Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (56)

Клеопатра и световната монархия

На Пиренейския полуостров се събраха множество неприятели на Цезар, командвани от двамата сина на Помпей — Гней и Секстий. С Гней, Клеопатра се запозна преди три години, когато пристигна в Александрия, за да търси помощ за войната срещу Цезар. Младият човек, както казваха тогава, бил покорен от чара на царицата; от знатните римляни той станал първа нейна жертва и напуснал столицата на Египет само с 50 кораба и шепа войници. Сега се бореше, за да отмъсти за смъртта на баща си.

Независимо от заминаването на Цезар, Клеопатра остана в Рим, а не се завърна в своето царство. Навярно очакваше, че кампанията ще трае кратко и всеки ден може да донесе вестта: Вени-Види-Вици. Междувременно, действията в Испания се проточиха много месеци. До решително сражение, край Мунда, се стигна чак през пролетта на 45 година. Победените синове на Помпей успяха да избягат.

Наистина, Гней загина скоро след това, но по-малкият, Секстий щеше да действува и да се бори в продължение на много години. Но дори и след разгромяването на противниците си, Цезар не можеше веднага да се завърне в Рим. Най-първо, трябваше да уреди държавните дела в Испания — много богата и гъсто населена страна. На Италианска земя той стъпи едва през септември 45 година, т.е. триумфалното му влизане в Рим беше през октомври. Значи, раздялата беше продължила девет месеца.

Най-сетне Цезар държеше в своите ръце цялата Република. Той я управляваше като доживотен диктатор, самостоятелно и без да дели властта с друг. Сега, след като се пребори с вътрешната опозиция, можеше да се обърне към още по-смели планове за бъдещето. Клеопатра играеше в тях важна роля, понякога дори ключова. Навярно още по време на испанската кампания, Цезар писмено е развивал пред нея своите блестящи идеи. Всеки случай, непосредствено след завръщането на диктатора, те станаха известни и почти явни. Следим разсъжденията на историците.

В най-близко бъдеще Цезар възнамеряваше да предприеме голям поход на Изток. Най-първо желаеше да покори Дакия, страната на север от Долен Дунав, т.е. днешна Румъния. След това, щеше да се отправи зад реката Ефрат, срещу партите, които от много години безпокояха източните граници на Републиката. След победния край на тази кампания би възникнала огромна държава, простираща се от Атлантика до Индия. Тя щеше да бъде по-обширна дори от монархията на Александър Македонски преди три века, която не включваше страните на Запада.

Разбира се, устройството на световната империя трябваше да се различава съществено от това на републиканския Рим. Беше просто немислимо в такава огромна държава да се запазят закони и да продължат да съществуват само тези организационни форми, които бяха родени от нуждите на град Рим. Впрочем, Цезар изобщо не криеше, че републиканският строй се смята не само за остарял, но направо за мъртъв. Открито заявяваше:

— Републиката е название без тяло!

Само монархия, изградена по източен образец, би отговаряла на плановете и амбициите на диктатора. Затова се множаха признаците, че той желае да го признаят за цар.

Като сръчен и циничен политик, той възнамеряваше така да насочи нещата, че привидно самият народ да се обърне към него с молба да сложи на челото си диадемата. Обаче, народът който винаги и навсякъде е значително по-умен, отколкото изглежда на управляващите, проявяваше по въпроса странна мудност, дори нежелание, макар да не липсваха стимули и указания от страна на приятелите на Цезар.

Съпругата на царя щеше да стане законна владетелка, в чиито жили тече кръв от стара династия — Клеопатра. Господарката на Египет, сядайки на трона редом с Цезар, би представяла достойно източните и гръцките райони на световната монархия. А тяхното дете — Птолемей-Цезар — щеше да бъде истински наследник на традициите и мощта на всички народи от Изтока и Запада.

Въпреки тези планове, Цезар не възнамеряваше да се развежда с Калпурния. Затова именно, както по-късно предава един от най-близките му приятели, той разработи точен проектозакон, който да му разреши полигамията „с цел да развъжда потомство“. Този закон би позволил легалното осиновяване на детето вече родено от Клеопатра.

Можем да се чудим, защо Клеопатра е пребивавала толкова дълго извън границите на своята държава, която се нуждаела от много грижи след последните трусове. В светлината на всички тези планове нейната незаинтересованост от египетските въпроси изглежда разбираема. Щом щеше да стане царица и господарка на света, можеше временно, заради толкова велика цел, да занемари съдбините на една страна. Впрочем, Египет — а по-специално Александрия — бяха спечелили много от създаването на световна монархия. Защото нейна столица, това вече се говореше, би станала Александрия. Следователно, тази Александрия, чието завладяване неотдавна чествува римският вожд, би заела мястото на Рим, а Египет на Италия! Така щеше да бъде постигната победа, безкръвна и пълна, парадоксална размяна на ролите!

Всичко това може да бъде наречено мечта на фантасти. Гледаме на това така сега, след двадесет века, знаейки вече какъв е по-нататъшният ход на събитията. Но тогава, през онези необикновени дни, когато цялата Империя беше в краката на Цезар, плановете се огряваха от друга светлина; осъществяването им изглеждаше възможно и близко. Самата Клеопатра ги възприемаше сериозно. Сигурна в покровителството на Цезар, тя се държеше вече като царица и господарка, при това по отношение на най-знатните римляни. Това почувствува и Цицерон.