Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (53)

Римският гарнизон

Цезар заминава, Клеопатра остава сама; защото никой не приемал сериозно десетгодишния й брат. И така, най-сетне постига целта, към която така упорито се стреми от години! Наистина, за осъществяването на мечтата за самостоятелна власт тя плаща висока цена. Няколкомесечната война разрушава столицата и стопанството на Египет, което и преди това, както говорихме, не било цъфтящо. Александрийците смятат, че Клеопатра управлява по волята на чужда монархия, а се задържа на власт благодарение на стациониращите в страната чужди войски. Извън Александрия може да е било различно. Населението се отнася към всякакви промени в столицата по-скоро безразлично, защото съдбата му с нищо не се променя, независимо дали управлява Птолемей XIII, Клеопатра или Птолемей XIV. Възможно е, религиозната политика на царицата, изразена в специалния култ към богиня Изида, да е спечелила симпатията на местните египтяни, а да не говорим за жреците, които са се прекланяли пред нея.

В Египет Цезар оставя три легиона. В ролята си на постоянно напомнящи за поражението, те със самото си присъствие подклаждат ненавист към царицата; представляват, също така, значително бреме за държавната хазна. Все пак. Цезар има важна причина да ги разквартирува край Нил. Авторът на „Александрийската война“ пише за това без недомлъвки, избягвайки старателно името на Клеопатра:

Цезар желаеше да подсили властта на царете, които не можеха да се радват на любовта на своите поданици, щом като са запазили приятелството си с него, а не са имали зад гърба си авторитета на дългогодишното управление. Смяташе също, че ще съответствува на сериозността и достойнството на нашата Република тези владетели да се Чувствуват сигурни именно благодарение на гарнизона — ако останат верни; но този същият гарнизон можеше да ги вали, ако се окажеха нелоялни.

За командир на легионите в Египет Цезар назначи някой си Руфий. Той беше син на негов освободен роб, т.е. човек, стоящ в обществената йерархия само едно стъпало по-високо от роба. Мнозина римляни смятаха, че това назначение е проява на нечуваната арогантност на диктатора. От векове, откакто съществуваше Римската република, се нарушаваше обичаят граждани от най-висшите слоеве на обществото да бъдат назначавани за командири дори на легионите. Така че царицата можеше да се чувствува засегната от назначаването именно на Руфий.

Но Цезар знаеше какво прави. Руфий принадлежеше на неговия дом, на семейството. С личността на патрона го свързваха като освободен роб толкова тесни връзки, че и дума не можеше да става за нелоялност. Нисшият социален произход на командира изключваше предварително опасността от воденето на евентуална собствена политика от него. Вместо това, ако в богатия Египет начело на три легиона застанеше някой от богат род, имащ сериозно име и влияние в столицата, можеха да съществуват опасения, че той ще пожелае самостоятелно да решава различни въпроси: дори при известни обстоятелства той би могъл да обяви война на Цезар, който сам даде добър пример, как се използва командването на няколко легиона за постигане на властта над цяла република. Колкото до Клеопатра, именно този скромен съжител беше най-безопасният пазител на нейните начинания. Един римски аристократ навярно би поглеждал към царицата или би станал обект на изкушение от нейна страна. Синът на освободения роб оставаше извън всякакви съмнения.

В крайна сметка, самостоятелното управление на царството, към което Клеопатра толкова основателно се стремеше, се оказа измамно. Защото, каква беше тази независимост, щом трябваше да се съобразява с главнокомандващия на чужда армия в собствената си страна? Преди това главна пречка за неограниченото удоволствие от властта беше Потин, възпитан в царския двор, и по своему предан на царя и на династията. Сега пък беше добре да внимава да не засегне Руфий — римлянин, мислещ само за интересите на своята държава и покровител.