Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Въжделенията на Клеопатра

Както често се случва у Плутарх, пресъздадената от него картина на събитията съдържа сериозна хронологическа грешка. Става дума за смъртта на Потин. Несъмнено това изглежда много драматично: По време на тържествения пир, в чест на помирената царска двойка Цезар, почти в последния момент, узнава за опасен заговор; легионерите веднага изваждат мечове и заобикалят масите; предателят Потин, смъртно ранен, рухва на мраморния под, облян в кръв; само Ахил се откъсва от железния пръстен на стражата, благодарение на яростната си храброст. В действителност обаче, както потвърждава сам Цезар, Ахил изобщо не е бил в двореца, защото от самото начало чакал край Пелузия, а Потин контактувал с него само чрез пратеници. Действително, римският вожд заповядал да убият Потин, когато разбрал, че той заговорничи; не е изключено в това дело някаква роля да е изиграл бръснарят на Цезар; възможно е да са го унищожили по време на пира — всичко това е станало обаче малко по-късно, когато войната била вече в разгара си.

Заслужава доверие разказа на Плутарх за срещата на Цезар и Клеопатра, тъй като той се потвърждава от описанията на Дион. Наистина има известно дребно разминаване между двете версии: според Дион инициативата идва от Клеопатра, докато Плутарх твърди, че именно диктаторът е повикал царицата. Но този въпрос не е най-съществен за факта, който трябва да приемем за напълно сигурен: Клеопатра показва тогава изумителна смелост. Осмелява се почти съвсем сама да пристигне в града и да влезе в двореца, нали ако я бяха открили на пристанището или стражите в двореца, тя щеше да бъде ликвидирана набързо и тихомълком — и никой никога не би могъл да разбере какво е станало с нея.

Ако царицата — Клеопатра — реши да извърши тази почти безумна постъпка, то е поради това, че тя беше в неизгодна позиция. Явно Цезар клонеше решително към страната на Птолемей и неговите съветници. Защото какъв смисъл има да постъпва по друг начин? Той не познаваше Клеопатра и тя му беше напълно безразлична. Докато Птолемей и хората му бяха заслужили, вече бяха демонстрирали добра воля! Цезар може официално да е твърдял нещо друго, но е факт, че смъртта на Помпей представляваше за него прекрасен, направо съдбоносен подарък. Всичко това Клеопатра виждаше напълно ясно. Затова тя съзираше единствен изход в личния си разговор с диктатора. Решавайки се на това, тя доказва същевременно, че цени властта повече от живота си.

Именно това смело пътешествие до Александрийският дворец е ключа за изясняване действията на Клеопатра и в много други, преломни моменти от живота й. Царицата се ръководеше винаги от личните си амбиции и жаждата за власт и ги поставяше над всичко; затова именно когато накрая загуби, единствен изход беше самоубийството.