Йожен Сю
Скитникът евреин (134)

XVI глава
Тайната бележка

Отец д’Егрини прочете следното:

„Преди три дена абат Гавриил дьо Ренепон, който досега никога не бе посещавал госпожица Кардовил, дойде някъде към един часа след обед и остана тук приблизително до пет. Непосредствено след неговото тръгване, двама слуги напуснаха двореца: единият отиде у маршал Симон, а другият — първо у Агрикол Балдуин, а след това у княз Джалма.

Вчера, някъде около обед, маршал Симон и двете му дъщери дойдоха у госпожица Кардовил. Малко след това пристигнаха абат Гавриил и Агрикол Балдуин. Проведе се оживен разговор, който продължи няколко часа.

Маршал Симон дойде с кола, но си тръгна пеш, придружен от двете си дъщери. И тримата изглеждаха много радостни. Даже в едно от кътчетата на Елисейските полета маршалът е бил забелязан нежно да прегръща и целува двете момичета.

Последни замъка напуснаха абат Гавриил и Агрикол Балдуин.

Абат Гавриил дьо Ренепон се върна у дома си. Ковачът, когото по много причини трябваше да следим, влезе в една кръчма на улица «La Harpe». След него влязох и аз. Агрикол поиска шише вино и седна в едно затънтено място във вътрешния край на кръчмата. Не пиеше и изглеждаше много замислен. По всичко личеше, че чака някого.

И наистина, след около половин час дойде мъж, към тридесет годишен, черноок, висок, с белег на едното око, облечен в светло кафяв редингот и черни панталони, гологлав. Този човек седна при ковача. Между двамата се завърза доста оживен разговор, но за зла участ нищо не можах да чуя от него. След известно време Агрикол Балдуин подаде на едноокия някакво вързопче, в което както личеше, имаше пари, защото благодарността на новодошлия бе голяма. Накрая той взе от Агрикол и някакво писмо, което последният горещо му препоръчваше. Разделиха се и Балдуин рече високо: «Утре пак ще се видим».

След тази среща, едноокият, който проследих, мина по улица «La Harpe», премина и Люксембург и влезе в къщата на улица «Вожирар».

На другия ден много рано отидох в същата кръчма, защото не знаех по кое време двамата имат среща. След час и половина ковачът се появи.

За да не бъда разпознат, бях се преоблякъл и така успях да седна близо до неговата маса. Не след дълго се появи и едноокият, който подаде на Агрикол писмо, подпечатано с червен восък.

Като го видя Балдуин толкова се развълнува, че в очите му се появиха сълзи.

Писмото бе кратко, защото ковачът го прочете бързо и зарадван още повече, той стана и сърдечно стисна ръката на мъжа, като все го увещаваше нещо. Онзи отначало отказваше, но накрая склони и двамата напуснаха кръчмата.

Проследих ги от разстояние. Както и предишният ден, едноокият пак влезе в къщата на улица «Вожирар», а Агрикол остана да го чака отвън. От време на време той записваше нещо в бележника си.

По едно време ковачът припряно тръгна към площад «Одеон», където се качи в една кола. Метнах се и аз в друга, за да го проследя. Той ме отведе на улица «Анжуи», у госпожица Кардовил.

По някакво съвпадение, точно когато Агрикол влизаше в двореца, отвътре излезе кола с герба на Кардовил, в която седеше много бледен мъж, облечен в дрипи.

Това ми се стори доста заинтригуващо, затова тръгнах след тази кола и не след дълго се озовахме пред полицейското управление.

Кочияшът на госпожица Кардовил слезе и придружи бледният човек в канцеларията. След половин час кочияшът излезе сам, качи се на колата и пое към съда, където отиде направо при главния прокурор. Забави се при него половин час, след което се върна в двореца Кардовил.

От много сигурно място научих, че около осем часа вечерта на същия ден, двамата известни адвокати господин д’Ормесен и господин де Валбел, както и следователят, на когото бе предадено оплакването на госпожица Кардовил за задържането й в болницата на д-р Баление, са се срещнали и разговаряли докъм полунощ. На разговора са присъствували Агрикол Балдуин и още двама работници от фабриката на господин Харди.

Днес княз Джалма посети маршал Симон. Той прекара при него три часа и половина, след което двамата отидоха, по всяка вероятност, при госпожица Кардовил. Непредвидени обстоятелства ми попречиха да добия по-пълни сведения за това посещение.

Преди малко научих, че е издадено постановление за арестуването на някой си Леонард, някогашен доверен човек на барон Трипо. Той е заподозрян в запалване фабриката на господин Франсоа Харди, понеже Агрикол Балдуин и двама негови другари посочили човек с описанието на този Леонард.

От всичко това става ясно, че от няколко дена дворецът Кардовил е място, където се развива голяма дейност, свързана пряко с маршал Симон, неговите дъщери и господин Харди. Без съмнение, което е най-страшното, техни най-опасни агенти са госпожица Кардовил, абат Гавриил и Агрикол Балдуин.“

Ако написаното в тази бележка се съпостави с предишните, ако се припомни и миналото, ще се разбере, че са станали страшни открития за преподобните отци. Стана ясно, че Гавриил е имал дълги и чести съвещания с Адриана, която той дотогава не познаваше.

Агрикол Балдуин бе влязъл във връзка с господин Франсоа Харди, след което правосъдието бе тръгнало по дирите на движението, което бе подбудител и организатор на пожара във фабриката на господин Харди.

След всичко можеше да се допусне дори и това, че госпожица Кардовил се е срещала с княз Джалма.

Бяха се натрупали доказателства, че госпожица Кардовил, вярна на заканата, направена пред Родин при разкриване двойното предателство на преподобния отец, бе решила твърдо да събере около себе си разпръснатите членове на своя род. Тя искаше да ги накара да се обединят срещу опасния неприятел, чиито тайни планове вече излизаха наяве и едва ли щяха да се осъществят.

Сега читателят разбира, какъв гръм бе тази бележка за отец д’Егрини и господин Родин. Родин, който бе тежко болен, който бе прикован към леглото и нямаше сила да стане. Делото, което бе съградил с толкова мъка и упоритост бе започнало да се руши.