Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (50)

Цезар и Клеопатра през пролетта на 47 година

„След като уреди всички въпроси по този начин. Цезар тръгна за Сирия“.

Авторът на „Александрийската война“ поставя това изречение непосредствено след информацията, че диктаторът поставил на трона Клеопатра и по-малкия й брат. Следователно, читателят на произведението има ясна картина:

Цезар победил, дал на Египет правителство, гарантиращо лоялност към Рим, след което веднага заминал. Посоченото изречение завършва описанията на събитията в Александрия. След това се говори за неща, ставали в други страни: Мала Азия, Илирия, Испания. Навсякъде, както и в Африка и в самата Италия, нещата вземали неуспешен обрат за Цезар. Най-опасна ситуация възникнала в Мала Азия: Фарнак — синът на Митридат — се опитал да си възвърне старата власт на бащата. Следователно, би било понятно, че след тревожните вести диктаторът спешно се измъкнал от Египет, загубил много ценни месеци, и тръгнал на поход през Сирия към Мала Азия.

Дали Цезар наистина неочаквано напуснал страната, в която преживял необикновени дни на борби и любов? Дали авторът на „Александрийската война“, поради уважението си към вожда, не е премълчавал някой епизод?

През пролетта на 47 година Цицерон пребивавал в Брундизий — пристанищен град в Италия. Там чакал вести от изток също така нетърпеливо, както и жителите на Републиката. Донякъде се помирил вече с диктатора; смятал дори, че сега завръщането му в Рим би било препоръчително. А междувременно, вестите от Египет били оскъдици и идвали с голямо закъснение. Последното писмо на Цезар, достигнало до Италия, било с дата декември 48 година… В края на април или началото на май 47 година наистина узнали, че битките там са преустановени, но Цицерон в писмо до своя приятел злобно забелязва: „Той, изглежда, така държи тази Александрия, че дори го е срам допише за това“. Това мнение умишлено било формулирано двузначно. Чак в петия ден на юли Цицерон пише:

„Разнесе се слухът, първоначално не съвсем сигурен, че Цезар е напуснал Александрия. Той се потвърди после от всички други съобщения“.

Понеже писмата от Египет до Рим вървели почти месец, би следвало заключението, че Цезар е тръгнал от Александрия в началото на юни. И наистина, знае се от бележките в една хроника, че той спрял в сирийска Антиохия точно на 28 юни. Почти всички данни сочат, че между края на войната и заминаването на диктатора от Египет са изминали повече от два месеца! Известно е, че издаването на разпореждания не изисквало толкова много време. Тогава, какво е правил Цезар през тези дни, когато много страни нетърпеливо очаквали неговото завръщане? Защо авторът на „Александрийската война“ не споменава нито думица за този дълъг период?

Други са отменили дискретния писател. Те информират, че тези два месеца Цезар използвал, за да пътешествува заедно с Клеопатра нагоре по течението на Нил, чак до отдалечените южни райони; придружавала ги флота от четиристотин плавателни единици, главната цел била посещението на прочутите паметници от египетското минало; Цезар и Клеопатра плували заедно на царската баржа.

Разглеждайки археологическата карта на Египет, можем с голяма сигурност да определим основните етапи в тази наистина прекрасна екскурзия — едновременно научна и любовна. Защото голяма част от паметниците на египетската архитектура и скулптура са достигнали до наше време почти в същото състояние, в което са ги видяли Цезар и Клеопатра; а дори за онези, които за двадесет века са станали жертва на разрушението, има точни описания.

Нито времето, нито човешката сила са могли да заличат пирамидите, недостижимо архитектурно творение. Те стоят и до днес така величествено и тайнствено, както когато пред тях са застанали диктаторът и царицата. Но за да се разгледат пирамидите, трябвало да се спре в Мемфис. Тук със сигурност знатната двойка била приветствувана от главния жрец Пшерени-Птах; същият онзи, който преди почти тридесет години, още като момче, коронясал бащата на Клеопатра — Птолемей Аулет. Тази година била за него също така щастлива и успешна, както тогава не само защото градът бил почетен от царицата и римския гост. Пшерени-Птах се радвал, че неотдавна насън му се явил божият син Имхотеп и обещал да му даде мечтания син, ако в неговия храм бъдат извършени красиви церемонии; жената на върховния жрец била вече бременна.