Дж. Р. Уорд
Вечна любов (47)

45.

Мери крачеше по балкона на втория етаж, точно пред вратата на спалнята. Нямаше възможност да види какво правят Бъч и Ви с всичките онези вериги и нямаше как да разбере дали гледката на двамата мъже, подготвящи Рейдж за нея, е възбуждаща или плашеща. Вратата се отвори.

Очите на Бъч се отклониха, без да срещат нейните.

— Готов е.

Вишъс излезе и запали ръчно свита цигара. Дръпна силно.

— Ще се навъртаме тук, в коридора. В случай че имаш нужда от нас.

Първата й мисъл беше да им каже да си вървят. Толкова страшно ли беше, че да стоят пред вратата, докато тя и Рейдж се любят? В крайна сметка интимността беше не само състояние на духа, тя предполагаше и уединение.

После обаче си помисли за количеството стомана, с която бяха влезли. Изобщо не беше очаквала да са необходими толкова много вериги. Някое въже може би. Белезници. Но не и вериги, с които вдигаш автомобили от земята.

— Сигурни ли сте, че трябва да чакате отвън? — запита Мери.

Двамата кимнаха.

— Довери ни се — промърмори Бъч.

Тя влезе в стаята и затвори вратата. От двете страни на леглото имаше запалени свещи. Рейдж лежеше гол на матрака, ръцете му бяха свити в лактите и завързани над главата, краката му бяха разтворени и толкова опънати, че не можеше да ги помръдне. Китките и глезените му бяха увити с вериги, стегнати около тежките дъбови колони на леглото.

Рейдж повдигна глава и синьо-зелените му очи пронизаха мрака.

— Сигурна ли си?

Всъщност не, не беше.

— Не ти е удобно.

— Не е зле. — Отпусна глава назад. — Радвам се, че съм вързан за колоните на леглото, а не за четири коня, които тръгват в различни посоки.

Тя огледа огромното тяло, простряно пред нея като за сексуално жертвоприношение.

Мили… боже. Истина ли беше? Наистина ли щеше да…

Престани. Не го карай да стои там по-дълго от необходимото. И щом това свърши и той разбере, че всичко е наред, няма да ти се налага да го правиш отново.

Мери изрита обувките си, свали бързо през глава дебелия пуловер и блузата с висока яка и събу дънките.

Рейдж отново повдигна глава. Докато тя сваляше сутиена и бикините си, членът му потрепна. Удължи се. Тя наблюдаваше как се променя заради нея. Лицето й порозовя от възбудата, красивата й гладка кожа се покри със ситни капчици пот.

— Мери…

Ирисите му побеляха, той започна да ръмжи тихо и да извива хълбоците си. Ерекцията му достигна първо до корема, а после и до пъпа му. Ръцете му внезапно се вдигнаха нагоре и дръпнаха веригите, които се разместиха и издрънчаха.

— Добре ли си? — каза тя.

— О, господи, Мери. Аз… ние сме гладни. Умираме за теб.

Тя събра смелост и пристъпи до леглото. Наведе се и го целуна по устата, след това се качи върху леглото. Покри го с тялото си.

Той се извиваше под нея, докато тя разтваряше бедра над хълбоците му.

Взе го в дланта си и се опита да го скрие в себе си. Първият път не успя. Беше твърде голям, а тя не беше готова и изпитваше болка. Опита отново и смръщи вежди.

— Не си готова за мен — каза Рейдж, изви гръб и се притисна към нея. Издаваше някакъв див, мъркащ звук.

— Ще се оправя, нека само…

— Ела тук. — Още докато говореше, гласът му се промени. Стана по-плътен. — Целуни ме, Мери.

Тя се отпусна върху гърдите му и се прилепи към устните му, опитвайки се да изпита желание. Не се получаваше. Той се отдръпна, сякаш усещаше, че не е възбудена.

— Ела по-нагоре. — Веригите се раздвижиха, звукът им бе почти като звън на камбани. — Дай ми гърдите си. Приближи ги до устата ми.

Тя се премести и допря зърното си до устните му. Тялото й реагира веднага щом усети нежното всмукване. Затвори очи, посрещайки с облекчение топлината, която я заливаше.

Рейдж сякаш усети промяната в нея, защото мъркащият звук се засили и във въздуха се разнесе приятно бръмчене. Докато я галеше с устни, тялото му се изви силно под нея, гърдите му се повдигнаха, после се надигна шията, а главата се отметна назад. Кожата му отново заблестя от пот, желанието му за нея изпълни въздуха с аромата на подправки.

— Мери, нека усетя вкуса ти. — Гласът му беше толкова тих, че думите едва се различаваха. — Твоята сладост. Нека усетя вкуса ти.

Тя сведе поглед. Две светещи бели очи се взираха в нея. Хипнотизираха, привличаха я така силно, че не можеше да им устои, макар да разбираше, че сега с нея не беше само Рейдж.

Изпълзя нагоре и спря върху гърдите му. Чувстваше се смутена от тази близост, особено както бе вързан.

— Още малко, Мери. — Дори начинът, по който произнасяше името й, не беше същият. — Ела до устата ми.

Тя се премести неловко, опитвайки се да се пригоди към неговата поза. Накрая постави едното си коляно върху гърдите му, а другото — върху рамото му. Той изви глава и се повдигна, за да я достигне и погали с устни.

Стенанието му вибрираше в сърцевината й и тя опря ръка в стената. Удоволствието напълно премахна задръжките й и тя се отдаде изцяло на усещанията си, докато той я поемаше лакомо. Когато тялото й отговори с внезапно появила се влага, тя чу остър звук, последван от стенание, а веригите се опънаха силно и рамката на леглото изскърца. Огромните ръце на Рейдж се напрягаха, опъвайки веригите, които го задържаха, мускулите му бяха твърди като камък, пръстите — широко разперени и извити като нокти на хищник.

— Ето — каза той между краката й. — Усещам… че си близо.

Гласът му потъна в ръмжене.

Удоволствието я прониза и тя се отпусна върху леглото. Когато пулсиращите тръпки отслабнаха, тя го погледна. Белите немигащи очи бяха широко отворени от учудване и възхищение. Той бе изцяло завладян от нея. Лежеше и дишаше по онзи особен начин — две кратки вдишвания, едно дълго издишване.

— Вземи ме, Мери.

Думите бяха произнесени с дълбок, променен глас. Не бе гласът на Рейдж.

Но тя не се уплаши, нямаше и усещането, че го предава.

Каквото и да се бе освободило от него, то не беше злонамерено, а и не беше напълно непознато. Бе усещала това нещо у него през цялото време и сега нямаше от какво да се плаши. Когато срещна очите му, изпита същото чувство, както в билярдната зала — някакво друго присъствие, което едновременно с това беше Рейдж.

Премести се надолу и го прие в тялото си, обхвана го плътно. Започна да се движи равномерно, а хълбоците му се повдигнаха и от гърлото му отново се чу високо стенание. Тласъците се редуваха навътре и навън, все по-силно и по-бързо, доставяйки й все по-голямо удоволствие. Подпря се на ръце и крака, за да не я събори силата му и се опита да остане неподвижна.

Стенещият звук се усилваше, той се движеше неудържимо, удряйки хълбоци в нея, цялото му тяло трепереше. Беше като приближаващ ураган, който ще връхлети всеки миг. Внезапно се изви в дъга нагоре, леглото изскърца, а ръцете и краката му се напрегнаха. Клепачите му се отвориха и бяла светлина обля стаята, стана светло като ден. Тя почувства пулсирането му дълбоко в себе си, когато той достигна върха, усещането предизвика нов оргазъм у нея и тя напълно се изгуби в насладата.

Когато дойде на себе си, се отпусна върху гърдите му и двамата притихнаха. Чуваше се само дишането им, неговото следваше онзи странен ритъм.

Вдигна глава и се взря в лицето му. Белите очи горяха, вперени в нея с истинско обожание.

— Моята Мери — каза гласът.

После през тялото й премина слаб токов удар и въздухът се наелектризира. Всички лампи в стаята се запалиха, обливайки я в светлина. Тя ахна и се огледа, но вълната отмина така бързо, както и дойде. Енергията просто изчезна. Мери сведе поглед.

Очите на Рейдж отново бяха нормални, блестяха в синьо-зелено.

— Мери? — каза замаяно той с неясен глас.

Тя трябваше да си поеме дъх няколко пъти, преди да проговори.

— Ти се върна.

— А ти си добре. — Той вдигна ръце и сви пръсти. — Не съм се променил.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм… Виждах те, докато звярът беше с мен. Виждах те през мъгла, но знаех, че не те наранявам. Това е първият път, когато си спомням нещо.

Тя не разбираше какво значи това, но видя, че веригите са протрили кожата му до кръв.

— Може ли да те освободя?

— Да, моля те.

Отне й доста време да махне веригите. Когато вече бе свободен, той разтри китките и глезените си и я загледа съсредоточено, сякаш за да се убеди, че е добре.

Тя се огледа за някакъв халат.

— Най-добре да кажа на Бъч и Ви, че няма опасност и че може да тръгват.

— Аз ще им кажа.

Отиде до вратата и надникна навън.

Докато говореше с мъжете, тя гледаше татуировката на гърба му. Можеше да се закълне, че й се усмихва.

Господи, беше полудяла. Наистина.

Скочи в леглото и придърпа завивките върху себе си.

Рейдж затвори вратата и се облегна върху нея. Все още изглеждаше напрегнат, въпреки облекчението, което беше изпитал.

— След всичко това… Страх ли те е от мен?

— Не.

— А от… него?

Тя протегна ръце.

— Ела тук. Искам да те прегърна. Изглеждаш сякаш те е прегазил автобус.

Той отиде бавно до леглото. Мери махна с ръце — канеше го да побърза.

Рейдж легна до нея, но не я прегърна.

След един удар на сърцето, тя се хвърли към него, обви го с тялото си, галеше го с ръце. Когато дланта й се плъзна отстрани на тялото му, докосвайки края на драконовата опашка, Рейдж трепна и се отмести.

Не иска да доближавам татуировката, помисли си тя.

— Обърни се — каза Мери. — По очи.

Когато той поклати глава, тя започна да блъска раменете му. Сякаш се опитваше да отмести роял.

— Обърни се най-сетне. Хайде, Рейдж.

Той се подчини без никакво желание. Тръшна се по корем, ругаейки.

Тя плъзна ръка надолу по гръбнака му, точно върху дракона.

Мускулите на Рейдж се свиваха без видима причина. Не, имаше причина. Бяха тези части от тялото му, които отговаряха на местата от татуировката, които докосваше.

Колко необикновено.

Продължи да гали гърба му още известно време с чувството, че оцветените части сякаш се повдигат като котка, за да посрещнат дланта й.

— Ще поискаш ли някога отново да си с мен? — запита тихо Рейдж.

Обърна лице настрани, така че да я вижда. Но не вдигна поглед.

Тя задържа ръка върху устата на звяра, проследявайки линията на устните с върха на пръста си. Тези на Рейдж се отвориха, сякаш усещаха допира.

— Защо да не искам да съм с теб?

— Това бе малко странно, нали?

Тя се засмя.

— Странно? Спя в къща, пълна с вампири. Влюбих се в…

Мери млъкна. О, господи. Какво изрече току-що?

Рейдж повдигна рамене от леглото и се изви настрани, за да я погледне.

— Какво каза?

Не беше искала това да се случи. Влюбването и признанието. Но нямаше да се отрече нито от едното, нито от другото.

— Не съм сигурна — промърмори, съзерцавайки грубата сила на раменете и ръцете му. — Но мисля, че беше нещо от рода на „Обичам те“. Да, това беше. Обичам те.

Доста неубедително. Можеше да го направи сто пъти по-добре. Стисна лицето му в дланите си, целуна го силно по устата и го погледна право в очите.

— Обичам те, Рейдж. Безумно те обичам.

Силните му ръце я обгърнаха и той зарови лице в извивката на шията й.

— Мислех, че никога няма да ме обикнеш.

— Защо, толкова ли съм студена?

— Не, аз не съм достоен.

Мери се отдръпна и го изгледа гневно.

— Никога повече не го казвай. Ти си най-хубавото нещо, което изобщо ми се е случвало.

— Дори със звяра?

Звярът? Да, тя винаги беше усещала, че в него има и нещо друго. Но чак пък звяр? Все пак Рейдж изглеждаше толкова разтревожен, че тя реши да не му противоречи.

— Да, и с него. Само че може ли следващия път да го направим без всичките тези железа? Напълно съм сигурна, че няма да ме нараниш.

— Да, мисля, че може да махнем веригите.

Мери го притисна отново до себе си, загледана в „Мадоната с младенеца“ в другия край на стаята.

— Ти си най-невероятното чудо — прошепна тя, загледана в картината.

— Какво? — попита той, допрял устни до шията й.

— Нищо.

Целуна русата му глава и продължи да се взира в Мадоната.