Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Смъртта на Помпей

Изпълнението на решенията на съвета беше възложено на Ахил. Той пък, от своя страна, избра Септимий — вожда на габиняните, както и Салвий; и двамата някога бяха се сражавали под заповедите на Помпей, а сега трябваше да помогнат да бъде въвлечен в клопка.

На палубата, на кораба на вожда, се бяха събрали всички високопоставени лица, придружаващи го в неговото бягство. Когато забелязаха малката лодка, приближаваща се откъм брега, всички неприятно се изненадаха. Как така? Така ли се посреща знаменит гост? Веднага се чуха гласове, че няма какво да се чака, по-добре да отплуват веднага обратно.

Но междувременно лодката се беше приближила. Септимий се надигна и извика на латински:

— Салве император!

Ахил се обърна на гръцки. Помоли да благоволят да слезнат в лодката. Обясняваше:

— Искахме да изпратим трирема, но тук е плитко и не може да стигне до брега.

В същият момент забелязаха, че някои царски кораби се пълнят с хора, а на брега са строени въоръжени отряди. Дали това са приготовления за посрещане с почести или пък за предателско нападение? Но за бягство вече не можеше и дума да става. Навярно, всеки евентуален опит за бягство щеше да стане повод за клане.

Помпей реши да слезне в лодката. Целуна плачещата Корнелия. Придружиха го двама офицери, както и освободеният роб Филип и верният роб Сцитий. Когато вече стъпваше в лодката, а Ахил протегна ръце към него, вождът се обърна към своите и рецитира на гръцки думите на поета Софокъл:

— Който влезе в дома на тиранин, става негов роб, макар и да е дошъл свободен!

Плуваха доста време, но никой дума не продума на Помпей. Той сам прекъсна мълчанието. Обърна се към Септимий:

— Струва ми се, че някога сме били другари по оръжие?

Онзи само кимна с глава. Вождът изостави опитите за поддържане на разговор. Зае се с разчитането на гръцкия текст на речта, приготвена за аудиенцията при царя.

Брегът беше вече близо. Корнелия, която старателно следеше какво става, си отдъхна. Към мястото, където щеше да акостира лодката, се тълпяха придворни: това създаваше впечатление, че достойно посрещане очаква римляните. Вождът се надигна от пейката, подпрян на ръката на Филип. В този момент Филип му заби ножа в гърба. Веднага след това извадиха оръжие и Салвий и Ахил. Помпей не каза нищо. Беше преметнал тогата през глава. Закрил лицето си с две ръце, той посрещаше ударите и глухо стенеше.

От неговият кораб се разнесе страшен вик. Никой вече не чакаше заповеди. Веднага вдигнаха котва. Благоприятният вятър ги спаси от преследвачите.

Помпей загина точно в навечерието на рождения си ден, когато щеше да навърши 58 години. Главата му беше отсечена и занесена на царя. Останките дълго лежаха на пясъка; около тях се събра тълпа любопитни. Освободеният роб Филип стоеше на пост там непрекъснато. Когато кръгът около него се разшири, той изми тялото с морска вода и го облече в своята туника. Никъде наоколо нямаше дървен материал. Най-накрая той намери на брега парчета от рибарска лодка. Стъкми от тях скромна погребална клада. Помагаше му един старец, който преди години беше служил в легионите на Помпей.