Джей Ръсел
Тунел (28)

28.

Арсенио натискаше спусъка и обстрелваше стаята. Скърцаше със зъби и се въртеше в полукръг, като се мъчеше да смекчи отката, точно като Арнолд Шварценегер. Опитваше се да поддържа постоянен огън и прати по един откос точно през гърдите на Тайтъс и Моргън. Видя, че блондинката изненадано вдига поглед от трупа на Бролин, после се хвърля на пода. Не сведе цевта от страх, че може да улучи Рейгън. Детективът все още се превиваше, стиснал кървящия остатък от дясната си китка. Опръскания с кръв и мозък азиатски прислужник зяпаше към Арсенио, докато димящото дуло на „Мак“-а не го разсече на две.

Пълнителят свърши, преди момчето да успее да завърши кръга си, но пистолетът излъчваше топлина и солидност в ръцете му. Арсенио се разсмя, докато осъзна, че нещо в картината пред него изобщо не е наред.

Никой не падаше.

От никого не течеше кръв.

Никой не бе ранен.

— Казах ти, че това негро е гаден свински хуй — наруши смаяната тишина Моргън, като се обърна към К’тома.

Телохранителят и другите гангстери се изправяха от пода. Докато Арсенио обстрелваше стаята с халосни патрони, и Моргън, и Тайтъс само се бяха привели. Блейн все още държеше бръснача пред себе си, макар че усмивката му се беше стопила. Рейгън, който лежеше на пода зад дивана, някак си изглеждаше едновременно пребледнял и позеленял и се опитваше да спре с брадичка кръвта, шуртяща от китката му. Като че ли плачеше.

Моргън присви очи към Арсенио и оголи устни във вълча усмивка.

— Няма да ти се размине, момче. Ще умреш! Ти направи възможно най-лошото нещо.

Арсенио едва сега осъзна какво точно се е случило и под краката му зейна бездна от ужас. Без да обръща внимание на автоматичния пистолет, К’тома бързо се приближи до него и болезнено го сграбчи за тила с огромната си ръка. Другите гангстери нервно насочиха оръжията си към него. Всички изглеждаха адски вбесени. Телохранителят наистина го повдигна няколко сантиметра над земята, докато Моргън продължаваше да го наблюдава от отсрещния край на стаята. Момчето се изпусна в панталоните си, но бе прекалено ужасено, за да забележи топлата течност, която обля крака му.

Тайтъс не беше произнесъл нито дума, само почесваше туморите по бедрото си с пръстите на откъснатата ръка на Рейгън и се мръщеше към Моргън.

— Хич не си падам по изненади — каза той.

Преди другият да успее да му обясни, плъзгащата се стъклена врата към верандата избухна в дъжд от съвсем истински куршуми. Първият залп сряза Ендзоун на две с линия от червени експлозии през гърдите му. Ударът го отхвърли назад към стената и прибави нови експресионистични мазки към картина на Джаксън Полак^[1].

Като на забавен кадър Арсенио видя кървавата линия да се очертава през трупа на Ендзоун от дясно наляво, като се движеше в неговата посока. Той се насра в гащите, когато първият куршум го улучи в десния лакът и чу костта си да се пръсва. Дъгата от следващите куршуми рикошира от безполезния „Мак“, все още притиснат до гърдите му, и заби оръжието в гръдната му кост достатъчно силно, за да му счупи три ребра. Арсенио завъртя глава, за да проследи линията наляво, когато нов залп улучи К’тома през гърлото. Едрият мъж изпусна и момчето, и пистолета си, и се хвана за шията, но самото стискане още повече отвори вените му и той се строполи на пода, облян в кръв.

Лютис се раздвижи и почти успя да избегне пороя от куршуми, който заливаше дневната.

Почти.

Кръвта на К’тома обливаше Арсенио. Той погледна надолу и се удиви, че е ранен само в ръката. Опита се дълбоко да си поеме дъх и откри, че като че ли не е в състояние да погълне какъвто и да е въздух. Чу някакво хриптене и видя неправилна, голяма колкото петцентова монета дупка в гърдите си. Успя да запази равновесие и продължи да я гледа, омаян от разкъсаните ивици черна кожа, потъващи в раната като тръстики в червен поток. Притисна левия си палец към отвора и го напъха навътре чак до кокалчето, после падна назад и бавно се свлече по стената, докато накрая се озова седнал в собствените си изпражнения.

Макар и замаян от загубата на кръв, Рейгън се метна върху килима веднага щом чу стъклото да се пръсва. Той видя, че Арсенио и другите гангстери падат под град от куршуми и вътрешно изликува, когато азиатският прислужник зае класическа стойка за стрелба само за да получи повече от десет куршума право в устата и направи задно салто сред напомнящ на конфети дъжд от собствените си разбити зъби.

Рейгън зърна пистолета си на пода под дивана и запълзя към него. Моргън се метна наблизо и измъкна „Глок“-а от пояса на панталона си. Той изпразни цял пълнител към верандата и после видя накъде се е насочил детективът. Гангстерът захвърли настрани безполезното си оръжие и под свистящите куршуми двамата мъже се хвърлиха към револвера. Моргън беше по-близо. Той се опита да ритне Рейгън в главата, не улучи, но все пак закачи лявото му рамо. Лейтенантът го сграбчи за глезена със здравата си ръка и го задърпа към себе си. Другият замахна с юмрук и го удари по счупения нос, но Рейгън бе прекалено безчувствен, за да реагира на болката. Той отвърна, като блъсна Моргън в лицето с чуканчето на китката си и за кратко го заслепи с кръв.

Главатарят на „Кръвта“ заби кокалестото си коляно в слабините му и това накара детектива да се превие. Моргън силно го ритна по тила, после осъзна, че стрелбата е стихнала и вдигна поглед. Все още не можеше да види кой е противникът им и понечи да се пресегне към револвера, но отдръпна назад ръка, когато обстрелът се възобнови. Той бързо реши, че не си струва да стои тук и когато огневата линия се измести, запълзя по корем към коридора.

Тайтъс видя как стрелецът от терасата поваля обикновените бойци от „Кръвта“ и се размърда. Искаше му се да се добере до оръжията, натъпкани в чантата му, но това щеше да го изложи на прекалено голяма опасност. На прибежки той се насочи към коридора, водещ към кабинета, надалеч от огневата линия. Блейн прекатури махагонова масичка и се хвърли зад нея, после надзърна отстрани. Юмруците му бяха свити толкова силно, че ноктите му разкъсаха изстиващата кожа на дланта на Рейгън, която продължаваше да стиска.

Огънят за кратко прекъсна и блондинката понечи да се изправи.

— Не, Хедър! — извика Тайтъс иззад масата, но бе прекалено късно. Все още невидимият стрелец имаше достатъчно време да презареди. Жената стоеше с лице към верандата с отпуснати ръце и увиснал между устните език, когато започна следващата канонада.

По тялото й се изписаха червени линии. Стрелецът беше безпощаден и използваше пороя от куршуми като длето, с което я изкорми от чатала до брадичката. Невероятно: тя запази равновесие, въпреки ужасния удар. Тялото й танцуваше на място, докато куршумите разкъсваха съвършената й кожа и органите й избухваха навън. Гъста кафява кръв шуртеше във всички посоки като вода от въртяща се градинска пръскачка и оплискваше стаята чак до катедралния таван. Пръските стигнаха дори до мъртвите очи на Бернули.

Настана поредното кратко затишие и все още живата олюляваща се блондинка се пресегна към увисналите си вътрешности. Тя прокара ръка по тях и с предпазливо поклащане повдигна длан към лицето си. Плъзна разкъсаните останки от езика си през натрошените си зъби и облиза дланта си.

Огънят отново започна и жената се строполи на килима.

— Хедър! — изкрещя Тайтъс и изскочи иззад масата. — Виждам те, копеле! Ще те смеля.

Към него се понесе нов порой от куршуми и два от тях го улучиха в дясното рамо, преди да отстъпи назад в коридора. Стените зад него избухнаха.

Стрелецът най-после влезе в дневната през разбитите стъклени врати. Носеше черни маратонки „Рийбок“, черни дънки и черен блузон. Лицето му беше намазано с черна камуфлажна боя и ръцете му бяха облечени в тесни кожени ръкавици.

Внезапната тишина бе нарушавана само от приглушения звук на хъркащите гърди на Арсенио и далечния вой на сирени. Рейгън успя да надигне глава, без да повърне, и ахна, когато видя кланицата около себе си. Чу, че предната врата се затръшва.

Стрелецът се огледа в търсене на други врагове. Бавно се насочи към коридора, коленичи и едновременно подаде навън главата и оръжието си. После изсумтя и се приближи до Рейгън. Димящото дуло на неговия АК-47 сочеше към средата на потното му чело. Той погледна към Арсенио, който се държеше за гърдите и безучастно се оглеждаше наоколо, после върна очи към откъснатата дясна китка на детектива.

— Май си загубил нещо, а? — попита Греймарч.