Джей Ръсел
Тунел (10)

10.

Рейгън и Бролин седяха един до друг в чакалнята на кабинета на Гланвил във „Фидра“. Лейтенантът беше бесен, че го карат да чака, но тайно намираше успокоение във факта, че срещата с Бернули ще се проведе в лабораторията. Като че ли не можеше да се отърси от спомена за накълцаното момиче, проснато върху лабораторната маса. Знаеше, че няма да е в състояние спокойно да разпита учения, докато образът е толкова пресен в паметта му. А им бе отнело цели три дни само за да насрочат разговор с г-н Важна клечка. Въпреки това Рейгън се канеше отново да започне да се разправя със секретарката, но Бролин го задържа.

— Спокойно, Денис — каза тя. — Трябва да пипаме внимателно. Да не си забравил?

Бролин беше права. Донатели дори беше станал от креслото си, за да изнесе реч за предпазливото отношение към Бернули — но все пак изръмжа в отговор. Тя не му обърна внимание и продължи да прехвърля броя на „Сайкопласмикс тудей“, който бе взела от малката масичка. Кипнал, Рейгън отново насочи вниманието си към секретарката, която носеше тясна, прозрачна блуза. Жената пробиваше с перфоратор купчина листове и смешно се поклащаше всеки път, щом го натиснеше.

— Свиня — измърмори Бролин.

Телефонът иззвъня и секретарката вдигна слушалката.

— Вече са готови да ви приемат — каза тя и посочи към затворената врата.

Лейтенантът влезе пръв в малка, подредена заседателна зала с кръгла махагонова маса по средата. Гланвил и някакъв мъж в костюм на тънки райета седяха от двете страни на Бернули. Когато детективите влязоха вътре, ученият не вдигна поглед от лаптопа си и Рейгън изпита усещането, че каквато и форма да има масата, Бернули автоматично заема почетното място. Гланвил посочи към столовете. Рейгън и Бролин седнаха срещу доктора. Известно време всички се гледаха — освен Бернули, който продължаваше да работи — докато Гланвил с нервен вид не наруши мълчанието.

— Доктор Бернули с удоволствие ще ви отдели днес трийсет минути, после трябва да отиде на важна среща. Ще започваме ли?

Бернули най-после беше погледнал към ченгетата и преценяваше Бролин като пържола, преди да забие очи в Рейгън. Не изглеждаше прекалено радостен, че е тук. С палеца и показалеца на дясната си ръка той взе писалка „Мон Блан“ и внимателно я допря до добре поддържания нокът на левия си палец. Имаше убийствени сребристочерни очи. Видът му имаше мощно въздействие — той определено излъчваше властност и обаятелност. На Рейгън му се стори, че чува Бролин да измърморва „леле“ и почувства, че започва разговора от неизгодна позиция, нещо, което не беше типично за него. Опита се да прикове Бернули с поглед, но усети, че потъва в сребристите глъбини на очите му. Той се извърна към третия мъж в тъмния костюм.

— Кой сте вие? — изръмжа Рейгън, открил обекта, върху когото да излее яда си.

— Брайън Бойд — отвърна мъжът. — Аз съм адвокатът на господин Бернули.

— Тук няма нужда от адвокати — започна Бролин, но Бойд я прекъсна:

— Ами тогава на никого няма да преча, ако присъствам. Нали? — Адвокатът се усмихна под гъстите си черни мустаци, но някак си напомни на Рейгън за дребно животно, някога често ръгано с остра пръчка.

— Не. Няма проблем — съгласи се тя и лейтенантът усети, че още преди да е започнал разпитът, губят нови позиции.

— Тик-так — каза Гланвил и Рейгън побесня.

„Майната му на Донатели — помисли си той, — време е да тръгнем в настъпление.“

— Спяхте ли с Даян Съмърс, докторе? — попита Рейгън.

Бойд незабавно понечи да възрази, но Бернули го спря с леко повдигане на кутрето си.

— Няма проблем, Брайън. Детективите си имат свои методи и аз съм готов да им сътруднича. — Говореше с тих, равен глас. Рейгън разбра, че опитът му да направи крачка напред го е пратил две крачки назад. — Детектив… Бролин, нали така?

Рейгън почервеня.

— Тя е Бролин. Аз съм Рейгън. Лейтенант.

— Извинете ме. Лейтенант. За да отговоря на въпроса ви: да, по едно време с Даян бяхме в интимни отношения. Но от доста време с този аспект на връзката ни беше свършено. Останахме добри приятели, разбира се, и Даян беше мой ценен колега.

Рейгън разбра, че тази линия няма да го отведе доникъде и се поколеба, но Бролин му помогна.

— Доктор Бернули… — Бернули насочи поглед към нея и тя замълча за миг, после възвърна самообладанието си. — Бихте ли ни казали какво е правила Даян във вашата лаборатория в нощта на убийството?

— Страхувам се, че не зная.

— Сигурно имате някаква представа?

— Детектив, Даян беше моя главна асистентка и като такава имаше пълен достъп до офисите и лабораторията. Имаше право сама да определя работното си време и беше изключително отдадена на работата си. Обикновено не работеше нощем, но човек можеше да я завари в лабораторията по всяко време. Също като мен тя поставяше значението на работата, която върша аз, над всичко останало в живота си. До известна степен беше работохоличка, нещо, което също е типично за мен.

— Но какво всъщност е правила? — попита Рейгън.

— Наистина не мога да ви отговоря със сигурност. Лабораторията беше толкова опустошена, че не съм в състояние да кажа точно върху какво е работела онази нощ, но от гледна точка на научната ни програма, ние завършвахме серия хистологични анализи. Така че предполагам, в нощта на убийството се е занимавала с онези тъканни проби. Но спокойно може да е работила по някоя от статиите си или просто да е извършвала статистически анализ на компютъра.

— Анализ на какво? — попита Бролин.

Бернули се поколеба и погледна към адвоката си, който наклони глава към Гланвил.

— Страхувам се, че тази информация е фирмена тайна — каза Гланвил.

— Фирмена… — повтори Бролин.

— Е — рече Бернули, — струва ми се, мога да отговоря на прелестната полицайка поне най-общо. Работя по мащабен научен проект, който подхожда към епидемията от заболявания на човешката имунна система по малко радикален начин. Собственият ми подход се изразява в разглеждането на ЧЕРВ…

— На кой? — попита Бролин.

Бернули снизходително се усмихна.

— Извинете ме. Човешки ендогенни ретровируси. Наричаме ги просто ЧЕРВ.

— Аха — рече Бролин.

— ЧЕРВ са… как да ви го обясня по-просто… един от общите и жизненоважни фактори в проявата на голям брой опасни синдроми и заболявания, появили се през последните десетилетия: СПИН, СФС, така нареченият синдром на войната в Залива и много други. Целта на изследванията ми е да… поставим нови приоритети в лечението на такива болести. Това е много сложно, разбира се, но когато… хм, се случи този инцидент, ние бяхме стигнали до начален, макар и обещаващ етап в проекта.

— Колко обещаващ? — попита Рейгън.

Бернули дълбоко пое дъх и въздъхна.

— Не мога да ви кажа, без да изпадна в технически подробности, които изобщо няма да разберете, но определено бих определил работата като извънредно обещаваща.

— Достатъчно обещаваща, за да бъде открадната ли? — рече Бролин.

Гланвил потръпна, но тя не му обърна внимание.

— Не — отвърна Бернули. — Никой друг, освен мен не би бил в състояние да разбере нещо. Всъщност в основната си част това надхвърляше дори познанията на Даян.

— Тогава как е можела да ви помага? — попита Бролин.

— Вижте, детектив. Човекът, който ви поправя видеото, е в състояние да го направи, без да разбира теоретичната основа на интегралната верига. Даян изпълняваше предимно механична лабораторна работа — сложна, естествено — но по принцип не по-различна от тази на видеотехника. А теоретикът съм аз.

— Има ли някой, който би желал да навреди на теоретик като вас? — попита Рейгън.

Бернули се изкашля и погледна към адвоката, който отново се усмихваше с онази студена вълча усмивка.

— Много хора, лейтенант. Аз не съм най-големият любимец на света.

— Дайте ми пример.

— В миналото ме бяха нарочили няколко от по-войнствените гей организации и активистки групи най-вече заради възгледите ми за ролята на HIV в свързаните със СПИН синдроми. Колкото и да е невероятно, те очевидно ме смятат за свой враг. В последно време някои екстремистки групи ветерани изразиха своето… хм… недоволство от позицията ми за синдрома на войната в Залива и други подобни. Дори ме нападаха в кампаниите си. „Срещу невежеството са безсилни и самите богове.“

— Поставяте се в чудесна компания — отбеляза Рейгън.

— Как са ви нападали? — попита Бролин.

— А, нищо агресивно. Но организираха протестни демонстрации и прекъснаха няколко публични лекции. А имаше и няколко… неприятни телефонни обаждания.

— Съобщихте ли за тях в полицията? — попита Бролин.

— Съобщи го на мен — отвърна Гланвил и отново започна да премигва, когато всички погледи се насочиха към него. — Решихме, че това са само опити за самореклама и че ще е по-добре да не им обръщаме внимание.

— Е — поклати глава Рейгън, — не зная кои включвате сред тези „ние“, но за Даян Съмърс определено не е било по-добре.

— Детектив — намеси се адвокатът, — така, както засега тълкувам веществените доказателства, изглежда подозренията падат върху местна банда. Имате ли основания да оспорвате тези доказателства?

— Само проверявам възможностите — отвърна Рейгън.

— Е, това е чудесно, но се страхувам, че доктор Бернули няма повече време.

— Още не сме свършили — започна лейтенантът, но Бролин го изрита в пищяла.

— Разбира се — усмихна се Бернули. — За мен ще е удоволствие пак да си поговорим. Готов съм да направя всичко, което е по силите на човек, за да ви помогна да откриете зверовете, убили Даян. Но в момента наистина имам други ангажименти. Защо не се уговорите с доктор Гланвил?

С тези думи Бернули и адвокатът му просто се изправиха и напуснаха стаята. Пътьом ученият хвърли още един оценяващ поглед на Бролин, без да обръща внимание на Рейгън. Известно време двамата детективи останаха да седят на масата и да гледат премигващия Гланвил, после той се съгласи да им уреди нова среща.

Докато се връщаха при колата, те не разговаряха. Рейгън запали цигара и застана до вратата на автомобила. Загледана в него, Бролин скръсти ръце върху покрива и облегна брадичка на китките си.

— Какво? — накрая наруши мълчанието той.

— Как го прави?

— Кое?

— Как успя да ни изработи така? Предполага се, че би трябвало да сме печени в тази работа.

— Самият той е доста печен — кимна Рейгън.

— Защо?

Той си дръпна за последен път и хвърли фаса.

— Защото Бернули и неговият премигващ приятел имат нещо за криене — отвърна лейтенантът и се пъхна зад волана.

Бролин седна до него без да спори.

— Възможно е — съгласи се тя. После се наведе напред и се погледна в огледалото. Изглежда видът й я задоволи. — Но е адски готин тип. Казвам ти, не бих го изритала от леглото си.

Рейгън леко се изчерви и направи опит да го прикрие.

 

 

Гланвил настигна Бернули и Бойд в лабораторията. Когато нервният дребен мъж приближи, двамата замълчаха. Ученият кимна на адвоката, който си тръгна, без да каже нищо повече.

— Какво мислиш? — попита Гланвил, продължавайки да премигва като от фотографска светкавица.

— Спокойно, Ал. Няма да има проблеми. За всичко ще се погрижат.

— Ами въпросите им? Струва ми се, че изобщо не ни повярваха.

— Това са просто въпроси. Всичко е рутинно. Недей да се тревожиш.

— Но…

— Чуй ме, Ал. Видя с какво си имахме работа. Те са просто две тъпи ченгета. Това е лосанджелиската полиция, за бога. Гениите, които пуснаха на свобода О. Дж. Симпсън. Той диша през устата си, а тя мисли с циците си. Не че не са готини. Забеляза ли? Гаджето обаче сигурно е лесбийка.

Бернули потупа Гланвил по гърба и го прати да си върви. Но когато остана сам в лабораторията си, самоувереността му изчезна и го налегнаха съмнения.