Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (36)

Разказът на историка

Така изглежда разказът на Цезар — ясно, сбито, логично. Спокойната му деловитост буди доверие сама по себе си. Ходът на събитията в това изложение е представен разбрано и естествено:

Цезар пристигна в Александрия с неголеми сили, веднага след смъртта на Помпей. Точната дата не се посочва в текста, но се знае от друго място, че това станало в първите дни на октомври (по тогавашния календар). От самото начало вождът среща враждебно отношение от страна на населението. Затова изпраща заповед: в Александрия да бъдат изпратени два легиона от Мала Азия. Сам не може да напусне града поради насрещни ветрове. Старае се да изглади спора между царя и царицата. Но неговите миролюбиви усилия се парализират от настойника на младия цар — Потин. От Пелузия в Александрия той довежда войска, предвождана от Ахил, който толкова гори за бой, че не желае дори да изслуша пратениците. При това положение Цезар поема под свое покровителство царя и се готви да отбранява част от града.

Всички тези събития се разиграват в сравнително кратък откъс от време: от началото на октомври до първата половина на ноември 48 година.

И все пак, привидно така безпристрастен и убедителен, след известен анализ, разказът поражда някои съмнения или поне въпроси, тъй като отминава с мълчание съществени факти. А именно:

Какво е ставало през този месец с Клеопатра? Къде е била: дали в столицата или далеч от египетските граници, край Пелузия? Защо Цезар не споменава нито дума, как се отнесла царицата към неговите опити за заглаждане на конфликта?

Оттук следва, че трябва да сравним разказа на Цезар с други източници. Най-обширно описание на същите събития дава Касий Дион. Наистина, той живее два века по-късно, обаче заслужава доверие, тъй като ползва много по-ранни, ценни документи и хроники. В повечето случаи, когато това може да се провери, историята на Рим в описанията на този автор (пишещ на гръцки) изглежда много правдоподобна. И така, за пристигането на Цезар в Александрия и за първия период от престоя му там, Касий Дион съобщава следните факти:

Цезар се уплашил от вестта, че Помпей е тръгнал към Египет. Страхувал се, че победеният вожд ще завладее тази страна и ще укрепи своите сили, затова веднага се впуснал да го преследва, но не успял да хване Помпей жив. Затова смело отплувал за Александрия, макар да имал при себе си малко войска, тъй като имал значителна преднина от армията си. Достигнал града още преди цар Птолемей да се завърне там от Пелузия. Понеже в Александрия имало големи безредици, породени от последните събития, Цезар не се осмелил да слезне на сушата; корабът му бил закотвен в морето. Вождът изчакал да види главата и пръстена на Помпей, изпратени от царя. Едва тогава пристигнал на брега. Вървял, предшествуван от ликторите, които народът посрещал много враждебно; затова Цезар бил доволен, когато най-сетне се намерил в царския дворец. Напиращата тълпа обезоръжила някои легионери; затова останалите се върнали на корабите; те стояли на котва, чакали да пристигне останалата част от флотата.

Гледайки главата на Помпей, Цезар плачел и горко се вайкал. Напомнял, че умрелият е негов зет; изброявал всички услуги, които са си правели взаимно. А колкото до убийците на Помпей, той не само че не чувствувал благодарност към тях, още по-силно ги обвинявал. Заповядал да украсят главата, добре да я балсамират и погребат. Това би заслужавало признание, докато неговото двуличие с право може да бъде определено като смешно. Нали още от самото начало Цезар се стремял към властта с всички сили и ненавиждал Помпей като противник и съперник. Той действувал в негова вреда по различни начини; предизвикал войната с желанието да го срази и да излезе сам на първо място, а в Египет пристигнал с цел да го унищожи напълно, мислейки, че още е жив.

С убеждението, че след смъртта на Помпей никой вече няма да може да му се противопостави, вождът се задържал в Египет по-продължително. Събирал пари и същевременно решавал спора между Птолемей и Клеопатра. Населението било много възбудено от тази тирания и експлоатация. Най-много се възмущавало от това, че жертва на грабежите ставали дори храмовете, а трябва да помним, че египтяните се отличават сред другите народи с религиозния си фанатизъм; случвало се на тази основа да воюват помежду си, понеже имат различни вярвания.

Освен това, египтяните се страхували Клеопатра да не стане тяхна господарка, тъй като имала голямо влияние върху Цезар. Всичко това довело до избухването на бунтове. Що се касае до Клеопатра, нещата изглеждали така:

Най-първо тя търсела правата си пред Цезар чрез посредници. После, когато узнала, че той много се поддава на женските прелести, се обърнала към него с молба:

— Понеже приятелите ми не представят моите дела лоялно, смятам, че трябва да се срещнем лично.

Тя била красива и сияела с чара на младостта. Имала пленителен глас и умеела прелестно да общува с всекиго. Удоволствие било да я гледаш и слушаш. Нищо странно, че лесно пленявала всекиго — дори мъж, заситен от любов и в напреднала възраст.

Когато й разрешили да се яви пред диктатора, тя се приготвила и облякла много старателно — така, че спазвайки сериозно достолепие същевременно да буди съчувствие към съдбата на прокудената жена. В града и двореца се промъкнала през нощта, тайно от Птолемей и неговите хора. Цезар бил моментално покорен, щом я видял и чул нейния глас. Веднага, още призори, изпратил за Птолемей. Стараел се да помири брата и сестрата; доскорошният съдия на Клеопатра станал неин защитник. А момчето изпаднало в ярост. Хвърлило се в тълпата с вик, че това е предателство. Свалило короната и я захвърлило на пода. Настанало голямо объркване. Хората на Цезар отстранили царя насила, а египтяните не преставали да се бунтуват. Атакували двореца по суша и море. И навярно биха го превзели, понеже римляните нямали достатъчно отбранителни сили, ако в последния миг Цезар, изплашен, не застанал срещу нападателите. Стоял на безопасно място и ги уверявал, че ще изпълни всичките им желания.

По-късно диктаторът се изправил и пред събрания народ на Александрия. В присъствието на Клеопатра и Птолемей прочел завещанието на техния баща. В него се казвало, че братът и сестрата трябва да живеят заедно, както е по египетски обичай, и заедно да управляват страната, а римският народ ще ги покровителствува. След това Цезар заявил:

— Като диктатор аз представлявам римския народ. Затова мое задължение е да изпълня волята на техния баща.

И така, той поставил двамата на трона. Затова пък на по-малките — сестричката Арсиное и вторият брат Птолемей — предложил остров Кипър. Защото тогава се опасявал, че не само не е откъснал от египетските владения, но е прибавил към тях и принадлежащи на Рим земи.

Едва тогава настъпило успокоение. Малко по-късно обаче отново избухнали бунтове, които прераснали във война. Ето как станало това:

Царското имущество се управлявало от евнуха Потин. Той именно подстрекавал египтяните. Затова живял във вечен страх да не го подведат под отговорност и поради това скрито се споразумял с Ахил, който стоял все още пред Пелузия. Заговорът обхванал постепенно цялата войска. Войниците смятали, че е унижение да се подчиняват на женски заповеди, а подозирали, че Цезар е дал власт и на двамата само за успокоение на масите, а в действителност полека-лека ще направи Клеопатра самостоятелна царица. Били убедени, че ще се справят с римляните. Устремили се ентусиазирано към Александрия.

Цезар се изплашил както от числеността, така и от смелостта им. Затова проводил пратеници при Ахил, но не от свое име, а уж от името на Птолемей. Те препоръчали на вожда да преустанови веднага всякакви действия. Но Ахил прозрял от кого идват заповедите. Не само че не се подчинил, но дори започнал да се надсмива над Цезар, че е страхливец. Свикал войнишки сбор, на който хвалел Птолемей, а остро атакувал Цезар и Клеопатра. Накрая, започнал да подстрекава войниците срещу пратениците, макар те да били египтяни. Той правел това нарочно: искал да обвърже своите хора с участие в престъплението и по този начин да ги принуди да бъдат безмилостни в битките.