Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (30)

Клеопатра в изгнание

През лятото на 48 година египетската флота се завърна от Адриатическо море в Александрийското пристанище. Всички кораби под командването на Бибул се разпръснаха веднага, щом дойде вестта, че Помпей е понесъл поражение в сухопътната битка край Фарсала в Северна Гърция.

Египетската ескадра се завърна обратно непокътната. Тя не показа много неща, но не понесе и загуби и това беше най-важното. Корабите спряха в пристанището, но техните екипажи още преди да слезнат на брега чуха необичайна новина:

Гражданска война пламнала дори в Египет, между брата и сестрата-съпрузи. Птолемей XIII изгонил сестра си, която му беше същевременно и съпруга. Клеопатра избягала в Палестина. Там събрала войска и тръгнала обратно за Египет. Царят и съветниците му се установили в момента край границата, недалеч от крепостта Пелузия и преградили пътя на Клеопатра.

Такъв обрат на нещата за никого в Александрия не изглеждаше особено изненадващ. Именно гражданските престъпления и дори войни бяха често явление в династията на Птолемеите, независимо от практиката на семейните бракове. Възрастовата разлика между Клеопатра и нейният съпруг-брат също имаше значение. Тя беше вече жена, а той едва тринадесетгодишно момче. Първоначално и за двамата трябваше да се грижи дворцовият триумвират: евнухът Потин, учителят по риторика Теодот и главнокомандващият Ахил. Но Клеопатра изведнъж реши, че е зряла личност и може самостоятелно да взема решения. Очевидно, това не беше удобно за тримата настойници; те смятаха, че имат пред себе си още дълги години управление, докато Птолемей стане пълнолетен.

Следователно, конфликтът между Клеопатра и тримата настойници беше неизбежен. Навярно нямаше смисъл доказването, коя от страните при това положение носи по-голяма вина. От античната литература до нас достигат сведения, че цялата отговорност за гражданската война пада върху царицата, която била прекомерно амбициозна и искала да отстрани и дори унищожи своя брат. Как обаче да докажем, че подобни слухове не е пускала в ход неприятелската партия, желаеща по този начин да разбунтува народа срещу владетелката? Преди тридесет и две години, това се помнеше добре, младичкият Птолемей XI уби жена си по-възрастната от него царица Береника; заплати за това със собствения си живот. Сега, ако се вярва на слухове, престъплението щеше да се повтори; жертвата трябваше да бъде юноша, а престъплението щеше да извърши по-голямата му сестра. Събитията от по-късно време доказват, че Клеопатра е била способна на такова действие без никакво колебание.

Дори съвременниците, дори жителите на Александрия не се ориентираха в заплетените дворцови интриги. Затова непосредствените обстоятелства около разрива в управляващото царско семейство ще останат неизвестни. Не е ясно също така, защо Клеопатра била прогонена вместо да бъде убита — както съветва обикновеният човешки разум и както постъпвали в подобен случай предшествуващите владетели от династията на Птолемеите. А може би, Клеопатра предпазливо избягала веднага щом разбрала, че губи влияние и че опасност заплашва живота й?

Поданиците приеха доста безразлично вестта за падането на сестрата-съпруга царица. Явно, тя не се е радвала на прекомерна популярност. Всъщност, трябва да признаем това, събитията от последните години не можеха да спечелят симпатии към нея. Само преди няколко месеца пред очите на целия двор тя се стараеше да спечели благоразположението на младия Помпей. Затова беше лесно на враговете на Клеопатра да крещят, че именно тя е изпратила петдесет военни кораба и зърно, въпреки тежкото положение на страната. Те тръбяха много уверено, че владетелката съвсем не се интересува от народното благо, а само от милостта на силния съюзник; защото прави усилие да продължава пагубната политика на Флейтиста.

Несъмнено, против Клеопатра бяха габинянските отряди, т.е. най-голямата военна сила в страната. Защото тя именно беше изпратила след убийството на синовете на Бибул извършителите при наместника в Сирия. Изглежда, на нея приписваха отговорността за изпращането на петстотин ездачи в армията на Помпей. Затова габиняните останаха непоколебимо верни на младия цар, а към Клеопатра се обръща винаги с омраза.

Къде всъщност беше избягала царицата? Къде и при кого търсеше помощ? По какъв начин е успяла да я спечели? На тези въпроси източниците почти не дават отговори. Сигурно е, че отново се опитва да се вмъкне в Египет откъм Палестина, затова именно този район събираше войска; може би, при арабите набатейци, а може би, в малките княжества по границата на Сирия, където винаги е имало доста авантюристи. Силите, с които се придвижваше към Египет, вероятно, не бяха малки, щом като съветниците на царя, начело на почти цялата армия, сметнаха, че трябва да пресекат пътя й при самата държавна граница.

Много и много дни войските на двата лагера стояха една срещу друга в бездействие на пясъчното морско крайбрежие; но вече се приближаваше към тях страшна вълна, изхвърлена от урагана, разбеснял се в далечна Гърция, на бойното поле край Фарсала.