Джей Ръсел
Тунел (38)

38.

— Я гледай! Та ние сме в Холивуд — забеляза Рейгън.

Той стоеше пред къщата и зяпаше потъналите в здрач хълмове. От краткия път от леглото до вратата му се виеше свят.

— Как стана така, че вие с Тайтъс сте се озовали в двата срещуположни края на всичко това? — попита детективът и вдъхна дълбоко хладния вечерен въздух.

Греймарч понечи да се отдалечи, после спря и се загледа в нощта.

— Въпреки онова, което си видял и може би си мислиш, аз не съм звяр. Не съм и дивак. Някога бях нормален човек. Бях професионален войник, при това се смятах за добър. Знаех да убивам и бях убивал, но никога не съм приемал това за даденост. Докато не срещнах Тайтъс.

Рейгън не каза нищо.

— Виж, Тайтъс наистина е звяр — продължи Греймарч. — Той се наслаждава на това ново… състояние. То по някакъв начин му позволява да се превръща в онова, което вътрешно винаги е бил. Сякаш цял живот е чакал само него. Тайтъс няма сърце, само студена черна дупка. Няма… не мога да му позволя да повлича със себе си никого повече.

Греймарч хвана Рейгън за ръка и го поведе през моравата. Детективът прецени шансовете си да избяга и остави тази идея, когато откри, че само след няколко крачки му се завива свят. Другият мъж почти го повлече надолу по дългата чакълена отбивка към предната част на къщата. Рейгън трябваше да се облегне на похитителя си, за да остане на крака. Спря да си поеме дъх и погледна към малката паметна плоча на предната стена.

— Мамка му! — след като я прочете, възкликна лейтенантът. — Все едно лисицата да пази курника.

— Не е както си го мислиш — отвърна Греймарч, като оглеждаше улицата в двете посоки.

— Добре — изръмжа Рейгън.

Преди да успее да каже нещо повече, Греймарч отново го задърпа към стоманеносиво бмв. Остави го да се облегне на бронята и потърси ключовете си.

— Да не е крадена? — попита детективът. — Впечатлен съм.

— Задигнах и ключовете — усмихна се Греймарч.

— Виж — опита Рейгън, — преди да направим каквото и да било, защо не…

Взрив на автоматична стрелба прекъсна думите му. Греймарч се хвърли на земята с пистолет в ръка, преди Рейгън да осъзнае какво става. Миг по-късно Калвин грубо го дръпна до себе си. Лейтенантът инстинктивно посегна към собственото си оръжие, блъсна бинтованата си китка в отворената врата на автомобила и мъчително изкрещя, когато ослепителна болка прониза ръката му.

Над главите им избухваха парчета стъкло, а наоколо рикошираха куршуми. Оловото пробиваше германската стомана и издаваше звън като монети, изсипващи се от ротативка. Рейгън видя, че голямо стъкло откъсва парче от лявата буза на Греймарч. Той дори не мигна, само вдигна пистолета си над ръба на капака и без да гледа, стреля към улицата. Когато пълнителят се изпразни, мъжът опитно го извади навън и зареди нов.

Рейгън не бе сигурен откъде идва огънят и по какво стреля Греймарч. Той погледна назад и видя няколко бледи лица смаяно да зяпат от втория етаж на приюта. От очите му неволно се стичаха сълзи, докато стискаше ръката си и се олюляваше назад-напред.

Греймарч използва временно затишие, пропълзя през Рейгън и се пъхна в колата. Беше запалил двигателя още преди детективът да успее да се завърти. После се пресегна, хвана го за яката и грубо го издърпа в автомобила. Седалките бяха обсипани с парчета стъкло, които разкъсаха прекалено тесните дънки на Рейгън. Десният му крак все още висеше навън, когато Греймарч настъпи газта и рязко потегли. Лейтенантът одра глезена си в асфалта и щеше да се прекатури навън, ако Калвин не го бе хванал със светкавичен рефлекс.

Рейгън седна върху купчина строшено стъкло. Хвана се за таблото и успя да вкара крака си в колата. Тъкмо понечи да затвори вратата, когато около тях избухна нов залп. Детективът се наведе напред и в следващия миг куршумите смляха облегалката зад него. Вратата се затвори сама, когато Греймарч превключи на втора и после на трета, след което внезапно рязко зави надясно, без да спира на знак „Стоп“.

— Колко са? — попита той, като местеше поглед между натрошеното предно стъкло и огледалото.

Когато поеха на юг към булеварда, Калвин още повече увеличи скоростта.

Рейгън повдигна глава измежду коленете си и предпазливо надникна през празната рамка на задното стъкло. Черен седан лексус с тъмни прозорци бързо набираше скорост, като опасно се провираше между другите автомобили. От предния десен прозорец се подаваше черна ръка, стиснала „Узи“. Двайсетина метра зад него голям американски седан напредваше в насрещното платно сред пищящи клаксони.

— Две коли, и двете черни. Движат се бързо. Не мога да видя колко души има вътре.

Когато стигнаха до червен светофар на ъгъла на „Франклин“, Греймарч трябваше да набие спирачки. Оттатък жълтата линия срещу тях се носеше постоянен автомобилен поток. Той погледна в огледалото.

— Не спират — каза Рейгън.

Греймарч нямаше нужда от тази информация. Натисна газта, завъртя волана надясно и отнесе бронята на паркирана кола, докато се качваше на бордюра и потегляше по тротоара с гадно стържене на рамата. Лос Анджелис си беше Лос Анджелис — наоколо нямаше пешеходци, но пространството между стъклените витрини отдясно и паркингметрите и пътните знаци отляво бе съвсем тясно.

На ъгъла Греймарч зави надясно по „Франклин“, после наляво, като отново слезе на платното. Той блъсна странично стар пикап, пълен с мексикански работници. Облечено в анцуг с емблемата на „Лейкърс“ хлапе полетя от каросерията под колелата на идващия насреща му ТИР. Рейгън потръпна при отдалечаващия се писък на гуми, хрущене на стомана и писъци.

— По дяволите — извика той.

— Трябваше да ги забавим — отвърна Греймарч, като гледаше с едно око в огледалото.

— Как ли пък не — каза Рейгън. — Идват.

Инцидентът бе задръстил улицата, затова двата черни автомобила последваха примера на Греймарч и заобиколиха по тротоарите от двете страни. Детективът видя, че лексусът блъсна минувач, който излизаше от някакъв магазин, но бяха прекалено далеч, за да разберат какво е станало с бедното копеле.

Двете преследващи ги коли летяха една зад друга петдесетина метра зад бмв-то. Рейгън чу далечното тракане на „Узи“-то, но нито един от куршумите не улучи. Когато наближиха друго натоварено кръстовище, Греймарч завъртя волана и пресече пътя, насочвайки се към бензиностанцията на ъгъла. Той прегази поредица от реклами и заобиколи тесните островчета на колонките, без изобщо да намалява скоростта. Лейтенантът наблюдаваше напредването на черните автомобили зад тях, когато Греймарч извика:

— Мамка му!

Рейгън се обърна напред в момента, в който Калвин рязко завъртя волана наляво, но вече бе прекалено късно. Летяха към дебела чернокожа жена в бяла униформа на медицинска сестра, която буташе пред себе си старец в инвалидна количка. Детективът видя, че при вида на приближаващата се кола очите й се разширяват и после десният ъгъл на бронята я блъсна отзад в бедрата. Жената полетя във въздуха. Греймарч за миг загуби контрол над волана и наби спирачки. Автомобилът се завъртя на триста и шейсет градуса. Рейгън загуби от поглед сестрата и се огледа наоколо като бейзболист, търсещ високо изстреляна топка. Забеляза я едва когато с трясък се приземи върху предния капак и покри остатъците от стъклото с фина червена мъгла, преди да се претърколи надясно и да падне на улицата.

— Мамка мууу!! — ревна той, но Греймарч не му обърна внимание.

Отново превключи на скорост и в същото време натисна бутона за чистачките. В резервоара обаче нямаше течност и чистачките само размазаха кръвта на жената по напуканото стъкло.

Калвин изруга. Двете черни коли зад тях вече навлизаха в района на бензиностанцията. Те минаха една след друга през тротоара, като профучаха само на сантиметри от мъжа в инвалидната количка. Старецът завъртя глава надясно и наляво след тях, после погледна право нагоре към небесата. Въздушното течение разроши сивата му коса и отвя тънкото вълнено одеяло от неподвижните му крака.

— Все още приближават! — съобщи Рейгън.

— Изритай го! — извика Греймарч. Трябваше да подаде глава през страничния прозорец, за да вижда улицата.

— Какво?

— Предното стъкло! Изритай го. Не виждам нищо.

Рейгън се опита да вдигне крака над таблото, но нямаше достатъчно пространство. Той отчаяно заопипва с ръка под себе си, за да открие лоста за освобождаване на седалката. Стори му се, че го е намерил, но измъкна навън чистачка за лед. „Кой използва чистачка за лед в Лос Анджелис, мамка му?“ — помисли си детективът и я изхвърли през прозореца. Отново бръкна отдолу и най-после откри лоста, който му позволи да издърпа седалката назад.

Греймарч криволичеше наляво-надясно като пиян и от време на време забърсваше паркираните автомобили. Рейгън вдигна крака над таблото и се сви на седалката за максимална опора. После изрита прозореца по средата. Пукнатините станаха още повече, но стъклото не се отдели от рамката. Ударът прониза с мъчителна болка навехнатия му глезен. Той отново се сви и се приготви за втори опит, когато през липсващия заден прозорец избухна нов дъжд от куршуми и пръсна предното стъкло вместо него.

— Страхотна услуга! — извика Греймарч и настъпи газта.

Той рязко зави наляво и се блъсна в камион на „Федерал експрес“. Задницата на бмв-то поднесе, после се изправи в паркирана хонда. Зад тях се разнесоха още клаксони, но преследвачите им успяха да се проврат през потока от автомобили и отново започнаха да ги обстрелват.

— Жабката — каза Греймарч и направи остър десен завой.

Рейгън отвори вратичката и извади „Браунинг“ двайсет и втори калибър. Помисли си дали да не го насочи срещу похитителя си, но не виждаше смисъл.

— И какво да правя с това? — попита той.

— Какво ще кажеш да отвърнеш на огъня? — извика Калвин. Той хвърли поглед към детектива, като междувременно случайно мина през бордюра на улично островче.

— По кого? По гълъбите ли? Това нещо не върши никаква работа на повече от десетина метра. Пък и аз стрелям… стрелях с дясната ръка.

— Опитай!

Рейгън сви рамене. Преследващият ги лексус беше на около половин пресечка зад тях. В момента никой отвътре не стреляше. Лейтенантът се завъртя, коленичи на седалката и облегна лявата си ръка на остатъците от облегалката за главата, като я обгърна с чуканчето от дясната. Прицели се ниско с надеждата да улучи радиатора или гумата и натисна спусъка три пъти един след друг. Два от куршумите минаха през покрива на бмв-то.

— Взимам си думите назад — каза Греймарч.

Пред тях отново имаше задръстване, затова зави наляво в малка уличка, като пътьом строши страничното огледало в тухлената стена на ъгловата сграда. Почти бяха прекосили тясното платно, когато отзад се появи предницата на лексуса. Рейгън безнадеждно изстреля още три патрона и успя да улучи само огледалото, което изхрущя под гумите на седана.

— По дяволите! Кои са тези типове? — попита той.

— „Кръвта“ — отвърна Греймарч.

Когато излязоха от уличката, той отново зави надясно. После без предупреждение натисна спирачки и Рейгън полетя назад, като едва не се изтърси от колата през липсващото предно стъкло. Калвин мигновено изскочи навън с пистолет в ръка. Застанал с лице към началото на улицата, той зае класическа стойка за стрелба. Стоновете на лейтенанта бяха заглушени от рева на приближаващите преследвачи и той изпълзя от автомобила.

Греймарч започна да стреля веднага щом предницата на лексуса се показа на ъгъла. Първият куршум отлетя далеч надясно, но следващите описаха тесен кръг по тъмното предно стъкло около главата на шофьора. Той започна да завива надясно към паркираното бмв, но преценката на Греймарч се оказа вярна, защото седанът внезапно рязко се отклони от средата на улицата.

Човекът на дясната седалка трябва веднага да бе поел волана, защото лексусът бързо зави обратно. Може би дори щеше да овладее управлението, ако точно в този момент не се беше появил боклукчийски камион. Шофьорът му се опита да завие, но не успя и блъсна седана отдясно. Автомобилът се затъркаля обратно по улицата. Боклукчийският камион от своя страна се преобърна настрани и спря едва когато смаза две паркирани коли и разби витрината на магазин за използвани електрически уреди.

Рейгън преброи пет пълни преобръщания преди лексусът най-после да спре върху смачкания си покрив. На улицата зад него станаха още няколко по-леки катастрофи, докато шофьорите отчаяно се опитваха да го избегнат или спираха да позяпат.

Греймарч бързо се върна зад волана и потегли.

— Божичко — каза детективът, — мислех си, че само Мел Гибсън прави такива неща.

— Само че не избухна — отбеляза Калвин, докато увеличаваше скоростта в срещуположната посока. — На кино винаги избухват.

— Да — съгласи се Рейгън.

И тогава се случи. Само че не изотзад.

Втората преследваща ги кола — стар буик, забеляза лейтенантът — внезапно се появи пред тях. Автоматичен огън разкъса предния им капак и запали двигателя. Рейгън видя, че от пламъците полита парче цвъртяща стомана, което улучи Греймарч в гърдите. Когато ризата му се запали, Калвин изкрещя и пусна волана, за да се опита да я угаси.

Бмв-то намаляваше скорост, но се блъсна в буика с петдесет километра в час.

Рейгън имаше частица от секундата да се наслади на усещането от свободния полет, когато за пореден път полетя през предното стъкло.

По-късно изобщо не си спомняше приземяването.