Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Потър (7)
Оригинално заглавие
Harry Potter and The Deathly Hallows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 97 гласа)

Информация

Корекция
Ognyancom
Допълнителна корекция
goblin
Преводачи и редактори

Глава първа

Превод: Ermac. Редакция: Свилен, Карина, Оgnyancom, Arath, hendy

Глава втора

Превод: Dagoburd. Редакция: Оgnyancom

Глава трета

Превод: Dagoburd. Редакция: Сед, Ognyancom, hendy

Глава четвърта

Превод: Dagoburd. Редакция: Ognyancom

Глава пета

Превод: Ermac. Редакция: Оgnyancom

Глава шеста

Превод: Dagoburd. Редакция: Оgnyancom

Глава седма

Превод: Serendi. Редакция: Оgnyancom

Глава осма

Превод: Serendi. Редакция: Оgnyancom

Глава девета

Превод: Serendi. Редакция: Оgnyancom

Глава десета

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава единадесета

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава дванадесета

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава тринадесета

Превод: Boggart. Редакция: Оgnyancom

Глава четирнадесета

Превод: 6trudel. Редакция: Оgnyancom

Глава петнадесета

Превод: The Seaward. Редакция: Оgnyancom

Глава шестнадесета

Превод: Deidara. Редакция: Оgnyancom

Глава седемнадесета

Превод: Deidara. Редакция: Оgnyancom

Глава осемнадесета

Превод: Deidara. Редакция: Оgnyancom

Глава деветнадесета

Превод: Vogelfrei. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесета

Превод: Bibi_Elli. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и първа

Превод: Bibi_Elli. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и втора

Превод: Avada Kedavra. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и трета

Превод: Ermac. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и четвърта

Превод: Ermac. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и пета

Превод: hеndy. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и шеста

Превод: Sequoiadendron. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и седма

Превод: hendy. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и осма

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава двадесет и девета

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава тридесета

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава тридесет и първа

Превод: The_Braine. Редакция: Оgnyancom

Глава тридесет и втора

Превод: The_Braine

Глава тридесет и трета

Превод: Sequoiadendron. Редакция: Оgnyancom

Глава тридесет и четвърта

Превод: Sequoiadendron. Редакция: Оgnyancom

Глава тридесет и пета

Превод: Sequoiadendron. Редакция: Оgnyancom

Глава тридесет и шеста

Превод: Sequoiadendron. Редакция: Оgnyancom

Епилог

Превод: Sequoiadendron. Редакция: Оgnyancom

История

  1. — Добавяне

Епилог
ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Есента пристигна някак внезапно тази година. Утрото на първи септември беше свежо като ябълка и докато малкото семейство с клатушкане пресече бучащото шосе и се насочваше към голямата опушена гара, димът от колите и дъхът на пешеходците блещукаха като паяжини в студения въздух. Две големи клетки потракваха върху товарните колички, които родителите бутаха; совите в тях надаваха възмутени крясъци, а червенокосото момиченце следваше уплашено своите братя, стискайки здраво ръката на баща си.

— Скоро и ти ще можеш да ходиш там — каза й Хари.

— Две години — въздишаше Лили. — Искам да отида!

Другите пътници зяпаха совите с любопитство, докато семейството си пробиваше път към бариерата между перони девет и десет. Гласът на Албус се понесе назад към Хари над обкръжаващата ги глъчка; синовете му бяха подновили спора, започнал още в колата.

— Няма! Няма да бъда в „Слидерин“!

— Джеймс, престани вече! — каза Джини.

— Казах само, че би могъл да отиде там — каза Джеймс като се ухили на по-малкия си брат. — Няма нищо нередно в това. Би могъл и да бъде в „Слидерин“.

Но Джеймс улови погледа на майка си и замлъкна. Петимата от семейство Потър наближиха бариерата. С леко предизвикателен поглед през рамо към по-малкия си брат, Джеймс взе количката от ръцете на майка си и се затича. След миг бе изчезнал.

— Ще ми пишете, нали? — Албус попита родителите си незабавно, възползвайки се от моментното отсъствие на брат си.

— Всеки ден, ако поискаш — каза Джини.

— Не всеки ден — бързо рече Албус. — Джеймс казва, че повечето ученици получават писма от вкъщи по около веднъж в месеца.

— Ние пишехме на Джеймс по три пъти на седмица миналата година — каза Джини.

— А ти по-добре не му вярвай на всичко, което ти разказва за „Хогуортс“ — вметна Хари. — Пада си по шегите, този твой брат.

Рамо до рамо, те засилиха втората количка напред, набирайки скорост. Като стигнаха бариерата, Албус трепна, но сблъсък нямаше. Вместо това, семейството се появи на перон „Девет и три четвърти“, който бе обгърнат от плътна бяла пара, идваща от димящия „Експрес Хогуортс“. Неясни фигури се рояха в мъглата, сред която Джеймс вече беше изчезнал.

— Къде са те? — попита Албус нетърпеливо, взирайки се в размитите очертания, с които се разминаваха по дългия перон.

— Ще ги намерим — каза Джини уверено.

Но изпаренията бяха гъсти и беше трудно да се различи лицето на някого. Отделени от собствениците си, гласовете звучаха неестествено силни. На Хари му се стори, че мерна Пърси да обсъжда шумно разпоредбите за метли и беше доста доволен, че има извинение да не спира за поздрав…

— Мисля, че това са те, Ал — внезапно рече Джини.

Група от четирима се появи от мъглата. Стояха близо до най-последния вагон. Лицата им станаха ясно различими, едва когато Хари, Джини, Лили и Албус се бяха изравнили с тях.

— Здрасти — каза Албус, с тон на извънредно облекчение.

Роуз, която вече носеше чисто новата си хогуортска мантия, му се усмихна лъчезарно.

— Значи паркира успешно? — обърна се Рон към Хари. — Аз успях. Хърмаяни не вярваше, че мога да изкарам мъгълския шофьорски изпит, нали? Мислеше, че ще трябва да приложа объркващо заклинание над изпитващия.

— Не, не съм — каза Хърмаяни. — Имах пълна вяра в теб.

— Между другото, наистина му приложих объркващо заклинание — прошепна Рон на Хари, докато заедно качваха куфара и совата на Албус във влака. — Единствено забравих да поглеждам в страничното огледало, а нека бъдем честни, вместо това мога да използвам вълшебство за свръхсетивност.

Обратно на перона, те завариха Лили и Хюго, малкия брат на Роуз, да обсъждат разпалено в кой дом ще ги разпределят, когато най-накрая отидат в „Хогуортс“.

— Ако не сте в „Грифиндор“, ще ви лишим от наследство — каза Рон — но няма страшно.

— Рон!

Лили и Хюго се разсмяха, но Албус и Роуз изглеждаха угрижени.

— Той не говори сериозно — казаха Хърмаяни и Джини, а Рон дори не им обърна внимание. Проследявайки погледа на Хари, той кимна едва забележимо по посока на нещо на петдесетина крачки от тях. Парата се разреди за момент и очертанията на трима души ярко се откроиха сред стелещата се мъгла.

— Вижте кой е тук.

Драко Малфой стоеше там със съпругата и сина си; облечен в тъмно палто, закопчано чак до врата. Косата му оредяваше донякъде, което подчертаваше издадената му брадичка. Неговото момче приличаше на Драко, точно както Албус приличаше на Хари. Драко долови, че Хари, Рон, Хърмаяни и Джини се бяха вторачили в него, кимна отсечено и отново се обърна.

— Значи това е малкият Скорпиус — промълви Рон. — Гледай да го победиш на всеки изпит, Рози. Добре, че си наследила разума на майка си.

— Рон, за Бога — каза Хърмаяни, наполовина строго, наполовина развеселено. — Не се опитвай да ги настроиш един срещу друг преди още да са започнали училище!

— Права си, съжалявам — рече Рон, но не се удържа и добави — и все пак, не се сприятелявай много с него, Рози. Дядо Уизли никога няма да ти го прости, ако се ожениш за чистокръвен.

— Хей!

Джеймс отново се появи. Беше се освободил от куфара, совата и количката си и явно преливаше от новини.

— Теди е там отзад — каза той, останал без дъх, сочейки през рамо към бушуващите облаци пара. — Току-що го видях! И познайте какво правеше той? Мляскаше се с Виктоар!

Той се вторачи във възрастните, видимо разочарован от липсата на реакция.

— Нашия Теди! Теди Лупин! Се мляска с нашата Виктоар! Нашата братовчедка! И попитах Теди какво прави…

— Прекъснал си ги? — рече Джини. — Точно в стила на Рон…

— … и той отвърна, че е дошъл да я изпрати! И после ми каза да се махам. Той се мляскаше с нея! — добави Джеймс, като че разтревожен дали не е бил достатъчно ясен.

— О, би било прекрасно, ако се оженят! — прошепна Лили развълнувано. — Тогава Теди ще стане истинска част от семейството!

— Той и сега се отбива за вечеря около четири пъти на седмица — каза Хари. — Защо направо не го поканим да живее с нас и да приключваме?

— Да! — възкликна Джеймс ентусиазирано. — Нямам против да сме в една стая с Ал, а Теди може да вземе моята стая!

— Не — твърдо заяви Хари, — ти и Ал ще сте в една стая само, когато ми се прииска да разрушим къщата.

Той погледна стария очукан часовник, който някога бе принадлежал на Фабиан Прюит.

— Почти единайсет е, по-добре се качвайте.

— Не забравяй да предадеш на Невил нашата обич! — каза Джини на Джеймс, като го прегърна.

— Мамо! Не мога да предам на професор обич!

— Но ти познаваш Невил…

Джеймс завъртя очи.

— Навън — да, но в училището той е професор Лонгботъм, нали така? Не мога просто да вляза в час по Билкология и да му предам обич…

Клатейки глава пред безразсъдството на майка си, той даде отдушник на чувствата си, като прицели един ритник към Албус.

— Доскоро виждане, Ал. Пази се от тестралите.

— Мислех, че са невидими? Ти каза, че са невидими!

Но Джеймс само леко се изсмя, позволявайки на майка си да го целуне, в движение прегърна баща си и скокна в бързо пълнещия се влак. Видяха го да махва, после се затича по коридора да намери приятелите си.

— Не се притеснявай за тестралите — каза Хари на Албус. — Те са нежни същества, няма нищо страшно в тях. Както и да е, ти няма да отидеш до училището с техните карети, а ще си в лодките.

Джини целуна Албус за довиждане.

— Ще се видим на Коледа.

— Чао, Ал — каза Хари, докато синът му го прегръщаше. — Да не забравиш, че си канен на чай при Хагрид следващия петък. Не се замесвай с Пийвс. Не се дуелирай с никого, преди да си се научил как. И не позволявай на Джеймс да те плаши.

— Ами ако съм в „Слидерин“?

Прошепнатите думи бяха единствено за баща му и Хари разбра, че само моментът на заминаването е бил способен да принуди Албус да разкрие колко дълбок и искрен е неговият страх.

Хари се наведе ниско, така че лицето на Албус беше малко над нивото на неговото. Единствен от трите деца на Хари, Албус беше наследил очите на Лили.

— Албус Сивиръс, — тихо каза Хари, така че никой освен Джини да не може да чуе, а тя бе достатъчно тактична да се престори, че маха на Роуз, която вече беше във влака — ти си кръстен на двама директори на „Хогуортс“. Единият от тях беше слидеринец и беше може би най-смелият човек, когото съм познавал!…

— Но само да предположим…

— … тогава домът „Слидерин“ ще се сдобие с отличен ученик, нали така? Няма значение за нас, Ал. Но ако има значение за теб, ще можеш да избереш „Грифиндор“ пред „Слидерин“. Разпределителната шапка взима избора ти предвид.

— Наистина?

— Тя го направи за мен — отвърна Хари.

Не беше казвал това на никое от децата си досега и видя почудата по лицето на Албус, когато го каза. Но сега вратите се затръшваха по дължината на целия яркочервен влак и сред размитите очертания на родители, тълпящи се напред за прощални целувки и последни напомняния, Албус скочи във вагона и Джини затвори вратата зад него. Ученици се подаваха от най-близките прозорци. Огромно множество от лица, някои на влака, други — на перона, бяха обърнати към Хари.

— Защо всички са се втренчили? — почуди се Албус, докато той и Роуз се проточваха да гледат останалите ученици.

— Това да не те тревожи — рече Рон. — Заради мен е, аз съм изключително известен.

Албус, Роуз, Хюго и Лили се разсмяха. Влакът се задвижи, а Хари крачеше покрай него, гледайки слабичкото лице на сина си, вече пламнало от вълнение. Хари продължи да се усмихва и да маха, макар да усещаше като малка лична загуба, това да гледа сина си как се изплъзва надалеч… Последната следа от дим се изпари сред есенния въздух. Влакът вече беше завил. Ръката на Хари все още махаше за довиждане.

— Всичко с него ще бъде наред… — промълви Джини.

Като погледна към нея, Хари свали ръката си разсеяно и докосна белега във формата на светкавица върху челото си.

— Знам, че ще бъде!…

Белегът не беше причинявал болка на Хари от деветнайсет години.

 

ВСИЧКО БЕШЕ ДОБРЕ.

Край
Читателите на „Хари Потър и реликвите на смъртта“ са прочели и: