Агата Кристи
Седемте циферблата (10)

Глава десета
Бъндъл посещава Скотланд Ярд

Можем веднага да съобщим, че всеки от тримата участници в гореописания разговор бе утаил по нещо.

Можем да се усъмним например дали Лорен Уейд е била напълно искрена, когато обясняваше какво я е довело при Джими Тесиджър.

Самият Джими пък имаше някои идеи и намерения за предстоящия прием у Джордж Ломакс, които не намираше за необходимо да споделя например с Бъндъл.

Бъндъл, от своя страна, си имаше план, който смяташе да изпълни незабавно и за който не бе споменала и дума.

След като излезе от апартамента на Джими Тесиджър, отиде право в Скотланд Ярд и поиска среща със старши инспектор Батъл.

Той бе важна клечка. Занимаваше се почти изключително със случаи от деликатно политическо естество. Преди четири години в Чимнис бе разследвал такъв случай и Бъндъл искрено се надяваше да не го е забравил.

След кратко чакане бе отведена по някакви безкрайни коридори в кабинета на старши инспектора. Батъл бе флегматичен мъж с безизразно лице. Изгледаше подчертано неумен и приличаше повече на портиер, отколкото на детектив.

Когато влезе Бъндъл, той бе застанал до прозореца и наблюдаваше безстрастно врабците.

— Добър ден, лейди Айлийн — каза й. — Заповядайте, седнете!

— Благодаря — отвърна Бъндъл. — Боях се, че няма да си спомните за мен.

— Винаги запомням хората — рече Батъл. — При моята работа няма как да не го правя.

— Ах! — каза Бъндъл, леко попарена от последните думи.

— С какво мога да ви бъда полезен? — заинтересува се старши инспекторът.

Бъндъл започна без заобикалки:

— Чувала съм, че тук, в Скотланд Ярд, разполагате със списъци на всички тайни организации в Лондон.

— Стремим се да не изоставаме от събитията — отвърна предпазливо старши инспектор Батъл.

— Сигурно повечето изобщо не са опасни.

— Има едно твърде точно правило: колкото повече говорят, толкова по-малко действат.

— Чувала съм, че доста често не предприемате нищо срещу тях.

Батъл кимна.

— Така е. Защо да пречим на човек, който се е обявил за Брат на свободата например, да се среща два пъти седмично в някакво мазе със свои съмишленици и си говори с тях как ще леят реки от кръв? С това не вреди нито на себе си, нито на нас. Пък и ако реши някой път наистина да създава неприятности, поне ще знаем къде да го открием.

— Но сигурно някои организации са по-опасни, отколкото изглеждат — каза бавно Бъндъл.

— Да, случва се.

Настъпи кратко мълчание, което Бъндъл наруши:

— Старши инспектор Батъл, възможно ли е да ми дадете списък на тайните организации, чиито щабове са в „Седемте циферблата“?

Старши инспектор Батъл се славеше с това, че никога не издава чувствата си. Сега обаче Бъндъл бе готова да се закълне, че макар и за миг погледът му трепна от изненада. Той отговори на девойката с обичайния си безизразен глас.

— Строго погледнато, лейди Айлийн, квартал „Седемте циферблата“ вече не съществува.

— Така ли?

— Да. Голяма част от него бе срутена и застроена наново. Някога е бил бордей, но днес в него живеят уважавани хора с положение в обществото. Отдавна не е романтично място, където да се търсят тайни организации.

— Ах! — възкликна Бъндъл, донякъде слисана от думите на старши инспектора.

— Все пак много ми се ще да узная какво е събудило у вас интерес към този квартал, лейди Айлийн.

— Длъжна ли съм да ви кажа?

— Така ще си спестим някои неприятности. Ще бъдем наясно какво искаме един от друг.

Бъндъл се поколеба за миг.

— Вчера бе застрелян един човек — започна тя. — Първо си помислих, че съм го прегазила…

— За мистър Роналд Деврьо ли говорите?

— Информиран сте, разбира се. Защо вестниците не писаха нищо?

— Наистина ли държите да знаете, лейди Айлийн?

— Да, ако може.

— Просто решихме да задържим новината едно денонощие. Ще излезе в утрешните вестници.

— Виж ти!

Бъндъл бе озадачена.

Какво ли се криеше зад това безизразно лице? Как приемаше старши инспекторът убийството на Роналд Деврьо? Като най-обикновено престъпление или като нестандартен случай?

— Когато умираше спомена Седемте циферблата — изрече бавно девойката.

— Благодаря ви — отвърна Батъл. — Ще си запиша.

Драсна няколко думи в бележника върху бюрото си.

Бъндъл поде отново:

— Научих, че завчера мистър Ломакс е идвал при вас във връзка с някакво заплашително писмо.

— Така е.

— И че го е получил от Седемте циферблата.

— Да, ако не се лъжа, така пишеше.

Бъндъл остана с чувството, че чука на заключена врата.

— Ако ми позволите да ви дам един съвет, лейди Айлийн…

— Знам какво ще ми кажете.

— Да се приберете и да не мислите за тези неща.

— С други думи, да оставя на вас да мислите за тях.

— Как да ви кажа — рече старши инспектор Батъл, — все пак сме професионалисти.

— А аз съм само любителка, така ли? Прав сте, но забравяте, че макар да не притежавам вашите знания и опит, за сметка на това имам едно предимство. Мога да действам, без да привличам вниманието.

Стори й се, че старши инспекторът се сепва от нейните думи и ги е оценил по достойнство.

— Е — продължи младата жена, — щом не желаете да ми дадете списък на тайните организации…

— Не съм казвал такова нещо. Ще го получите.

Отиде при вратата, отвори я, надникна и нареди нещо. След това се върна при креслото и седна. Кой знае защо Бъндъл се почувства объркана. Лекотата, с която инспекторът реши да удовлетвори молбата й, й се стори подозрителна. Батъл изглеждаше доволен от себе си.

— Помните ли смъртта на мистър Джералд Уейд? — внезапно попита тя.

— Умря във вашия дом, нали? От свръхдоза приспивателно.

— Сестра му твърди, че никога не е взимал сънотворно.

— Нямате представа колко много неща днес не са известни на сестрите — възрази старши инспекторът.

Бъндъл отново се почувства неловко. Зачака, без да каже и дума. След малко влезе мъж и подаде на инспектора лист с машинописен текст.

— Заповядайте — каза Батъл, щом човекът излезе. — Всичките са тук: Кръвните братя на св. Себастиян, Хрътките, Другарите на мира, Клубът на другарите, Приятелите на потисничеството, Децата на Москва, Червените знаменосци, Херингите, Другарите на онеправданите и още половин дузина.

В погледа му се появи лукаво пламъче, когато той й връчи списъка.

— Давате ми списъка — рече Бъндъл, — защото знаете, че няма да ми бъде от полза. Искате да се откажа, нали?

— Ще се радвам, ако го сторите — потвърди Батъл. — Почнете ли да се врете по тези места, ще ни отворите доста работа.

— В смисъл, че ще трябва да се грижите за моята безопасност, така ли?

— Да, лейди Айлийн.

Бъндъл вече бе станала. Още не бе решила какво да каже. Досега логиката бе на страната на старши инспектор Батъл. В последния момент тя се сети за един свой коз и реши да го изиграе.

— Преди малко ви подметнах, че един любител е в състояние да извърши неща, с които професионалист няма да се справи. Вие не ми възразихте. Защото сте честен човек, старши инспектор Батъл. Знаехте, че съм права.

— Продължавайте — каза бързо Батъл.

— В Чимнис ми позволихте да помогна. Няма ли да ми го разрешите и сега?

Стори й се, че Батъл обмисля нейното предложение. Окуражена от мълчанието му, продължи:

— Вече сте наясно и що за човек съм, старши инспектор Батъл. Обичам да стигам до истината. Не искам да ви се бъркам и да се занимавам с неща, които вършите вие, и то значително по-добре. Ако обаче смятате, че в тази работа има място за любител, нека това да бъда аз.

Отново настъпи мълчание, след което инспектор Батъл отговори:

— Бяхте съвсем пряма и открита с мен, лейди Айлийн. Но да ви кажа, това, което предлагате, е опасно. А когато аз казвам, че нещо е опасно, то наистина е опасно.

— Досетих се — каза Бъндъл, — не съм глупачка.

— Не сте. Досега не съм познавал млада дама, за която това да важи с по-голямо основание. Ще направя за вас нещо, лейди Айлийн. Ще ви подскажа една малка подробност. Правя го, понеже никога не съм зачитал особено девиза „Сигурността над всичко!“ Според мен хората, които цял живот се пазят да не ги прегази автобус, е най-добре да бъдат прегазени, за да не се пречкат. От тях полза никаква.

Бъндъл затаи дъх, след като чу тези забележителни разсъждения от устата на безстрастния Батъл.

— Какво щяхте да ми подскажете? — попита тя.

— Нали познавате мистър Евърсли?

— Дали познавам Бил ли? Разбира се. Но…

— Според мен той е в състояние да ви разкаже всичко, което искате да узнаете за Седемте циферблата.

— Какво, Бил е запознат със случая!

— Не съм казвал такова нещо. Според мен обаче, тъй като сте съобразителна и бързо мислеща млада дама, няма да ви е трудно да измъкнете от него информацията, която ви интересува. От мен няма да чуете повече — добави твърдо старши инспекторът.