Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (68)

Любов и политика

Триумвирът, всъщност доста примитивен по природа, лесно се поддаваше на блясъка на богатствата и чара на красивите жени. Сигурно му е импонирала компанията на царицата, бивша любовница и вероятна съпруга на великия Цезар. Същевременно е могъл да се оправдава пред себе си, че връзката му с Клеопатра в неговото положение има голямо политическо значение: защото приятелството и помощта на владетелката на тази богата страна биха донесли — при това без борба, без никакви страдания и ходове — огромни финансови и материални средства. А те му бяха толкова необходими; продължителните граждански войни бяха докарали съкровищницата и народното стопанство на Империята почти до разруха, а легионите искаха пари, храна и земя. Затова Антоний гледаше на Октавиан с известно превъзходство; осиновеният син на Цезар беше длъжен след Филипи да се завърне в опустошената Италия и там да се боричка с нежеланието на Сената, враждебността на масите, разюздаността на войниците. Октавиан трябваше да организира заселването на разпуснатите легионери, но за сметка на прогонените досегашни собственици, което можеше да доведе до избухване на въоръжено въстание. Антоний не би се разтревожил от подобен обрат на нещата; нали не спадаше към приятелите на Октавиан. Неговите трудности и грижи бяха за Антоний чиста печалба. Благодарение на суровата експлоатационна политика, той беше посъбрал вече доста парици от Изтока, а приятелството му с Клеопатра предвещаваше най-хубави изгледи.

Лесно е да се отгатне, че при това положение триумвирът с пълно разбиране прие обяснението на Клеопатра относно нейното поведение през последната война:

— Всеизвестно е, че за Долабела, който беше на ваша страна, изпратих четирите легиона от Египет. Не е моя вината, че по пътя Касий ги плени. Исках да изпратя в Лаодицея нови подкрепления. Корабите, натоварени с войска и инвентар, вече стояха в пристанището. Уви, насрещните ветрове попречиха на отплуването им, а после беше вече късно. Лаодицея падна. Известно е също, че Касий искаше от мен помощ. Аз обаче не му дадох нито войници, нито кораби. Той не получи от Египет нито зрънце жито! После, когато вашите войски вървяха на Изток срещу Касий и Брут, се готвех сама да ви се притека на помощ начело на голяма флота. Корабите отплуваха от пристанището, но страшна буря ги срази и разпръсна, а аз самата заболях тежко. Принудих се да се завърна в Александрия.

Обясненията бяха приети и преценени за достатъчни. От своя страна, за да изрази доверието си към царицата, Антоний охотно изпълни няколко дребни нейни желания.

Заповяда да убият сестрата на Клеопатра, принцеса Арсиное. Тя пребиваваше в светилището на Артемида в Ефес. Този древен и дълбоко почитан храм от незапомнени времена се ползваше с правото да дава убежище. Сега хората на триумвира потъпкаха това право без никакви скрупули. Доставиха на своя господар дори и главния жрец на храма, тъй като той се осмелил да укрива Арсиное. Старецът беше спасен само когато жителите на Ефес много хитро се обърнаха с молба към Клеопатра да се застъпи за него. А тя не пропусна случая да се покаже милостива.

Гражданите на Арадос бяха задължени да издадат мнимия брат на Клеопатра — самозванеца Птолемей XIII. От Тир беше докаран бившият наместник на Кипър, който се беше осмелил без заповед на царицата да дава помощ на Касий. Може да се допусне, че ако победителят беше Касий, тя щеше да го уверява в своята благосклонност, позовавайки се на факта, че именно по нейна воля кипърската флота му се притекла на помощ.

След уреждането на всички тези политически въпроси, дойде раздялата. Клеопатра се завърна от Тарс в Александрия. Антоний пък тръгна към сирийските градове. В тази провинция положението беше опасно. Населението поглеждаше към партите — съседите зад река Ефрат. В годините след смъртта на Цезар, в много сирийски градове се бяха укрепили принцове и тирани, ползващи подкрепата на партите. Сега Антоний прогони от провинцията всички свързани с онази източна монархия, а от градовете събираше голям данък. Но римляните не постигнаха успех в похода към оазиса Палмира, към който неговите жители бяха избягали навреме.