Йожен Сю
Скитникът евреин (175)

LVII глава
На хитреца — хитрец и половина

Отец Кабочини бе тридесетгодишен мъж, нисък на ръст, с изпъкнало коремче.

Този добродушен свещеник бе с едно око, но затова пък то бе много живо и проницателно. Кръглото му мазно лице бе винаги засмяно и привлекателно, а къдравата кестенява коса му придаваше вид на някоя от восъчните статуи, изобразяващи Исус като дете. Вежливите му обноски допълваха приветливия израз на лицето му.

Родин, който добре познаваше Обществото, веднага се стегна при вида на безобидния пратеник от Рим. Него не би го смутил някой висок, сух и мрачен свещеник, с изпито бледо лице, защото той знаеше, че в тактиката на Обществото влиза използването на хора с лъжлива външност.

Йезуитът не се излъга. Отец Кабочини бе толкова внимателен и засмян, че сърцето на Родин заби тревожно. Той приемаше горещите прегръдки и благопожелания на нисичкия отец външно спокойно, но оставаше нащрек. Най-много се страхуваше да не го отровят, както това бе правено неведнъж, когато църковните или държавните интереси са го изисквали. Прегръдките и целувките на пратеника го караха да тръпне и да си мисли: „Този едноокият е прекалено добър. Дано само няма отрова в юдините му целувки!“

Най-накрая, сякаш изморен от протоколната среща изпълнена с любезности, отец Кабочини седна на един стол и заговори:

— Най-сетне ми се предостави възможност да срещна това светило на нашето Общество и мога да го прегърна в обятията си.

— Добре, добре, любезни отче, но човек не може да прегърне светило, а освен това аз съм само един работник в Божието лозе.

Римлянинът отговори с възхищение:

— Прав сте, отче, че светило не се прегръща. Пред него се коленичи.

Той веднага се надигна, но отец Родин успя да го спре, като го улови за ръката.

— Оставете, отче, това идолопоклонничество и нека не говорим повече за мен. Кажете, каква е целта на вашето пътуване.

— Тази цел, отче, изпълва сърцето ми с радост и възхищение. През целия път съм си мислил, колко съм щастлив, че на мен се падна да изпълня тази мисия. Да се срещна с вас е нещо много важно за мен и аз го доказах, като ви прегърнах…

— Но коя е тази цел, която толкова ви възхищава? — едва сдържаше раздразнението си Родин.

— От това писмо, което ви нося от името на Негово Високо Преподобие, нашият отец генерал, ще разберете всичко…

Отец Кабочини извади от портфейла си един плик, запечатан с три печата. Преди да го предаде на Родин, той го целуна почтително.

Родин взе писмото и преди да го отвори, също целуна плика.

Докато четеше лицето му остана хладнокръвно и само пулсирането на слепоочието му подсказваше неговото голямо вълнение.

Когато завърши той прибра писмото в пазвата си и каза хладнокръвно:

— Ще стане така, както заповядва Високопреподобния наш генерал.

— И така отче мой — извика отец Кабочини развеселен — аз ще бъда сянка на вашата светлина, тоест ще имам огромното удоволствие да не се отделям от вас нито през деня, нито през нощта. Това е голяма привилегия и милост за мен, да ме изпратят от Рим, за да ви стана другар! Това изпълва сърцето ми с благодарност към Високопреподобния наш генерал, а също и с любов към вас.

„Този е голям хитрец — помисли си Родин, — но аз не съм лесна плячка. Само в царството на слепите еднооките царуват…“

Същия ден вечерта, в присъствието на отец Кабочини, Нини-Мулен получи подробни указания, как да действа и отиде у госпожа Света Гълъба…