Джей Ръсел
Тунел (25)

25.

Никой от „Кръвта“ не възразяваше срещу факта, че Арсенио повече или по-малко се е преместил в бърлогата на Моргън. В къщата — огромна порутена викторианска сграда, датираща от края на деветнайсети век, когато южната част на централен Лос Анджелис се е смятала за богат квартал — имаше шест спални и многобройни дневни и салони, повечето от които се обитаваха. По всяко време различни членове на бандата и техните приятелки спяха или се изтягаха по легла, дивани и подове. Забранена бе само стаята на Моргън, зорко охранявана от К’тома. Неочакваното присъствие на Арсенио изглеждаше съвсем естествено.

Новото жилище го притесняваше, но той се мъчеше да крие чувствата си. Повече от всичко друго му се искаше да може да се завърне в истинския си дом, в къщата на баба си. Все още болезнено преживяваше факта, че го е отблъснала и се чудеше дали някога ще има възможност да се помири с нея — ако изобщо успееше да открие начин да й обясни необходимостта — неизбежната необходимост — от онова, което правеше.

Но някак си се съмняваше.

Вече не беше сигурен, че самият той го разбира. Бе успял да убеди ченгето, но знаеше, че Рейгън го смята само за средство, с което да постигне собствените си цели. Накрая детективът щеше да го прегази или да го изостави. И докато се мъчеше да обясни задачата си на детектива, Арсенио чувстваше в душата си празнота. Все още му се струваше правилно да отмъсти за убийството на Даян, но огънят, тласнал го по този път, беше стихнал. Това се бе случило, осъзна той, след като застреля хлапето и стана Точния мерник. Продължаваше да мрази този прякор, не мислеше за себе си като за Точния мерник, но в същото време не можеше да отрече, че вече не е същият човек. В крайна сметка нямаше значение, че не е искал да застреля момчето, че не е имал намерение да го убива. Стореното бе сторено и не можеше да се поправи. Все едно да се подстрижеш късо — не можеш да направиш нищо друго, освен да чакаш отново да порасне.

Но Арсенио беше сигурен, че неговото ново аз никога повече няма да е същото.

Междувременно той се настани в една от спалните на третия етаж и направи всичко възможно да я превърне в свое пространство. Дори успя да се промъкне в къщата на баба си и да вземе част от дрехите и вещите си, и после се опита да пресъздаде тук старата си стая. Често обаче се качваше по стълбището само за да открие, че на леглото му други хора се друсат с тунел или диво се чукат върху неговото бельо.

В къщата бе толкова оживено, че трудно можеше да се шпионира. Рейгън му беше казал да търси твърди доказателства за самоличността на Моргъновия тайнствен снабдител или подробности за самата операция. Арсенио предупреди ченгето, че „Кръвта“ не са много добри в писането и детективът кимна, но му каза въпреки това да търси. Момчето се опитваше небрежно да разглежда всички стаи, но не откри почти нищо друго, освен използвани презервативи, опаковки от закуски и празни ампули тунел. Накрая реши, че ако изобщо съществуват, писмените доказателства трябва да са в стаята на Моргън, но след като видя онова петно на стената над леглото, все още не можеше да събере кураж, за да се вмъкне в светая светих на гангстерския главатар.

В същото време, докато търсеше информация за Рейгън, Арсенио продължаваше да прави всичко по силите си, за да открие кой е участвал в убийството на Даян. Гангстерите винаги дрънкаха за предполагаемите си подвизи. Бе чул много хвалби за убийства и очевидно невероятни преувеличения за сексуални юначества, престъпления и друсане със свръхчовешки дози. Но нито дума за случилото се във „Фидра“. Беше се опитвал да подхвърля небрежни въпроси на Лютис и Джу Джу, но скоро се отказа, след като видя намръщените им реакции. Веднъж наистина бе чул Ендзоун ядосано да споменава за „кучката, която жестоко оправили“, но усилията му да изтръгне нещо повече бяха срещнали подозрително мълчание.

Поне засега беше успял, помисли си Арсенио, да избегне друсането с тунел. Повечето от „Кръвта“ бяха наркомани и някои като Моргън почти непрекъснато се боцкаха. Единствено К’тома изглежда никога не използваше дрога, но пък той нямаше и почти никакви други човешки особености. Макар че бе висок близо два метра и трябва да тежеше сто и десет килограма, Арсенио никога не го беше виждал да яде. Винаги бе нащрек. Само дни след влизането си в „Кръвта“ момчето успя да забележи, че всички от постоянната шайка на Моргън правят секс с едно или повече от момичетата, които обикаляха в или около къщата — очевидно тунелът беше мощен афродизиак. Всички, освен К’тома.

Самият Арсенио опита тунел един-единствен път, при това случайно. Случи се точно след разпита в стаята на Моргън. Нямаше намерение да се подчини на заповедта му да намери момичето, Ланис, и да го накара да му се пусне, но Лютис и Ендзоун настояха.

— Леле — подразни го Лютис, — Точния мерник още е девственик.

— Ланис направо ще го сдъвче и ще го изплюе — прибави Ендзоун.

— Мамка му, Ланис никога не изплюва нищо — възрази Лютис, като го плесна по ръката.

Арсенио се опита да се откопчи, но наистина повече или по-малко беше девствен. Веднъж една от приятелките на Даян, напълно обезумяла за секс, влезе в спалнята му и му духа, но той не го броеше. Не му се искаше да загуби девствеността си от Ланис — въпреки онова, което другите твърдяха за уменията й — особено в присъствието на Лютис и Ендзоун. Но се зарадва и изненада, когато те й предадоха заповедта на Моргън и после ги оставиха сами. Арсенио се опита да си намери оправдание и да се измъкне, но Ланис се оказа наистина чудесна.

— Отпусни се, сладур — каза тя и го притегли върху себе си на матрака. — Няма да правим нищо, ако не си в настроение.

Арсенио усети, че пулсът му започва да се успокоява, но скоро отново се ускори, когато Ланис се пресегна и небрежно постави ръката му върху гърдите си. Той я стисна толкова силно, че момичето потръпна, но не каза нищо. Продължи да я мачка и пенисът му опъна панталоните, докато тя отново хвана ръцете му и ги повдигна от себе си, като ги целуваше по дланите.

Ланис грациозно изхлузи зеленото горнище през главата си и разкри едрите си, конични гърди. Арсенио не можеше да откъсне поглед от тъмните ареоли и беше сигурен, че ще се изпразни в гащите. Докато Ланис се отпускаше по гръб на матрака, за да си събуе дънките — тя не си падаше по бельото — той се претърколи до нея и погъделичка с длан щръкналите й зърна. И двамата се изкикотиха. Когато се наведе, за да ги оближе, Арсенио видя, че ареолите й са заобиколени от мънички точици и пенисът му увисна, осъзнал, че Ланис се боцка направо в циците.

Донякъде възвърна ентусиазма си, когато момичето му събу панталона и му каза да се качи отгоре й. Той започна диво да помпи по посока на вулвата й, но тя нежно го отблъсна.

— Спокойно, миличък, спокойно. Всяко нещо с времето си.

Арсенио се приповдигна назад и прокара ръката си нагоре-надолу по вътрешната страна на тъмнокафявите й бедра, колебливо позволявайки на кутрето си да докосне нежната влага на вагината й. Ланис се кискаше всеки път щом я пипнеше и закачливо го пляскаше през ръката. После бръкна в кутията до матрака и извади спринцовка и ампула тунел. Предложи я на Арсенио, но той поклати глава — бе видял достатъчно, за да знае, че не иска да се докосва до дрогата.

— Сигурен ли си, миличък? — нацупено го попита тя.

Момчето кимна и отново насочи вниманието си към бедрата й.

— Така ти става много по-хубаво — рече Ланис.

После постави ампулата в спринцовката. Арсенио се страхуваше, че ще се боцне в зърното, но тя вкара мръсната игла между кутрето и безименния пръст на лявата си ръка и натисна буталото. Ланис незабавно се отпусна по гръб на матрака и с наслада въздъхна. Широко разтвори бедра и повдигна хълбоци, притискайки лицето му към отвора между краката си. Той покорно се хвана за работа и облиза всичко, което успя да открие, с надеждата, че прави каквото трябва.

Беше затворил очи и заровил лице в лепкавата й топлота, когато усети убождането по врата. Арсенио рязко подскочи назад и едва не изби спринцовката от ръката й. Шляпна се по тила, разтърка мястото и видя, че Ланис е успяла да му вкара почти пълна ампула тунел.

Момчето застана на колене и започна да беснее, но дрогата му подейства още преди да успее да излее яростта си. Когато наркотикът се разля във вените му, Арсенио леко се олюля, както беше коленичил. Устата и гърлото му пресъхнаха и откри, че не може да преглътне. Усети, че нагоре-надолу по краката и ръцете му пробягват електрически заряди и се насочват към върха на еректиралия му пенис. Всички цветове в стаята станаха много по-живи и звуците толкова се изостриха, че се почувства като глух, който чува света за пръв път. Тъмната кожа на Ланис придоби оттенък на течен млечен шоколад и големите й зелени очи заприличаха на лимони, току-що откъснати от дървото. Чувстваше собственото си тяло по-едро и силно и много по-живо. Дори само триенето на пръстите му един в друг представляваше чувствено движение и той чуваше стърженето на кожата им като шкурка по ситно натрошено стъкло.

Отново погледна към Ланис, която се усмихна и прокара пръсти по гърдите си.

— Виж, миличък — каза тя и думите отекнаха в черепа му.

Дъхът му излизаше на пресекулки и Арсенио усещаше, че в тялото му се натрупва бясна енергия. Членът му беше по-твърд и по-голям от всякога, по върха вече избиваха капчици семенна течност. Ланис се разкрачи и разтвори срамните си устни с два пръста. Само след миг Арсенио бе в нея, като викаше с всеки тласък.

Избухна в нея почти незабавно, но пенисът му остана втвърден. Той продължи да се клати, окуражен от сладостните й стонове. Усети я, че се стяга около него, когато свършва, но дори тогава не можеше да престане да помпи. Чу я да вика, но не й обърна внимание. Чувстваше се като прекалено силно навита механична играчка, която отчаяно подскача наоколо, докато не свърши енергията й. Сега Ланис се мъчеше да го отблъсне от себе си. Пред очите му беше тъмно от налягането в тунела и усещаше единствено яростната си нужда да продължава. Чуваше я да вика, да пищи, някъде дълбоко в себе си разбираше, че й причинява болка, но това не бе достатъчно, за да го накара да спре. Почувства, че го дере с нокти по лицето и гърдите и се опитва да го отхвърли, но в слепотата на яростта си я притисна към себе си и силно я зашлеви през лицето!

И отново избухна в нея.

После всичко свърши.

Яростта и страстта му изчезнаха също толкова бързо и диво, колкото се бяха появили. Арсенио отвори очи и всичко — стаята, Ланис и самият той — отново изглеждаше нормално.

Отпусна се отгоре й, докато тя се разтърсваше в ридания. Той издърпа пениса си и легна по гръб на матрака. Когато погледна надолу към члена си, ахна, защото целият беше окървавен. Ланис плачеше и се превиваше. Надолу по бедрата й се стичаше кръв.

Арсенио се задъха от страх. Не знаеше какво да прави и не можеше да повярва какво е сторил. Опита се да я погали. Докосването му я накара да изпищи. Пенисът му увисна. Той погледна към празната спринцовка, към Ланис, все още свита на кълбо, гола, разплакана и окървавена. По средата на мръсния чаршаф имаше голямо колкото длан червено петно. Арсенио отново погледна към празната ампула и си прошепна:

— Никога повече.

Оттогава Моргън не бе имал нужда от него за нищо, така че през повечето време стоеше в стаята си, страхувайки се, че ще попадне на Ланис или че тя е казала нещо на другите. Ужасяваше се от онова, което дрогата беше направила с него, от звяра, в който се бе превърнал. И все пак, докато лежеше на леглото си и мислеше за инцидента, за големите кафяви зърна и топлата вагина на Ланис, за усещането, предизвикано от наркотика, той откриваше, че е станал твърд. Това го караше да се срамува, но не го размекваше.

Арсенио извади члена си и започна да го масажира, като си мислеше за въздействието на тунела и животинския екстаз от онова, което беше направил. Тъкмо щеше да експлодира, когато го стресна гърлен кикот. На прага стоеше Моргън и се хилеше с неизменния „Глок“ в ръка.

— Работа, Точен мерник — каза той. — Сериозна работа.

Моргън излезе навън, после главата му отново се показа на вратата.

— Доведи си и хуя.