудим защо го правиш. Няма да изглежда добре. Ще решим, че имаш нещо за криене. Не забравяй и пресата.

Майрън вдигна ръка.

— Какво? — извика той.

Тайлс взе думата.

— Съвсем просто е, задник. Ако пак започнеш да се правиш на адвокат, ще кажем на пресата, че Бренда е заподозряна и не иска да ни сътрудничи — рече той и се ухили. — А после госпожица Слотър ще бъде доволна, ако й предложат да рекламира и презервативи.

Внезапна тишина. Удари агента там, където най-много ще го заболи.

— Кога видя баща си за последен път, Бренда?

Майрън се канеше да се обади, но Бренда го накара да замълчи, като постави ръка на рамото му.

— Преди девет дни.

— При какви обстоятелства?

— Бяхме в апартамента му.

— Моля, продължавай.

— Какво да продължава? — прекъсна ги Майрън.

Двайсет и шесто правило на адвоката: никога не позволявай на разпитващия, независимо дали е ченге, или друг адвокат, да влезе в ритъм.

— Попитахте я дали е виждала баща си. Тя ви отговори.

— Попитах при какви обстоятелства — отвърна Маклафлин. — Бренда, разкажи ни, моля те, какво се случи по време на гостуването ти там.

— Знаете какво се случи — отговори Бренда.

Това я постави поне една крачка пред Майрън.

Морийн Маклафлин кимна.

— Имам в себе си едно оплакване — каза тя и плъзна лист хартия по металната маса. — Това твоя подпис ли е, Бренда?

— Да.

Майрън взе листа и го разгледа.

— Това точно ли описва последната ти среща с баща ти?

Очите на Бренда гледаха с хладен поглед.

— Да — отговори тя.

— Значи при последното ти посещение в дома на баща ти, последния път, когато си го видяла, той е извършил и физическо и морално насилие върху теб. Вярно ли е?

Майрън си замълча.

— Блъсна ме — каза Бренда.

— Достатъчно силно, за да получиш съдебна забрана да те вижда?

Майрън се опита да запази спокойствие, но започваше да се чувства като пробита лодка в бурно море. Хорас беше нападнал собствената си дъщеря, а сега беше мъртъв. Майрън трябваше да се справи някак си със ситуацията.

— Престанете да я тормозите — каза той с изморен глас. — Разполагате с документацията, затова да продължаваме нататък.

— Бренда, моля те, разкажи ни как те нападна баща ти.

— Бутна ме — отговори тя.

— Можеш ли да ми кажеш защо?

— Не.

— Не искаш да ми кажеш или не знаеш?

— Не знам.

— Просто те бутна?

— Да.

— Влизаш в апартамента му. Казваш „Здрасти, татко“, а после той те наругава и те бута. Така ли?

Бренда се опита да запази спокойно изражение, но треперенето вече се долавяше. Фасадата щеше да се напука всеки момент.

— Достатъчно — каза Майрън.

Но Маклафлин продължи:

— Това ли се опитваш да ни кажеш, Бренда? Баща ти те е нападнал напълно непровокирано?

— Тя не ви казва нищо, Маклафлин. Престани.

— Бренда…

— Изчезваме оттук — каза Майрън, като хвана Бренда за ръка и я вдигна от стола й.

Тайлс пристъпи напред, за да блокира вратата.

Маклафлин продължи да говори.

— Можем да ти помогнем, Бренда. Но това е последният ти шанс. Ако излезеш оттук, сигурно ще бъдеш обвинена в убийство.

Бренда излезе от транса, в който бе изпаднала.

— За какво говорите? — попита тя.

— Блъфират — отговори Майрън.

— Знаеш как изглеждат нещата, нали? — продължи Маклафлин. — Баща ти е мъртъв от известно време. Още не сме направили аутопсия, но се обзалагам, че е умрял поне преди седмица. Ти си умно момиче, Бренда. Разбираш как стои работата. Вие двамата имате проблеми. Ние притежаваме собствения ти списък с оплаквания от него. Преди девет дни те е нападнал. Отишла си в съда, за да ти помогнат да се отървеш от него. Нашата теория е, че баща ти не е спазил съдебната заповед. Очевидно той е бил агресивен човек, вероятно вбесен до крайност от действията ти, за които е решил, че отразяват нелоялното ти отношение към него. Това ли се случи, Бренда?

— Не отговаряй — посъветва я Майрън.

— Нека ти помогна, Бренда. Баща ти не е изпълнил съдебната заповед, нали? Тръгнал е след теб, нали?

Бренда не отговори.

— Била си негова дъщеря. Но не си му се подчинила. Унижила си го пред хората, и то толкова много, че е решил да ти даде урок. И когато се е спуснал към теб, когато онзи огромен, страшен мъж отново те е нападнал, ти не си имала избор. Застреляла си го. Това е било самозащита, Бренда. Разбирам го. И аз щях да постъпя по същия начин. Но ако излезеш от тази врата, няма да мога да ти помогна. Бягството ти ще превърне самозащитата в хладнокръвно убийство. Чисто и ясно.

Маклафлин хвана Бренда за ръката.

— Позволи ми да ти помогна, Бренда — повтори тя.

В стаята се възцари тишина. Луничавото лице на Маклафлин изглеждаше напълно искрено, идеална маска на загриженост, доверие и прямота. Майрън хвърли поглед към Тайлс, който бързо отмести очи от него.

Майрън не хареса това.

Маклафлин беше спретнала хубава теорийка. При това логична. Майрън разбираше защо ченгетата биха повярвали в нея. Бащата и дъщерята не бяха в добри отношения. Съществуваше добре документирана история на насилие. Съдебно нареждане…

Я задръж малко.

Майрън отново погледна към Тайлс, който продължи да отбягва очите му. После Майрън си припомни кръвта върху ризата в шкафа. Ченгетата не знаеха за нея, нямаше начин да знаят…

— Тя иска да види баща си — внезапно каза Майрън.

Всички го изгледаха учудено.

— Моля?

— Трупа му. Искаме да видим трупа на Хорас Слотър — повтори той.

— Това не е необходимо — отвърна Маклафлин. — Идентифицирахме го по отпечатъците. Няма причина да…

— Отказвате ли на госпожица Слотър възможността да види трупа на баща си?

Маклафлин се стегна.

— Разбира се, че не. Ако наистина искаш това, Бренда…

— Това искаме.

— Говоря с Бренда…

— Аз съм нейният адвокат, детектив. Ще говорите с мен.

Маклафлин млъкна. После поклати глава и се обърна към Тайлс, който сви рамене с безразличие.

— Добре тогава — каза Маклафлин. — Ще ви закараме дотам.

Бележки

[1] Tile — плочка. — Б.пр.

[2] Герой от анимационните филмчета с Бъгс Бъни. — Б.пр.