Продължение на бестселъра „Здрач“ на Стефани Майър.

Разказ за обсебваща, наситена със страст и обрати свръхестествена любов, която преминава в яростна надпревара със смъртта.

Серия
Здрач (2)
Оригинално заглавие
New Moon, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 218 гласа)
Корекция и форматиране
Xesiona (2009)
Корекция и форматиране
maskara (2009)

Това е любителски превод.


По-долу е показана статията за Новолуние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Новолуние.

Новолуние
New moon
Twilight Saga.jpg
Автор Стефани Майър
Първо издание 6 септември, 2006 г.
САЩ
Издателство Little, Brown
Оригинален език английски
Жанр романс
Поредица Здрач
Предходна Здрач
Следваща Затъмнение

Новолуние е роман от жанра фентъзи-романс от писателката Стефани Мейер. Това е вторият роман от сагата Здрач. Тази книга, за разлика от предходната, е по-скоро за загубата на любовта.[1] Първоначалното изданието е публикувано с твърди корици през 2006.

Съдържание

Героинята Изабела "Бела" Суон навършва осемнадесет години и по този повод ѝ е организиран купон от Алис и Едуард Кълън - вампирът, когото тя обича, както и от останалите членове на неговото семейство. Докато разопакова един подарък, Бела се порязва на хартията. Братът на Едуард - Джаспър Хейл, въпреки че е на "нечовешка" диета (т.е. не пие кръв от хора), е завладян от миризмата на кръв и се опитва да атакува Бела. В опит да я опази от света на вампирите, Едуард казва на Бела, че той и останалите от семейството му напускат града, защото той вече не я желае. Бела изпада в тежка депресия и търси утеха при Джейкъб Блек, стар семеен приятел, който ѝ помага да се справи с болката от загубата на Едуард.

Бела и Джейкъб започват да прекарват много време заедно, и Бела скоро открива, че притокът на адреналин, когато е в опасна ситуация, стимулира халюцинации с гласа на Едуард. Бела започва да търси опасни преживявания, за да подсили илюзиите. Междувременно, Джейкъб открива, че е върколак и разкрива тайната на Бела. Върколаците започват да пазят момичето от преследването на вампирката Виктория, която търси отмъщение за смъртта на своя партньор - Джеймс, който е убит от Кълън в Здрач. След като Бела прави опит да скочи във водата от една скала, близо до Ла Пуш, Вашингтон, тя попада в силно течение, но е спасена от Джейкъб.

В същото време, Алис Кълън, сестрата-вампир на Едуард, която има видения за бъдещето, получава видение как Бела скача от скалата. Решавайки, че е Бела е мъртва, Алис тръгва към Форкс, за да се види с Чарли Суон - бащата на Бела, докато Едуард се опитва да позвъни в дома им. Джейкъб отговаря и казва на Едуард, че Чарли е на погребение, но не уточнява, че е погребение на Хари Клиъруотър, получил инфаркт. Едуард решава, че погребението е на Бела. Отчаян, мислейки, че тя е мъртва, Едуард отлита за Италия, за да се срещне с Волтури, клан вампири, пазители на мира, които могат да убият Едуард, спасявайки го от света, в който иначе трябва да живее без Бела.

Бела и Алис бързат за Италия да спрат Едуард, и успяват да го спасят преди да е твърде късно. Преди да напуснат Италия, Волтури им казват, че Бела - човек, знаещ за съществуването на вампири - трябва или да бъде убита или самата тя да бъде превърната във вампир. След завръщането им във Форкс, Едуард обяснява на Бела, че я е изоставил само, за да я предпази и тя му прощава. Книгата завършва с решението на клана Кълън да превърнат Бела във вампир след като тя се дипломира - нещо, което е особено неприятно за Едуард.

Край на разкриващата сюжета част.

Критика

Новолуние е приета със смесени чувства. Един критик от DearAuthor.com се оплаква, че Стефани Мейер описва Бела, дали нарочно или не, като егоистка, която може да съществува, само ако в живота ѝ има мъж, който да ѝ помага. Освен това, той заявява, че "За голямо мое съжаление, Новолуние просто изсвистя покрай мен и ме остави да искам още", давайки оценка на книгата - B-.[2]
AvidBookReader.com дава на романа оценка C+ и казва: "Главната героиня и разказвач на историята, Бела, се оказва най-слабият герой в книгата и най-дразнещия;... На мен всъщност не ми пука за тийнейджърките тревоги... а нишката с върколаците остава малко неясна."[3]
Критик от Teenreads.com казва, "В средата, историята някак става провлачена, и читателите може да закопнеят за завръщането на вампирите. Но въпреки това, Новолуние ще остави феновете на Мейер без дъх, копнеейки за продължението, тъй като Бела най-после си дава сметка за всичко, което ще бъде заложено на карта, ако тя вземе крайното решение да се откаже от своята човешка природа и заживее като вампирите - вечно."[4]

Корица и значение на заглавието

Оригиналната корица на Новолуние изобразява пъстро, надиплено лале. Стефани Мейер заявява, че цветето не е свързано с историята, тъй като не тя е избрала дизайна. [5]

Заглавието се отнася до най-тъмната фаза от лунния цикъл, така както това е най-тъмното време от живота на Бела.[5]

Филмова адаптация

Световната премиера на "Новолуние" беше на 20.11.09 г.,[6] а премиерата за България на 04,12.09 г.[7] Филмът ще бъде режисиран от Крис Уейц, а Мелиса Розенбърг се завръща като сценарист. Черновата на Новолуние вече е предадена от Розенбърг по време на откриването на Здрач.[8] Кристен Стюарт и Робърт Патинсън отново ще бъдат в ролите на Бела Суон и Едуард Кълън.

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „http://en.wikipedia.org/wiki/New_Moon_(novel)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

За баща ми, Стивън Моргън — никой не ми давал толкова обич и безусловна подкрепа като теб.

И аз те обичам.

„Жестоките удоволствия имат жесток край. И в триумфа си умират те, като огън и барут, които в целувката си се погубват“

Ромео и Жулиета, II действие, VI сцена

ПРЕДГОВОР

Чувствах се като в капан в един от онези ужасяващи кошмари, в които трябва да бягаш, да бягаш, докато дробовете ти се пръснат, но не можеш да накараш тялото си да се движи достатъчно бързо. Краката ми сякаш се движеха все по-бавно и бавно, докато си пробивах път през безчувствената тълпа, но стрелките на огромният часовник не се забавиха. С безпощадна, безгрижна сила те се въртяха неумолимо към краят — края на всичко.

Но това не беше сън, и, за разлика от кошмарите си, не бягах за живота си — тичах, за да спася нещо безкрайно по-ценно. Собственият ми живот означаваше малко за мен днес.

Алис беше казала, че има добър шанс и двете да умрем тук. Вероятно резултатът щеше да е различен, ако не беше възпрепятствана от ослепителната слънчева светлина — само аз бях свободна да бягам през светлият, претъпкан площад.

А не можех да бягам достатъчно бързо.

Затова нямаше значение за мен, че бяхме заобиколени от изключително опасни врагове. Когато часовникът започва да отброява часът, като вибрираше изпод подметките на бавните ми крака, знаех, че съм закъсняла — и бях доволна, че нещо кръвожадно чакаше зад кулисите. Защото ако се проваля, се отказвах от всякакво желание за живот.

Часовникът би още веднъж и слънцето застана точно в центъра на небето.