Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (9)

Юдея и Египет

Новините за политическите борби в Рим веднага стигнали до Александрия, където ги очаквали с неспокойствие и напрежение, и то не само в царския двор. Та нали от решението, което ще вземе Сената и народното събрание за проекта на Крас или Рул, зависела съдбата на цялата страна. Резултатът от гласуването в града на Тибър можел за един ден да промени живота на милиони хора от делтата и долината на Нил. Голяма част от хората, които работели в царската администрация биха останали без работа.

Римляните сигурно щели да въведат свой ред и да доведат свои хора. Не било известно как биха се отнесли бъдещите господари с богатствата на храмовете и правото на автономия. Дори простият селянин, потискан и унижаван можел да очаква от новата власт нещо по-лошо; от него биха вземали по-големи данъци и биха искали повече ангария.

И така, годините от 65 били време на тревожно очакване в Египет. Междувременно от Изток се появява нова опасност.

През 64 година Помпей, който победоносно минава през няколко държави на Мала Азия, спира с легионите си в Дамаск. Както казахме, Сирия престава да съществува и е превърната в нова провинция на Републиката. Последните представители от рода на Селевкидите загубват и остатъка от своето наследство. Това е същевременно и предупреждение за царя на Египет. Династията на Селевкидите започва да управлява почти едновременно с Птолемеевата. Селевк, нейният основател, бил другар по оръжие на Птолемей I и като него бил един от военачалниците на Александър Велики. Царството, което той създава отначало се простира на огромни територии. Заема дори част от Индия. След това владенията на Селевкидите постепенно намаляват, за да се стигне до днешния ден, когато римските легиони превземат онова което е останало без бой.

Между Птолемеите и Селевкидите никога не е имало истинско приятелство. Двете монархии често водели помежду си войни особено за Палестина. Сега в александрийския двор сигурно сънували тъжни сънища за сирийската държава: от всички царства, които са създадени преди почти 250 години върху развалините на световната империя на Александър Велики, остава само Египет на Птолемеите. Но неговото днешно съществувание трудно може да се определи в действителност като суверенно и независимо. Рим все отказва да признае царя. Докато съществува това нещастно завещание, ще се подхранва апетита за завладяване на страната. Вярно е, че сенатът е против това и Помпей запазва лоялност спрямо неговите решения. Опитът обаче учи, че политическите коалиции в Рим бързо се сменят. Помпей можел всеки момент да стигне до извода, че най-добре ще постъпи, ако сам се заеме с египетския въпрос и премахне предмета на раздор, който стоял пред другите политици. Без да чака пълномощия от страна на сената, под някакъв предлог, можел да заповяда на легионите си поход на юг — към Египет. Кой щял да го спре? Египет бил почти беззащитен. Юдея, която лежи на пътя за Сирия, била слаба и разяждана от вътрешни борби.

Този вид разсъждения на съветниците довеждат до решението на Птолемей, на всяка цена, да получи благосклонността на великия военачалник. През пролетта на 65 година, в Дамаск пристигат египетски посланици. Те донесли истински царски подарък: венец от чисто злато на стойност повече от 4000 таланта. Скоро след това Помпей напуска Дамаск и навлиза в Палестина. Имал намерение да превземе богатата столица на арабите Набатея — Петра, която е разположена на юг от Мъртво море. По време на похода военачалникът се намесил в спора за трона на Юдея, който от години водели братята Хиркан и Аристобул. Планът на похода бил променен и Помпей с когото бил и Хиркан се насочил към Ерусалим. Той превзел града без битка, но хората на Аристобул се затворили в огромната крепост на светилището и се бранили в продължение на три месеца. Светилището било превзето през есента на 63 година с щурм при който загиват 12 000 евреи. За владетел на Юдея, Помпей поставя Хиркан, след като намалил значително границите на тази страна. Юдея, както се вижда, загубва завинаги своето значение, а дори и своята самостоятелност. На Хиркан била отказана титлата княз и той останал под надзора на наместника на Сирия.

По време на обсадата на Ерусалим, Птолемей помагал на римляните, вярно не с пряко участие, но много осезателно. Издържал целият конен корпус в армията на Помпей, като доставял храна, паша и пари за 8000 души и толкова коне. Когато Ерусалим паднал и въпроса с Юдея бил решен, поканил военачалника да посети Александрия.

На войниците изпратил дрехи, а военната каса подпомогнал със значителна сума. Помпей прибрал всичко, което царят му дарил, но не поемал никакви ангажименти. Не приел дори поканата да посети Александрия и постъпил правилно, защото ако би пристигнал в столицата на чужда държава като гост по този начин, официално би признал и тамошния владетел. Ако пък навлезе с легионите си в Египет и свали царя, би прекрачил пълномощията си, тъй като до този момент, Сената не взел никакво решение по въпроса.

Военачалникът решил, че е посветил прекалено много време на Изтока и бързал да се завърне в Рим. Искал да влезе триумфално, а след това спокойно да се радва на заслужена слава, играейки важна роля при управлението на Републиката. Близкото бъдеще щяло да покаже колко измамни са били тези планове. Помпей се отказал от първоначалното си намерение да превземе Набатея и веднага напуснал Палестина.

Опитите да получи благосклонността на Помпей стрували скъпо на владетеля на Египет. Крайният резултат — всичко останало по старому. Сменили се само настроенията сред народа. Та нали главно той понесъл тежестта на скъпите дарове, които изпращал царят. Та нали, дори и простият ратай виждал, че онези дарове отишли напразно. Рим продължавал да мълчи. Какъв е смисълът да се държи един цар след като външният свят не го признава.

Птолемей си навредил с факта, че помагал на римските войски, когато превзели ерусалимската светиня. Изключително възмутени били евреите, които в Египет били няколко стотин хиляди, най-много от тях живеели в Александрия. Те казвали:

— Храмът на Йехова беше поруган. Помпей влезе в светилището, най-свято от светите, където има достъп само върховният жрец и то в деня на великия празник. Част от вината и проклятията падат върху царя, защото той така щедро хранеше и обличаше войниците на нечестивеца!

Но също и гърците, а и тези с чисто египетско потекло не одобрявали факта, че техният владетел помага на римляните да се настанят в Палестина. Още се помнело, че по времето на първите Птолемей Палестина била подчинена на Египет. Жреците още умеели да разчитат прастарите надписи по стените на големите храмове. Те прославяли победите, които египтяни са имали преди много векове не само на палестинска земя, но и далече на север, чак до бреговете на Ефрат. Сега същите тези държави паднали под владичеството на чужденци, живеещи оттатък морето, а египетските пари и зърно им помогнали за всичко това!

И така, царят Птолемей XII, новият Дионис, настроил срещу себе си: популарите в Рим, евреите в Александрия, патриотите в Египет. И през цялото това време се тревожел да не се случи нещо със свещените животни, защото и това можело да има политически характер, както става по-късно.