Джей Ръсел
Тунел (41)

41.

Експлозията изненада и двамата.

От долния етаж на склада се разнесе отсечено тракане на автоматично оръжие. От всички ъгълчета на сградата отекнаха крясъци и викове на английски и испански. Избухна втори взрив, който разтърси пода на галерията и отхвърли Тайтъс от проснатия на земята Рейгън. Почти незабавно последва трета експлозия, която окъпа стаята в оранжева светлина. Блейн скочи на крака и изтича до прозореца. Той отметна глава и после бързо се наведе надолу, когато отгоре му се посипа дъжд от куршуми.

Рейгън се претърколи колкото може по-надалеч и се сви на кълбо, когато в стената над него се заби парче олово. Рискува да вдигне поглед и видя, че Тайтъс отново е на прозореца с пистолет в ръка и стреля към друга галерия. Той не загуби самообладание, когато оттам му отвърнаха и го раниха в лявото рамо.

Това ни най-малко не го обезпокои.

Тайтъс изпразни пистолета си и от отсрещния метален парапет някой размаха ръце в безполезен опит за полет надолу. Човекът бързо изчезна, но Рейгън успя да види, че е млад латиноамериканец и предположи, че ги напада друга банда. Навярно „Саградос“, които отмъщаваха за атаката на „Кръвта“ срещу лабораторията им за метедрин.

Блейн хвърли пистолета настрани и изтича до тесен стоманен шкаф. На дебелия метален лост висяха два тежки катинара. Тайтъс посегна към джоба си, после осъзна, че е без панталони. От раната на рамото му се стичаше гъста кръв с цвят на речна кал. Той хвана краищата на дебелия лост и изръмжа. Мускулите на гърба му се напрегнаха. Едрият мъж се разкрачи като щангист и натисна лоста. От раната още по-силно шурна кръв, докато той трепереше от усилие, но беше възнаграден няколко секунди по-късно, когато пантите отхвърчаха и вратите на шкафа се отвориха.

Вътре имаше две зловещи оръжия: карабина „Каликоу“ и гранатохвъргачка от времето на Виетнамската война. Тайтъс провеси гранатохвъргачката на голия си гръб и уви около кръста си пояса с муниции. После хвана карабината в дясната си ръка, зареди пълнител със сто патрона и затъкна втори в пояса.

Той погледна назад към прозореца, после се хвърли към коридора, който водеше към стълбището. Преди да излезе обаче, се завъртя и насочи цевта на карабината към лицето на детектива. Рейгън разбра, че краят му е дошъл и реши да го посрещне смело.

— Мамка ти, кръвопиец скапан — каза той.

После чу изстрелите.

Само че куршумите минаха през прозореца и се забиха в пода до краката на Тайтъс. Едрият мъж отскочи назад и се опита да завърти карабината към нападателите си, но канонадата не преставаше. Няколко куршума рикошираха около Рейгън и той се прилепи до земята зад бюрото. Стрелбата стихна за миг и изпод прикритието си детективът видя, че босите ходила на Блейн се приближават към него само за да отстъпят отново, когато от малко по-различна посока през прозореца отново се посипа дъжд от куршуми. Двама стрелци бяха заели позиция в галериите и се целеха в Тайтъс. Другата половина от жилището на Блейн беше извън обхвата им, затова Рейгън се измъкна изпод бюрото и без да се повдига от пода, се насочи към отсрещния ъгъл.

Тайтъс се намираше от другата страна и погледите им се срещнаха през вратата. Блейн се опита да изпълзи обратно в спалнята, за да завърти цевта на карабината към Рейгън, но откъм галериите всеки път го посрещаше нова канонада. Детективът вътрешно аплодираше стрелците и се молеше да имат достатъчно боеприпаси. Престрелката продължи още няколко минути. Из склада отекваха писъци, крясъци и стрелба от автоматично оръжие, към тавана се издигаха валма дим.

Накрая Тайтъс се отказа от Рейгън и с яростен вик се втурна към стълбището, водещо към долния етаж. Лейтенантът чу, че отгоре му се изсипва дъжд от куршуми и че Блейн отвръща на огъня. Откъм покрива се разнесе вик на испански и надолу полетя друг стрелец.

Рейгън с усилие се изправи на крака и застана приведен, за да прецени обстановката. Беше слаб, ранен и невъоръжен, а около него се водеше ожесточена битка. Тайтъс със сигурност щеше да се върне при първа възможност, за да му направи още няколко дупки и после навярно да го изчука във всяка от тях. Нямаше начин да го последва до някой изход на долния етаж. Щеше да е бавнодвижеща се мишена, изложена на обстрел от всички страни.

Той отново се огледа. Миризмата на горящи химикали ставаше все по-силна. Долу трябваше да се е запалил пожар едновременно на няколко места и температурата се покачваше.

Рейгън започваше да изпада в паника, когато забеляза захвърления на пода „Браунинг“ на Тайтъс. Хвърли се на четири крака — всъщност, на три без липсващата му китка — и запълзя към него. Както предполагаше, пълнителят бе празен, но някак си самият факт, че държи пистолет му помагаше да потиска паниката. Детективът притисна студения метал до потното си чело и се вслуша във вилнеещата долу битка. Претърколи се по гръб и отново се огледа.

И тогава го видя. На пода.

Зареден пълнител с деветмилиметрови патрони.

Не беше за „Браунинг“, но патроните със сигурност бяха. Рейгън бързо ги извади, зареди ги в празния пълнител и го пъхна в пистолета. После вкара патрон в патронника.

— Страхотно!

За пръв път от много време се почувства донякъде господар на собствената си съдба. Наистина, имаше само дванайсет патрона и ако се стигнеше дотам, щеше да му се наложи да стреля с лявата ръка, което бе все едно да реже диаманти с месарски сатър. Но все пак се чувстваше много по-добре, отколкото само допреди минути, когато гледаше към дулото на карабината на Тайтъс.

Рейгън предпазливо надникна иззад ъгъла на прозореца. Нов дъжд от куршуми го накара да се наведе. Но краткият поглед му позволи да зърне сцената на първия етаж. Макар че димът ставаше все по-гъст, той видя пет-шест трупа, проснати на земята, и един-два, увиснали от галериите. Стори му се, че забелязва куките, на които гангстерите бяха закачили Греймарч, но нямаше и следа от тялото му. Мерна му се нещо бяло, което бързо изтича към товарната рампа, и реши, че е Тайтъс. Предположението му се потвърди, когато се разнесе взрив от граната.

Взривът събори стоманения шкаф, в който Блейн беше държал тежката си артилерия, и едва не премаза здравия глезен на Рейгън. После вниманието му привлече нова експлозия. Едва когато отново се завъртя, забеляза вратата, останала до този момент скрита зад шкафа.

Детективът застана на колене и го избута настрани. След това се изправи и се облегна на вратата. Беше заключена с резе. Опита се да го издърпа, но то бе ръждясало и не поддаваше. Рейгън се огледа наоколо за нещо, с което да го разбие и откри стоманения лост, който Тайтъс беше отскубнал от вратата на шкафа. Той пъхна „Браунинг“-а в пояса си — спомняйки си, че сам бе предупредил Греймарч за опасността от това — и пъхна края на лоста между резето и вратата. С лявата ръка не му беше удобно и лостът на два пъти се изплъзна, преди да успее да го закрепи.

Шумът долу бе стихнал, но димът в стаята ставаше все по-гъст. Металните стени на склада отразяваха оранжево-червени пламъци. Детективът се страхуваше, че Тайтъс ще се върне всеки момент. С лявата си ръка и чуканчето на дясната той с всички сили натисна лоста надолу, като сумтеше и обилно се потеше от изтощение и усилващата се горещина.

Старото резе изскочи от касата и вратата се отвори навътре. Рейгън залитна напред и се препъна в прага.

Падна на пода на тъмно складово помещение, в което миришеше на мухъл. Извади „Браунинг“-а от панталона си колкото можеше по-ловко, което означаваше, че го изпусна само веднъж. Тук вътре също беше горещо, но далеч не бе толкова задимено, колкото в апартамента на Тайтъс. Лейтенантът дълбоко си пое дъх и забеляза, че отдолу започват да се промъкват струйки бял дим.

Стаята беше мрачна и той не успя да намери електрически ключ, но пламъците от първия етаж бяха достатъчно силни, за да хвърлят отблясъци дори тук. Рейгън се изправи на крака и се задъха от усилието. Болеше го навсякъде. Може би щеше да се откаже и да прати всичко по дяволите, но единственото, от което се страхуваше повече, отколкото от Тайтъс, беше да не изгори жив.

Първият поглед из помещението го изпълни с отчаяние. Изглежда това бе просто забравен склад, задръстен с изгризани от мишки кашони и някакви странни офис мебели. Той погледна към дима в апартамента и започна да обмисля необходимостта да последва пътя на Тайтъс надолу по стълбището и после през пламтящия склад.

И тогава видя втората врата.

Беше голяма и стоманена, полускрита зад изправено настрани бюро. Не знаеше накъде води, но трябваше да е по-добре, отколкото тук. Рейгън се хвърли към нея и избута бюрото настрани. Предпазливо докосна метала с пръст и въздъхна от облекчение, че е студен. Въпреки че вече чуваше пращенето на огъня в апартамента навън и усещаше усилващата се горещина, до вратата все още бе толкова тъмно, че трябваше да се наведе напред, за да разгледа ключалката.

На височината на гърдите му имаше хоризонтално резе, което се отваряше с ключ. Рейгън натисна лостчето и не се изненада, когато вратата не се отвори. Отстъпи назад и се хвърли към нея с лявото рамо напред.

Единственият резултат от усилието беше нова болка.

В склада стана по-светло — огънят бе стигнал до спалнята. Дори тук ставаше трудно да се диша и Рейгън се закашля.

Част от галерията се срути на първия етаж. Даже престрелката долу да продължаваше, ревът на огъня я заглушаваше.

Детективът се изправи и се загледа в заключената врата. Пламък облиза прага зад него и подът под краката му леко хлътна.

Той отстъпи наляво и насочи „Браунинг“-а към ключалката. Ръката му трепереше, но Рейгън я подпря с другата. После дълбоко си пое дъх и натисна спусъка.

Куршумът огъна метала на около два и половина сантиметра вляво от ключалката, отскочи от касата със звън на тенекиена камбана и изпищя покрай дясното ухо на лейтенанта.

— Мамка му! — извика той.

Рейгън направи още една крачка наляво, прицели се малко по-внимателно и стреля два пъти. Първият куршум попадна високо, но вторият улучи точно в средата и изби ключалката от вратата. През дупката можеха да се видят уличните светлини.

Той натисна лостчето. Механизмът се клатеше, но все още не искаше да се отключи. Рейгън се наведе напред, разгледа го и видя, че резето стърчи от вратата и влиза навътре в касата. Лейтенантът отстъпи назад и изстреля още два куршума. Горещината на огъня вече пърлеше косъмчетата на тила му.

Рейгън отново натисна лоста и вратата най-после се отвори. Лъхна го свеж нощен въздух, който се всмука в сградата и подхрани пожара зад него. Той усети, че топлината облизва гърба му и изскочи навън. Озова се на тесен метален балкон без парапет и едва не падна от него. Намираше се на десетина метра височина.

Пламъците пълзяха през склада към него и Рейгън затръшна стоманената врата зад себе си. Огънят сякаш непокорно зарева. Облегна се на вратата, но тя бързо стана толкова гореща, че трябваше да се отмести.

Детективът видя, че балконът трябва да е бил част от отдавна разпаднал се противопожарен изход. Метална стълба водеше надолу, но не стигаше доникъде. На стената отдолу имаше втора площадка, от която бяха оцелели само няколко ръждиви болта и релси.

През липсващата ключалка и през процепите се просмукваше дим. През малка дупка Рейгън можеше да види, че складът вече гори. Металните стени излъчваха топлина.

Чу нещо вътре да се срутва и предположи, че е подът на помещението. Балконът леко се разтърси заедно с цялата сграда.

Рейгън чу в далечината сирени.

Погледна надолу и видя нещо, което приличаше на шубраци.

Той пъхна пистолета в пояса си и усети топлината на метала до корема си. После прекрачи ръба на балкона и се заспуска по клатещата се метална стълба. Дори стъпалата вече започваха да се нажежават. Вратата, от която току-що се бе отдалечил, рязко се отвори и през отвора избухнаха пламъци.

Спускаше се стъпало по стъпало, докато не стигна до края на стълбата. Приклекна там и се хвана за предпоследното стъпало с лявата си ръка. Провеси краката си във въздуха и се залюля, все още увиснал на около пет метра от земята.

Ръката му затрепери от тежестта му. Тялото му се извиваше под слабия вятър и сградата отново се разтърси. Стъпалото ставаше много горещо.

И Рейгън се пусна.