Йожен Сю
Скитникът евреин (105)

III глава
Тайната

След като изненадата на Анжел от пристигането на маршал Симон се разсея, Агрикол каза усмихнато:

— Не бих искал да се възползувам от тази случка, госпожице, за да не ви открия тайната на чудесата в общежитието.

— О! Нямаше да ви оставя на мира. Онова, което ми разказахте, подразни любопитството ми.

— Щом е така, слушайте. Господин Харди изрече три магически думи: сдружаване, общинство, братство. Ние разбрахме тяхното значение и така чудесата станаха възможни. Те ни носят полза, но — повтарям, носят и голяма полза на господин Харди.

— Това ми се струва странно…

— Да предположим, госпожице, че господин Харди бе човек със студено сърце и търсеше единствено изгодата си. Ако той се запиташе какво трябва да направи, за да носи фабриката му голяма печалба, щеше да си отговори: отлична работа, икономии на суровини, непрекъснат труд на работниците. С една дума, икономии при изработката, за да стане стоката евтина, а да се продава много скъпо…

— Какво друго би могъл да желае един фабрикант?

— Без съмнение, тези изисквания щяха да бъдат удовлетворени, но въпросът е как? Господин Харди най-напред щеше да си каже: ако отдалеча работниците от фабриката, те ще се изморят докато дойдат на работа; ако станат рано, ще спят по-малко, а нямам сметка да се възползувам от съня на работниците, който им е крайно необходим, защото ако не са се наспали, това се отразява зле на работата им; през зимата става още по-зле, докато пристигнат във фабриката — работникът ще дойде измокрен и измръзнал и още преди да е започнал, ще бъде изморен, какво ще свърши тогава…

— За съжаление, истината е точно такава, господин Агрикол. Когато бях в Лил и работех във фабриката, треперех през целия ден от дъжда, който ме мокреше докато пристигна там.

— Затова хора като господин Харди казват: За да се премахнат тези трудности, трябва да настаня работниците близо до фабриката. Нека пресметнем: жененият работник в Париж плаща средно по двеста и петдесет франка годишно^[1] за една или две стаи — тъмни и тесни, на някоя затънтена и мрачна улица. Той живее в тях със семейството си на тясно, затова и здравето му е разстроено. Винаги страда от треска, винаги е слаб, а каква работа може да се очаква от такъв човек. Неженените работници държат по-малки къщи, също лоши, и плащат по сто и петдесет франка на година. Нека направим сега сметка. Във фабриката си имаме сто и четиридесет женени работници, което ще рече, че те плащат за отвратителните си жилища общо около тридесет и шест хиляди и петстотин франка годишно. Освен това имаме и сто и петнадесет неженени работници, които плащат годишно седемнадесет хиляди и двеста и осемдесет франка. Или всичко, около петдесет хиляди франка за наем. Сиреч, приход, равен на лихвите на един милион франка, ако тя е пет на сто.

— Боже мой, колко е голям наемът за всички тези порутени и малки къщички!

— Петдесет хиляди франка на година, колкото струва жилището на един милионер. Какво тогава си казва човек? За да накарам работниците си да оставят жилищата в Париж, ще им направя голяма отстъпка. Ще им намаля наема наполовина. Вместо недобри стаи, те ще имат широки добри жилища, които ще могат лесно да се отопляват и много евтино да се осветяват. И така, сто и четиридесет семейства ще ми плащат по сто двадесет и пет франка годишен наем, а сто и петнадесет ергени по седемдесет и пет франка. Така аз ще получавам двадесет и шест-двадесет и седем хиляди франка. Една голяма постройка, в която могат да се настанят всички тези хора, ще ми излезе най-много до петстотин хиляди франка^[2]. Това показва, че с лихвата от пет на сто, тези пари могат да бъдат осигурени, защото от заплатата на работниците, аз ще удържам наема.

— Започнах вече да разбирам как понякога може да се направи добро, даже е полезно, дори когато става дума за пари.

— Полезно е всичко, което се върши честно и искрено. Но нека продължим… Ето работниците ми, казва си такъв човек, са настанени близо до фабриката, имат топли жилища и здрави отиват на работа. Но това не е всичко… Английският работник, който се храни с хубаво говеждо месо, който пие хубаво пиво, за същото време върши два пъти повече работа, отколкото френският работник^[3], който се храни с лоша храна. Това подсказва, че работниците ще свършат повече, ако се хранят по-добре. Но как да постигне това, без да изгубя своето? Как се хранят в казармите, в пансионите, дори в затворите? Отделните средства се събират и така се получава сума, с която може да се живее доста охолно, нещо, което е невъзможно без сдружаване. И така, вместо моите двеста и шестдесет души да си готвят отделно двеста и шестдесет ястия, ако се сдружат в готвенето, благодарение на икономиите за мен ще бъде от голяма полза. А и за тях. Две или три готвачки, с помощта на няколко деца, ще могат всеки ден да готвят храна за всички. Вместо да се купуват дърва и въглища поотделно и за тях да се плаща двойно^[4], мойте работници, след като се сдружат, ще могат да си доставят на моя отговорност. Ще заделим от заплатите им много дърва, брашно, масло, дървено масло, вино и всичко останало от самите производители. Така те ще плащат петнадесет или двадесет су за бутилка чисто и хубаво вино, вместо да дават шестдесет или седемдесет и пет су за някакво отровно питие. Всяка седмица братството ще купува един вол и няколко овце, жените ще месят хляб, както на село. При тези средства и при добър ред и икономии, моите работници ще получават достатъчно вкусна храна за един франк, най-много за франк и двадесет и пет су на ден.

— Вече ми стана ясно, господин Агрикол!

— Още не съм свършил, госпожице. Ако човек е със студено сърце, той си каза: Ето че работниците ми са настанени добре, имат отопление, хранят се достатъчно и то на половин цена. Но трябва да бъдат и добре облечени. Здравето им трябва да бъде осигурено, а щом е така, здравият човек работи здраво. Значи братството трябва да закупи наедно и на фабрична цена (пак на моя отговорност, обезпечена от заплатите им) дебели и здрави платове, от които жените ще ушият дрехи не по-лоши от шивачите. Най-накрая, понеже ще потрябват и обувки, братството ще може да направи значителен отбив на предприемача… Е, госпожице Анжел, какво ще кажете за такъв човек?

— Ще кажа, господине, че това не е за вярване, а е толкова просто нещо.

— Няма по-просто нещо от доброто, от хубавото, но обикновено никой не се грижи за него. Забележете също така, че нашият човек говори всичко това, воден изключително от личния си интерес, че гледа само материалната страна на въпроса, без да обръща внимание на навика за взаимно сдружаване, за взаимна помощ, без да обръща внимание на това, че богатите са длъжни да подкрепят слабите и бедните, без да обръща внимание на това, че честният, дейният и трудолюбив човек има право да изисква от обществото работа и заплата според нуждите си. Не, нашият човек мисли само за материалната полза. При това, както сама виждате, печели не само по пет на сто от собствената си пара, а и ще се възползува твърде много от материалното добруване на своите работници.

— Така е, господин Агрикол.

— А какво ще кажете като научите, че нашият човек има също толкова голяма полза, ако дава на работниците си освен полагащата им се заплата и една част от приходите си?

— Трудно ми е да повярвам, господин Агрикол.

Увлечени в този разговор двамата бяха стигнали до градинската врата на общежитието. Една обикновена, но доста прилично облечена възрастна жена доближи и попита Агрикол.

— Върна ли се във фабриката господин Харди?

— Не е още, госпожо. Чакаме го всеки момент.

— Ще се върне ли днес?

— Ако не днес, то утре.

— Не се ли знае, господине, в колко часа ще пристигне?

— Не ми се вярва някой да знае. Портиерът на фабриката, който е портиер и в къщата на господин Харди може би ще може да ви каже нещо повече.

— Господин Агрикол — каза Анжел, след като жената, която разпитваше ковача, се отдалечи — забелязахте ли, че тази жена беше много пребледняла и натъжена?

— Забелязах. Даже ми се стори, че очите й се насълзиха.

— Бедната жена! Сигурно е дошла да потърси помощ от господин Харди. Но какво ви стана, господин Агрикол, защо така се замислихте?

Агрикол предполагаше, че идването на тази възрастна жена има някаква връзка с посещението на младата, красива и руса госпожица, която преди три дни неспокойно и почти отчаяно разпитваше за господин Харди и която със закъснение разбра, че я следят и наблюдават.

— Извинете госпожице — отвърна той, — но появата на тази жена ми припомни нещо. Не мога да го споделя с вас, защото е тайна.

— Не съм любопитна — каза младата госпожица. — Това, което ми разказвате, е толкова занимателно, че не искам да слушам за нищо друго.

— Тогава, госпожице, ще ви кажа още няколко думи и вие ще знаете всички тайни на нашето братство тъй добре, както ги знам и аз.

— Слушам ви, господин Агрикол.

— Нашият човек, който е заинтересуван, мисли така. Работниците вече имат условия, за да се трудят повече. Но какво да направя, за да постигна по-голяма печалба? Да изработвам евтина стока, която да продавам скъпо? Не може да е евтина, ако не се икономисва суровината, ако не се повишава качеството, ако не се ускори самата работа. Въпреки че наблюдавам, как да накарам работниците да не разсипват суровината? Как да ги накарам да измислят по-обикновен и по-икономичен начин на работа? Освен това, за да продадем стоката, тя трябва да е превъзходна, без недостатъци. Моите работници са старателни, но трябва да показват работа първо качество.

— Щом като добре си вършат работата, каква сметка имат работниците да си блъскат главите, за да изкарат по-качествена стока?

— Правилно разсъждавате, госпожице. Какъв е техният интерес? Затова и нашият човек ще си каже: Работниците трябва да имат интерес да не похабяват суровината, интерес да не си губят времето и да намерят начин да работят по-добре, интерес изпод ръцете им да излиза първокачествена стока… Само така аз ще постигна целта си. Като заинтересувам работниците чрез приходите, които ще получа от техните икономии, от деятелността им, от тяхното майсторство. Колкото по-добре изработват нещо, толкова по-скъпо ще го продавам. Толкова по-голям ще бъде и техният дял, и моят.

— Чак сега ви разбрах…

— Преди това работникът си е казвал: не ме е грижа дали ще работя повече и ще изработвам по-качествена стока. Каква е ползата ми, никаква! Малка заплата, малко работа. А сега, имам интерес да работя повече, да правя икономии. Другарите ми също. Ако някой работник е мързелив и направи някаква беля, имам право да му кажа: братко, всички ние губим от твоя мързел и от щетите, които носиш за общата ни работа.

— В такъв случай всички работят ревностно и с надежда!

— Точно така е пресметнал и нашият човек. Освен това, той си е помислил: Във фабриката стоят затрупани съкровища от опит, от практически умения, само защото никой не ги насърчава. Много работници, които можеха да направят някакво нововъведение, карат я по старому… Умният човек, който цял живот се занимава с едно и също, навреме трябва да намери начин да работи по-добре и по-бързо. Ето защо ще основа съвещателно настоятелство. Ще повикам началниците на фабриката и най-способните работници, защото интересът ни е общ… Той не се лъже и скоро ще му направят впечатление множеството нови и изкусни начини за работа, които ще измислят работниците му. Вие сте знаели това и не сте ми казвали, ще извика той. Онова, което десет години ми е струвало по сто франка, щеше да ми излезе по петдесет, без да смятам, че се пести и време. Господарю, ще му отвърнат работниците, какъв беше нашият интерес да икономисаме петдесет на сто, никакъв! Сега обаче, е друго. Освен заплата, вие ми давате и част от печалбата. Издигате ме в собствените ми очи, като се допитвате до моя опит, до моите знания. Вместо да се държите пренебрежително с мен, вие разговаряте с мен. В мой интерес, а и мой дълг е да ви кажа всичко, което знам и да се старая да го увелича. Ето как, госпожице Анжел, такъв човек може да предизвика завист. Ако на мястото на този човек със студено сърце беше друг, който би се грижел не само за материалното благосъстояние, но и за нравственото развитие на работниците си, за да въздигне ума и сърцата им; който, силен с властта, плод на неговите благодеяния, като чувствува, че е натоварен и с душата на триста човешки същества, вече няма да ги нарича свои работници, а свои братя. Би залягал, за да възбуди в тях вкус към просвета, към изкуства, които ще ги направят щастливи и да се гордеят с положението, което имат… В такъв случай, госпожице Анжел, този човек… Но!… Я, виж! Боже мой! Ето! Господин Харди!

— Ах, господин Агрикол — рече Анжел, трогната и с насълзени очи. — Този човек трябва да се посреща със скръстени от признателност ръце.

— Погледнете. Неговото благородно и кротко лице не е ли огледало на прекрасната му душа!

Една пощенска карета, в която се намираше господин Харди, заедно с господин дьо Бресак, нечестният му приятел, който подло го предаваше, в този момент влезе в двора на фабриката.

 

 

Още няколко думи трябваше да кажем за това, което се опитахме да предадем чрез диалог. Този въпрос е много важен и ние ще се занимаем с него още веднъж, преди да завърши тази книга.

Въпреки всичките повече или по-малко официални думи на някои повече или по-малко сериозни лица (струва ни се, че се злоупотребява с това тежко прилагателно) за благоденствието на страната, има нещо, което не подлежи на разискване. А именно, че никога, както досега не са били по-нещастни работническите слоеве на обществото. Техните заплати никога не са били толкова ниски в сравнение с нуждите им. Неопровержимо доказателство за това е постепенните опити на богатите слоеве да помогнат на онези, които страдат. Забавачниците, приютите за бедни деца и други доста категорично доказват, че щастливите и успелите на този свят, въпреки официалните увъртания за всеобщо благоденствие, предчувствуват какви ужасни и заплашителни нещастия има в обществото.

Колкото великодушни и благородни да са единичните опити, те все пак са крайно недостатъчни. Единствено управниците могат да предприемат нещо по-резултатно, но те се пазят от това. Сериозните хора сериозно разискват върху нашите дипломатически контакти с Мономотап или върху някой друг въпрос, също толкова сериозен, а оставят на еднократното съжаление, на хрумванията на добрата или злата воля на капиталистите и фабрикантите съдбата на едно многочислено и трудолюбиво население, което все повече осъзнава правата и силата си, тъй съсипано от нещастията, че често остава и без онази работа, от която едва получава средства за съществуване. Нека сериозните хора продължат да не се интересуват от това. Нека държавните мъже презрително се усмихват на мисълта името им да се свърже с едно дело, което би им донесло популярност. Нека всички продължават да чакат часа, в който ще избухне социалният въпрос… Тогава ще видим какво ще се случи със сериозните въпроси и сериозните хора. За да се отложи или отдалечи това зловещо бъдеще, ще трябва да се обърнем отново към честните хора и да ги помолим в името на спокойствието и общото спасение, да се премахне злото…

Ние отдавна говорим: „Ако знаеха богатите!“. И сега повтаряме, за честта на човечеството, че когато богатите знаят, те често вършат добрини съзнателно и великодушно. Нека се помъчим да им докажем, както и на онези, от които зависи съдбата на множеството работници, че могат да помогнат и без да развързват кесията си.

Вече стана дума за общежитията. Това превъзходно учреждение, благодарение на човеколюбивите намерения на госпожица Амели дьо Витрол, за малко да се осъществи през 1829 година. (За това разказва „Democratic pacifigue“ от 19 октомври 1844 г.). В днешно време лорд Ашли в Англия, е оглавил едно дружество, което преследва същата цел и което ще донесе на участниците най-малко четири на сто гарантирана лихва.

Защо и Франция да не последва един такъв положителен пример, който ще даде на бедните работници основните правила и първите средства за сдружаване? Преимуществата са очевидни, това разбират всички, но народът не е в състояние и няма възможност да основе необходимите учреждения в тези общини.

Огромна ще бъде заслугата на богатия, ако даде възможност на работниците да ползуват тези преимущества. Какво ще му струва да изгради една къща, в която да живеят петдесет семейства, след като приходите му ще бъдат сигурни?

Защо научното дружество, което всяка година организира конкурс за младите архитекти за планове на дворци, на църкви, на театри, да не поиска план за голяма сграда, която да бъде определена за жилища на работническото съсловие?

Парижкият градски съвет, чиято добра воля и бащински грижи за работниците толкова пъти са били прекрасни, защо да не изгради в населените части на града образцови общежития? Желанието на работниците да бъдат приети в тях ще бъдат силен стимул за съревнование, за нравствено въздигане. Такъв пример може би ще накара управниците да изоставят своето немилостиво хладнокръвие.

Капиталистите, които строят фабрики, защо също не се възползуват от примера и до фабриките не построят общежития за работниците?

Това ще бъде от полза за фабрикантите в тези времена на отчаяна конкуренция. Намаляването на заплатата кара работниците да се лишават от най-необходимото. Ако живее отделно, едва му стигат три франка на ден. Ако фабрикантът го улесни в неговото съществуване, благодарение на сдружаването, само с франк и половина, той ще може да намали и заплатата на работника на половина, без той да почувствува осезателно това, защото е за предпочитане пред опасността да остане без работа. Пък и фабрикантът няма да бъде принуден да спре производството си, в това време на търговска криза.

Надяваме се, че доказахме преимуществото и ползата от изграждането на работнически общежития.

Освен това казахме, че не само ще бъде справедливо работникът да участвува в разпределението на приходите от неговия труд, но това ще е от полза и за самия фабрикант.

Не правим предположения, а говорим за осъществени неща. Един от най-добрите наши приятели, много голям фабрикант, основа съвещателно работническо настоятелство и позволи на работниците (освен заплатите им) да ползуват и приходите му. Резултатът от тази стъпка надхвърли очакванията му. Ако някои умни и великодушни сърца пожелаят да използуват този пример, даваме основите на тази наредба.

Ето предварителните разсъждения, които правят чест и на фабриканта и на работниците му, и които придружават правилника на настоятелството.

„Признаваме, че всеки управител на фабрика, всеки началник на цех и всеки работник, в кръга на задълженията си, спомага за високото качество, което препоръчва произведенията на нашата фабрика. Те трябва да участвуват в печалбата и да продължат да се грижат за по-нататъшния напредък на работата. Успехът от съединяване на знанията и уменията на всеки един е очевиден. С такива намерения ние основахме настоятелство, чиито състав, длъжности и права ще се определят по-долу. С това преследвахме и целта чрез размяна на идеи между работниците, които досега живееха и работеха усамотени, да увеличим знанията на всеки от тях, да ги научим, да им покажем основите на доброто и здраво управление. От това съединение ще има двойна полза — нравственото и материално подобряване на работниците и напредъка на фабриката.

Като приемаме за справедливо, че участието на всеки един трябва да се възнагради, решихме, че като се извадят от чистия приход всички разноски, да се дава награда от пет на сто, която ще се разпределя поравно между всички членове на дружеството, с изключение на председателя, подпредседателя и секретаря, и ще се предава всяка година на 31 декември. Тази награда ще се увеличава с едно на сто всеки път, когато в дружеството се приемат нови трима члена.

При избора на работниците, които повикахме за съставяне на настоятелството, сме се ръководили от нравствеността, доброто поведение, способностите и уменията в работата. Като предоставяме на тези членове правото да предлагат приемането на нови членове, на основание на споменатите качества и ще се избират от самото дружество, ние искаме да постави на всички наши работници една цел, чиито срок за постигане ще зависи от самите тях. Прилежността в изпълнение на задълженията, които се състоят в съвършено изпълнение на работата, и в тяхното поведение извън работните часове, ще им отвори последователно вратите на дружеството. Така те също ще бъдат измежду останалите, ще могат да получат справедлив и приличен дял от приходите — плод от успеха на нашата фабрика. Успех, чието увеличаване ще се постигне със съвършена работа и плодотворно съревнование, каквито, не се съмняваме, ще царуват между членовете на дружеството.“

Извлечение от постановленията за съвещателното настоятелство, което се състои от един председател (глава на фабриката), от един подпредседател, от един секретар и от четиринадесет членове, от които четирима началници на цехове и десет души от най-способните работници с различна специалност:

„Чл. 6. Трима членове имат право да предлагат приемането на нов член, чието име ще се запише, за да се разисква на най-близкото заседание неговото приемане. Това приемане се съобщава след тайно гласуване, след като предлаганият член спечели две трети от гласовете на присъствуващите членове.

Чл. 7. На месечните си заседания настоятелството ще се занимава със следното:

1. Да намира начини за премахване на недостатъците при производството на стоките.

2. Да предлага най-добрите и не до там скъпи средства за производство на по-качествена стока за износ, така че с доброто качество на нашата стока да можем да надделеем над чуждестранните конкуренти.

3. Да намира начини за постигане на най-големи икономии при употребата на материалите, без това да се отразява на здравината или качеството на изработените предмети.

4. Да разисква върху предложенията, които ще представят или председателят или отделните членове на дружеството и които имат за цел подобряването и усъвършенствуването на производството на стоката.

5. Да определят заплатата в зависимост от цената на изработваните неща.“

Към това прибавяме, че сведенията, които има добрината да ни даде господин Г. Н., частта от печалбата на всеки работник (извън обикновената му заплата), ще бъде най-малко триста, до триста и петдесет франка на година.

Съжаляваме, че поради някои съображения не можем да съобщим името на този благодетел, който пръв се е нагърбил с такова великодушно и благородно начинание.

Ще добавим само, че днешното състояние на промишлеността и някои други съображения не са позволили на работниците да се възползуват от този приход още от самото начало, и в който всички те ще участвуват един ден.

Ние можем да потвърдим, че още след четвъртото заседание на това съвещателно настоятелство, почтеният фабрикант, за когото става дума, бе извлякъл такива резултати от практическите познания на своите работници, че веднага можеше да изчисли около тридесет хиляди франка годишен приход, който ще се получи било от икономия, било от усъвършенствуване на производството.

Нека се изразим накратко: във всяка промишленост има три сили, три двигателя, три лица, чиито права заслужават еднакво уважение.

Капиталистът, който дава парите.

Разумният човек, който управлява работата.

Работникът, който върши тази работа.

Досега работникът е получавал нищожна част, която не стига да задоволи нуждите си. Дали няма да бъде по-справедливо, ако той се възнаграждава било право или косвено, било чрез сдружаване, било като му се даде част от приходите, плод на неговия труд? И дори ако приемем най-лошото, че увеличението заплатата на работника ще намали малко дяла на капиталиста и на предприемача, дали от тяхна страна това няма да е не само благородно и справедливо, но и полезно, ако защитят богатството си от всякаква опасност, защото по този начин ще отнемат на работниците законните основания за справедливи оплаквания.

С една дума: онези, които предпазват имотите си от пожар, ни се струват по-умни.

 

 

Както вече казахме, във фабриката пристигнаха господин Харди и господин дьо Бресак.

Малко по-късно откъм Париж се зададе малка каручка, която пътуваше към фабриката. В каручката се намираше Родин.