Джей Ръсел
Тунел (15)

15.

Греймарч се хвърли към Тайтъс и го улучи с рамо в слънчевия сплит. Блейн бе дванайсетина сантиметра по-висок от него, но зашеметено изохка, когато по-дребният мъж го повдигна от земята и го блъсна в огледалото на отсрещната стена. Главата му разби полираното стъкло и екотът изкънтя в облицованата с плочки тоалетна. Той се свлече на земята сред стъклените отломки и се сви, но Калвин незабавно започна да го удря с юмруци по лицето и слепоочията.

Тайтъс се сви още повече и успя да се претърколи по корем. Тънко парче стъкло стърчеше от раната отстрани на тялото му. Греймарч го ритна и го заби още по-дълбоко в плътта му. После отстъпи назад и няколко пъти силно го изрита в тила. Стоманените налчета на върховете на ботушите му звучно кънтяха по костта. Греймарч усети, че носът на Тайтъс изхрущява като орех, когато добре насоченият ритник преодоля отбраната на по-едрия мъж. Гъста кръв шуртеше от десетина рани по главата и лицето му и смокингът му бе целият на черни петна.

Тайтъс се опита да избяга с пълзене и протегна ръка към една от мивките, за да се изправи, но Калвин го хвана за глезена и го дръпна обратно. Когато се стовари на земята и удари счупения си нос, той изкрещя. Греймарч бързо го пусна и с всичка сила го изрита между краката. Тайтъс повърна нещо зелено.

Калвин се приготви повторно да го ритне в слабините, но другият някак извъртя крак и го спъна. Греймарч тежко се стовари на пода и Тайтъс светкавично се хвърли отгоре му, като се опитваше да му издере очите. По-високият мъж успя да повдигне коляно и отново го улучи между краката. Той сграбчи Блейн за реверите и го прехвърли през глава. Докато се изправяше на колене, видя, че Тайтъс се претъркулва и вади от джоба на сакото си малък цилиндър. Успя да се метне надясно точно в момента, в който другият хвърли предмета към него. Микробомбата се взриви и остави дупка в плочките.

Тайтъс измъкна от джоба си друго устройство, но Греймарч се завъртя на колене и заднишком го изрита в бъбреците. Бомбата излетя от ръката му и избухна в стената на една от кабините, възпламенявайки дървото и евтината боя. Когато пламъците плъзнаха по стената, Бернули се раздвижи и се затича към изхода, но се подхлъзна в кръвта на Блейн и удари главата си в един от писоарите.

Лютивият дим задейства автоматичната пожарогасителна система. Греймарч се изправи на крака и видя, че противникът му прави същото. Острият му нос беше сплескан и изкривен настрани, а от лицето му капеше тъмна кръв, измивана от студения душ на пожарогасителите. Той оголи зъби към Калвин и издаде нисък гърлен звук. Макар че държеше трета бомба в ръка, не се опита да я хвърли. Бернули лежеше неподвижно с глава в писоара, но някъде пищеше сирена и Греймарч знаеше, че съвсем скоро тоалетната ще е пълна с хора.

— Хайде скоро да повторим това — каза той.

— Нека секундантите ти се обадят на моите — усмихна се Тайтъс. Той пусна бомбата в джоба си и си поправи смокинга.

Калвин рязко се завъртя, когато вратата зад него се отвори. Рейгън влезе вътре заднишком, като се оглеждаше в коридора за източника на суматохата. Той задържа вратата отворена с една ръка, а в другата носеше вратовръзката си. Когато се обърна и видя хаоса в тоалетната, той понечи да посегне към пистолета си, но едва успя да пусне вратовръзката си, когато Греймарч го блъсна с тяло и го отхвърли по задник обратно навън. Група хотелски служители тичаха към тях откъм фоайето, затова Греймарч отпраши по друг коридор. Рейгън се опита да се изправи на крака, но един от тичащите пикола го настъпи по ръката и двамата се строполиха на земята.

Когато лейтенантът се сети да извика „Не мърдай, полиция“, Калвин отдавна беше изчезнал.

Бернули тъкмо идваше в съзнание, когато Бролин влезе в тоалетната все още с чаша в ръка. Бързо бяха угасили пожара и човекът от поддръжката най-после успя да изключи пръскачките. Мокър до костите, Рейгън помогна на учения да се измъкне от писоара, а Тайтъс почистваше кръвта от лицето си и сумтеше, докато се опитваше да намести носа си.

— Господи, Денис — каза Бролин, — какво си направил тук, по дяволите?

Рейгън само й хвърли яростен поглед. Бернули седеше на пода, облегнал гръб на стената, стенеше и се държеше за главата. Когато свали ръка, по нея имаше малко кръв.

— По дяволите — рече той.

Около входа на тоалетната се беше събрала тълпа и любопитните протягаха вратове. Бролин остави чашата си и си закачи значката, после изблъска зяпачите и затвори вратата. Тя извади от чантата си химикалка и бележник и започна да си води бележки. Бернули все още се държеше за главата, но присви очи към Рейгън, когато го позна.

— Вие сте…

— Лейтенант Рейгън. Бролин — каза той, като посочи към партньорката си. — Можете ли да ни кажете какво се случи?

Ученият извади от джоба на гърдите си влажна кърпичка и я притисна до раната на главата си. Кърпата бързо почервеня. Той я погледна, сгъна я наопаки и отново я притисна.

— Какво правите тук? — попита Бернули.

— Тоалетен патрул. Служим и закриляме — отвърна Бролин. — Искате ли да ни кажете какво се е случило, доктор Бернули?

— Ка… Калвин — заекна той и малко дезориентиран се огледа наоколо. Когато видя, че Тайтъс го наблюдава в огледалото, ученият потръпна. Очите на Блейн се разшириха и той едва забележимо поклати глава.

— Калвин. Калвин кой? Какъв Калвин?

— Струва ми се, че доктор Бернули има предвид асистента си — отвърна Тайтъс, като се завъртя към детективите.

— А вие кой сте? — попита Бролин.

— Тайтъс Блейн. Дойдох на приема, но за нещастие — или навярно за щастие на доктора — влязох тук и попречих на нападението срещу него.

— Нападение ли? — обади се Рейгън.

Тайтъс се приближи и погледна надолу към Бернули и лейтенанта, който беше приклекнал на пода до доктора. Тази перспектива не допадна на Рейгън и той се изправи, но другият все пак бе по-висок от него.

— Когато влязох — поясни Тайтъс, — онзи тип, който ви блъсна, биеше доктора. Опитах се да се намеся, но той се оказа малко по-силен от мен. Посдърпахме се, но — той докосна подутия си нос и се усмихна — мисля, че ме победи.

— Изглежда счупен — каза Рейгън.

— Няма да е за първи път — отново се усмихна Тайтъс. — Не се тревожете.

— Нямах такова намерение.

— Знаете ли кой ви нападна? — попита Бролин.

— Греймарч. Калвин Греймарч. Последва ме вътре и започна да ми крещи. Аз… — Бернули импровизира. — Сега дори не съм сигурен за какво говореше. Започна да ме блъска, после ме удари. Тогава влезе господин Блейн и двамата се сбиха. Следващото нещо, което си спомням, е, че лежах в… порцелан.

— Кой е този Греймарч? — попита Бролин.

— Той е… луд. Хм… предполагам, че се смята за активист.

— Активист на какво? — каза Рейгън.

— На някаква радикална група ветерани. Забравих коя от тях представлява. Доколкото ми е известно, той е единственият й член. Няколко пъти ме е безпокоил по време на лекции, но досега не се е случвало нищо подобно. Мисля, че по време на разговора ни споменах за този проблем.

— Като един от най-горещите му поддръжници, мога да свидетелствам, че доктор Бернули често е бил мишена на такива лунатици — заяви Тайтъс.

— Така казва и той — намръщи се Бролин. — Но също казва, че не е приемал сериозно заплахите. Е, сега имате убита асистентка, изпотрошена лаборатория и директно нападение срещу самия вас. Не мислите ли, че може би вече е време да приемете нещата сериозно, докторе?

— Мисля — като продължаваше да се държи за главата отвърна той, — че навярно трябва да ида в болница. — Бернули погледна към Бролин, която остана смаяна от гнева в очите му.

Тя се обърна към Рейгън и видя, че той също го е забелязал.

— Скоро ще пристигне линейка — каза лейтенантът. — А дотогава, защо просто не се отпуснете? По-късно пак ще поговорим за този тип Греймарч.

Тъкмо започваше да разпитва Тайтъс, когато вратата на тоалетната рязко се отвори и вътре се втурнаха двама санитари с носилка. Бернули успя сам да се изправи на крака, после залитна. Не възрази, когато санитарите го пристегнаха с ремъци и го отведоха. Блейн понечи да го последва, но Рейгън го хвана за ръката. Когато го докосна, лейтенантът усети, че мъжът е напрегнат и едва не посегна отново към пистолета си.

— Имаме още въпроси към вас — каза Рейгън.

— Като например как започна пожарът? — попита Бролин.

Партньорът й повдигна вежди и кимна. Съвсем беше забравил за това.

Тайтъс се поотпусна и се усмихна на детективите.

— Предполагам, че го е направил онзи тип Греймарч. Забелязах, че държи нещо като голяма бомбичка. Като хлапета си играехме с такива. Бяха по-добри от пиратките. Така или иначе, когато влязох вътре, пожарът вече гореше. Сигурно е заплашвал доктор Бернули с тях.

— Откъде…

— Извинете, детектив, но въпреки предишния си кураж, изпитвам силни болки в носа и ми се струва, че навярно ще е най-добре да отида в болницата заедно с доктора. По-късно с удоволствие ще отговоря на всичките ви въпроси, но съм ранен, мокър съм и мисля, че разговорът може да почака.

— Разбира се, господин Блейн. По-късно ще поговорим. Искате ли да ви помогна? — попита Рейгън.

— Не, благодаря. Мога сам да стигна до линейката.

Лейтенантът кимна на Тайтъс, който се насочи към вратата. Когато се обърна с гръб към тях, Бролин ахна.

— Мамка му! — възкликна тя.

Блейн се завъртя. Бролин сочеше към лявата му страна.

— Забило ви се е парче стъкло.

— Господи — каза Рейгън и пристъпи към него.

Тайтъс се усмихна, вдигна ръка, хвана с два пръста острото сребристо парче и го измъкна. Лейтенантът потръпна. Блейн разгледа парчето, пусна го в джоба си и излезе от тоалетната.

— Копелето му недно — рече Бролин.