Стела Камерън
Само твоето докосване (10)

10

— Велики боже, Едуард! Едва не ме събори.

Виконтът тресна вратата на библиотеката с такава сила, че тя се разтресе.

— Проклет да си, Джулиън, как смееш да подслушваш!

Барон Джулиън Лойд-Престън се облегна на перваза на камината.

— Не обвинявай мен, старче. Аз съм само човек. Тръгнах да те търся и чух странни шумове от музикалната стая. Всъщност беше по-скоро стон. Стон в лапите на страстта, ако разбираш какво искам да кажа.

Едуард го изгледа мрачно.

— Промъкнал си се в библиотеката ми и си се възползвал от шпионката, която имах неблагоразумието да ти покажа.

— Нещо подобно. Шпионката е на леля ти, не твоя. А и не съм я ползвал дълго.

— О, разбира се, Джулиън, само няколко секунди!

Джулиън вдигна високо едната си вежда и забележително красивото му лице се изкриви обидено.

— Стига, старче. Нали сме джентълмени. Не заслужавам подозренията ти. Не съм ли най-добрият ти приятел?

— Хмм…

Джулиън оглеждаше внимателно ноктите на добре поддържаната си ръка.

— Великолепно малко същество, трябва да призная. Какъв пищен бюст!

— Слушай, ти… — Едуард вдигна заплашително ръка срещу стария си приятел, но спря насред движението. — Не беше редно да ни гледаш, но не мога да ти се сърдя — призна тихо той. — Хайде, седни. Да пием по чаша мадейра.

По дяволите, възбудата му не искаше да отшуми. Не помнеше да е бил в това състояние толкова дълго, освен в младите си години, когато зяпаше в деколтетата на хубавичките млекарки. Естествено и сега беше чувствителен към хубавите гърди, изложени на показ. Напрежението в слабините го накара да потрепери и той обърна гръб на приятеля си. Проклетата малка Линдзи Гранвил! Защо не беше грозната, свита селска госпожица, която беше очаквал? Тогава всичко щеше да бъде много просто. Той щеше да направи онова, което беше замислил и да я настани в имението си в Девън. Дори щеше да се насили да прекара няколко нощи с нея, за да си осигури наследник.

— Искаш ли да поговорим за това, старче?

Едуард изръмжа нещо неразбрано. Проблемът му беше как да се държи по-далече от леглото на красивата Линдзи.

— Започвам да вярвам, че обожаваният от всички млади дами ерген с желязно сърце е бил улучен от стрелите на Амура. Това момиче те е докарало дотам, че плътската ти жажда не утихва, нали?

Това момиче го бе докарало дотам, че престана да мисли за плана си!

— Не говори глупости, Лойд-Престън!

Джулиън го побутна по рамото.

— Изпий това, за да ти налея още една чаша. Ако някога съм виждал мъж, който да има нужда от успокояване, това си ти.

— Не си въобразявай, че можеш да четеш мислите ми. — Едуард грабна чашата и я изпи на един дъх. Въздъхна доволно и я подаде на приятеля си.

— Бих казал, че изпитвам нещо като разочарование — отбеляза с усмивка Джулиън, взе кристалната гарафа и напълни чашата още веднъж. Мадейрата беше великолепна.

— Така значи — промърмори обидено Едуард. — Хайде, продължавай. Какво те разочарова?

— Виж, аз не обичам да се оплаквам, но ти постъпи много подло, като спусна завесата преди края на представлението.

Едуард се обърна бавно към него.

— Какво означава това? — изсъска той.

— Означава, че малката, която и да е тя, беше стигнала точно там, където я искаше ти. — Джулиън се засмя, отметна глава назад и показа съвършените си зъби. — В най-истинския смисъл на думата. Исках да видя дали техниката ти се е подобрила. Доста отдавна не съм имал възможност да те наблюдавам. Парадна стойка, удари, удари — до отказ. Помниш ли тези времена?

— За нещастие повечето от нас обичаха да се перчат с глупостите, които са извършили. — Едуард много искаше да забрави повечето от нещата, които беше правил, докато беше в Кеймбридж. Между другото, в някои от забавленията участваха две или три застаряващи уличници, които с удоволствие посвещаваха неопитните колежани в екзотичните удоволствия на плътта.

— Има доста хора, които и днес не биха се отказали от една малка оргия, скъпи. Само преди няколко дни един познат от „Уайт“ ме уведоми, че бих могъл да посетя едно известно нам абатство в един чудесен квартал в точно определен час на нощта. Доколкото разбирам, клубът „Адски огън“ още не е окончателно погребан.

Едуард изкриви презрително уста.

— Там ще те посрещнат проститутки, преоблечени като тринадесетгодишни девственици. Но ще трябва да ги делим с десетина застаряващи донжуани, жадни за перверзии, а това не е по вкуса ми. — В момента целият му интерес беше посветен на една-единствена девственица… и това щеше да продължи още дълго. Той се сепна и пое дълбоко въздух. — Мисля, че това не е и в твоя стил, Джулиън.

— Прав си. — Приятелят му махна с ръка. — Не знам какво ми става, та изобщо го споменах. Вероятно малката сцена, на която станах неволен свидетел, е събудила дори моето позаспало внимание към тези неща. Като си припомня гърдите, осветени от лунната светлина! И краката! А пък…

— Достатъчно, Джулиън — прекъсна го сърдито Едуард, после се вгледа изненадано в лицето му. — Божичко, ти си пиян! Не мога да повярвам на очите си. Да не би да си имаш ядове с дамите?

— Пфу! Много добре знаеш, че нямам време за дами.

— Разбира се, че не.

Привидната незаинтересованост на Джулиън от другия пол не можеше да измами Едуард нито за секунда. Като предпоследен син на уважавано, но за съжаление останало без средства семейство Джулиън беше постоянно в парични затруднения. Преди две години той се влюби до полуда в едно момиче, което обаче си намери по-добра партия и го изостави. В деня, когато обявиха годежа й, Джулиън се напи до безсъзнание. На следващия ден, докато се гърчеше от болки и непрестанно се навеждаше над легена, той се закле пред Едуард, че никога вече няма да се влюби. Досега спазваше клетвата си, но Едуард познаваше добре чувствеността, която бушуваше зад хладната му външност.

— Из града се носят разни слухове за теб, Едуард. — Джулиън му подаде пълната чаша. Бръчките около устата му се откроиха и виконтът предположи, че приятелят му отново си бе спомнил загубената любов.

— Какви слухове? — попита предпазливо той, падна в едно кресло и протегна крака към камината. По дяволите, тялото му наистина не искаше да се отпусне.

— На хоризонта се задава женитба. Останах много изненадан, че онази е успяла да те хване в примката.

Едуард погледна втренчено приятеля си.

— Как узна за предстоящата сватба? Антония ми забрани да говоря за това, преди да е дала знак.

— Даже вдовстващата контеса не е в състояние да затвори устата на сочната… исках да кажа на красивата Клариса.

— Ах, тя ли! — Едуард отпи голяма глътка мадейра и усети как в гърдите му пламна гняв. Трябваше да уреди проблема с Клариса, и то веднъж завинаги. При нужда щеше да я заплаши, че ще изложи доброто й име във всеки лондонски салон. Надяваше се, че това ще я вразуми. Тя не беше глупава и щеше да разбере, че е по-добре да се върне при стария Фейдън, който упорито я ухажваше. Утре или най-късно вдругиден трябваше да посети тази малка мръсница и да й затвори устата.

— Значи е вярно? — попита изумено Джулиън.

Едуард прехапа долната си устна. Колко жалко, че не беше от мъжете, които с готовност изливаха семето си във всеки що-годе приемлив и готов да ги посрещне съд, за да намерят облекчение… например при възхитителната… и винаги готова за секс Клариса. Но той вече не можеше да я понася.

— Малко е да кажа, че съм изненадан.

— Няма ли най-после да престанеш да говориш с недомлъвки, Джулиън?

— Съсредоточи се и ще ме разбереш. Първо, никога не съм си помислял, че ще позволиш на тази малка уличница да те впрегне в брачния хомот. Но след като номерата й очевидно ти харесват, защо хабиш енергията, която ще ти е необходима за дамата Симъндс, с една слугиня?

Едуард погледна втренчено приятеля си и лицето му помрачня. Изправи се и заговори бавно и отчетливо:

— Няма защо да обсъждаме енергията ми, Джулиън. Не е нужно да говорим за онова, което бих могъл да направя или не, ако ми се предложи удобен случай. Аз няма да се оженя за Клариса Симъндс. А госпожицата, с която ме видя преди малко… невинното момиче, което ти омърси с отвратителния си шпионаж, не е слугиня.

— Аха! — Джулиън се приведе към него и в ясните сиви очи светна любопитство. — Значи Симъндс е излъгала?

— Забрави я. Утре ще ида да си поговоря с нея.

— Милата, съжалявам я. — Джулиън въздъхна преувеличено, извади монокъла от джоба на жилетката си и го размаха. — Най-после разбрах какво съм видял преди малко.

— Преди малко ти видя — отвърна заплашително Едуард, без да го изпуска от поглед, — как един мъж и годеницата му си разрешиха няколко мига на приятно усамотение.

Усмивката бавно изчезна от лицето на Джулиън.

— Ти се шегуваш.

Шокираното изражение на приятеля му достави огромно удоволствие на Едуард.

— Напротив, драги мой. Сега трябва да се закълнеш, че ще мълчиш като риба за онова, което видя, докато ти разреша да говориш.

— Но тя е дете — прошепна невярващо Джулиън. — Красиво, чувствено дете.

По тялото на Едуард отново се разля горещина. Непоносимото напрежение между бедрата го накара да се размърда неспокойно.

— Тя е почти на двадесет години. И наистина е красива. Но това няма нищо общо с предстоящите събития. — Само ако можеше да убеди и себе си, че е точно така…

— Но коя е тя, Едуард? Как се казва? — Джулиън премести един стол по-близо до виконта, отметна настрана полите на виненочервения си сюртук и седна. — Разкажи ми всичко. Моля те, не премълчавай нито една подробност. Знаеш, че те познавам много добре и веднага ще забележа, ако лъжеш.

— И без това смятах да ти разкажа — отговори Едуард и прокара пръсти по долната си устна. — Може би ще имам нужда от твоята помощ. Трябва само да знам дали си на моя страна.

— По дяволите, Едуард, говори! Кажи ми какво се е случило. На кого можеш да се довериш, ако не на мен? Само заради теб аз…

— Сега няма да говорим за това. — Едуард направи властен жест, за да го накара да замълчи. Скандалният епизод с несподелената любов бе оказал катастрофално въздействие върху живота на Джулиън. Тогава Едуард се намеси в последния момент и спаси приятеля си, който се готвеше да се застреля.

— Ти замисляш нещо лошо. — Джулиън беше побледнял. — Усещам го. По дяволите, как ми се иска Джеймс да беше още с нас!

— И на мен ми се иска. — Едуард преглътна горчивината си. — Ако той беше жив, всичко това нямаше да бъде необходимо. Джулиън, имам ли думата ти, че всичко, което ще чуеш тази нощ, ще си остане между нас?

Джулиън кимна.

— Знам, че мога да разчитам на теб. — Едуард наведе глава. — Бих ти поверил живота си. Днес смятам да направя именно това.

— Едуард…

— Остави ме да говоря. Джеймс е бил убит.

Мълчанието трая толкова дълго, че Едуард се наведе и стисна ръката на приятеля си.

— Чу ли какво ти казах? Той не е загинал от френски изстрел, а е бил убит. Пронизан от камата на един англичанин, дано черната му душа се пържи в ада.

— Не разбирам смисъла. Джеймс загина в морска битка преди две години. Пратеник на Негово Величество ти донесе вестта. Кой е негодникът, който е пожелал смъртта му? И какво общо има момичето?

— Един ден ме посети човек на име Керц. Бил моряк на кораба, където загинал Джеймс. Каза ми, че е присъствал на убийството. — Тези думи отново събудиха болката, която бе изпитал, докато слушаше страшната история. От онзи съдбоносен ден, когато морякът го потърси в Западна Индия, Едуард не беше говорил с никого за това; не се издаде дори пред посредника си Трави, който беше много любопитен да открие истинската причина за интереса му към семейство Гранвил. Трави не скри подозренията си, че мъж с положението на Едуард си служи с всички средства, за да разузнае семейната история на едно красиво момиче.

— Продължавай — помоли Джулиън.

— Аз ще отмъстя за Джеймс — каза Едуард и стана. — Бавно, с цялата болка, която съм в състояние да причиня на убиеца му.

— Вярвам ти — прошепна Джулиън, стана, отиде при приятеля си и сложи ръка на рамото му. — Кажи ми какво трябва да направя.

— Помагай ми. Бъди до мен, когато имам нужда от помощ. Заклевам се, че няма да те изложа на опасност!

— Какво значение има това? Морякът каза ли ти кой е човекът, заповядал да убият Джеймс… издаде ли ти името на убиеца?

— Керц не знаеше името на извършителя.

— Знаеше ли поне къде и как можеш да го намериш?

— Също не.

Джулиън поклати глава.

— Как тогава ще го намерим?

— Не е нужно да го търсим.

— Не те разбирам.

— Скоро ще разбереш! — Едуард се усмихна злобно, без капчица топлота. — Не се интересувам от извършителя. Намерението ми е да си разчистя сметките с креатурата, която го е изпратила. Негодникът ще пълзи в краката ми и ще ме умолява да го пощадя. Чак накрая ще му кажа защо губи всичко, което му е скъпо. Ще му отмъстя, като го опропастя напълно. Ще го лиша от нечестно придобитото богатство, ще го опозоря, ще го превърна в жалка руина.

Джулиън сведе очи.

— Радвам се, че не съм на мястото на този човек. Ти знаеш кой е той, нали, Едуард?

— Точно така. — Гневът в гърдите му пламна с нова сила и се разгоря буйно под студената фасада, която си беше наложил. — Брат ми Джеймс е загинал, опитвайки се да спаси един от спътниците си. Другият човек бил нападнат от някакъв тип, докато бушувала битката. Във всеобщата бъркотия никой не забелязал убиеца, само Джеймс и Керц, който дойде при мен. Джеймс се опитал да се намеси, но бил ранен и оставен да умре като куче. Керц му се притекъл на помощ, чул последните му думи и ми донесе предсмъртното му послание. Той… — Едуард отново преглътна жлъчката в гърлото си. Вдигна ръка към устата си, облегна се на стената и притисна глава към хладното дърво.

— Да излезем оттук — предложи загрижено Джулиън. — Каретата ми чака отвън. Можем да идем на „Кавендиш Скуеър“. Ще остана при теб през нощта, а утре ще продължим разговора си. Сега си изтощен.

— Трябва да ти разкажа всичко. Само така ще ме разбереш. Човекът, когото възнамерявам да унищожа, е наел убиец, за да си присвои нещо, което по право принадлежи на друг.

— Не можеш ли да оставиш този проблем на властите? — попита Джулиън, но в гласа му нямаше надежда.

— И какво мога да им предложа? Показанията на един моряк, който взе пари за дадените ми сведения и изчезна. Нима имам доказателства за убийство, станало преди две години? Даже ако властите се заемат със случая, аз няма да се задоволя с присъдата им — ако изобщо се стигне до съд.

Джулиън въздъхна примирено.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна, приятелю. Можеш да искаш всичко от мен.

— Благодаря ти — отвърна трогнато Едуард.

— Време е да ми разкажеш историята си докрай, Едуард. Имам чувството, че най-лошото тепърва предстои.

Едуард разтърси глава и се опита да събере мислите си.

— Момичето, с което ме видя, ще стане моя съпруга само след няколко седмици.

— Това е чудесно, но какво общо има то?

— С нея започва моето отмъщение, Джулиън. — Факт, който Линдзи никога не биваше да узнае! — Неин брат е Уилям Гранвил, човекът, когото Джеймс се е опитал да спаси. Несъщият й брат е Роджър Лачет, подлецът, който е наел убиеца!