Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (7)

Египетските планове на Цезар

Въпросът за завещанието на Птолемей XI бил разискван публично чак през 65 година в Рим от Марк Крас. Виден политик, военноначалник и финансист той представил проект, който изисква данъците от всяка една провинция. Под предлог, че се е загрижил за доброто на Републиката той поставил този въпрос, тъй като през 65 година изпълнявал длъжността цензор и наблюдавал държавната хазна. Истинската причина за тази загриженост за държавните доходи, умните хора видели в следния факт: Гай Юлий Цезар правил опити да му поверят мисията за превръщането на Египет в нова провинция.

В Рим не било тайна, че един от сътрудниците бил в близки отношения с Крас. По това време бил сравнително млад човек, около 37 годишен, спечелил слава, но не толкова положителна. Точно в началото на 65 година се разнесъл слух, че Цезар и Крас подготвят, заедно с разорения аристократ Катилина, смел преврат срещу правителството. Техни войници трябвало да убият двамата консули и видни сенатори. След това Крас щял да бъде провъзгласен за Диктатор, а Цезар за предводител на конницата, така по традиция наричали заместника на диктатора. До преврат не се стигнало, тъй като в последния момент Крас се изплашил. Цезар нямал никакви скрупули.

От една страна — Цезар се радвал на голямата симпатия на широките маси, от друга — това се дължало на факта, че бил близък приятел на Гай Марий, който починал преди 20 години и бил водач на популарите. Някои виждали в Цезар наследник на тези идеи, които оживили едно голямо политическо движение, започнало още по времето на Гракхите:

Стремеж към демокрация, намаляване значението на Сената, възраждане прослойката на средните селяни. Това било грешка. Цезар наистина ясно виждал, както и всички умни хора, че устоите на Републиката са гнили; и ако наистина тогава е мислил за някакви реформи, то те са били само такива, които биха му донесли пари и власт.

Трябвали му много пари. Разгулният начин на живот го довел до големи дългове. Може би най-много харчел за жени. Слуховете за любовни авантюри, забавления и оргии, често бивали преувеличавани, но всичко това намалявало неговата популярност сред сериозните хора. Партията на оптиматите била готова да направи всичко, за да може да задуши кариерата на човек, който се радвал на симпатията и подкрепата на популарите.

Проектът, Египет да бъде превърнат в провинция, би имал по-големи шансове за успех, ако бил издигнат от други хора. Самите имена на Цезар и Крас настройват срещу себе си партията на консерваторите, а дори и на умерените. Триковете на тези двама политици били прозрачни: Обещавали, че държавното съкровище, а и всички граждани ще спечелят огромни суми. Надявали се, че благодарение на това ще наложат указа. Но в действителност, ако това се осъществяло, естествено най-много щели да получат самите те. След налагане на новата администрация в новата провинция щели да заграбят всички богатства на владетеля на Египет. Да ограбят храмовете. Да изстискат и последния ас на богатите. Да си присвоят милиони. Разполагайки с безкрайните богатства на Египет и двамата щели да станат страшни за републиката. Над Нил, вместо Птолемеите, щяла да властва династията на Крас и Цезар. А можели да владеят И Тибър!

Внезапният интерес, който Крас проявявал към завещанието от преди 15 години, тъй като толкова били изминали от смъртта на Птолемей XI, убит от своите поданици, имал личен характер. От дълги години между Крас и Помпей съществувало съперничество. Този велик военачалник от 66 година водел войни на изток в Мала Азия, където разбил цар Митридат. В 65 година присъединил към републиката две държави, намиращи се на Черно море — Понт и Витиния. Крас мислел, че като завладее Египет, най-добре по мирен начин, би се изравнил по слава с военните успехи на Помпей.

Оптиматите, които винаги имали болшинство в Сената, с нечувана страст се противопоставили на този проект. Преди всичко те разисквали юридическата основа на решението:

— Как се представя това завещание?

— Къде е било съхранено?

— Каква е неговата обосновка?

— Защо до сега не е било разглеждано на официалните заседания на Сената?

— Защо почива на някакви догадки и недоказани улики?

— Какво по-лесно от това да се представи документа и да се докаже неговата автентичност?

— Чак след това можем да се замислим дали държавата ще приеме завещанието. Прибирането на парите на Птолемей XI от Тир, е съвсем отделен въпрос. Крас и Цезар се отнасят към всичко това като безспорно, очевидно и уредено. Правото все пак изисква да се запази процесуалния ред на действията!

Цицерон, един от най-влиятелните за момента сенатори, поставил пред двамата проектовносители въпроси с такова съдържание и отправил към тях обвинения. Той се прочул преди всичко с речите които произнасял пред съда по време на няколко политически процеса. Та нали Цицерон, преди няколко години обвинил Верес, същият този наместник на Сицилия, безцеремонно ограбил принц Антиох! В 65 година той заемал поста претор, независимо от това, че не произхождал от аристократично семейство, все по-видимо преминавал на страната на оптиматите.

Но все пак душата на опозицията срещу действията на Крас и Цезар бил Квинт Катул, който през 65 година заемал също поста цензор. Той бил избрал такава тактика: Да се противопоставя на всякаква дейност на колегата си. Противодействие на всяко негово действие. Двамата непрекъснато водели безплодни спорове на заседанията на Сената, който слушал с иронична усмивка тези словесни турнири. В края на краищата, цензорите през 65 година не били в състояние да извършат това, което било основа на техните задължения:

Не направили нито списък на сенаторите, нито извършили преброяване на гражданите. Накрая след няколко месечни разправии и двамата си подали оставките.