Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Осма глава

Филип Чембърлейн слушаше свистенето на топките за тенис и пиеше джин с тоник от висока чаша. През триседмичния си престой в Калифорния беше получил равномерен загар и изглеждаше изключително добре в белия екип за тенис. Седеше с кръстосани крака и наблюдаваше кортовете през огледални слънчеви очила.

Не бе очарован от сприятеляването си с Еди Трийуолтър III, но в замяна бе поканен в тенис клуба му извън града. Дойде в Бевърли Хилс по работа и прекарваше свободното си време на слънце. Остави Еди да го победи в два гейма и младият американец бе щастлив.

— Сигурен ли си, че не искаш да обядваш, старче?

Филип дори не трепна, чувайки думата „старче“. Еди мислеше, че най-близките приятели в Англия се обръщат така един към друг.

— С удоволствие, но имам уговорена среща и трябва да побързам.

— Досадно е да се занимаваш с бизнес. — Еди сложи очилата си. Масивен златен часовник блесна на китката му. Усмихна се, показвайки белите си зъби, стегнати до преди две години в скоби. В кожената му чанта за тенис имаше кесийка с първокачествена колумбийска марихуана.

Като син на един от най-известните пластични хирурзи в Калифорния никога не беше работил. Докато Трийуолтър, бащата, разкрасяваше звездите, синът му не се напрягаше много в колежа, взимаше наркотици за развлечение и играеше тенис в клуба извън града.

— Ще бъдеш ли довечера на приема на Стоунуей?

— Да. Не бих го пропуснал. — Еди гаврътна водката си и си поръча още една. — Той прави отвратителни филми, но умее да организира партита. Ще има кокаин за цяла армия. — Засмя се. — Забравих. Не си се пристрастил, нали?

— Предпочитам да се пристрастявам към други неща.

— Както искаш. Стоунуей сервира кокаин в сребърни подноси. Много е шик. — Погледът му се спря на слаба блондинка в тесни шорти. — Винаги можеш да се пристрастиш към това. Дай на малката Марци само да помирише и тя ще е съгласна на всичко.

— Тя е девойка. — Филип отпи от джина, за да отмие отвращението, породено от арогантността и глупостта на Еди.

— В този град няма девойки. Говоря за леснодостъпни жени. — Кимна на жената с буйна червена коса в плажна рокля и се ухили. — Старата Фоуб Спринг[1]. Само дето няма нищо свежо в нея. Мисля дори, че даже моят старец я е изпробвал. Поостаряла е малко, но има големи цици.

Филип помисли, че ползата, която би имал от приятелството си с Еди, едва ли си заслужава цената.

— Трябва да тръгвам.

— Сигурно. Хей, с нея е и дъщеря й. — Облиза устни. — Ето едно момиченце, което ще стане много хубаво, старче. Непокварено и сладко. Скоро ще бъде готова. Майка й едва ли ще я доведе на партито довечера, но няма цял живот да я държи заключена, я.

Филип прикри раздразнението си. Почувства интерес към младото момиче. Видя лицето с правилни черти и разкошната черна коса. И краката. Неволно се загледа във великолепните крака на момичето. Отврати се от себе си. Тя беше толкова млада, че в сравнение с нея Марци изглеждаше на средна възраст. Рязко стана и обърна гръб.

— Млада е за мен, старче. Ще се видим довечера.

„Мръсник“ — помисли Филип за Еди, като се отдалечаваше от масите. След ден или два нямаше повече да го търпи и щеше да си отиде вкъщи. Отново в Лондон. Там ще е хладно, ще се е раззеленило и нямаше да вижда смога на Лос Анжелис. Трябваше да избере подаръци за майка си. Знаеше, че Мери ще се зарадва на карта с къщите на звездите.

Тя щеше да остане с романтичната си представа за Холивуд. Не бе необходимо да й казва, че блясъкът прикриваше толкова грозота: наркотици, секс, предателство. Не навсякъде, разбира се, но достатъчно, за да е доволен от факта, че майка му не осъществи мечтата си да стане актриса. Един ден ще я вземе със себе си, ще я заведе на обяд в Китайския ресторант на Граман, тя ще постави крака си в отпечатъка от стъпалото на Мерилин Монро. Ако майка му дойде, ще направи така, че тя да остане доволна.

Наведе се да върне търкулналата се пред него топка. Момичето с дългите крака и огромните слънчеви очила се усмихна. Отново бе впечатлен от нея. Хвърли топката обратно.

— Благодаря.

— Няма нищо. — Бръкна в джобовете си и престана да мисли за твърде младата дъщеря на Фоуб Спринг. Имаше работа, която трябваше да свърши.

След двайсет минути той караше по „Бел Еър“ бяла товарна кола с надпис „Почистване на килими“. Майката на Еди щеше да е много нещастна, когато открие, че бижутата й също са прочистени. Безплатно.

Когато скочи от колата, беше с мустаци, кафява перука прикриваше русата му коса. Бе облечен в бял работен комбинезон, подпълнен с лека материя, за да изглежда по-едър. Две седмици оглежда къщата на Трийуолтърови и изучи навиците в семейството и в работата на прислугата. За двайсет и пет минути трябваше да влезе и да излезе, преди икономката да се завърне от обичайната си седмична обиколка на пазара.

Беше лесно. Преди седмица взе отпечатък от ключовете на Еди, когато той бе твърде пиян. Когато влезе в къщата, Филип изключи аларменото устройство и счупи прозореца на вратата откъм вътрешния двор, за да създаде впечатление за влизане с взлом.

Бързо отиде до спалнята на домакинята и се зае със сейфа. Беше същият както във Венеция. Тогава за дванайсет минути го отвори и избави чувствената италианска матрона от една от най-скъпите колекции смарагди в Европа. Бе преди шест месеца, а Филип не почиваше на лаврите си.

Всичко беше въпрос на концентрация. И макар че бе само двайсет и една годишен, той знаеше как да се съсредоточи изцяло върху сейф, върху алармено устройство или върху жена. Всяко имаше свое очарование.

Чу изщракването на първото езиче. Беше спокоен, сякаш имаше коктейл пред себе си или почиваше в леглото.

Умееше да се облича, да говори и да съблазнява жените. Неговите способности му отваряха вратите в обществото и в трезорите. Беше купил на майка си просторен апартамент. Вместо да трепери или да се поти в будката за билети на Фарадей, Мери прекарваше следобедите си в игра на бридж или обикаляше по магазините. Искаше тя да продължи да живее така. Имаше връзки с жени, но все още обичаше само нея.

Чу през стетоскопа, че езичето се превърта.

Беше се замогнал, но възнамеряваше да постигне повече. Живееше в малка красива къща в Лондон. Скоро щеше да потърси такова жилище и в провинцията. С градина. Имаше слабост към цветята.

С едната си ръка внимателно местеше циферблата. Очите му бяха като на човек, който слуша музика или оценява общуването с умна жена.

Знаеше, че невинаги това, което блести, е злато или диаманти. Този път бижутата бяха истински, руски без съмнение. Разгледа най-големия сапфир. В средата имаше малка пукнатина — нещо естествено за камък с такъв размер. Беше красив и скъп, с цвят на метличина. Търпеливо, като лекар по време на преглед, проучи всяка гривна, всеки пръстен, всяка дрънкулка. Според него рубинените обици бяха грозни и с изтънчения си вкус заключи, че е престъпление да се създава нещо толкова неестетично от такъв страстен камък. Бижутата бяха на стойност около четирийсет и пет хиляди долара. Независимо от артистичния си вкус, той бе преди всичко делови човек. Сложи скъпоценностите на килима и го нави на руло.

Двайсет минути след влизането си Филип изнесе килима на рамо и го сложи в колата. Седна зад кормилото и потегли, като си подсвиркваше с уста. На ъгъла се размина с икономката на Трийуолтърови.

„Еди е прав — помисли той, като включи радиото. — Досадно е да се занимаваш с бизнес.“

 

 

Отначало всичко в Холивуд й изглеждаше чудесно, но после разбра, че първите впечатления са били погрешни. Америка тук бе различна от Америка в Ню Йорк. Хората се обличаха по-изискано, не бързаха и като че ли всички се познаваха. Приличаше й на малко село, в което кореняците жители не бяха така приятелски настроени, както се опитваха да се представят.

Въпреки своите четиринайсет години, разбираше, че взаимоотношенията са фалшиви както декорите и че завръщането на майка й в киното е провал.

Имаха къща, ходеше на училище, но кариерата на Фоуб претърпя поражение. Красотата й бе повехнала още в Джакир, бързо губеше таланта и достойнството си.

— Готова ли си? — Тя се върна в стаята на Адриан. Блестящите очи и силно възбуденият глас показваха, че отново е взела амфетамин. Момичето се мъчеше да потисне чувството на безпомощност и успя да се усмихне. Нямаше сили да понесе поредната битка довечера, сълзите и празните обещания на майка си.

— Почти. — Пристегна колана на костюма си. Искаше да й каже, че е красива, но вечерната рокля на майка й я накара да замълчи. Беше твърде къса и прилепваше към тялото като кожа от златни пайети.

„Това е идея на Лари“ — помисли си тя. Той бе още агентът на майка й, от време на време и любовник, възползващ се от слабостта й.

— Имаме още време.

— Да, знам. — Фоуб обиколи стаята, блестяща, заредена с енергия от хапчетата. — Премиерите са толкова вълнуващи. Хората, камерите. — Спря пред огледалото и се видя такава, каквато бе някога — без пораженията на болестта и постоянните си разочарования. — Всички ще бъдат там.

Отново се унесе в мечти: осветена от прожектори, заобиколена от почитатели и колеги. Всички я обичат и искат да бъдат близо до нея, да говорят с нея, да слушат гласа й, да я докоснат.

— Мамо! — Уплашена от внезапното й мълчание, Адриан я докосна по рамото. Имаше дни, когато Фоуб се откъсваше от действителността и не можеше да се съвземе с часове. — Мамо — повтори тя, като я стисна леко, уплашена от това, че майка й отново е в плен на фантазиите си.

— Какво? — Жената се сепна и се усмихна. — Моята малка принцеса. Пораснала си.

— Обичам те, мамо! — Момичето преглътна сълзите си и я прегърна. През изминалата година резките промени в настроението на майка й наподобяваха все повече на ролера, на който се пързаляха веднъж в Дисниленд. Никога не бе сигурна дали Фоуб ще се смее и ще дава прибързани обещания, или ще плаче и ще съжалява.

— Обичам те, Ади! — Погали дъщеря си по косата, която твърде много й напомняше за Абду. — Ще се забавляваме, нали? — Започна да обикаля из стаята. — След няколко месеца ще бъде моята премиера. Знам, че филмът не е скъп като този, но филмите с малко средства са нещо обичайно. Лари казва, че не трябва да отказвам предложенията. А за широката публика възнамерява… — помисли си за епизода, в който се снима гола. Не бе време да казва това на Адриан. „Бизнес, просто бизнес“ — припомни си Фоуб. — Сигурна съм, че филмът ми ще е чудесен.

„Но другите не са“ — помисли Адриан. Рецензиите бяха оскърбителни. Мразеше да гледа как майка й се обърква на екрана и използва тялото вместо таланта си. След петгодишен престой в Калифорния момичето знаеше, че тя е заменила едно робство за друго.

— След успеха на филма ще заменим тази къща за друга, на брега на океана, обещавам ти.

— Къщата ни е хубава.

— Толкова е малка… — Фоуб погледна през прозореца към градината. Нямаше внушителна каменна ограда, нито хубава врата, нито поляна с буйна трева. Бяха в края на Бевърли Хилс, на ръба на успеха. Фоуб вече не бе сред най-известните холивудски дами. Големите продуценти не й изпращаха сценарии.

Мислеше за разкоша в двореца на Абду. С течение на времето забрави за ограниченията в Джакир и си спомняше за богатството.

— Домът ни не е такъв, какъвто искам за теб и какъвто ти заслужаваш, но възстановяването на кариерата ми отнема много време.

— Знам. — Често бяха говорили за това. — След две седмици свършвам училище. Можем да отидем в Ню Йорк при Селест. Там ще починеш.

— Хм, ще видим. Лари води преговори да получа роля.

Дъхът й секна. Знаеше, че ролята ще е посредствена, майка й ще закъснява и ще я манипулират мъже, възползващи се от нейното тяло. Колкото повече се опитваше да докаже, че може отново да се изкачи на върха, толкова се хлъзгаше към дъното.

Фоуб копнееше да има къща на брега на океана и името й да е обляно в светлина. Адриан би могла да се почувства обидена от амбицията на майка си, би се борила, ако мотивите й бяха егоистични. Но постъпките й бяха продиктувани от обич и от потребност да се раздава. Не можеше да я накара да осъзнае, че изгражда същата здрава клетка като тази, от която беше избягала.

— Мамо, не си почивала от месеци. Можем да видим Селест в новата й роля, да обиколим музеите. Ще ти се отрази добре.

— По-добре ще ми се отрази да гледам довечера как всички се суетят около принцеса Адриан. Красива си, скъпа. — Прегърна дъщеря си през раменете и двете тръгнаха към вратата. — Обзалагам се, че ще разбиеш сърцата на момчетата.

Момичето сви рамене. Момчетата и техните сърца не я интересуваха.

— Довечера ще празнуваме. Жалко, че Лари не е в града и няма да ни придружава красив мъж.

— Щом сме двете, нямаме нужда от никого.

 

 

Адриан бе свикнала с тълпите, със светкавиците на фотоапаратите и с камерите. Фоуб често се притесняваше, че дъщеря й е твърде сериозна, но нямаше основание да се безпокои за нейното самочувствие. Макар и млада, тя се справяше с журналистите като кралска особа — усмихваше се, отговаряше сдържано и ставаше непристъпна, когато въпросите ставаха прекалено интимни. В резултат на това в пресата я обожаваха. Отношението към дъщерята влияеше върху мнението за Фоуб и отзивите за актрисата бяха по-ласкави, отколкото трябваше. Адриан го знаеше и съумяваше да използва положението с опитността на човек, два пъти по-възрастен от нея. Майка й първа слезе от колата, която бяха наели, и двете стояха ръка за ръка, когато блеснаха светкавиците. На всяка снимка щяха да са заедно.

Фоуб се оживи. Така ставаше и преди. В такъв момент Адриан забравяше силното си желание майка й да напусне киното. Лицето й сияеше от щастие и радост, които дъщерята толкова рядко виждаше. Сега не се нуждаеше от хапчета, от алкохол или от блянове.

Тълпата викаше около нея, музиката и светлините се усилваха. Макар и за миг, отново беше звезда.

Притиснати към преградите, почитателите търпеливо очакваха своите любимци. Докато приветстваха появата на всяка звезда, нечии джобове се обираха и много пакетчета с наркотици сменяха притежателите си.

Фоуб видя усмивките и спря да маха. После леко тръгна към театъра и се наслади на аплодисментите. Адриан дискретно я въведе във фоайето, където вече имаше мъже и жени от филмовия свят, много блясък, много разкош и много клюки.

— Скъпа, колко се радвам да те видя. — Алтея Грей, приятно закръглена актриса, която се наложи с телевизионни сериали, целуна въздуха на разстояние няколко сантиметра от бузата на Фоуб. Адриан бе удостоена с усмивка и снизходително потупване по главата. — Както винаги хубава. Смокинг — добра идея! — Чудеше се за колко време би могла да си ушие такъв тоалет.

При такъв приятелски поздрав Фоуб забрави обидата. Последния път, когато я срещна, Алтея се държа подчертано презрително.

— Изглеждаш чудесно, Алтея.

— Благодаря ти, мила. — Тя почака, докато един от допуснатите вътре оператори насочи камерата към тях, и свойски потупа Фоуб по бузата. — Толкова се радвам да видя две приятелски лица на този цирк. — Щракна запалката си на края на дълга цигара, така че смарагдът на пръста й блесна. — Щях да прескоча довечера, но моят журналист получи пристъп. Какво правиш тия дни, мила? Не съм те виждала скоро.

— Току-що приключих с един филм. — Поласкана от проявения интерес, Фоуб се усмихна, без да обръща внимание на дима, който дразнеше очите й. — Трилър. Трябва да бъде пуснат по екраните тази зима.

— Чудесно. Ще започвам филм сега, след като съм свободна от ангажименти в телевизията. По пиеса на Дан Битерман. Може и да си чула за нея — „Мъка“. — Погледна Фоуб изпитателно. — Подписах договор да играя Мелани. — Изчака момент, за да се увери, че стрелата е улучила право в целта, и отново се усмихна. — Толкова се радвам, че те видях. Хайде скоро да обядваме заедно.

— Мамо, какво се е случило? — попита Адриан.

— Нищо.

Някой я извика по име и Фоуб механично се усмихна. „Мелани“ — Лари й обеща, че ролята ще е нейна. Било въпрос на уреждане на някои неща в преговорите. Обеща й, че с този филм ще се върне там, където някога е била.

— Искаш ли да си отидем у дома?

— У дома? Не, разбира се. Бих искала да пийна нещо, преди да влезем. О, и Майкъл е тук!

Тя привлече вниманието на актьора, изпълнил главната роля в първия й филм, Майкъл Адам. Косата по слепоочията му бе посивяла, но той не я боядисваше. Имаше бръчки по лицето от честите промени на телесното тегло. Знаеше, че успехът му се дължи на актьорското му майсторство и на трезвата му самопреценка. Все още играеше главни роли, макар че вече наближаваше петдесетте и беше понатрупал килограми.

— Фоуб. — Наведе се и я целуна. — Коя е тази красива млада дама? — Усмихна се на Адриан, която явно не бе познал.

— Здрасти, Майкъл! — Момичето се надигна на пръсти да го целуне — жест, който мразеше. Но Майкъл целуна с удоволствие. Беше единственият мъж, когото уважаваше.

— Това не може да е нашата малка Ади. Ще засрамиш всичките ни новоизлюпени звездици. — Засмя се и я щипна по брадичката. Лицето й грейна в усмивка. — Тя е най-хубавото нещо, което си създала, Фоуб.

— Знам! — Прехапа устната си, за да не трепери, и успя отново да се усмихне.

„Има проблеми“ — помисли той. Бе проницателен и отгатна причината по блестящите очи на Фоуб. Тя винаги имаше проблеми.

— Не ми казвайте, че никой не ви придружава.

— Лари не е в града.

— Аха. — Моментът не бе подходящ отново да й говори за Лари Къртис. — Не знам дали ще желаете компанията на един самотен мъж?

— Никога не си самотен — отговори Адриан. — Четох, че си ухажвал Джинджър Фрай миналата седмица в Аспен.

— Преждевременно развито дете. Всъщност бях на ски през уикенда и имах късмет, че се върнах със здрави кости. Джиндър дойде като медицинско лице.

Адриан се ухили.

— Имаше ли нужда?

— Ето. — Майкъл извади една монета. — Иди да си купиш сода като добро момиче.

Тя се отдалечи, усмихвайки се дяволито.

Майкъл я проследи как се движи из тълпата. След година или две мъжете в този град щяха да бъдат в краката й.

— Тя е съкровище, Фоуб. Дъщеря ми Марджори е на седемнайсет години. Досега не съм я видял в нищо друго, освен в скъсани сини джинси. Прави всичко възможно животът ми да е отвратителен. Завиждам ти.

— Ади никога не ми е създавала грижи. Не знам какво щях да правя без нея.

— Посветила се е на теб. — Той продължи тихо: — Мисли ли за преглед при доктора, който ти препоръчах.

— Нямах време. — Фоуб искаше да остане сама, да се вмъкне в женската тоалетна и да вземе още едно хапче. — И да ти кажа истината, чувствах се по-добре. Преувеличава се въздействието на психоанализата, Майкъл. Понякога мисля, че филмовата индустрия е създадена да издържа психиатрите и пластичните хирурзи.

Сподави въздишката си. Сигурен бе, че е взела наркотик, чието действие вече преминава.

— Няма вреда от това, че ще поговориш с някого.

— Ще помисля.

Адриан не бързаше да се върне, защото знаеше, че Майкъл ще се опита да говори с майка й за лечението. Вече бяха обсъждали това. Един следобед той се отби у тях. Адриан бе изпаднала в истерия заради Фоуб, която седеше в стаята си безмълвна и втренчено гледаше през прозореца.

Когато дойде на себе си, се извини с умората, с прекомерната работа и с транквилантите. Майкъл говори с тях за евентуално лечение, но тя все отлагаше. По тази причина Адриан отчаяно се опитваше да върне майка си в Ню Йорк, далече от Лари Къртис и от хапчетата, с които я снабдяваше.

Бързо разбра, че Южна Калифорния е затрупана с кокаин — предпочитан наркотик във филмовите среди. Твърде често го сервираха на снимачните екипи така, както им поднасяха обяда. Досега Фоуб бе отказвала, защото предпочиташе хапчетата, но Адриан знаеше, че все някога ще посегне към него. Трябваше да отведе майка си, преди да е станало късно.

Момичето пиеше пепси и бавно обикаляше залата. Не можеше да каже, че не харесва никого в света, избран от майка й. Много от тези хора бяха като Майкъл Адамс, действително надарени, лоялни с приятелите и отдадени на работа, изискваща изтощителен труд.

Харесваше вечерите в скъпи ресторанти и елегантните дрехи. Разбираше, че на Фоуб й е трудно да се задоволи с нещо обикновено. Но тя не искаше необикновеното да бъде за сметка на душевното равновесие на майка й.

— Господи, видя ли роклята й? — Алтея Грей бавно изпусна цигарения дим и кимна с глава към Фоуб. Адриан спря зад нея. — Иска всеки да види какъв бюст има.

— След двата й последни филма никой няма да се съмнява. Сигурно са й платили двойно повече — коментираше събеседникът й.

Алтея се засмя.

— Прилича на застаряваща амазонка. Знаеш ли, беше убедена, че ще й предложат ролята на Мелани? Повече няма да получи свястна роля, всеки го знае. Би било смешно.

— Някога беше изключителна — отбеляза мъжът до Алтея. — Никога не е имало актриса като нея.

— О, скъпи! — Тя изгаси цигарата си. — Досадно е да си припомняме миналото.

— Не е толкова досадно, колкото хленченето на второкласна актриса. — Чу се ясният глас на Адриан. Тя не трепна, когато присъстващите наоколо се обърнаха към нея.

— О, мила. — Алтея докосна долната й устна. — Децата всичко чуват.

Момичето продължи:

— Малките таланти имат големи претенции.

Събеседникът на Алтея се усмихна, тя го погледна гневно и тръсна косата си.

— Хайде, мила. Това е разговор между възрастни.

— Наистина ли? — Адриан се владееше и вместо да лисне колата в лицето на тази жена, отпи от нея. — Прозвуча забележително незряло. Мила!

— Невъзможно малко копеле! — Мъжът се опита да възпре Алтея, но тя бутна ръката му и пристъпи напред. — Някой трябва да те научи как да се държиш.

— Не се нуждая от уроците на жена като теб. — Прикова погледа си в нея, после огледа присъстващите продължително и така сериозно, че те се смутиха. — Не виждам тук кой би ме научил на друго, освен на лицемерие.

— Малка вълчица — измърмори жената, когато Адриан се обърна и се отдалечи.

— Тихо, Алтея. Ти я превъзхождаш — успокои я придружителят й.

 

 

— Мила, ще ми кажеш ли какво те притеснява?

Адриан бутна вратата към малката им градина. Обичаше слънцето в Калифорния.

— Нищо не ме притеснява. Имах голямо домашно. — Бе потисната и премисляше това, което чу в нощта на премиерата. Вече знаеше, че Фоуб е позирала гола за някакво списание за мъже. Две хиляди долара бе цената, заплатена за достойнството на майка й.

Въпреки обичта си, не можеше да й прости срама. Години бяха необходими на Адриан, докато свикне с новия начин на живот. С цялата си душа възприемаше равноправието на жената, свободата й на избор, правото й да бъде личност, а не само символ на безпомощност и обект на желание. Искаше да вярва, трябваше да вярва в това. А майка й се беше съблякла, беше продала тялото си и всеки мъж можеше да разгърне страниците на списанието и да я притежава.

Обучението й бе твърде скъпо. Адриан гледаше как падат листата на прецъфтелите рози и мислеше за таксата, която майка й плащаше, за да посещава частното училище. Фоуб продаваше достойнството си за обучението на своята дъщеря. Ами дрехите, които майка й настояваше да носи? И шофьорът телохранител, който я пазеше от терористи и от… Абду. Средният изток бе постоянно арена на насилие и дали Абду я признаваше или не, Адриан бе дъщеря на владетеля на Джакир.

— Мамо, догодина мисля да уча в държавно училище.

— Държавно училище? — Фоуб провери дали е сложила кредитната карта в дамската си чанта. Нямаше да й стигнат парите, докато дойде Лари. — Не ставай смешна, Ади. Искам да получиш най-доброто образование. — Объркана, спря за момент. Какво търсеше в чантата си? Погледна пластмасовата кредитна карта, поклати глава, после я пъхна в портмонето. — Не си ли щастлива там? Преподавателите ти са във възторг от теб, но ако имаш проблеми с момичетата, можем да потърсим друго училище.

— Не, те не ми пречат. — Според Адриана повечето от тях бяха егоистки, но безобидни сополанки. — Излишно пилеем пари, щом мога да науча същите неща някъде другаде.

— Това ли е всичко? — Майка й се приближи до нея и я целуна. — Парите са последното нещо, за което трябва да мислиш. Ади, за мен е важно да получиш възможно най-доброто образование. Без това… е, няма значение. — Отново я целуна. — Догодина ще гледаш океана през прозореца на стаята си.

— Вече имам най-доброто — отговори момичето. — Имам теб.

— Толкова си добра. Искаш ли да дойдеш с мен да направиш маникюра си?

— Не, имаме контролно по испански в понеделник. Трябва да уча.

— Работиш упорито.

Адриан й отвърна с усмивка.

— Така прави и моята майка.

— Заслужаваме да се почерпим. — Отвори чантата си. „Какво стана с кредитната й карта?“ — Ще отидем в италианския ресторант, който харесваш, и ще ядем спагети, докато ни прилошее.

— С чесън?

— Разбира се, така никой няма да посмее да ни доближава. После ще отидем на кино. Ще гледаме „Звездни войни“, за който много се говори. Ще се върна около пет часа.

— Добре, ще бъда готова.

„Всичко ще е наред“ — реши Адриан, когато остана сама.

Двете заедно се чувстваха чудесно. Пусна радиото. Намери станция с рок музика. Американска музика. Усмихна се и изпя няколко куплета с Линда Ронщат.

Харесваше американската музика, американските коли и дрехи. Фоуб се погрижи дъщеря й да получи гражданство, но Адриан не се възприемаше като американка.

Боеше се от момчетата, докато нейните връстнички упорито ги преследваха. Подсмихваха се и си шушукаха как са се целували „истински“. Едва ли някое от тези момичета бе видяло майка си изнасилена. Дори близките й приятелки въставаха срещу родителите си. Как можеше Адриан да има такова отношение към жената, която рискува живота си, за да бъде дъщеря й в безопасност.

Някои от тях внасяха тайно марихуана и пушеха в тоалетната. Приемаха наркотиците като нещо обикновено, а Адриан се ужасяваше от тях.

Титлата й също я дистанцираше от тях. Връзката със света, в който живя до осемгодишна възраст беше в кръвта й. И нито едно от привилегированите американски момичета нямаше да разбере този свят.

Споделяше тяхната култура и бе благодарна, че те приемаха на доверие много неща. Но имаше моменти, когато й липсваха харемът и семейството.

Мислеше за Дуджа, омъжена за богат американец — търговец на петрол. Тя бе толкова далече, колкото Джидах, Фахид или братът и сестрата, родени, след като напусна Джакир.

Прогони спомените и отвори учебниците си. Седна на масата до прозореца към градината. Приятно прекара следобеда. Слуша музика малко по-силно, отколкото Фоуб предпочита, и изяде цял плик чипс за обяд.

Отличаваше се от своите приятелки по отношението си към учението. Те смятаха, че то е тяхно право, дори досадна необходимост, а не привилегия. Адриан прекара девет години от живота си, без да може да чете, но навакса пропуснатото и зарадва Фоуб с това, че стана старателна ученичка. Ученето я привличаше така, както рокендрола.

Мечтаеше да стане инженер. Математиката й се удаваше. С помощта на добър учител овладя висшата математика. Интересуваше се от компютри и електроника.

Решаваше трудно уравнение, когато вратата се отвори.

— Рано се връщаш. — Усмивката й се стопи, щом видя Лари Къртис.

— Липсвах ли ти, сладурано? — Хвърли пътната чанта настрана и се ухили. Бе взел кокаин в тоалетната на самолета преди кацане. Чувстваше се добре. — Ще целунеш ли чичо Лари?

— Мама не е тук.

Спря да се люлее на стола и се изправи. Той видя късите й шорти и очерталите се малки гърди под тениската.

В негово присъствие тя искаше да се покрие с наметало и фередже.

— Майка ти те е оставила сама, така ли? — Рядко бяха оставали с Адриан сами. И тъй като се чувстваше у дома си, извади от шкафа бутилка бърбън. Момичето го наблюдаваше с неодобрение.

— Тя не те очаква.

— Приключих по-рано. — Отпи и се загледа в стройните й загорели крака под масата. От месеци желаеше да пъхне ръцете си между красивите й бедра. — Поздрави ме, сладурче. Направих нещо, което ще ме държи на върха през следващите пет години.

— Поздравявам те — вежливо отвърна и започна да подрежда учебниците си един върху друг. Искаше да избяга и да се заключи в стаята си.

— Това ли правиш в събота следобед? — Хвана ръката й върху учебника по испански. Адриан притихна в очакване да отслабне напрежението в тила й. Усещаше желанието на мъжа. Бе напрегнат. Щом го погледна, стомахът й се сви.

Той промени външния си вид, откакто го видя за пръв път. Косата му бе по-къса. Замени ризите в пастелни цветове и верижките със спортно облекло и обувки. Но същността му остана непроменена. Веднъж Селест го нарече „мазник“. Адриан го възприемаше като нещо лигаво и слузесто.

— Искам да прибера книгите си. — Гледаше го сериозно, но гласът й издаваше обзелото я напрежение.

Лари се засмя.

— Красива си с всичките натрупани наоколо книги. Колко си прилежна. — Допи бърбъна, без да пуска ръката й. По учестения й пулс разбра, че е изплашена и възбудена. Точно както той обичаше.

— Аз те отгледах, сладурано. — „Така е“ — помисли Лари. Черната й права коса стигаше до кръста. Кожата й бе свежа и златиста, а очите — черни като косата и широко отворени от страх. Тя знаеше какво мисли той. И това го възбуждаше така, както и нейното стегнато младо тяло. — Наблюдавам те от години, малката. Ще си паснем двамата. — Облиза устните си и бавно разтърка със свободната ръка чатала си. — Мога да те науча на повече неща, отколкото ще намериш в тези книги.

— Ти имаш интимни отношения с мама.

Зъбите му блеснаха. Харесваше му начина, по който казваше истината право в лицето.

— Точно така е. И ще продължа с теб.

— Ти си отвратителен! — Изтръгна ръката си и вдигна книгите като щит. — Когато кажа на мама…

— Нищо няма да казваш на твоята стара дама. — Продължи да се усмихва. Наркотикът го караше да се чувства невероятно силен и мъжествен, а алкохолът засилваше неговата самоувереност и решителност. — Аз осигурявам храната, запомни това.

— Ти работиш за мама, не тя за теб.

— Бъди реалистка. Без мен Фоуб Спринг ще продава торби за боклук. Тя се е изчерпала и ние двамата го знаем. Аз осигурих покрива над главата ти, сладурано. Отново й намерих работа и съумях да скрия от пресата факта, че е съсипана от хапчета и е алкохоличка. Трябва да си благодарна.

Втурна се така бързо, че Адриан не можа да извика. Дръпна я през масата и книгите паднаха. Тя го блъскаше с глава, риташе, избутваше го, но успя само да одраска лицето му, преди той да притисне ръцете й.

— Ще ми благодариш за това — рече той и захапа устните й.

Повръщаше й се, усещаше в гърлото си горчивина и топлина, не можеше да поеме дъх. Наведе се над нея. Устните й бяха стиснати. Той се премести и засмука гърдата й през блузата. Тя изгаряше от болка и срам.

Започна да пищи, да се гърчи и извива, решена да се освободи. Чашата, която бе оставил на масата, се пръсна на пода. Звукът от счупеното стъкло я върна в Джакир в спалнята на майка й.

Ужасена, сякаш видя баща си да се издига над нея. Усети как Лари необуздано разкъсва ризата й. Писъците й се превърнаха в ридания, когато ръцете му се плъзнаха по краката й под шортите.

Съпротивата й го възбуждаше. За него тя бе млад плод — корав, гладък и влажен, със стройно като на момче тяло и меко като масло. Чувстваше се силен и тежък като камък. „Нищо не може да се сравни с девственото момиче“ — мислеше той, като се опитваше да я събори на пода. Пъхтеше, стискаше малките й гърди и гледаше как сълзите се стичат по лицето й. Адриан не можеше повече да се бори. Опита се да изпълзи, но той я дръпна обратно към себе си.

Едва го усещаше. Сякаш тялото и съзнанието й бяха разделени. Чу плач, но сякаш ридаеше някой друг. Изпитваше тъпа болка.

Жената е по-слаба от мъжа, задължена е на мъжа и е създадена да бъде водена от него.

После той я остави. Тя чу писъци, трясък, но това не я засягаше. Завъртя се настрана и се сви на топка.

— Мръсник! — Фоуб го стискаше за гърлото с див поглед.

Лари политна назад. Откопчи се от ръцете й и пое въздух, преди да одере лицето му с маникюра си.

— Полудяла развратница! — Отблъсна я назад, като виеше от болка. — Тя го искаше.

Фоуб се бе нахвърлила върху него като тигрица, удряше с юмруци и забиваше нокти и зъби в него. Дереше и късаше дрехи и плът. Яростта й бе толкова силна, че само убийство би могло да я угаси.

— Ще те убия. Да докосваш детето ми с мръсните си ръце! — Захапа го за рамото и усети вкуса на кръвта му.

Като ругаеше и удряше, той съумя здраво да я хване за челюстта и я зашемети. Викаше, хълцаше и се чудеше как може да го нарани жена. Лицето му кървеше, не усещаше гърдите и ръцете си. Пареща болка прониза крака му, когато успя да се надигне.

— Ревнуваш, защото исках да опитам как е с момичето. — Прокара ръка под носа си и бръкна за носна кърпа да спре кръвта. — Счупила си ми носа.

Дишайки тежко, Фоуб залитна. Видя отворената бутилка бърбън. Счупи я. Красивото й лице бе изкривено от ярост и на устната й имаше петно от неговата кръв.

— Махай се! Махай се, преди да съм те направила на парчета.

— Отивам си. — Закуцука към вратата. Към лицето си притискаше напоената с кръв кърпа. — Свършихме с теб, скъпа. Не си въобразявай, че ще си намериш друг агент. Ти си изчерпана, мила. Целият град ти се смее. Не ме търси, когато свършиш хапчетата и парите.

Затръшна вратата. Фоуб хвърли бутилката след него. Искаше да пищи, да застане в средата на стаята, да вдигне лице, и да пищи. Но Адриан бе тук. Наведе се над нея и внимателно я притегли към себе си.

— Не се плаши, детето ми. Тук съм.

Треперещо, момичето се сви.

— Тук съм Ади, той си отиде и никога няма да се върне. Повече никой няма да те наранява.

Блузата й беше разкъсана. Фоуб прегърна дъщеря си. Нямаше кръв по нея. Не бе изнасилена. Ужасяваше се при мисълта какво можеше да се случи, ако не се бе върнала навреме.

Адриан заплака. Майка й затвори очи и продължи да я люлее. Сълзите щяха да й помогнат.

— Всичко ще се оправи, Ади. Обещавам. Ще направя така, както е най-добре за теб.

Бележки

[1] Spring (англ.). — Пролет. — Б.пр.