Агата Кристи
Седемте циферблата (34)

Глава трийсет и четвърта
Лорд Кейтърам одобрява

— Татко! — рече Бъндъл. — Имам новина за теб. Скоро ще ме изгубиш!

— Глупости — отвърна лордът. — Само не ми казвай, че си болна от охтика или страдаш от слабо сърце, защото просто няма да ти повярвам.

— Не за смърт ми е думата — поясни Бъндъл, — а за женитба.

— Това е почти същото — рече Кейтърам. — Сигурно ще се наложи да се явя на сватбата в официален костюм, който ще ме стяга, и да те предам на младоженеца. Отгоре на това Ломакс може да реши, че трябва да ме целуне.

— Боже мой! Та нима си допускал, че ще се омъжа за Джордж?

— Последния път, когато се видяхме, май се очертаваше именно това. За вчера сутринта ми е думата.

— Ще се омъжа за човек, сто пъти по-свестен от Джордж — уточни Бъндъл.

— Дано, дано! Имам усещането, че не разбираш много от хора, Бъндъл. Преди време ми беше казала, че младият Тесиджър бил симпатичен неудачник, а от всичко, което научавам, изглежда, че е бил един от най-преуспелите престъпници в Англия. Лошото е, че така и не успях да се запозная с него. Бях решил скоро да се заема с мемоарите си и да посветя специална глава на убийците, с които съм се познавал. По едно глупаво недоглеждане така и не се запознах с този младеж.

— Моля ти се, татко. Знаеш много добре, че не си човек, който ще седне да пише мемоари.

— Всъщност няма да ги пиша самият аз — възрази баща й. — Ако не се лъжа, това вече не е прието. Завчера обаче се срещнах с една много очарователна девойка, която се занимава тъкмо с това. Събира материалите и пише.

— А от теб какво се иска?

— О, просто да й диктувам някои и други неща по половин час на ден и толкоз. Много мило момиче — добави след малко лорд Кейтърам. — Много жизнено и отзивчиво.

— Татко — каза Бъндъл, — боя се, че без мен лесно ще бъдеш изложен на опасност.

— Различните хора обичат различни опасности — отвърна лордът.

Вече беше тръгнал да излиза от стаята, когато изведнъж се сети нещо, спря се и зададе въпроса през рамо:

— Между другото, Бъндъл, за кого ще се омъжваш?

— Тъкмо се чудех кога най-сетне ще ме попиташ. За Бил Евърсли.

Нали си беше егоист, баща й обмисли току-що научената информация. Сетне изрази пълна удовлетвореност от нея:

— Чудесно — рече. — Той играе добре голф, нали? Бихме могли да участваме заедно на финала на есенния сезон.