Джей Ръсел
Тунел (27)

27.

Арсенио не знаеше какво да прави.

Сърцето му биеше толкова бързо, че той погледна надолу към гърдите си, за да види дали туптенето не се забелязва през тениската. Пристъпваше от крак на крак, но се насили да престане от страх да не привлече вниманието към себе си. После отново започна, за да не се напикае в гащите си. Освен това му се сереше и непрекъснато пърдеше — колкото може по-тихо — но Ендзоун, който стоеше на метър от дясната му страна, постоянно бърчеше нос и недоволно го поглеждаше.

Ченгето, Рейгън, лежеше по средата на стаята с гръб към Арсенио. Момчето трябваше да положи невероятни усилия, за да не хукне, когато видя блондинката да го внася вътре. Предполагаше, че детективът не го е забелязал, но не беше сигурен. Пък и му се струваше, че няма значение. Знаеше, че жената ченге го е познала и се благодареше на Господ, че не каза нищо. Никога не бе виждал другия полицай и когато чу крясъците му, след като Тайтъс го отведе, предположи, че никога повече няма и да го види. Смяташе, че подобен край очаква също Рейгън и жената.

Арсенио стискаше „Мак-10“, насочил надолу към пода късата му цев. Пръстите и дланите му бяха влажни, но нищо не би могло да изтръгне този патлак от ръцете му. Когато Моргън беше дошъл да го повика, той понечи да вземе „Браунинг“-а си, но другият му каза да го остави, защото работата изисквала по-голяма огнева мощ. К’тома му даде автоматичния пистолет с кратки инструкции за използването и строго предупреждение за липсата на предпазител, като го посъветва да държи цевта надолу.

— Само глей да не си гръмнеш скапаните крака — каза едрият мъж и му отправи изключително необичайна за него усмивка.

Арсенио се опита да му се усмихне в отговор, но лицето на К’тома не излъчваше каквато и да е веселост и изглеждаше още по-страшно, отколкото с нормалното си каменно изражение.

Заедно с Моргън и още четирима гангстери се натъпкаха в два автомобила и потеглиха на запад по магистралата за Санта Моника. Западната част на града бе абсолютно непозната територия за Арсенио, който подобно на всички свои познати рядко пресичаше „Ла Сайънега Булевард“, неофициалната класова граница. Веднъж беше ходил в Санта Моника на кино, но суровите погледи, които му отправяха ченгетата и тълпите от бели купувачи в универсалния магазин, го накараха никога повече да не стъпи там. Макар и роден и прекарал целия си живот в Лос Анджелис, той бе ходил на плаж само няколко пъти, повечето като дете, когато майка му все още беше жива. Спомняше си, че тя обичаше слънцето и водата. Веднъж тримата с Даян бяха построили сложен пясъчен замък само за да видят как океанът постепенно го отнася.

Арсенио трябваше да пътува заедно с Моргън и К’тома и предполагаше, че това е чест за него, макар че предпочиташе да е в другата кола с Лютис. Когато излязоха от магистралата и се залутаха из напомнящите на лабиринт улици на Шевиът Хилс, той смаяно се зазяпа в скъпите къщи. Никога преди не беше идвал тук и остана удивен, че този бастион на спокойствието е част от същия град, в който живееше. Опита да си представи какво е да израснеш в някоя от тези огромни къщи, но с неочакван и дълбок гняв осъзна, че дори не е в състояние да проумее какво би могло да означава това, колко различен трябва да е животът тук. Яростта обаче го накара да се отпусне. Моргън не му бе казал какви са плановете за през нощта, но Арсенио се надяваше, че ще има възможност да получи известно удовлетворение за живота, който му беше отказан.

Но изобщо не стана така.

Той изпусна особено зловонна пръдня и чу Ендзоун да измърморва нещо под нос. Хвърли поглед към Моргън, но гангстерският главатар стоеше в отсрещната част на просторната стая и разговаряше — по-точно слушаше с наведена глава — с белия тип по долни гащи, който съвсем очевидно командваше ставащите тук гадости. Арсенио реши, че белият е голямата връзка на Моргън, защото никога не беше виждал главатаря на „Кръвта“ да слуша когото и да било, още по-малко да се подчинява на нечии заповеди. Той усети, че сърцето му се разтуптява още по-силно и отново се изпърдя, като отчаяно се опитваше да не изпусне нещо по-материално. Не можеше да чуе какво казва белият, но долавяше нервния разговор между Рейгън и жената ченге.

Бяха блъснали Бролин в черен кожен фотьойл зад Рейгън. Тя яростно изгледа дребния азиатец и си навлече за това силен шамар през лицето. Макар че острият плясък отекна в стаята, нито Моргън, нито Тайтъс му обърнаха някакво внимание. Азиатецът мина зад фотьойла и лениво отпусна пистолета си върху рамото на Бролин.

— Добре ли си? — изсумтя Рейгън.

— Да — отвърна тя. — А ти?

— Бил съм и по-добре. Къде е Маклиъд?

Бролин не отговори веднага. Той се помъчи да се извие, за да може да я погледне, но тя представляваше само мъгляво петно в периферното му зрение. Арсенио направи няколко крачки, за да може да я вижда в профил, но К’тома го изгледа намръщено.

— Мъртъв е — каза Бролин. — Господи, Денис, няма да повярваш… адски дълбоко сме затънали в лайната.

— А стига бе — изпъшка Рейгън и леко се помръдна напред.

Бролин ахна.

— Какво? — попита той.

— Ръката ти…

— Жестоко ме боли. О, мамка му! Фрактурата сложна ли е? Моля те, кажи ми, че не е.

Бролин кимна, докато разглеждаше назъбения край на щръкналата от ръката му кост. Тя видя, че пръстите му вече са посинели. Само няколко часа по-рано гледката можеше да я накара да повърне, но в сравнение с мъченията на Маклиъд, раната на Рейгън изглеждаше като драскотина.

— Е? — попита той.

— А? Съжалявам, Денис. Тя е… това е… сериозно е.

Арсенио не бе забелязал китката на ченгето и се наведе към него, за да я погледне, но тялото на азиатеца му пречеше. Дребният мъж изглежда усети какво зяпа и яростно го изгледа. Ендзоун също го наблюдаваше и кимна надолу. Момчето разбра, че цевта на автоматичния пистолет е насочена почти право към Моргън и Тайтъс и бързо я наведе към пода.

— Какво стана с… ооох!

Моргън прекъсна въпроса на Рейгън с ритник в брадичката. Главата на лейтенанта отскочи и тялото му се претърколи назад. Стърчащата от китката му кост се удари в хромирания крак на стола с кух звън, последван от мъчителен вик. Раздраните панталони се свлякоха от кръста му и разкриха оръфаните му сиви слипове. При други обстоятелства гледката щеше да е комична. Бролин инстинктивно понечи да се хвърли към него, но азиатецът притисна дулото на пистолета си зад дясното й ухо. Арсенио простена, но другите гангстери бяха прекалено погълнати от сцената, за да забележат.

Моргън сграбчи детектива за косата и го дръпна назад, така че да се изправи на колене. Панталоните му окончателно се смъкнаха надолу и Рейгън намери някаква утеха във факта, че торбестите му слипове скриват колко силно са се свили от страх гениталиите му. Той раздвижи челюст и благодари на Господ, че не е счупена. Разбира се, все още беше прекалено рано.

Тайтъс се приближи иззад Моргън и потри ръце в израз на хищна наслада.

— Добре — каза той и премести поглед от Рейгън към Бролин. — Време е да наебем свинята. Кой иска да е пръв?

Никой не отговори, но детективът леко се помръдна, за да облекчи тежестта върху глезена си и изпъшка.

— Отлично! — ликуващо рече Блейн. — Имаме състезател. Хайде.

Въпреки че широко се усмихваше, черните му очи бяха абсолютно безжизнени. Той нареди на Моргън да среже въжето. Гангстерът извади от джоба си автоматичен нож и плъзна острието му по найлона, като междувременно поряза опакото на дланта на Рейгън. Нервите на детектива бяха толкова вцепенени, че дори не го усети.

Тайтъс намигна на Бролин, която се гърчеше на фотьойла.

— Не се тревожи, скъпа, и ти ще имаш възможност.

Рейгън се изпъна на пода и усети стотици болезнени пробождания от нахлуването на кръвта във вкочанените му ръце и крака. Той хвана счупената си дясна китка и едва не припадна при вида на назъбената кост, щръкнала през разкъсаната синкаво-розова плът. Кръвта свободно шурна от откритата рана. Ръката му безжизнено висеше под грозен ъгъл, макар че можеше да усети леко раздвижване на кръв в безчувствените си пръсти. Лявата му ръка донякъде се възстанови и лейтенантът се опита да я използва, за да разтрие другите си крайници, но те бяха студени като плужеци.

— Вече не им викате свини, така ли? — попита Тайтъс.

— А? — сепна се Моргън. — Ами да, понякога.

— Как им казвате сега?

Моргън изглежда леко се смути.

— Хм, различно. „Ченгета“. Най-често „ушаци“.

— И аз така си мислех. Да! Много постмодерно.

— Аха — съгласи се Моргън. — На тия тука можеш просто да им викаш „187“.

Когато краката и ръцете му възвърнаха чувството си, Рейгън се насили да седне. Глезенът ужасно го болеше, но той предпазливо го раздвижи и реши, че е само навехнат, а не счупен. От дясната му китка продължаваше да шурти кръв, но вече не толкова бързо. Той вдигна ръката пред гърдите си и я стисна колкото може по-силно. Едва не припадна от болка и трябваше да се облегне на пода с лявата си ръка, за да не падне настрани.

В този момент погледът му срещна очите на Арсенио.

Когато ченгето най-после го забеляза, момчето усети, че сърцето му секва. Очакваше детективът да вдигне счупената си ръка и да посочи към него с щръкналата кост и да го издаде като предател. Полицаят се сепна, после извърна очи и сърцето на Арсенио бавно затуптя като в ритъм на салса.

Макар че се смая, когато видя Арсенио, Рейгън запази достатъчно присъствие на духа да не го зяпне. Изобщо не му беше идвало наум, че момчето може да е там, макар че когато се замисли, му се стори съвсем логично. Нямаше и представа обаче как би могъл да използва това преимущество. Хлапето държеше в ръка автоматичен пистолет. Това бе достатъчно, за да очисти всички в стаята само да успееше да се докопа до него. Или той, или Бролин. Съмняваше се, че момчето има достатъчно опит с такъв вид оръжие. Дали Арсенио щеше да предприеме някакви самостоятелни действия? Знаеше ли какво да прави? Дали изобщо щеше да поиска да помогне на Рейгън?

— Ей тука — каза Тайтъс.

Мислите на детектива бяха прекъснати, когато Моргън го сграбчи за косата и го изправи на крака. Коленете му се подкосиха, остра болка прониза ръката му. Все още с панталони около глезените, той трябваше да се затътри напред, сякаш беше закопчан с пранги. Моргън го завлече до големия диван.

Тайтъс небрежно отиде до отсрещния край на дневната и започна да рови в малка чанта на пода. Извади служебния револвер на Рейгън, бързо го разгледа и му го занесе. После го пъхна в увисналата му дясна ръка, с което го накара да изхрипти и изпъшка. Детективът усети костената дръжка в дланта си и отчаяно се опита да стисне оръжието, но пръстите му просто не помръдваха. Пистолетът щеше да падне на пода, ако Тайтъс не бе стиснал ръката му около дръжката. Той намести показалеца му върху спусъка и вдигна ударника.

— Сега напълно разбираш положението — каза Блейн.

С плавно, но неочаквано движение мъжът вдигна ръката на Рейгън, насочи оръжието към лицето на Бролин и с пръст върху показалеца на лейтенанта три пъти натисна спусъка.

Стана толкова бързо и ръката на Рейгън беше толкова безчувствена, че нямаше възможност да реагира. Той видя, че очите на партньорката му се разширяват и устните й изненадано се разтварят преди първият куршум с кух връх да отнесе лицето й. Вторият раздроби темето й, а третия окончателно я обезглави с розово-червена експлозия. За миг трупът й запази седящото си положение, после бавно се свлече надолу по черната кожа, оставяйки след себе си дебела следа. Все още изправен зад нея, азиатецът беше оплискан от кръвта и мозъка й. Тайтъс пусна ръката на Рейгън. Револверът се изплъзна от пръстите му и падна на пода.

Детективът продължаваше смаяно да гледа трупа на Бролин. Яростта го връхлетя и той се завъртя в кръста, за да изрита Блейн в слабините с левия крак, но другият предусети намерението му и с лекота изби ранения му десен крак изпод него. Детективът се строполи на земята и протегна здравата си ръка към револвера, но Тайтъс ритна оръжието надалеч под дивана.

Арсенио гледаше сцената парализиран от смайване. Помисли си дали да не стреля по Тайтъс с автоматичния пистолет, но всичко свърши толкова бързо, че се побоя да реагира. Всъщност беше прекалено уплашен, за да помогне по какъвто и да било начин на Рейгън. Бе прекалено уплашен, за да прави нещо друго, освен да диша.

Разноцветни течности продължаваха да клокочат от онова, което беше останало от главата на Бролин, и попиваха в дебелия бял килим.

— Тааай-тъъъс — изхленчи голата блондинка.

Вече бе будна и стоеше на колене на дивана с гърди върху облегалката. Тя нацупено прехапа устни като малко момиченце и се зазяпа в трупа на Бролин.

Тайтъс се усмихна. Блондинката скочи на пода и взе от малката масичка нова пълна спринцовка с тунел. Тя приклекна до полицайката и заби иглата над бедрото си. После зарови лице в разкъсаната тъкан над шията на Бролин и засмука тъмните течности.

Рейгън беше успял да се изправи на крака, но усети, че му се повдига и се извърна. Арсенио продължаваше да гледа, но се чувстваше някак дистанциран, сякаш това не можеше да се случва в действителност. Наблюдаваше сцената като филм на ужасите. Казваше си, че просто има прекалено много латекс и шоколадов сироп, и по дяволите, защо в последно време не можеха да правят някакви наистина гадни специални ефекти.

Ендзоун повърна върху обувките си. Лицето на К’тома бе безизразно.

Моргън се смееше.

Блондинката продължи да ближе шията на Бролин, докато кръвта не престана да тече. Тя неохотно се откъсна от трупа и легна по гръб до него. После шумно се оригна и изпусна доволна въздишка. Затвори очи и се изтегна върху мекия килим. Лицето и гърдите й бяха измазани с кръв.

Тайтъс изсумтя и се обърна към Моргън.

— Доведи го тук — нареди той.

Моргън хвана детектива за здравата му ръка и го стовари в краката на Блейн. Рейгън се опита да се съпротивлява, но гангстерът стисна дясната му ръка и я изви. През разкъсаната кожа се показа друго парче кост и за миг той изгуби съзнание. Моргън го пусна и ръката на ченгето увисна зад него като тоалетна хартия, залепнала за обувката му.

Рейгън вдигна поглед нагоре и видя надвесилия се над него Тайтъс. За пръв път забеляза кръгът от малки пустули, който покриваше бедрата на Блейн и изчезваше под слиповете му. Бяха червени и подути като изпъкналостта, която беше видял на кръста на блондинката. Тайтъс държеше в ръка бръснач.

— Ето какво, свиньо: искам да науча всичко, което ти е известно за доктор Сам и онова, което е замислял. Всичко, каквото знаеш, каквото мислиш и каквото си представяш. И особено каквото е написано черно на бяло. Време е да заквичиш, свиньо.

Рейгън призова цялата си останала енергия, за да се изпъне и да замахне със здравия си юмрук към топките на Тайтъс, но другият с лекота избегна удара, сграбчи увисналата му дясна ръка и я изви. Силно.

И после по-силно.

И още по-силно.

Рейгън чу костите да хрущят и плътта му се разкъса като коприна. Той закрещя, докато Тайтъс продължаваше да извива и разкъсва ръката му, а блондинката гледаше и се кикотеше. Болката бе невъобразима, но въпреки това част от ума му отбеляза факта, че още не е припаднал. Дори чу как зад него някой — Ендзоун, както се оказа — повръща.

Тайтъс продължаваше да извива китката му, леко задъхан от усилието. С едно последно изхрущяване и ликуващ вик, той откъсна дланта и я напъха в лицето на ченгето. Рейгън усети вкуса на собствената си кръв и вмирисана пот. Като се заливаше в смях, Тайтъс започна да драска строшения му нос с мръсния, дълъг нокът на пръста му. Замаян, детективът вдигна поглед през изстиващите си пръсти към увисналия над него Бернули, който сякаш се хилеше на факта, че и той скоро ще сподели участта му.

Полагайки отчаяни усилия да запази съзнание, Рейгън видя, че Тайтъс отваря бръснача.

— Наеби свинята! — разнесе се крясъкът на Моргън. — Шат! Шат! Шат!

И в този момент Арсенио откри огън.