Дж. Р. Уорд
Вечна любов (33)

31.

Рейдж се събуди по някое време следобед на другия ден. Още преди да отвори очи, първото му желание беше да протегне ръка към Мери, но се въздържа. Не искаше да предизвика странното напрегнато жужене в тялото си. Не се чувстваше достатъчно силен да се бори с него.

Отвори очи и обърна глава. Тя спеше до него, легнала по корем. Още веднъж се бе погрижила за него в момент, когато имаше нужда. Не трепваше пред нищо, беше силна. Бе готова да се изправи дори срещу братята му.

Сърцето му се изпълни с любов. Чувството бе така всепоглъщащо, че го задушаваше.

Постави длан на гърдите си и напипа марлите. Много внимателно ги свали една по една. Раните изглеждаха добре. Бяха се затворили и вече не го боляха. До следващата сутрин щяха да останат само розови белези, а на по-следващата кожата щеше да е заздравяла напълно.

Замисли се за стреса, на който бе подложено тялото му напоследък. Преобразяването. Вълненията около Мери. Излагането на слънце. Боят с тройния камшик. Скоро щеше да му се наложи да пие и искаше да го направи, преди гладът да е станал непоносим.

Храненето бе нещо, към което подхождаше грижливо и педантично. Повечето от братята му проточваха периода на глад, докато можеха да издържат, просто защото не желаеха да създават подобен род интимност. Но не и той. Последното, от което имаше нужда, бе звярът да излезе на бял свят, зажаднял за кръв…

Чакай малко.

Пое си дълбоко дъх. Усещаше удивителна… празнота в себе си. Липсваше напрежението, което създаваше фон за всичките му други усещания. Както и неспокойната енергия. И изгарящите го импулси. Въпреки че лежеше до Мери.

Беше… сам в тялото си. Само той. Проклятието на Скрайб Върджин си бе отишло.

Но, разбира се, помисли си Рейдж. Беше си взела звяра обратно, за да може да премине през ритуала райт, без да претърпи преобразяване. Очевидно сега му даваше почивка, за да заздравеят раните му. Питаше се колко ли дълго ще продължи отдихът.

Издиша бавно през носа си. Вглъби се в себе си, наслаждавайки се на съвършенството на покоя. Божествен мир. Облекчението от отсъствието на вечно гризящото го безпокойство.

Беше минал цял век.

Мили боже, доплака му се.

Покри очите си с длани, за да не види Мери сълзите му, ако се събуди.

Знаеха ли другите хора и вампири колко са щастливи, че могат да имат подобни моменти на кънтяща, оглушителна тишина? Самият той не ги ценеше, преди да го застигне проклятието, дори не ги забелязваше.

— Как се чувстваш? Да ти донеса ли нещо?

Като чу гласа на Мери, се стегна, за да понесе притока на енергия. Не последва нищо. Усещаше само топъл пламък в гърдите си. Любовта бе освободена от оковите, наложени от проклятието.

Потри лице и я погледна. Изпитваше такова обожание в тихия полумрак, който ги заобикаляше, че се уплаши.

— Имам нужда да бъда с теб, Мери. Сега. Желая те.

— Тогава ме целуни.

Притисна я към себе си. Тя беше само по тениска. Плъзна ръцете си под нея и постави разперените си длани в основата на гръбнака й. Вече беше твърд и готов да я вземе, но тъй като не се налагаше да се бори с чудовището, изпитваше огромно удоволствие да я гали.

— Имам нужда да те любя — каза той и хвърли всички чаршафи и одеяла на пода. Искаше да я види цялата, да докосне всеки сантиметър от нея и не искаше нищо да му пречи.

Вдигна тениската й нагоре, след това волята му застави всички свещи в стаята да светнат. Кожата й сияеше под златистите пламъци. Тя го погледна със сивите си очи на воин. Гърдите й имаха цвета на сметана, а розовите й зърна се бяха втвърдили. Коремът й бе плосък, забеляза той с тревога. Но хълбоците й бяха съвършени, както и стройните й крака.

И онова, което се криеше под пъпа й, най-сладкото нейно местенце…

— Моя Мери — прошепна Рейдж, представяйки си всички нейни части, които искаше да погали.

Седна върху краката й и членът му се издаде напред — тежък, горд и пулсиращ от желание. Но преди да се е погалил в кожата й, ръцете й го откриха. Той потръпна и се обля целият в пот. Позволи си само за миг да я гледа как го докосва, да даде воля на необузданото си и чисто желание, на възторжения екстаз.

Тя седна и несигурен какво предстои, той каза:

— Мери?

Устните й се разтвориха и тя го пое в устата си. Рейдж си пое рязко дъх и се подпря с длани на леглото.

— О, мили… боже.

Не бе позволил на никоя друга жена, човек или вампир, която бе имал от проклятието насам, да го гали. Не беше го пожелал — не му харесваше да го докосват и над кръста, а какво оставаше надолу.

Но това бе Мери.

Влагата и горещината в устата й, но най-вече знанието, че е с любимата жена, стопиха съпротивителните му сили и го накараха да се остави на милостта й. Тя вдигна очи към него и загледа как се къпе в удоволствието, което му доставяше. Той отпусна тяло върху леглото, неспособен да устоява повече, а тя запълзя по бедрата му — все по-нагоре и по-нагоре. Дланите му обхващаха главата й, тялото му се извиваше към устата й. Накрая тя откри правилния ритъм на ласките.

Отдръпна се малко преди да стигне до оргазма. Все още не искаше да намери освобождението си.

— Ела тук — каза той. Първо я взе в прегръдките си, а после я положи по гръб на леглото. — Искам да бъда в теб, когато свърша.

Целуна я, постави длан върху врата й и я плъзна по тялото й. Спря върху сърцето й. То биеше бързо. Притисна устни малко над гърдите й, после продължи надолу. Засмука зърната й, едно по едно, а в същото време ръката му се плъзна под гърба й и я повдигна към устата си.

Дълбоко от гърлото й излезе невероятен звук на удоволствие, бездиханен стон, който го накара да вдигне поглед към лицето й. Очите й бяха затворени, зъбите — стиснати. Устните му направиха пътечка от целувки до пъпа й. Там се спряха и езикът му я близна, преди да продължат към хълбоците й. Обърна я по корем, разтвори краката й и взе сърцевината й в дланта си.

Копринената мекота и влага погалиха кожата му и го накараха да тръпне в очакване. Целуна я по бедрото, а после — и в основата на кръста.

Плъзна един пръст в нея, оголи кучешките си зъби и ги прокара по гръбнака й.

Мери започна да стене, тялото й се изви в дъга, предложи му се.

Ласката му спря при раменете й. Отметна косата й, защото му пречеше. И изръмжа при вида на шията й. Тя се напрегна и той прошепна:

— Не се плаши, Мери. Няма да те нараня.

— Не се страхувам. — Тя размърда бедра и горещата й влага се сключи около дланта му.

Въздухът излезе със свистене от гърлото на Рейдж. Страстта го разкъсваше. Задиша тежко. Но в същото време изпитваше и облекчение. Не усещаше нито вибрации, нито проклетото жужене. Бяха заедно. Правеха любов.

Но той изпитваше и различен глад, искаше да вземе от нея и нещо друго.

— Прости ми, Мери.

— За какво?

— Искам да… пия от теб — прошепна в ухото й.

Тя затрепери, обаче той усети топлата влага и разбра, че тръпне от удоволствие.

— Наистина ли искаш… да го направиш? — попита тя.

— Господи, да. — Захапа я леко отстрани по врата. Засмука кожата й, но умираше от желание да направи нещо повече. — Искам да проникна и във вената ти.

— Питах се какво ли ще е усещането. — Гласът й бе дрезгав, вълнуваше го, караше го да тръпне. Мили боже, щеше ли да му позволи? — Боли ли?

— Само малко в началото, но после е като… секса. Ще почувстваш удоволствието, когато те поемам в себе си. Ще бъда внимателен. И много нежен.

— Знам.

Еротичното желание го завладя и той оголи кучешките си зъби. Представи си как ги забива във врата й. Смуче. Преглъща. Вкусът на кръвта.

А после тя ще направи същото с него и двамата ще се насладят на взаимността. Щеше да я нахрани добре, да й позволи да вземе колкото пожелае…

Тя ще направи същото с него!

Отдръпна се. Какви мисли му минаваха през главата, по дяволите! Тя бе човек, за бога. Не се хранеше по този начин.

Облегна чело на рамото й. И си спомни, че тя бе не само човек, но беше и болна. Облиза устни с надеждата да убеди кучешките си зъби да се скрият зад тях.

— Рейдж? Ще…

— Мисля, че е по-безопасно да не го правя.

— Не се страхувам. Наистина.

— О, Мери, знам. Ти не се плашиш от нищо. — Смелостта й беше една от причините да се обвърже с нея. — Но предпочитам да любя тялото ти, вместо да взема нещо, което то не може да си позволи да ми даде.

С няколко бързи движения се изправи зад нея, повдигна хълбоците й и проникна, плъзгайки се дълбоко. Тялото й се изви, готово да го приеме. Заляха го топли вълни, хвана я с едната си ръка през гърдите и я притисна към себе си. Обърна главата й, за да я целуне.

Дъхът й бе горещ и отчаяно копнеещ. Бавно излезе от сърцевината й. Повторното гмурване накара и двамата да изстенат. Бе така невероятно тясна, стягаше го като менгеме. Направи още два контролирани тласъка, а после хълбоците му започнаха да се движат в собствен ритъм и по собствена воля, докато накрая вече не издържаше на допира до нежната й плът. Тялото му избухна в нейното, а ръцете му я стискаха здраво през кръста.

Гърдите й се отпуснаха върху леглото, главата й бе обърната на една страна. Устните й бяха полуотворени, очите — затворени. Той освободи тялото й и постави юмруци върху матрака от двете страни на раменете й. Бе така мъничка и крехка под него, но го поемаше целия, от върха до основата, отново и отново. И той беше изгубен.

Неочаквано усети болка. Сведе поглед и видя, че се е свила на кълбо около едната му ръка и го хапе в основата на палеца.

— По-силно, Мери — каза с дрезгав глас. — О, да. Ухапи ме… по-силно.

Леката болка, която усещаше при забиването на зъбите й в плътта му, засилваше многократно удоволствието му, приближаваше го до оргазма.

Обаче той не искаше това да свърши.

Отдръпна се от нея и бързо я обърна по гръб. Краката й останаха разтворени върху леглото — като че ли нямаше сили да ги повдигне. Като я видя така отворена за него, окъпана във влага, едва не се изля върху бедрата й. Наведе глава и я целуна там, където допреди малко бе прониквал, и вкуси от самия себе си, долови собствения си мирис, полепнал по цялото й тяло.

Стигнала до кулминацията, тя диво изкрещя. И още преди пулсациите й да са затихнали, той отново се гмурна в нея.

Мери извика името му и заби нокти в гърба му.

И Рейдж се остави да достигне върха, докато гледаше в широко отворените й, смаяни очи. Изливаше се на тласъци в нея, без нищо да го задържа. Сякаш оргазмът му нямаше край и той се носеше на гребена на вълните, които го връхлитаха. Струваше му се, че екстазът никога нямаше да свърши.

Но дори да имаше силата да го спре, той не би го направил.

 

 

Мери го стискаше здраво, когато той потръпна за пореден път. Дъхът му излизаше на пресекулки. Дълбоко в гърдите му се надигна гърлен стон и тя усети как отново се изля в нея.

Беше разтърсена от тази интимност — тя, така спокойна, а той — тръпнещ от конвулсиите на многократния оргазъм. Тъй като нейните сетива не бяха замъглени от страстта, тя усещаше не само всеки негов мощен тласък, но и най-слабото потрепване на тялото му. Познаваше кога ще я залее следващата вълна, долавяше трепета на корема и бедрата му. Това се случваше и сега — дъхът засядаше в гърлото му, всичките му мускули се напрягаха, той отново се отдаваше на върховното удоволствие.

Този път вдигна глава, устните му се бяха отдръпнали назад и бяха оголили кучешките му зъби, очите му бяха здраво стиснати. Тялото му потръпна, мускулите му се напрегнаха и след това тя усети движението вътре в себе си.

Той отвори очи. Бяха блестящи.

— Съжалявам, Мери. — Не можа да се пребори с поредния спазъм, който накъса думите му: — Никога преди… не се е случвало. Не мога да спра. По дяволите.

Отново издаде гърлен звук, който беше странна смесица от извинение и екстаз.

Тя му се усмихна, прокара длани по гладкия му гръб и усети движението на мускулите му, когато отново потъна в нея.

Бе приятно топла от цялата негова горещина, изляла се в нея. Прекрасният мирис изпълваше въздуха, беше като загадъчен аромат, който я обгръщаше.

Повдигна се на ръце — като че ли се канеше да се отдръпне.

— Къде отиваш? — Тя го обгърна с крака през хълбоците.

— Ще те… смачкам. — Пое си дъх и звукът прозвуча като съскане.

— Добре ми е.

— О, Мери… Аз… — Отново изви тяло в дъга, издаде гърди напред, отметна глава назад, вратните му жили се издуха, раменете му се напрегнаха. Мили боже, беше великолепен.

След това рязко се отпусна, тялото му рухна върху нейното. Теглото му бе по-голямо, отколкото би могла да понесе и да продължи да диша. За щастие, той се търкулна до нея и я прегърна. Сърцето му биеше тежко. Тя се заслуша в ритъма, който постепенно ставаше по-бавен.

— Причиних ли ти болка? — запита той с неравен глас.

— Не.

Целуна я, отдръпна се и отиде в банята. Върна се с хавлия, която нежно постави между краката й.

— Искаш ли да пусна душа? — попита. — Аз май доста те изцапах.

— Не, искам просто да полежа.

— Нямам обяснение за случилото се. — Смръщи вежди, издърпа захвърлените на пода завивки и покри и двамата. — Въпреки че… Е, може би знам.

— Каквато и да е причината, невероятен си. — Притисна устни до брадичката му. — Абсолютно невероятен.

Известно време лежаха мълчаливо.

— Чуй, Мери, тялото ми премина през доста неща напоследък.

— Със сигурност е така.

— Ще трябва да се… погрижа за себе си.

Долови нотка на отчуждение в гласа му и го погледна. Беше втренчил поглед в тавана.

През тялото й премина студена тръпка.

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да се нахраня. От жена от моя вид.

— О! — Сякаш усети отново кучешките му зъби по гръбнака си. И си спомни тръпката на сладко предчувствие, когато ласката бе спряла при врата й. Последваха спомени от нощта, в която бе излязъл да търси жени. Не би могла да преживее това отново. Да го чака в леглото и да знае, че е с друга. Той взе дланите й в своите.

— Мери, трябва да се нахраня скоро, за да мога да се контролирам. И искам да си с мен в този момент. Ако ти е прекалено трудно да гледаш, можеш поне да бъдеш в същата стая. Не искам у теб да има и най-малкото съмнение какво се е случило между мен и жената вампир.

— От кого ще… — Тя прочисти гърлото си. — … пиеш?

— Мислих по въпроса. Не искам да е някоя, с която съм бил. Което ще рече, че кръгът се стеснява до… колко — пет жени? Или, може би, шест?

Поклати глава. Чувстваше се като кучка.

— Ще се обадя на една от Избраниците.

Кажи ми, че те са беззъби старици, помисли си тя.

— Кои са те?

— Служат основно на Скрайб Върджин, нашата богиня, но в миналото са осигурявали храна на членовете на братството. В наши дни вече не ги използваме за това, но ще се обадя на някоя от тях и ще видя дали може да се уреди нещо.

— Кога?

— Възможно най-скоро. Може би утре вечер.

— Дотогава ще съм си отишла. — Лицето му потъмня, но тя не му даде възможност да проговори. — Време е да си вървя.

— Не е така, по дяволите.

— Бъди реалист, Рейдж. Наистина ли очакваш да остана тук с теб завинаги?

— Да, това е, което искам.

— А не ти ли е минавало през ум, че ми липсват домът ми, вещите ми, моите…

— Ще наредя да ги преместят тук. Всичко.

Тя поклати глава.

— Имам нужда да си отида у дома.

— Не е безопасно.

— Тогава ще трябва да направим така, че да бъде. Ще инсталирам алармена система, ще се науча да стрелям, не знам. Но трябва да се върна към живота си.

Той затвори очи.

— Рейдж, погледни ме. Погледни ме. — Стисна ръката му. — Имам нужда да върша нещо. В моя свят.

Той стисна устни толкова силно, че те образуваха тясна линия.

— Ще ми позволиш ли да помоля Вишъс да инсталира охранителната система?

— Да.

— И ще идваш понякога тук, при мен, за няколко дни?

Тя си пое дълбоко дъх.

— А ако откажа?

— Тогава аз ще идвам при теб.

— Не мисля…

— Казах ти и преди. Престани да мислиш.

Устните му намериха нейните, но тя го отблъсна, преди езикът му да се е плъзнал вътре и да й е замъглил разума.

— Знаеш, че това няма да доведе до нищо, Рейдж. Имам предвид… ставащото между нас. Не би могло да се получи.

Той легна по гръб и подложи ръка под главата си. Стисна челюст и вените по врата му изпъкнаха.

Тя се чувстваше ужасно, но трябваше да изяснят нещата.

— Оценявам всичко, което направи за мен. Жертвите в името на моята безопасност…

— Защо се ядоса толкова много в нощта, когато бях навън?

— Моля?

— Какво те беше грижа, че съм бил с някоя друга? Или просто искаше секс и трябваше да намериш начин да го имаш? — Погледът му срещна нейния. Сините му очи блестяха с толкова силен неонов блясък, че бе почти невъзможно да ги погледнеш. — Чуй, следващия път, когато искаш просто да бъдеш задоволена, трябва само да ме помолиш. Мога да играя и по тези правила.

О, господи. Не бе искала да извика у него такъв гняв.

— Рейдж…

— Знаеш ли, наистина много ми допадна. Хареса ми да се държиш като домина. Както и онази садистична част, когато ме ухапа и вкуси кръвта ми? Направо ми го вдигна.

Студената нотка в гласа му беше ужасна. Но блестящите му бездушни очи направо я вледеняваха.

— Съжалявам — каза. — Но…

— Всъщност твърд съм и в момента, докато си спомням за това. Което е малко изненадващо, като се има предвид как прекарах последните двадесет минути.

— Какво според теб ще ни донесе бъдещето?

— Никога няма да разберем. Но ще останеш до падането на нощта, нали така? Дори само защото трябва да те отведа у дома ти. Да видим сега дали ще мога да го вдигна отново. Не бих искал да ти губя времето. — Протегна ръка към нея под завивките. — По дяволите, бива си те. Твърд съм като бейзболна бухалка.

— Знаеш ли какъв ад ще бъдат за мен следващите шест месеца?

— Не. И няма да узная, нали? Така че, какво ще кажеш за малко секс? И бездруго това е всичко, което искаш от мен, а пък аз съм пълен загубеняк, който ти позволява да вземеш всичко, което желаеш, така че не виждам причина да не си доставим удоволствието.

— Рейдж! — извика тя в опит да привлече вниманието му.

— Мери! — имитира я той. — Съжалявам, да не би да говоря твърде много? Предпочиташ устата ми да е заета с нещо друго? Искаш я върху твоята? Не, върху гърдите ти? Чакай, може би малко по-ниско? Да, по-надолу, нали? А аз много добре знам какво трябва да направя.

Тя обхвана главата си с длани.

— Не искам да се разделим по този начин. С кавга.

— Но това няма да те разколебае, нали? Не и теб, силната и непоколебима Мери. Не, ти просто ще се върнеш в своя свят…

— За да се лекувам, Рейдж! Ще си тръгна от теб заради болестта. Утре трябва да съм при доктора си. Вкъщи не ме очаква веселба.

Той я изгледа втренчено.

— Мислиш, че не мога да се погрижа за теб? Че съм недостоен?

— Какво?

— Няма ли да ми позволиш да съм до теб и в болестта ти?

Спомни си колко й беше трудно да гледа болката му и да знае, че не може с нищо да му помогне.

— И защо би искал да го направиш? — попита тя шепнешком.

Устата на Рейдж се отпусна — сякаш го бе зашлевила.

Той скочи от леглото.

— Върви по дяволите, Мери.

Обу кожени панталони и грабна една тениска от гардероба.

— Опаковай си багажа, сладка моя. Няма повече да ти се налага да търпиш едно бездомно куче като мен. — Напъха ръце в ръкавите и издърпа тениската през главата си. — Ще кажа на Ви да инсталира охранителни системи в къщата ти възможно най-скоро. Няма да му е необходимо много време, а докато това стане, можеш да спиш някъде другаде. Един от догените ще те заведе до новата ти стая.

Мери скочи от леглото, но преди да е стигнала до него, той я изгледа така, че тя се закова на мястото си.

— Знаеш ли, Мери, заслужавам си го. Наистина. Постъпвал съм по същия начин с толкова много жени и от двете раси. Тръгвах си от тях, без да давам и пукната пара за чувствата им. — Отвори вратата. — Макар те да имаха повече късмет от мен, защото после не си спомняха нищо. Господи, в момента съм готов и на убийство, за да те забравя.

Не затръшна вратата на излизане. Просто я затвори. Твърдо.