Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Juif errant, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2013)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2015)

Издание:

Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга първа

Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Елена Ананиева

Коректор: Ваня Владимирова

 

Формат 60/84/16 Печатни коли 32,5

Издателски коли 27,3

Излязла от печат юни 1991 г.

Цена 27,00 лв.

 

ЕФ „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“

ДФ „ПОЛИПРИНТ“ — Враца

Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в книгоиздателство „Игнатов и синове“.

 

 

Издание:

Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга втора

Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски, Огнян Стефанов

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Олга Александрова

Коректор: Петрана Старчева

 

Формат 60/84/16 Печатни коли 32

Излязла от печат юли 1991 г.

Цена 27,00 лв.

Издателска къща „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“, София

ДФ „Полипринт“ — Враца

 

Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в издателство „Игнатов и синове“

История

  1. — Добавяне

XVIII глава
Мъчението

— Много ви благодаря, преподобни отци — посрещна ги учтиво д-р Баление, — за готовността да ми помогнете. Вашата задача не е много трудна и аз се надявам, че с Божията помощ тази операция ще изправи на крака отец Родин.

Тримата новодошли, като по даден знак, нажалени вдигнаха погледи към небето, след което се поклониха.

През цялото това време Родин не се интересуваше какво става в стаята и продължаваше да пише хладнокръвно. От време на време дишането му се затрудняваше и при един такъв пристъп, по-силен от предишните, д-р Баление разтревожено се обърна към своя ученик:

— Пригответе се, часът удари.

Йезуитът чу тези думи, но остана спокоен в леглото си. Лицето му не трепна, само малките му змийски очички светнаха трескаво и той изгледа присъстващите един по един. След това остави писалката, запечата последното писмо, след което отправи жест към д-р Баление, с който сякаш казваше, че е готов за операцията.

— Най-напред, преподобни отче, ще трябва да съблечем жилетката и ризата ви.

Родин за миг се поколеба, може би от неосъзнато чувство за срам, но след това сам започна да се съблича, подпомаган от д-р Баление.

Родин се изтегна назад, като откри жълто-белезникавите си гърди. Малката копринена мазна шапчица на главата му придаваше в известна степен комичен вид. Той бе толкова отслабнал, че ребрата му стърчаха, изпънали сухата кожа, като очертаваха всички детайли на скелета, напомнящи черни бразди. Ръцете му приличаха на кости, обвити с въжета.

— Господин Русьоле, подайте ми инструментите — каза д-р Баление.

След това той се обърна към тримата свещеници:

— Моля ви да се приближите. След малко ще се уверите, че работата, която трябва да свършите не е толкова тежка…

Докторът започна да разпределя задълженията им. Оказа се, че наистина работата изглежда доста лесна. Той подаде на всеки от четиримата си помощници по един малък стоманен триножник, неголям по размери. В средната си част уредът се уширяваше. Точно в това място бе силно натъпкан с памук. Всеки трябваше да държи този инструмент с лявата си ръка за специално направена дървена дръжка. Дясната ръка трябваше да може да борави с дълга 40–50 см тръбичка, завършваща с форма, която да можеше да приляга на устните. Другият край пък бе измайсторен така, че да можеше да служи за захлупване на триножника.

Тези инструменти изглеждаха безобидни. Отец д’Егрини и кардиналът, които наблюдаваха внимателно всичко, не можеха да разберат, откъде все пак идва опасността за големите болки. Съвсем скоро, обаче, те откриха истинското предназначение на „невинните“ уреди.

След като завърши с указанията, д-р Баление накара четиримата си помощници да доближат болния — по двама от всяка страна на леглото, което бе изтеглено в средата на стаята.

— Сега, господа — изрече д-р Баление, — запалете памука. Точно така… Поставете горящата част върху кожата на Негово Преподобие посредством триножника, в който се намира фитилът. Покрийте след това триножника с края на тръбата, а с уста духайте от другата страна, за да се разпалва огъня… Както виждате, проста работа.

Действително, изобретението изглеждаше доста опростено.

Така запаленият памук и фитили внимателно бяха поставени от двете страни на гръдния кош на Родин. Цялата операция по предварителни изчисления трае седем-осем минути. Хората, познаващи тази странна процедура, твърдят, че болките от разрез на кожата са нищо в сравнение с усещането от допира на огъня.

До този момент Родин бе следил с безразличие приготовленията. Щом обаче четирите триножника легнаха върху тялото му, в един миг само той се изпъна като змия, но не можа да изкрещи, защото бе напълно онемял. От рязкото движение уредите се разместиха и всичко трябваше да започне отначало.

Д-р Баление се приведе над болния:

— Бъдете силен, драги ми отче. Поднесете Богу тези страдания, той ще ги приеме. Аз ви предупредих, че операцията ще е много болезнена, но от друга страна тя е и вашият шанс за спасение. Вие, който до този момент показахте такава смелост, не допускайте сега малодушието да ви надвие.

Родин отвори очи, които бе стиснал след страшната болка. В тях можеше да се открие срам за показаната слабост. В същото време от двете страни на гърдите му можеха да се видят четири широки яркочервени рани.

Като се отпусна отново в леглото, Родин даде знак да му донесат писалката и лист. На него той изписа това, което бе забравил да включи в последното си писмо: „Да не се губи време. Уведомете барон Трипо за постановлението срещу неговия човек Леонард, за да вземе необходимите мерки.“

Като свърши, Родин подаде написаното на д-р Баление, за да го предаде на отец д’Егрини. Всички присъстващи не можаха да скрият учудването и възхищението си от подобно запазване присъствие на духа след изтърпените невероятни болки…

Родин нетърпеливо наблюдаваше отец д’Егрини, сякаш го подканяше час по-скоро да изпълни нареждането. Д-р Баление схвана това негово желание, защото прошепна нещо на д’Егрини и последният бързо напусна стаята.

— А сега, преподобни отче — обърна се лекарят към Родин, — нашата операция трябва да продължи. Моля ви, обаче, много настоятелно, не шавайте…

Болният не отговори нищо, само вдигна двете си ръце и ги постави на лицето си. Цялата тази гледка бе невероятна, смайваща: трима свещеници облечени в черно, надвесени над тяло, което повече приличаше на мъртвец, отколкото на жив човек, с устни прилепени към някакви странни тръби… Някой би могъл да допусне, че те едва ли не изсмукват кръвта на болния…

Утихналата стая се изпълни с неприятния мирис на изгорена плът. Всеки един от помощниците на доктора в този момент чу тихо пращене под триножника… Този зловещ звук идваше от самата кожа, която се пукаше под огъня. По лицето на Родин обилно се стичаше пот. Жилите на ръцете му пулсираха неравномерно, едва укротявайки огромните болки и заприличваха на въжета, които всеки момент могат да се скъсат…

По време на това невероятно мъчение, което сега Родин изтърпяваше с мъжествената покорност, присъща единствено на дивака, за когото е чест да презира болката, той черпеше сили и смелост от надеждата, от вярата, че ще живее…

Каква бе границата на неговата твърдост и на неустрашимия му характер, на енергичния му ум, щом в промеждутъците на адските мъки успяваше да се отпусне за миг и отново и отново да мисли за плановете по действията срещу рода Ренепон! Навярно дори пресмяташе шансовете за сполука на тези планове, като усещаше, че няма никакво време за губене.

Д-р Баление го наблюдаваше внимателно, като следваше всеки признак на подобрение, каквито постепенно се забелязваха: Родин бе започнал да диша по-свободно.

Изведнъж Родин направи жест с ръка към д-р Баление, с който искаше за момент да се прекъсне операцията.

— Длъжен съм да ви предупредя, Преподобни отче — бързо отговори лекарят, — че по-голямата част на операцията вече е отминала и ако се прекъсне, повторението ще ви се стори нетърпимо…

Родин направи раздразнителен знак, че това малко го интересува и че иска да пише.

Д-р Баление повдигна безпомощно рамене.

— Господа, спрете за малко, но бъдете готови да продължите.

Без да го чака повече, Родин започна да пише, макар че болката не бе освободила тялото му.

На първото листче той изписа няколко знака, които той си бе измислил за собствено улеснение, да се подсеща за някои тайни неща. Преди броени минути в съзнанието му се бе появила една мисъл, която сега искаше да запише, за да не я забрави. На второто листче написа бързо няколко изречения и го подаде на отец д’Егрини, който веднага разчете следното: „Веднага да се изпрати Ф. Б. при Фарингея, от когото да вземе доклад за онова, което се е случило с княз Джалма през последните дни. Б. да донесе доклада направо тук!“

Отец д’Егрини напусна бързо стаята, за да изпълни новата заповед.

В същото време кардиналът, превъзмогвайки миризмата на изгоряла плът, се приближи до леглото на болния. Той изпитваше истинско удоволствие да гледа как се „пече“ йезуитът, към когото изпитваше голяма вражда, като италиански свещеник.

— Моля ви, Преподобни отче — обърна се д-р Баление към Родин, — продължавайте да демонстрирате тази ваша издръжливост, защото гърдите ви вече се оправят. Остава да изтърпите най-тежката минута, но тя ще ви донесе излекуването.

Болният зае предишното положение. В този момент се върна отец д’Егрини и Родин с поглед го попита дали е свършил работа. Отчето отвърна утвърдително.

По знак, даден от доктора, четиримата му помощници започнаха отново да духат в тръбичките. Това причини на Родин такива ужасни болки, че той не можа да сдържи един силен конвулс на тялото, от който гърдите му се приповдигнаха, от гърлото му се изтръгна страшен вик. Вик свободен и звучен…

Д-р Баление не можа да овладее възторга си:

— Гърдите олекнаха! Белите дробове работят… гласът му се връща… Духайте, господа, духайте. А вие, Преподобни отче, — обърна се той весело към Родин, — ако можете викайте, крещете, не се стеснявайте… и аз заедно с вас ще се радвам на изцелението. Всичко мина великолепно, сега дързост… ще разглася това излекуване — чудо…

— Прощавайте, докторе — рече тихичко отец д’Егрини, — но Негово Високо Преосвещенство е свидетел, че аз пръв дадох дума да разглася това изцерение, това истинско чудо…

— Това не е толкова важно сега — сухо отвърна д-р Баление, който много обичаше своите методи на лечение.

Като чу думите на околните, че вече оздравява, Родин сякаш се промени. Лицето му доби някаква странна, дяволска хубост. В очите му заблестя гордост и тържество. Явно бе, че този човек-звяр усещаше прилива на сили и живот в себе си, усещаше адските злини, които щеше да причини в бъдеще… Навярно точно това усещане му даде неземна сила сред ужасните болки да изговори първите думи:

— Нали ви казах… аз,… ще живея!

— И бяхте прав! — извика докторът и прихвана едната ръка на болния за да премери пулса. — Да, всичко си идва на мястото. Реакцията на вашия организъм е прекъсната и болестта премахната.

Вече догаряха последните памучни фитили. Помощниците отдръпнаха триножниците и от двете страни на Родиновите гърди зейнаха грозни рани. На места кожата бе изгоряла така, че се виждаше живо месо.

Родин наведе поглед върху раните си. След като ги разгледа внимателно, на лицето му се появи странна усмивка. Без да се измества, той насочи костеливия си пръст с почернял нокът и занарежда:

— Отче д’Егрини, вижте моля, какво предзнаменование: един Ренепон, двама Ренепон, трима Ренепон… четирима Ренепон — прекъсна за миг, но побърза да прибави: — А къде е петият Ренепон? Ах да, тази рана е двойна, като близнак…[1]

Последва зловещ смях, който огласи цялата стая.

Отец д’Егрини, кардиналът и д-р Баление разбраха значението на тези тайнствени и страшни думи, които Родин допълни с глас на пророк:

— Да, както казах, този безбожнически род ще се превърне в прах, както месата по тялото ми се превърнаха в пепел! И това ще стане, защото аз поисках да живея — и живея!

Бележки

[1] Жак Ренепон умря, Гавриил чрез подпис се отказа от своя дял, което означава, че от рода остават още само петима.