Стела Камерън
Само твоето докосване (24)

24

Мъжът кимна и застана редом с нея на стълбата. Линдзи продължи нагоре и той я последва. Щом влязоха в коридора, тръгна напред, като след всяка стъпка се обръщаше да я погледне.

Стигнаха до вратата на спалнята й и Едуард спря.

— Колко неща се случиха, откакто за първи път те въведох в тази стая — промълви замислено той. — А оттогава са минали само няколко дни…

— И за мен е цяла вечност — потвърди тя.

— Огънят е запален — продължи той и в гласа му имаше смущение. — Заповядах да го поддържат, в случай че…

— В случай че се върна вкъщи?

Едуард се усмихна и показа неустоимите си трапчинки.

— Разобличен съм — призна дяволито той. Усмивката го подмладяваше и го правеше още по-красив. Линдзи вдигна ръка към сърцето си, което биеше неудържимо.

— Знаеш ли, наистина съм уморена — проговори тя и се прозина демонстративно.

— Тогава трябва да спиш! — Той се отдръпна.

— Не мисля, че ще заспя сама. — Тя сведе очи и усети как по бузите й пропълзя червенина. — Моля те да останеш малко при мен, за да се успокоя. — Той сигурно щеше да я нарече нахална, но нали вече бяха истински мъж и жена.

Едуард кимна и я въведе в спалнята. Помещението си беше същото, липсваше само прекрасната сватбена рокля, която беше оставила на стола. Нощницата, определена за първата брачна нощ, лежеше на леглото.

— Ще те чакам в дневната — проговори смутено Едуард. — Щом се приготвиш, ще ме повикаш, за да седна до леглото. Сигурно те е страх да заспиш след онова, което ти сторих…

— Разбира се, че не ме е страх!

Мъжът пое дълбоко въздух. Бежовият панталон загръщаше краката му като втора кожа и Линдзи неволно устреми поглед към онази част, която й бе причинила болка, за да си представи формата и големината й. Изчерви се още по-силно и отмести поглед.

Едуард се обърна и се запъти към малката дневна. Настани се на един стол и зачака.

Линдзи остави чантичката си на скрина и отиде до тоалетната масичка. Седна пред огледалото и разпусна косата си.

— Едуард?

— Да?

— Би ли дошъл за малко?

Тя проследи в огледалото как той мина през вратата и застана зад нея.

— Изведнъж усетих, че съм много по-уморена, отколкото си мислех. Ще ми се разсърдиш ли, ако те помоля да ми помогнеш в събличането?

Тъмните му очи се потопиха в огледалния й образ.

— За мен няма нищо по-важно от вас, милейди. — Той избра една сребърна четка от тоалетната масичка. Едната му ръка се мушна под косата й и дланта се плъзна по тила й. Линдзи затвори очи. В началото той я четкаше доста колебливо, сякаш се страхуваше да не я оскубе. Но постепенно доби кураж, вдигаше тежките кичури и разресваше всеки с видимо удоволствие.

И с всяко движение пръстите му намираха ново местенце, което да помилват.

— Косата ти прилича на полирано сребро — проговори нежно той. — Както е огряна от огъня, блести като светла коприна.

Той се зае с нападалите по раменете й къдрици и намери под тях свежа, пулсираща кожа, която очакваше докосването му. Въздъхна и се премести по-близо до нея.

Линдзи отвори широко очи. Той й се усмихна в огледалото и плъзна пръст по контура на бузата й.

— Мисля, че е време да ме отпратиш, милейди.

— Защо? — Тя притисна ръката му към лицето си. — Не искам да си ходиш.

— Аз съм… аз съм само един мъж, Линдзи. А ти си силно желана жена. В тази ситуация…

— Но ние сме женени — напомни му сериозно тя.

Едуард се приведе и захапа края на ушенцето й.

— Да, ти си моята съпруга. — Езикът му се мушна в ухото й и тя усети нарастваща тежест в слабините.

— Казвал ли съм ти някога — пошепна нежно той, — че гласът ти ме подлудява?

Линдзи потрепери и склони глава, за да му осигури по-добър достъп до себе си.

— Май каза нещо подобно.

— Студено ли ти е? — попита той и топлият му дъх помилва кожата й.

— Не, не.

— Да продължа ли с четкането?

Тя кимна.

Косъмчетата на тила й настръхнаха. Едуард ги приглади внимателно, после разпусна косата й по гърба и раменете и накрая към внезапно натежалите гърди.

Линдзи прокара език по устните си и видя в огледалото, че очите на Едуард следят движенията й. Ръката му остана там, където беше, разперена, с лек натиск върху гърдите през булото на косата. Линдзи сложи ръце върху неговите, раздвижи ги, въздъхна от наслада. Гореше от желание той да я помилва, да го усети съвсем близо до себе си, затова отметна косите си. Едуард се приведе отново над нея и зацелува крехката шия, раменете и нежно закръглените хълмчета на гърдите.

— О, Едуард! — прошепна щастливо тя.

— Да, красавице моя! — Езикът и устните му намериха ръба на дълбокото деколте.

Линдзи се размърда нервно. Защо не продължаваше?

— Ох! — Сякаш чул мислите й, вика на тялото й, Едуард плъзна език навътре и започна да милва с устни втвърденото зърно.

Дълбоко в слабините й се разля течна слабост, гореща и тежка. Едуард вдигна нежно гърдите й и смъкна ризата под зърната.

— Имай милост — пошепна той. — Господи, Линдзи, колко си красива!

Тя затвори очи.

— Не — помоли пламенно той, — гледай ме, сладката ми! Учи се! Искам да узнаеш всичко за теб и за мен. Ти си страстна жена.

Тя погледна послушно в огледалото и видя собствената си бяла плът с втвърдените розови зърна в ръцете на Едуард. Чувствата, които бушуваха в тялото й, отнемаха дъха й. Очите на Едуард искряха. Пръстите му се стрелкаха насам-натам. Линдзи не издържа и посегна към ръката му. Той се засмя, сграбчи нежните й пръсти и ги притисна към парещата кожа.

— Нали трябваше да ти помогна при събличането. — Усмивката му беше толкова дръзка. — Сигурен съм, че искаш да облечеш възхитителната нощница, която те чака на леглото… но не веднага.

Пулсът й се ускори още повече. Тялото й трепереше като в треска. Значи отново щяха да направят онова, което беше станало през онази черна нощ… Линдзи изпита внезапна потиснатост. Тогава имаше болка.

— Какво ти е, скъпа? — Едуард следеше изражението й в огледалото. — Страх те е, нали?

Тя поклати глава, после се усмихна невесело и кимна. Едуард напусна мястото си зад нея, придърпа столчето, на което седеше Линдзи, и коленичи пред нея.

— Не бива да се страхуваш. Довери ми се.

— Вярвам ти — пошепна тя и се постара усмивката й да изглежда убедителна.

Едуард сложи ръце на гърба й и сръчно разкопча редицата малки копченца. Смъкна роклята от раменете й, извади ръцете от ръкавите и издърпа дрехата под нея. Линдзи вдигна краката си и му позволи да я съблече.

Сега тя остана само с прозрачна риза от бяла батиста, обшита със сребърни букетчета, и с бели дантелени чорапи, но не изпитваше срам.

Едуард я притисна до себе си и скри лицето й в рамото си.

— Никога вече няма да ти причиня болка, Линдзи — обеща той. — Няма да позволя и никой друг да ти причини болка.

Още докато говореше, той свали ризата от раменете й. Тънката материя не оказа съпротива. Линдзи се притисна до него и посмя да мушне ръка под ризата му. Искаше да усети колкото се може повече от него, затова намери копчетата и побърза да разкопчее ризата. Мускулите на силния гръден кош се опънаха под докосването й.

Тя притисна лицето му към гърдите си. Той я зацелува жадно, промърмори нещо неразбрано, остави пареща следа с езика си. Ръката му намери вътрешната страна на коляното й и бавно се плъзна нагоре.

Едуард вдигна глава и завладя устата на Линдзи в жадна целувка. При това я гледаше и се усмихваше с очи.

— Помниш ли урока? — Тя кимна и той заяви тържествено: — Днес е продължението. Пъхни езика си в устата ми. Прегърни ме.

Тя изпълни нареждането, а през това време той нави ризата на хълбоците. Без да отделя уста от нейната, смъкна чорапите от краката й. Засмука нежно долната й устна, взе я между зъбите си — освободи я от единия чорап, захапа брадичката й и свали и другия. Следващата целувка беше предназначена за твърдото зърно на гърдата й — а през това време ръката му се потопи в меките гънки между краката й, които се събудиха за живот под докосванията му.

— Ти си готова за мен, скъпа! — Ризата падна до талията й и Едуард засмука гърдата й като умиращ от глад, който най-сетне може да се засити. — Или почти. — Той разтвори краката й и започна да целува вътрешната страна на бедрата. Чувствителната кожа потръпваше под милувките. Езикът му се уви около томително пулсиращата точка, която я довеждаше до екстаз. Линдзи увисна на ръба на столчето. Той улови бедрата й и продължи да я възбужда с език, докато тя изпищя. Светът се превърна в тъмно, буреносно място. Тя се вкопчи в гърба му, заби нокти в коравите мускули, понесена от вълните на насладата.

— О, Едуард! — Нима имаше сили да крещи и да се смее? Едновременно с това се чувстваше безкрайно крехка и ранима. — О, Едуард, искам… — Какво всъщност искаше? — Искам да те прегърна.

Той притисна хълбоците й, седна на пети и вдигна глава към нея. В строгите линии на лицето му тя видя отражението на радостта, която изпитваше, и още нещо… въпрос.

— Кажи ми, Едуард — настоя тя. Толкова много неща не разбираше.

— Да ти кажа? — Той се изправи и я вдигна. — Какво трябва да ти кажа, малка фейо? Че си най-добрата част от мен? Че онова, в което не вярвах, стана действителност? Че го знам, защото ти ми го показа?

— Говориш със загадки.

Тя стоеше пред него гола, но без свян. Съзнаваше, че той изследва тялото й сантиметър по сантиметър, но й беше приятно.

— Искам да знам какво съм ти показала. Ти направи всичко, а аз се чувствам прекрасно. И ти ли се чувстваш така? Това ли искаш да ми кажеш?

— Да, ти ме правиш щастлив. Но след малко ще се почувствам още по-щастлив. Ще се радвам да те отнеса в леглото, Линдзи. Разбираш ли ме?

Тя поклати глава.

Едуард се почука по челото.

— Какъв съм глупак! Как би могла?

— Вероятно имам още много да уча — прошепна унило тя.

— Не можеш да овладееш всичко наведнъж — успокои я той.

Линдзи пое дълбоко дъх. Нещо между краката й пулсираше, дълбоко в нея се разливаше сладостен трепет.

— Според мен има нещо, което трябва да преживея веднага, Едуард.

Той започна да я милва, навсякъде. Бегли, меки, настойчиви докосвания по места, още чувствителни от удоволствието, което й бе доставил.

— Как мислиш, Линдзи, какво трябва да узнаеш веднага? — Той се приближи и ръката му се уви около талията й. Палецът му разтри началото на гръбнака и Линдзи изохка.

— Искам да знам защо имам чувството, че трябва да направя още нещо… с теб… сега. Онова, което направи с мен преди малко, беше прекрасно. Надявам се да го направиш пак — когато имаш желание, разбира се. Но дълбоко в мен пулсира надеждата, че ще направиш още нещо… О, господи!

— Млъкни. — Той затвори устата й с целувка, която й отне дъха. — Понякога говориш твърде много. Разкажи с две-три думи как се чувстваш.

Тя беше гола, а той все още облечен. Линдзи вдигна ръце и свали ризата от раменете му. С чувството, че е твърде дръзка, тя я издърпа от ръцете му и я захвърли на пода.

— Опиши ми това чувство, Линдзи.

Тя целуна гърдите му, помилва с бузи къдравите черни косъмчета, после плъзна език по тъмните зърна. Едуард изсъска мъчително през зъби.

— Мадам! Зададох ви въпрос. Ако продължите с тези ласки, няма да бъда в състояние да изчакам отговора.

Линдзи впи устни във втвърденото зърно и Едуард я притисна с все сила до себе си.

— Усещам, че трябва да направя още нещо, най-важното — изговори задъхано тя. — Вероятно е същото, което стана онази нощ в гардеробната, но… пак ли ще ме заболи?

Едуард изръмжа глухо и я прегърна.

— Мила моя, ти се учиш твърде бързо. Освен това си дяволски любопитна.

Той я поведе към дневната, отвори вратата в отсрещната стена и й показа своята спалня.

— О! — промърмори страхопочтително Линдзи. Тази стая беше някак странна. Строга и величествена.

— О? Това ли е мнението ти за моята спалня? Какво изразява това „О“?

— Хубаво е тук — прошепна тя. — Доколкото разбирам, всички мебели са от Ориента. — Някой ден щеше да разгледа по-обстойно черно лакираните скринове с изписани по тях странни твари, масичките в червено и златно с крака на животни и огромното легло без балдахин, покрито с черна копринена покривка и с планина от пъстри възглавници с пискюли.

— Наистина са от Ориента. Интересно ли ти е тук? Или предпочиташ обстановката в твоята спалня?

Линдзи потрепери.

— Мисля, че тук ми харесва. — Прозорците бяха закрити от кадифени завеси в черно и червено, пристегнати със златни шнурове.

Едуард избухна в смях. Той прозвуча не по-малко неприлично от преди, но не я смути. Стресната от поведението си, тя се запита дали пък в нея не живееше и друга жена, която Едуард бе успял да извади на бял свят.

— Много се радвам, че ти харесва. — Той я положи върху леглото и лицето му засия. Тя се облегна на лакти и го проследи как свали ботушите си. — И аз обичам тази стая, Линдзи. Особено когато ти си в леглото ми и ме очакваш.

Линдзи се погледна и се изчерви. Несъзнателно беше изпънала единия си крак, а другият беше свит в коляното. Косата, така внимателно разресана от Едуард, падаше по гърдите й, но не можеше да скрие розовата възбуда — виждаше се, че е била целувана силно и продължително. Целувана… там. Тя се протегна и усети, че Едуард е спрял да се съблича, за да я гледа. Той беше целувал гърдите й, всеки сантиметър от тялото й, особено между краката… Искаше й се това да се повтори и да се случи още нещо, нещо ново…

Без да се смущава, мъжът й свали панталона си.

Линдзи не можа да откъсне поглед от тялото му. Черните косъмчета на гърдите се стесняваха в тънка ивица на корема, а мястото между краката беше покрито с черни кичурчета. Тя се облегна на възглавницата и навлажни пресъхналите си устни. За момент дори затвори очи. Онази част от него, която през нощта в гардеробната бе усетила само на тъмно, сега стърчеше, ясно видима, гордо и…

— Господи! — Тя се осмели да погледне и сърцето й заби още по-бързо.

Едуард застана пред нея с ръце на хълбоците и я погледна пронизващо.

— Ти си различна от всички жени, които познавам, любов моя. Но мисля, че те искам точно такава.

— Нещо лошо ли намираш в мен? — попита намръщено тя и понечи да стане.

Едуард се хвърли върху нея и осуети намерението й.

— Не, разбира се, че не! Ти правиш всичко по най-добрия начин. Новата ми задача е да те посветя в някои детайли.

Ръката между краката й я уплаши, но тя се опита да се отпусне и зачака с трепет прекрасното чувство, което вече познаваше.

— Много ми харесва, когато правиш това, Едуард — прошепна плахо тя.

— Знам, знам. — Устата му задуши думите, които тя се готвеше да произнесе. Той се раздвижи върху нея, устата, езикът, ръцете и краката се стремяха да й доставят удоволствие, да я докарат до ръба на онова, което желаеше, отново и отново.

Изведнъж движенията спряха и Линдзи стреснато отвори очи.

— Какво има, Едуард?

— Това е следващата стъпка — обясни с преувеличена важност той.

Линдзи вече не беше в състояние да мисли. Само вдигна хълбоците си насреща му в няма молба да довършат онова, което бяха започнали.

Едуард мушна ръце под нея. Очите му пламтяха.

— Ще те заболи, но не много, обещавам. — Той се настани между краката й и вдигна коленете й. — Ето какво искаш от самото начало, Линдзи. То ти е необходимо, за да те удовлетвори напълно. Аз също се нуждая от това удовлетворение.

Тя се вкопчи в раменете му и отвори уста да изпищи. Коравото нещо бе отново пред отвора на тялото й и усети как се плъзна навътре. Викът се превърна в стон, дълбоко в гърлото, и тя затвори очи.

— Добре ли си, Линдзи? Моля те, скъпа… — Той замлъкна и се задвижи в нея. Плъзна се навътре, изтегли се малко навън и ускори тласъците. — Боли ли те, Линдзи? — В гласа му имаше страх.

— Прекрасно е — отговори като замаяна тя. Кожата й беше гореща и хлъзгава. Всички мускули и жили по тялото й трептяха. Инстинктивно вдигна крака и ги уви около кръста му. От неговата плът към нейната течаха парещи, болезнени, изгарящи усещания. — Сега сме едно цяло — изпъшка безсилно тя. — Ние сме едно!

Устните му завладяха нейните и ускореният ритъм накара всичките й нерви да завибрират.

— О-о! — простена задавено той и проникна със силен тласък до най-интимната й същност. — Едно ли сме? — попита дрезгаво и опря чело в свивката на шията й. — Ти и аз сме едно?

— Да — отговори тя, надигна се насреща му и извика задавено. Той беше все още в нея и тя усети как във вътрешността й избухна гръм. Затвори очи и ноктите й се забиха в раменете му.

— О, небеса! — простена Едуард. — Благодаря ти, Линдзи…

Разтърсена от силата на експлозията, тя извика още веднъж, после усети как горещината се отлива от нея и я оставя слаба и безволна. Сега изпита най-голяма нужда от близостта му. Зарови пръсти в косата на Едуард и притисна глава към свивката на шията му.

— Защо ми благодариш?

Той се свлече бавно от нея и полегна на една страна.

— Благодаря ти, че ме учиш да обичам.

Линдзи се дръпна назад, за да види лицето му. Разрошената коса беше полепнала по челото, очите бяха станали меки като безлунно нощно небе през лятото. Устните му бяха подути от целувки.

— Винаги съм знаела, че любовта съществува — проговори нежно тя. — Но се радвам, че и аз имам на какво да те науча.

Едуард въздъхна и я обърна по гръб.

— Ти ме научи на толкова много неща. Обичам те, милейди!

Очите на Линдзи се напълниха със сълзи. Преглътна и се засмя.

— И аз те обичам!

— Всъщност дойдох при теб в Корнуол, за да те превърна в инструмент на отмъщението си. Знаеш ли това?

— Да, Едуард. Разбрах го още щом научих каква е била съдбата на брат ти.

— И не ми се сърдиш?

— Между нас има любов, милорд. Не гняв!

— Права си. — Той приседна до нея. — Нито капчица гняв. Само любов…

Тихото чукане по вратата отекна като пистолетен изстрел. Едуард скочи от леглото.

— Кой чука?

— Стодарт, милорд — прозвуча колеблив отговор. — Реших, че вестта е важна и трябва да я узнаете.

— Говори — изфуча Едуард.

— Благодаря, милорд. Един човек беше тук. Недодялан грубиян на име Керц. Каза, че го познавате.

Линдзи седна и улови ръката на мъжа си.

— Попитай го…

Едуард притисна пръст към устните й, за да я накара да замълчи.

— Какво го води тук?

След кратко колебание Стодарт отговори:

— Твърди, че има сведения, които са ви крайно необходими. Трябва да се срещнете вдругиден точно в шест вечерта. Някой ще дойде да ви отведе при него.

— Продължавай!

— Каза, че имал нови доказателства, които струват много, затова да занесете… повечко пари в брой. А накрая изтърси, че ако не го послушате…

— Продължавай, човече!

— Каза да отидете на срещата и да бъдете точен — иначе ще пострада човек, когото обичате.