Джей Ръсел
Тунел (44)

44.

Предварително се бяха уговорили Арсенио да остане в колата, да държи двигателя включен и да си отваря очите на четири. Хлапето унило се опита да възрази, но Рейгън подозираше, че няма никакво желание отново да се среща с Моргън и другите гангстери. И не го обвиняваше. Полицейският му инстинкт настояваше Джуди също да остане при него, но тя бе решена да участва, независимо от последствията. Лейтенантът помнеше шеговитото предупреждение на Греймарч за способностите й на стрелец и като имаше предвид, че ще му се наложи да стреля с лявата ръка, той реши, че лекарката във всички случаи ще е по-точна от него.

А нямаше на кого друг да разчита.

Двамата тичешком пресякоха улицата, като се отдалечаваха от магазина. Той стискаше десетмилиметров автомат „Томпсън“ в извивката на ранената си дясна ръка. Оръжието бе превърнато от полуавтоматично в напълно автоматично и вървеше в комплект със специално изработен пълнител с петдесет патрона с кухи върхове. В пояса си носеше още шест пълнителя, наред с револвер „Смит енд Уесън“ четирийсет и пети калибър. Като ченге никога не би използвал такъв пистолет — в лосанджелиската полиция и без това вече имаше прекалено много кандидати за Мръсния Хари — но оръжието беше осигурено от приятелите на Джуди и при настоящите обстоятелства Рейгън повече се интересуваше от огневата мощ, отколкото от вида си. Макар че прекара следобеда в упражнения с двете оръжия, той знаеше, че точността му меко казано е спорна. Бе успял да измисли начин да опира „Томпсън“-а на чуканчето от китката си и да се справя с отката. И все пак крайният успех щеше да зависи от способността му да унищожи врага, като го улучи в която и да е част на тялото с един-единствен мощен изстрел.

Джуди носеше модифициран „Тек-9“. Липсваше му далекобойността и убийствената мощ на „Томпсън“, но беше по-лек и много по-лесен за стрелба. Тя имаше и трийсет и осем калибров пистолет, но Рейгън знаеше, че ако се стигне до него, здравата са загазили. Детективът я попита дали носи бронирана жилетка, но лекарката само се засмя и отвърна, че подсилената й от тунела физика върши по-добра работа.

И тъкмо заради въпросната физика — особено тази на Тайтъс — Джуди носеше закачено за китката си най-важното оръжие: пистолет за упойване на животни. Стреличките му бяха пълни с разтвор, върху който лекарката от известно време бе работила, предназначен директно да блокира действието на органелата. Макар че Тайтъс — а и самата тя — със сигурност можеха да бъдат убити и с обикновено оръжие, това изискваше масирана атака. Средството беше създадено да ускори смъртта точно в такива случаи, въпреки че, разбира се, Джуди не бе успяла да го изпита. Можеха само да се надяват, че ще изпълни предназначението си.

За по-сигурно Рейгън възнамеряваше да изпразни в Тайтъс един-два пълнителя с куршуми с кухи върхове.

Детективът видя, че „Кръвта“ бързо отговарят на атаката на „Крипс“. Цевите на автоматите им проблясваха в пролуките на закованите с дъски прозорци на големия магазин. Докато тичаха, за да заобиколят улицата и да минат зад сградата, Рейгън и Джуди чуха свистене и експлозия, която ги разтърси като силно земетресение, разби стъклата наоколо и освети мрачната нощ.

— РПГ — с усмивка каза лейтенантът. — Ръчна противотанкова гранатохвъргачка. Напоследък са много модерни. Миналата година „Крипс“ отмъкнаха от една военна база цял камион.

— Мислиш ли, че това ще привлече ченгетата? — попита Джуди.

— Не и ако твоите приятели си свършат работата.

— Ще я свършат — категорично отвърна тя.

И сякаш по даден знак, въпреки непрекъснатата канонада около „Това е моята мила“, двамата чуха тътена на далечна експлозия. Джуди забеляза огнен език, който затанцува в небето близо до центъра на града, и го посочи на Рейгън. Той кимна и се усмихна.

— Това би трябвало да ги задържи за известно време — каза лейтенантът.

Според плана им нейните познати щяха да взривят няколко насочени експлозии на ключови места около Сайми вали, след като Арсенио им съобщи по телефона, че „Крипс“ са атакували магазина. Експлозивите бяха поставени в търговски райони, в които нямаше вероятност от нещастни случаи, но щетите щяха да са големи. Места, към които полицията и пожарната щяха да насочат усилията си, преди да отговорят на каквито и да било повиквания за проблем при изоставен мебелен магазин. Идеята бе да не надценяват силите си и да принудят местните власти незабавно да поискат външна помощ, а да използват взривовете, само за да отвлекат вниманието им от основното събитие. Рейгън знаеше как разсъждават ченгетата, знаеше, че шефът на местната полиция по-скоро ще изяде собствените си лайна, отколкото да признае, че е възникнала ситуация, с която силите му не са в състояние да се справят. Тъкмо този начин на мислене беше превърнал бунтовете заради Родни Кинг през деветдесет и втора в такава катастрофа.

Докато двамата тичаха по тесния тротоар зад магазина, непосредствено една след друга избухнаха още две експлозии. Въпреки че единият взрив определено идваше откъм леговището на Тайтъс, Рейгън не можеше да каже дали вторият е само отекналото от хълмовете ехо, или е друго дело на приятелите на Джуди. В далечината се разнесе нисък вой на сирени, но звукът се отдалечи. Когато стигнаха до паркинга зад магазина, отсеченото тракане на автоматите стана по-силно.

Рейгън надникна иззад ъгъла на сградата и видя четирима чернокожи младежи в торбести дрехи припряно да товарят сандъци в каросерията на бял бус. Колата носеше емблемата на фирма за сладоледи, но детективът се съмняваше, че съдържанието на сандъците би зарадвало някое дете. Други трима гангстери с „Узи“ стояха на пост и нервно въртяха насам-натам цевите на автоматите си. До този момент „Крипс“ не бяха опитали нищо друго, освен фронтална атака, но „Кръвта“ бяха готови с отговора.

Рейгън се приведе обратно зад ъгъла на сградата. Джуди стоеше толкова близо зад него, че я настъпи и едва не се препъна в крака й. Той облегна гръб на тухлената стена, а лекарката протегна ръка да му помогне. Лейтенантът прикри смущението си, като започна да проверява автомата си.

— Гангстери — прошепна той. — Отзад има седмина от „Кръвта“, поне трима са въоръжени. Товарят сандъци в бус.

— Какво ще правим? — попита тя.

— Аз ще очистя тримата с автоматите. Застанали са един до друг. Доста глупаво. Ти покрий другите.

— Какво искаш да кажеш с това „покрий“?

— Стреляй в краката им. Цели се на височината на коленете. И дръж под око задната врата. Ясно?

Джуди кимна.

Рейгън сведе цевта на „Томпсън“-а и дълбоко си пое дъх.

— Започваме! — каза той.

 

 

На Арсенио ужасно му се пикаеше.

На два пъти отвори вратата на автомобила, за да го направи и на два пъти също толкова бързо я затвори при мисълта, че Рейгън и Джуди може да имат нужда от него точно когато не трябва.

Момчето забарабани с длани по волана. Ръката му беше толкова потна, че се подхлъзна и отскочи от клаксона. Сърцето му секна и той рязко пребледня от внезапния звук, който обаче се загуби сред грохота на престрелката.

Арсенио отпусна ръце в скута си и притисна слабините си, като се опитваше да не мисли за паренето в мехура си. Отчаяно започна да пружинира с крака, като болезнено блъскаше бедрата си в долната половина на волана. После се пусна и започна да си играе с копчетата и бутоните на таблото, докато осъзна, че не е сигурен как се включват фаровете и се уплаши, че може случайно да го направи.

Отново притисна ръце към чатала си.

„О, Божичко, трябва да се изпикая.“

Отново отвори вратата, измъкна единия си крак навън и чу от магазина да се разнася експлозия. Бързо дръпна крака си вътре, затвори вратата и посегна към скоростния лост. Оттатък улицата видя висок гангстер от „Крипс“ да подскача нагоре-надолу сякаш в танц, докато стреляше от рамо с нещо като малка базука. Едната половина на витрината избухна в пламъци и към нощното небе се заиздига гъст дим. През оранжевия огън залитна горящо тяло и излезе на улицата, преди да бъде подкосено от обсипалия го куршумен дъжд. Три секунди по-късно ответната канонада отвътре улучи в гърдите подскачащия бандит и той се свлече на земята като развалено суфле.

— Ма-ааа-а-мка му — изруга Арсенио и отново започна да пружинира с крака.

Битката стана още по-ожесточена, когато група бойци на „Крипс“ застанаха в редица и обстреляха фасадата на магазина, като превърнаха дъските върху прозорците в стърготини. Когато дървените барикади се разпаднаха, Арсенио видя, че зад тях има ръждиви стоманени капаци с пробити в тях неправилни амбразури. „Крипс“ продължиха да стрелят срещу капаците, но изглежда куршумите не можеха да пробият стоманата. Рикошетите звучаха като железни пуканки в чугунен тиган. От амбразурите стърчаха димящи цеви, които сееха огън във всички посоки.

„Винаги мога да се изпикая в гащите — помисли си Арсенио, — голяма работа. Не е краят на света. Кой ще разбере в цялата тази суматоха?“

Последвалото кратко затишие внезапно бе нарушено от експлозия от съвсем друга посока. Арсенио реши, че е някой от неговите — каквото и да означаваше това напоследък. И макар че ентусиазирано беше приел идеята приятелите на Джуди да направят бялата Сайми вали на пух и прах — той също си спомняше Родни — откри, че не изпитва особено голямо удоволствие да участва в подобно нещо.

„Мамка му — помисли си хлапето, — не мога да се изпикая в гащите.“

Нова експлозия привлече вниманието му обратно към магазина, когато един от автомобилите на „Крипс“ полетя във въздуха, превърнал се в миниатюрен гъбовиден облак. Парчета стъкло и стомана се пръснаха във всички посоки. Къс от броня прецизно отсече ръката на боец на „Крипс“ и Арсенио видя как дланта му — стиснала все още бълващ куршуми „Узи“ — се плъзга по улицата и изчезва през решетката на канала.

Повече не можеше да търпи. Битката отново се разгорещяваше и стрелбата вече се разнасяше и от задната част на магазина. Арсенио предположи, че лекарката и ченгето са там и че в момента няма да се нуждаят от него. Ако щеше да го прави, това беше най-подходящият момент.

Той отвори вратата, измъкна се навън и изпълзя зад колата, където не можеха да го видят откъм улицата. Като държеше главата си наведена под равнището на покрива, момчето свали ципа на панталоните си.

После затвори очи и се опита да не обръща внимание на автоматичната стрелба. Нищо не се получаваше. Нова, невероятно силна експлозия разтърси земята в момента, в който най-после успя да се облекчи. Той вдигна поглед и видя, че от задната част на магазина се издига огнено кълбо. Арсенио отърси последните капки и се загащи, като усети, че в слиповете му бликва закъсняла струйка.

Тъкмо бе вдигнал ципа си до половината, когато ледена длан го сграбчи за тила.

 

 

„Насочени взривове — повтаряше си Рейгън, — насочени взривове.“

Той изпразни по-голямата част от пълнителя с първото натискане на спусъка.

Прицелването му беше далеч от желаното. Успя да улучи само един от тримата въоръжени пазачи, като го подкоси точно през коленете. Но хлапакът инстинктивно размаха ръце, за да запази равновесие и без да иска, натисна мекия спусък на „Узи“-то си. Куршумите отнесоха главата на втория пазач, чието оръжие избухна в лицето на третия. Заслепеният гангстер изпусна автомата и се завъртя като пумпал в отчаяното си желание да изтръгне мозъка на приятеля си през очите му. Рейгън отново се прицели и изпразни пълнителя във въртящата се мишена, като използва патроните с кухи върхове, за да пробие в гърдите на мъжа дупка, голяма колкото футболна топка.

Джуди изскочи от уличката веднага след него и се хвърли наляво, докато той отстъпи надясно. Тя замръзна на мястото си за миг, смаяна от вида на отвратителната рана, нанесена от празнещия се „Томпсън“ на детектива, автоматично превключвайки в медицински режим и обмисляйки какво трябва да се направи. Също толкова бързо обаче се върна в действителността, когато от буса се появиха двама гангстери с „Глок“ в ръце. Лекарката понечи да предупреди Рейгън, който се мъчеше да смени пълнителя с една ръка, но после си спомни, че държи зареден автомат. Без повече колебания тя натисна спусъка, прицелвайки се както й бе казал лейтенантът, на височина на коленете.

Двамата бандити се строполиха на земята, притиснали ръце към останките от гърлата си. Макар че беше на повече от пет метра, Джуди чу къркоренето на шуртящата между пръстите им кръв.

Двамата останали гангстери трябва да бяха невъоръжени, защото направо се втурнаха към отворената врата, водеща към задната част на магазина. Когато ги видя, Рейгън все още се мъчеше да зареди автомата си. Той пъхна „Томпсън“-а между коленете си и посегна към револвера. С удивителна ловкост полицаят измъкна оръжието от кобура на подмишницата си и бързо изстреля два куршума. Първият отиде много високо, но вторият улучи по-далечния беглец точно когато приближаваше до вратата. Куршумът попадна в десния му бъбрек и откъсна голямо парче месо от тялото му. Хлапето залитна наляво, блъсна се в стената и се свлече на паважа. По тухлите, до които се беше притиснало лицето му, остана тъмночервено петно като следа от гол охлюв.

Вторият беглец бе на около два метра след него, но не спря, когато партньорът му падна.

Рейгън дълбоко си пое дъх, взе го на мушка и понечи да натисне спусъка, когато чу вика на Джуди:

— Залегни!

Детективът без колебание се хвърли на земята. Чу изтракването на „Узи“ и усети, че куршумите раздират въздуха на сантиметри над главата му. Той се претърколи по асфалта на паркинга и насочи револвера си в посоката на стрелбата. Първият пазач, чиито колене бяха простреляни, беше събрал сили да се довлече до оръжието си. Хлапето сниши мерника си към Рейгън, когато нов откос от автомата на Джуди изби „Узи“-то от ръцете му и го блъсна в брадичката. Главата на гангстера отскочи назад. В мига, в който шията му се оголи, Джуди я прониза с остатъка от пълнителя си.

Рейгън й благодари с махване на пистолета си и после го пъхна обратно в кобура. Все още на земята, той стисна „Томпсън“-а между коленете си, зареди нов пълнител и се изправи на крака. Джуди вече бе презаредила автомата си и като го притискаше към стомаха си, тичаше към задната врата. Другият гангстер беше изчезнал вътре и детективът знаеше, че може да ги очаква група посрещачи. Надяваше се атаката на „Крипс“ да продължава — а ако съдеше по автоматичната стрелба, това бе така — и Тайтъс, и Моргън да не са се укрепили достатъчно, за да водят война на два фронта.

Той отново опря автомата в чуканчето на китката си и се насочи към входа на магазина, когато на прага се появи Тайтъс.

На няколко места мастиленочерната му риза беше разкъсана и напоена с влажни петна. На лявата му буза като разплакано трето око зееше тъмен кръг на огнестрелна рана, от която се стичаше кръв. Рейгън не можеше да проумее как е възможно такава входна рана да не е смъртоносна, докато не видя съответстващата й дупка на другата буза. С двата тъмни кръга лицето му приличаше на отвратителна, ужасно ухилена клоунска маска. Няколко от зъбите му бяха избити и до брадичката му висеше разкъсано парче от долната му устна.

Тайтъс стискаше в ръце гранатохвъргачката. Тя сочеше точно към краката на Рейгън.

„Мъртъв съм“ — помисли си той, но въпреки това направи усилие да вдигне автомата си. Разкривената усмивка на Тайтъс стана още по-широка, после увисна, когато погледна надолу към сякаш израсналата от дясната му ръка стреличка.

Встрани от него стоеше Джуди, стиснала пистолета в ръцете си.

Тайтъс нададе немощен вик и понечи да завърти оръжието си към нея, когато Рейгън долови с периферното си зрение някакво раздвижване. Блейн също го забеляза и премести цевта на гранатохвъргачката трийсет градуса назад. Детективът проследи описаната от него дъга и видя боец от „Крипс“, застанал на края на отбивката и опрял на рамото си РПГ. Преди да успее да преброи дори един удар на сърцето си, Рейгън чу ниската кашлица на гранатохвъргачката на Тайтъс, незабавно последвана от тихото изсъскване на РПГ-то. Без изобщо да се замисля, той се хвърли на земята и се претърколи. Молеше се Джуди да е имала достатъчно разум, за да направи същото.

Експлозията беше невероятна.

Ударната вълна го повдигна на трийсетина сантиметра над земята и топлината опърли откритите части на тялото му. Тежко се приземи върху ранената си дясна ръка и болката прониза тялото му с хиляди нажежени иглички. Гъст дим покри паркинга и в продължение на десет секунди не можеше да се диша. Рейгън опипа наоколо за „Томпсън“-а, но не успя да го открие. Измъкна револвера от кобура си и напрегнато се втренчи в мрака за Тайтъс.

Горният етаж на мебелния магазин гореше. През пробитата от РПГ-то дупка в стената излизаха пламъци. Лейтенантът насочи пистолета към задната врата, но тя бе затрупана под развалините.

Сред останките нямаше и следа от Тайтъс.

Там, където беше стоял бандитът от „Крипс“, димеше огромен кратер. Асфалтът гореше, но гангстерът не се виждаше. Рейгън реши, че трябва да е носил със себе си резервни гранати. Силата на взрива не можеше да се обясни по друг начин. И в такъв случай от хлапето нямаше да остане дори толкова, че да се събере в кутийка от хапчета.

Димът се поразнесе, но откъм магазина прииждаше още. Детективът се изправи и забеляза движение близо до останките на мястото на вратата. Той видя „Томпсън“-а да лежи на земята и го взе, но откри, че не може да понася болката от балансирането на автомата в ранената си ръка и неохотно го захвърли настрани в полза на револвера.

С куцукане тръгна към задната част на магазина, сковано насочил пистолета пред себе си. Когато приближи достатъчно, Рейгън видя, че Джуди се опитва да се измъкне от голям метален контейнер за смет, но не може да се изтегли нагоре през ръба му. Той се затича да й помогне, като поглеждаше през рамо за някакви следи от Тайтъс, „Кръвта“ или „Крипс“.

Лейтенантът прибра револвера в кобура и протегна ръка на Джуди. Лицето й и горната част на тялото й бяха в драскотини и натъртвания, но иначе изглеждаше невредима. Очевидно, й бе трудно да пази равновесие и той трябваше да я хване, за да я изтегли навън. Автоматът й лежеше затрупан под боклука и Рейгън го взе. Пистолетът с упойващите стрели не се виждаше.

Докато лекарката се олюляваше, стиснала главата си с ръце, Рейгън погледна към магазина. Откъм предната му част все още се чуваха отделни автоматични откоси, но от Тайтъс нямаше и следа. Джуди се приближи зад Рейгън и облегна глава на рамото му.

— Добре ли си? — попита той.

Тя не отговори.

Рейгън се завъртя и повдигна брадичката й. Погледът й не можеше да се фокусира. Приличаше на замаян герой от анимационен филм, липсваха й само птички и звезди, които да кръжат около главата й.

— Добре ли си? — повтори той.

Джуди се намръщи. Тя запуши ушите си с длани и поклати глава, като отново загуби равновесие. Рейгън я хвана, за да не падне.

— Какво? — попита той. — Какво има?

Тя посочи към ушите си.

— Оглушала съм — отвърна лекарката. — По дяволите!

На Рейгън му се доплака. Очакваше властите да се появят вече всеки момент. Въпреки гюрултията, която бяха вдигнали из града приятелите на Джуди, нямаше начин този последен взрив да не привлече вниманието. Трябваше да се надява, че местната полиция няма достатъчно сили, за да му остане време да открие Тайтъс и да довърши работата.

Автоматичната стрелба откъм предната част на магазина като че ли беше стихнала. Нищо чудно, ако експлозията бе накарала и „Крипс“ да отстъпят. Нямаше как да разбере колко от „Кръвта“ са останали вътре, но ако щеше да прави нещо, трябваше да се размърда сега или никога.

Джуди все още се олюляваше. Беше се облегнала на контейнера, за да остане на крака. На Рейгън не му се искаше да я остави, но тя очевидно не бе в състояние да върви, още по-малко да му помага. Освен това вече беше улучила Тайтъс с една от вълшебните си упойващи стрелички. С малко късмет, това щеше да свърши работа.

Той провери пълнителя на автомата й и взе още два от нея. После отиде до захвърления „Томпсън“ и й го подаде, като с жестове й обясни да остане на мястото си. Тя се опита да възрази и да го последва, но след като още на втората крачка падна на колене, прие, че ще се наложи да го послуша и изпълзя надалеч от горящия мебелен магазин.

Рейгън втренчи поглед в пламъците, които поглъщаха горната половина на сградата. Дървото пращеше като орехова черупка и над паркинга летяха въгленчета, които се издигаха като демони в нощното небе. РПГ-то напълно беше унищожило задния вход, но в стената бяха пробити няколко нови отвора. От пламтящия магазин се излъчваше видима топлина.

Той дълбоко си пое дъх и откри, че въздухът пари гърлото му.

Рейгън здраво стисна автомата на Джуди, огледа се за падащи останки и се втурна вътре, след като отправи наум кратка молитва.