Дж. Р. Уорд
Вечна любов (43)

41.

Мери остави празните чинии до мивката и подаде на Рейдж един поднос, за да съберат заедно останалите неща. Партито вече бе свършило и всички помагаха в разтребването. Когато излязоха във фоайето, тя каза:

— Толкова е хубаво, че Уелси и Тор взеха Джон при себе си. Искаше ми се да го видя тази вечер, но се радвам, като знам, че е в добри ръце.

— Тор ми каза, че горкото хлапе не може да стане от леглото, толкова е изтощено. Само ядял и спял. Ей, между другото, мисля, че си права. Фюри като че ли харесва Бела. Почти през цялото време я гледаше. Не съм го виждал да прави така преди.

— Но след това, което каза за…

Докато минаваха край стълбището, под него се отвори скрита врата.

Излезе Зейдист. Лицето му бе насинено, ризата му беше разкъсана. По него имаше кръв.

— О, по дяволите — промърмори Рейдж.

Братът ги отмина, черните очи със стъклен поглед не се обърнаха към тях. Леката усмивка на задоволство изглеждаше съвсем не на място на лицето му, сякаш бе получил хубава вечеря или добър секс вместо жесток бой. Качи се бавно по стълбите, единият му крак се прегъваше трудно.

— Най-добре да отида да видя Фюри. — Рейдж подаде подноса на Мери и я целуна леко. — Може да се забавя.

— Защо Фюри би… О… господи…

— Само защото е принуден. Това е единствената причина, Мери.

— Добре… Остани колкото трябва.

Но преди Рейдж да стигне до вратата, Фюри влезе, облечен в спортен екип. Изглеждаше изтощен като Зейдист, само че по него нямаше никакви белези. Не, не беше така. Кокалчетата на ръцете му бяха подути и разранени, а по гърдите му имаше размазани петна от кръв.

— Хей, братко — каза Рейдж.

Фюри се огледа, сякаш с изненада откриваше къде се намира. Рейдж пристъпи и застана пред него.

— Братко?

Празният поглед изчезна и очите на Фюри се фокусираха.

— Здравей.

— Искаш ли да се качиш горе? Да си починеш?

— О, да. Не. Добре съм. — Очите му се стрелнаха към Мери. После се отклониха. — Аз, ъъъ, добре съм. Да, наистина. Партито е свършило, предполагам?

Рейдж взе чантата. Бледорозовата риза на Фюри се подаваше, прищипана от ципа.

— Хайде, да се качим заедно.

— Трябва да останеш при жена си.

— Тя разбира. Да вървим заедно, братко.

Раменете на Фюри се отпуснаха.

— Да, добре. Да, аз не… Не бих искал да съм сам точно сега.

 

 

Късно през нощта Рейдж най-после се върна в тяхната стая. Знаеше, че Мери ще е заспала, така че затвори тихо вратата.

На нощната масичка до леглото гореше свещ и на светлината й той видя, че леглото е разхвърляно. Мери бе избутала завивката и бе разместила възглавниците. Лежеше по гръб, прелестната кремава нощница се бе увила около кръста й, откривайки бедрата й.

Той не беше виждал копринената дреха преди и разбра, че я е облякла, защото е искала тази вечер да бъде специална. Гледката го замая и макар желанието да го изгаряше, коленичи от нейната страна на леглото. Имаше нужда да е близо до нея.

Не знаеше как Фюри успява се справи, особено през нощи като тази. Единственият човек, когото братът обичаше, бе поискал да го бият до кръв, бе настоявал да получи болка и наказание. И Фюри бе направил онова, което искаха от него, поемайки страданието на близнака си. Зи без съмнение щеше да спи, докато се оправи. Фюри щеше да остане объркан и затворен в себе си дни наред.

Беше добър, предан, силен и отдаден на Зи. Но преживяването и изкупването на вината за всичко, което се бе случило със Зейдист, го убиваше.

Господи, как можеше някой да се справи със задачата да бие човека, когото обича, защото това е единственото, което другият иска?

— Миришеш хубаво — промърмори Мери, сви се от нейната страна на леглото и го погледна. — Като „Старбъкс“.

— От червения дим е. Фюри пуши нещо много силно, но не го виня. — Рейдж взе ръката й и се намръщи. — Пак имаш треска.

— Вече свърши. Чувствам се по-добре. — Целуна китката му. — Как е Фюри?

— Ужасно.

— Зейдист често ли го кара да прави така?

— Не. Не знам каква беше причината тази вечер.

— Съжалявам и за двамата. Но повече за Фюри.

Той й се усмихна, изпълнен с любов заради нейната загриженост за братята.

Мери се надигна бавно и изви крака, за да ги спусне от леглото. Горната част на нощницата й беше от дантела и той виждаше гърдите й през нея. Бедрата му се стегнаха. Затвори очи.

Това беше ад. Желанието да бъде с нея. Страхът от онова, което може да й причини. И дори не мислеше за секс. Искаше да я прегърне.

Ръцете й се повдигнаха към лицето му. Палецът й се плъзна по устата му и устните му се отвориха сами в неволна покана, която Мери прие. Наведе се и го целуна, езикът й се плъзна в устата му и взе онова, което той знаеше, че не бива да предлага.

— Ммм. Имаш чудесен вкус.

Беше пушил малко от червения дим с Фюри, защото знаеше, че ще се върне при нея, с надеждата, че успокоителното ще свали част от напрежението. Не би могъл да се справи, ако се повтореше онова, което се случи в билярдната зала.

— Искам те, Рейдж.

Тя се премести, разтвори крака и придърпа тялото му към себе си.

Вихрушка от енергия се сгъсти по продължение на гръбначния му стълб и се насочи навън, пронизвайки дланите и стъпалата му, принуждавайки ноктите му да скърцат от болка и кожата на главата му да изтръпне. Облегна се назад.

— Виж, Мери…

Тя се усмихна, свали нощницата през глава и я хвърли. Дрехата се завъртя и падна на пода. Голата й кожа, окъпана на светлината на свещта беше като капан. Той не можеше да помръдне.

— Люби ме, Рейдж.

Тя взе ръцете му и ги сложи върху гърдите си. Макар да си повтаряше, че не бива да я докосва, той обви длани около хълмчетата, палците му галеха зърната й. Тя изви гръб.

— О, да. Харесва ми.

Той се наведе към шията й и близна вената. Толкова силно искаше да пие от нея, особено както държеше главата му, притисната до себе си, сякаш и тя искаше това. Не че имаше нужда от храна. Умираше от желание да я има в тялото си, в кръвта си. Искаше тя да поддържа живота му, да живее чрез нея. Копнееше тя да направи същото с него.

Мери обви ръце около раменете му и го придърпа назад в опит да го накара да легне. Бог да му е на помощ, той й позволи. Сега беше под него и излъчваше аромата на възбудата, предизвикана от него.

Рейдж затвори очи. Не можеше да й откаже. Не можеше да спре силата, която се надигаше вътре в него. Разпънат между двата порива, той я целуна и започна да се моли без глас.

 

 

Нещо не е наред, мислеше си Мери.

Рейдж избягваше допира й. Когато поиска да свали ризата му, той не й позволи да я разкопчее. Посегна да докосне ерекцията му, но той отмести бедрата си. Дори когато смучеше гърдите й, а ръката му се плъзгаше между краката й, той сякаш я любеше отдалеч.

— Рейдж… — Гласът й прекъсна, защото усети устните му на шията си. — Какво има?

Големите му ръце разтвориха широко краката й, устата му се притисна към вътрешната страна на бедрото й. Захапа я леко. Кучешките му зъби се плъзгаха по кожата, без да й причиняват болка.

— Рейдж, спри за минутка…

Той сложи уста върху сърцевината й, наслаждавайки се на вкуса. Тя изви тяло, за да се надигне от леглото, възбудена от гледката на русата му глава, приведена надолу, и свитите рамене под коленете й. Краката й изглеждаха толкова бледи и тънки на фона на масивното му тяло.

Само още миг и щеше да потъне в забрава.

Хвана кичур от косата му и го отблъсна рязко от себе си.

Синьо-зелените му очи блестяха. Дишаше тежко през отворените си, блестящи устни. Без да бърза, хвана долната си устна със зъби и я всмука. После езикът му облиза горната с бавно, продължително движение.

Тя затвори очи, топеше се от желание.

— Какво не е наред? — запита с дрезгав глас.

— Не знаех, че нещо не е наред. — Плъзна кокалчетата на ръката си по сърцевината й, като търкаше чувствителната кожа. — Не ти ли харесва?

— Харесва ми, разбира се.

Палецът му започна да описва кръгове.

— Тогава нека да продължа.

Преди да успее да наведе глава и отново да притисне езика си в нея, тя сви крака около ръката му, доколкото й позволяваха силите.

— Защо не ми позволяваш да те докосвам?

— Докосваме се. — Той раздвижи пръстите си. — Ето, тук съм. — О, господи, възможно ли беше да изпита по-силна възбуда?

— Не, не си.

Опита се да се отдръпне от него и да седне в леглото, но свободната му ръка се стрелна към нея. Дланта му спря върху гърдите й и я притисна обратно върху леглото.

— Не съм свършил — каза той с дълбок глас.

— Искам да докосвам тялото ти.

Очите му засияха с ярка светлина. Но после блясъкът изчезна внезапно и през лицето му бързо премина сянката на някакво чувство. Страх? Не можа да разбере, защото той сведе глава. Целуна горната част на бедрото й, като я притискаше и галеше леко с бузата, челюстта и устата си.

— Нищо не може да се сравни с твоята топлина, сладост и мекота. Нека ти доставя удоволствие, Мери.

От думите му я побиха ледени тръпки. Вече ги бе чувала. В началото.

Устните му се преместиха от вътрешната страна на крака й, по-близо до съкровеното място.

— Не. Престани, Рейдж. — Той спря. — Не ми харесва, ако не участвам и аз. Не искам да го правиш заради мен. Искам да бъда с теб.

Той стисна устни, надигна се рязко и бързо скочи от леглото. Дали щеше да си тръгне?

Но той само коленичи на пода, подпрял широко разтворените си ръце върху леглото с наведена глава. Чакаше да премине възбудата му.

Тя протегна единия си крак, докосна ръката му със стъпалото си и прошепна:

— Не ми казвай, че отговорът ти ще е „не“.

Той вдигна поглед към нея. Държеше главата си ниско наведена, а очите му изглеждаха като две цепнатини върху лицето, от които струяха ярки неоновосини лъчи.

Тя изви тяло и премести крак, като му позволи да види за миг онова, което искаше толкова силно.

И задържа дъха си.

С едно-единствено движение Рейдж се надигна от пода и се хвърли върху нея. Легна между бедрата й, разкопча панталоните си и…

О, благодаря ти, Господи.

Тя отговори веднага, като се притискаше към пулсиращата му твърдост. Когато замайването й отслабна, усети, че той трепери над нея, вътре в нея. Готвеше се да му каже да спре да се контролира, но разбра, че не въздържанието бе проблемът. Той имаше някакъв пристъп, всеки мускул от тялото му се свиваше конвулсивно.

— Рейдж? — Погледна го в лицето.

Очите му светеха в бяло.

Опитвайки се да го успокои, тя го погали по гърба, но почувства нещо върху кожата му. Някакъв релеф. Като линии.

— Рейдж, има нещо на…

Той отскочи от нея и веднага тръгна към вратата.

— Рейдж?

Тя грабна нощницата си и го последва, докато я обличаше.

В коридора той спря да закопчее панталона си и Мери едва не изпищя. Татуировката беше оживяла. Беше се надигнала от гърба му, формите хвърляха сенки.

И се движеше, въпреки че той стоеше. Огромният дракон кипеше от ярост. Очите му се взираха точно в нея, а през тялото му преминаваха вълни.

Търсеше начин да се освободи.

— Рейдж?

Той се втурна, бърз като светкавица, слезе във фоайето и изчезна в скритата под стълбището врата.

И не спря да тича, докато не стигна почти до края на тренировъчния център. Стигна до съблекалнята, отвори вратата и влезе в банята. Пусна единия от душовете, свлече се, опрял гръб на покритата с плочки стена и седна под студената струя.

Беше ужасяващо ясно. Трептенето. Тихото бучене. Появяваха се винаги когато бе близо до Мери. И особено когато беше възбудена.

Господи, как не го беше разбрал преди? Може би просто искаше да избяга от истината.

Да бъде с Мери, беше нещо различно, защото… той не беше единственият, който искаше да я люби.

Звярът също я искаше.

Звярът искаше да излезе, за да я вземе.